Решение по дело №2737/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. М., [ЕГН], от гр. Варна, чрез пълномощник – адв. С. Н.-Г. С., против Решение № 1494/23.10.2023 г., постановено по АНД № 20233110202704 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0819-001418/12.05.2023 г. на Началник група при ОД на МВР - Варна, сектор „ПП“, с което на жалбоподателката: 1.) за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, както и 2.) за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и е осъдена да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът твърди незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Счита същото и за необосновано, тъй като в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни доказателства, че е извършила нарушението, за което е наказана с издаденото НП, като твърди, че съдът немотивирано е кредитирал показанията само на актосъставителя, а по делото не са представени нито снимков материал на ПТП-то, нито запис от видеокамера, които да послужат като доказателство за участието й в извършеното ПТП-то. По тези съображение възразява срещу повдигнатите й обвинения за причиненото ПТП и за това, че е напуснала местопроизшествието веднага след него. Оспорва изводите на съда, че административнонаказателното производство (АНП) е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Също така сочи, че от издаденото НП не е ясно каква възприетата от органа фактическа обстановка и от никъде не става ясно въз основа на какви доказателства същата е била възприета. При тези доводи иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на НП изцяло. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Варна, редовно призован, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, доколкото същото е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, като са обсъдени и всички събрани по делото доказателства, както и наведените от въззивника възражения. Счита за правилни изводите на съда за законосъобразно проведено административно-наказателно производство (АНП) и за доказаност на повдигнатите обвинения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Г. С. М. против гореописаното НП. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 21.03.2023 г. около 14:33 часа в гр. Варна, на ул. „Пейо Яворов”, жалбоподателката Г. М. управлявала лек автомобил „Ауди Ку8“ с ДК № [рег. номер], собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, като пред дом № 44 при движение на заден ход, без да се убеди, че пътят назад е свободен, ударила паркирания перпендикулярно зад нейния лек автомобил „Ауди А4“с ДК № [рег. номер], в резултат на което му нанесла материални щети. След сблъсъка М. напуснала мястото на произшествието, като впоследствие самоличността й била установена по жалба на водача, собственик на пострадалия автомобил, който установил номера на автомобила на другия участник посредством камера за видеонаблюдение. За изложеното свид. Д. издал спрямо жалбоподателката М. АУАН за допуснати общо две нарушения, като впоследствие въз основа на така издадения АУАН било издадено и оспореното пред ВРС наказателно постановление, с което й били наложени административни наказания „глоба“ в общ размер на сумата от 120 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

За да постанови оспореното съдебно решение ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в сроковете на чл.34 от ЗАНН. Относно първото нарушение - това по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът е намерил, че в настоящия казус М., в качеството си на водач и участник в движението с поведението си е причинила на друг лек автомобил имуществени вреди, изразяващи се в щети по предната дясна врата на автомобила, поради което правилно и законосъобразно е определена нарушената правна норма, както санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, в която законодателят е определил административно наказание “глоба” във фиксиран размер от 20 лева. Относно второто нарушение - това по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът е посочил, че е налице ПТП с нанесени материални щети, описани в изготвения протокол за ПТП, като водачът М. е участник в ПТП-то, тъй като с поведението си е допринесла за настъпването му. Съдът е приел също, че съприкосновението на двата автомобила очевидно е било възприето от М., която във въззивната си жалба твърди, че е усетила, че автомобилът й завлича нещо, но вместо да спре и да се убеди, че това нейно субективно усещане не е рефлектирало върху заобикалящите я паркирали автомобили, тя продължила движението си. Съдът е обсъдил размера на наложеното наказание - 120 лева “глоба” и 1 месец “лишаване от право да се управлява МПС” и е намерил същия за справедлив, като е посочил също, че по своя характер деянията не са маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му ВРС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите, и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.

Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Голяма част от същите са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани, и обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:

Касационната инстанция счита, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, в съответствие с приобщените писмени и гласни доказателства, като от събрания доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че касаторът Макаева е осъществила както нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, така и това по чл.123, ал.1, т.1 от с. з.

Не е налице твърдяната в касационната жалба неяснота относно описаното нарушение, тъй като както в АУАН, така и в оспореното НП ясно е посочено, че водачът М. е извършила маневра движение на заден ход, като е допуснала ПТП с паркирания перпендикурярно зад нея лек автомобил, като е нанесла имуществени вреди на автомобила.

Относно съставомерността на деянията и възраженията, изложени в касационната жалба в тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че касаторът М. е нарушила разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е допуснала ПТП с посочения в АУАН и НП лек автомобил, нанасяйки му имуществени вреди, като не е спряла и не е установила последиците от пътно-транспортното произшествие. Вмененото от законодателят задължение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно: водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, е свързано с активност и инициативност при подпомагане на процеса по установяване на механизма и последиците от инцидента. И като е напуснала местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР и/или собственика на паркираното МПС, жалбоподателката несъмнено е извършила законовото нарушение, за което е санкционирана.

По отношение възражението, касаещо субективната страна на извършените деяния, следва да се посочи, че дори и да приемем, че М. не е забелязала станалото ПТП, то факта, че същата е управлявала МПС, без необходимото внимание, което обстоятелство евентуално не й е позволило да забележи станалото ПТП, причинило имуществени вреди, не изключва нейната вина, като елемент от субективната страна на състава на административните нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.е. касае се за непредпазливи деяния по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, във вр. чл.11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в случая разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП не изключват наказуемостта при непредпазливост.

В обобщение, следва да се посочи, че описаната в АУАН фактическа обстановка съответства на действителната, като същият е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила, съгласно презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, респ. в НП. Жалбоподателката единствено твърди неизвършване на нарушението, но не представя никакви доказателства, които да оборят отразените в АУАН, описаните от разпитания актосъставител и в писмените доказателства факти, и обстоятелства за нарушенията по чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, установени като извършени от нея. Поради това правилно ВРС е ценил събраните доказателства и е достигнал до законосъобразния извод за безспорна установеност на вменените нарушения.

Въззивният съд е изложил мотиви относно размера и вида на наложените наказания за съответните нарушения. Съображенията му изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

В обобщение на изложеното, съдът намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да осъди Г. М. да заплати в полза на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав при Административен съд – Варна

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1494/23.10.2023 г., постановено по АНД № 20233110202704 по описа за 2023 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0819-001418/12.05.2023 г. на Началник група при ОД на МВР - Варна, сектор „ПП“, с което на жалбоподателката: 1.) за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, както и 2.) за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и е осъдена да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Г. С. М., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Варна сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно