№ 24937
гр. София, 15.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20201110144554 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца „*************“ ЕООД, чрез адв. Е. Ф. за изменение
на протоколно определение от 05.12.2022 г., с което производството по делото е прекратено,
в частта му за разноските, като присъденото в полза на ответника адвокатско
възнаграждение бъде намалено до нормативно установения минимум. В молбата се твърди,
че с оглед ниската правна сложност на делото и предвид незавършилия процес на съдебно
дирене, справедливият размер на адвокатското възнаграждение следвало да се равнява на
допустимия съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер.
Препис от молбата на ищеца е изпратен на ответника „**********“ АД за отговор, като
в указания едноседмичен срок е постъпило становище по същата чрез адв. Н..
Процесуалният представител оспорва искането по чл. 248 ГПК на първо място като
недопустимо. В тази връзка възразява, че ищецът имал право да направи възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в проведеното
открито съдебно заседание, в което било прекратено производството по делото. С молбата
си по чл. 248 ГПК страната се опитвала да постигне същия резултат, въпреки пропуснатата
възможност, което било недопустимо според трайната практика на ВКС. В условията на
евентуалност оспорва молбата на ищцовото дружество като неоснователна. Изразява
становище, че заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение било близко
до минимума. Освен това релевираният от ищеца правен спор не бил с малка фактическа и
правна сложност. Предявените искове били оттеглени едва след като били събрани всички
относими доказателства и доказателствени средства, което пък обусловило необходимостта
процесуалният представител на ответното дружество да се подготви за проведеното открито
съдебно заседание. Ето защо моли съда да остави без разглеждане като недопустима
молбата по чл. 248 ГПК, а в условията на евентуалност – да я отхвърли като неоснователна
по изложените в становището съображения.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, депозираната от ищеца
молба и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното.
Молбата на ищцовото дружество е процесуално допустима като подадена в срока за
обжалване на протоколното определение и от легитимирана страна. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна поради следните съображения.
Преди прекратяване на делото са били проведени две открити съдебни заседания, за
които процесуалният представител на ищеца е бил редовно призован, но не се е явил.
Няколко дни преди провеждане на второто открито съдебно заседание ищецът е депозирал
молба за оттегляне на всички кумулативно съединени искове, по които е било образувано
настоящото производство, но на 05.12.2022 г. се е явил само процесуалният представител на
ответника. След докладване на молбата на ищеца за прекратяване на производството, адв. Н.
е поискал присъждане на направените до този момент разноски, като е представил списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за тяхното извършване. Съдът е уважил депозираната от ищеца
молба по чл. 232 ГПК, като е прекратил производството по делото и на основание чл. 78, ал.
4 ГПК е присъдил на ответника направените разноски. Нито в исковата молба, нито в
молбата по чл. 232 ГПК е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Такова е релевирано едва в молбата
по чл. 248 ГПК.
Съгласно константната съдебна практика правото на разноски по делото се признава на
страната, която е постигнала желания правен резултат при решаване на спора, респ. при
позитивен за нея изход от обжалването, вкл. и прекратяване на делото. Съдът се произнася
по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съгласно чл. 81 ГПК, като присъжда онези от тях, които спечелилата страна доказва, че са
били извършени с надлежни писмени доказателства. За да възникне отговорността за
разноски по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, ответната страна следва да е уведомена за
образуваното производство, с оглед възможността да упражни предоставените й
процесуални права. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане,
свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до
приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната
инстанция. По действащия ГПК съдът няма правомощие служебно да осъществява проверка
за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението.
Съдът не може да намали служебно размера на адвокатското възнаграждение, без да е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и да е извършена преценка на фактическата и
правна сложност на делото. Освен това претенцията за разноски съставлява искане, свързано
със спорния предмет, което следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание
пред съответната инстанция, т. е. исканията за присъждане на сторените разноски, съответно
възраженията за техния размер могат да бъдат валидно заявени най-късно в съдебното
заседание, в което приключва делото. Когато по делото е имало открити съдебни заседания
и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя
следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до
приключване на устните състезания в съответната инстанция и не може да го направи за
2
първи път в производството по чл. 248 ГПК. След този момент възражението за
прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да
се остави без разглеждане (вж. Определение № 484 от 22.03.2023 г. по ч. гр. д. № 3997/2022
г., ІV Г.О., ВКС, Определение № № 206 от 30.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1557/2019 г., ІV Г.О.,
ВКС и цитираната в тях съдебна практика).
В настоящия случай ответното дружество е поискало присъждане на направените до
този момент разноски в проведеното на 05.12.2022 г. открито съдебно заседание. Ищцовата
страна е била редовно призована, но не е изпратила представител, с което е пропуснала
възможността да оспори техния размер. Направеното в молбата по чл. 248 ГПК възражение
за прекомерност на направените от ответника разноски е преклудирано, поради което не
следва да бъде разглеждано по същество. Други възражения не са релевирани от страна на
ищцовото дружество.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че няма основание за
изменение на постановеното по делото прекратително определение в частта за разноските.
Депозираната от процесуалния представител на ищеца молба в този смисъл се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца „*************“ ЕООД, чрез адв. Е. Ф.
за изменение на протоколно определение от 05.12.2022 г., с което производството по делото
е прекратено, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3