Р Е Ш
Е Н И Е № 329
гр.Стара Загора, 17.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен
съд в публичното заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдия
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
адм.
дело №
369 по описа за 2019г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.В.К. против Решение №1040-23-19 от 14.05.2019г. на
Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата
му (вх.№1012-23-28 от 30.04.2019г.) и е потвърдено изцяло разпореждане № О-23-999-40-00073301/19-04-2019г.
на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – гр.Стара
Загора, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.31, ал.1 от Наредбата за
изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното
обществено подпомагане е отказано
отпускане на помощ за смърт по заявление-декларация
№23-999-75-00000251/01-04-2019г. В жалбата, уточнена с молба вх.№3137 от
13.06.2019г., са изложени доводи за незаконосъобразност на решението и
потвърденото с него разпореждане по съображения за постановяването им при
допуснати процесуални нарушения в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят
счита за неправилен извода, че починалото лице – съпругата му Г.Г.К., не е била
осигурена към 25.03.2019г., което е обусловило отказа за подпомагане. Твърди, че
от 16.04.2007г. до 26.03.2019г., когато починала му съпругата е била осигурявана
за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица на основание
съществувалото трудово правоотношение. На същата дата, когато съпругата му
починала – 26.03.2019г, трудовото правоотношение с нея било прекратено на
основание чл.325, т.11 от Кодекса на труда. Ако и да е била допусната
техническа грешка от работодателя, то тази грешка е била коригирана. Иска се
отмяна на Решение №1040-23-19 от 14.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ
гр.Стара Загора и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът
по жалбата - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт (ТП на НОИ) – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото – ст.юрисконсулт А., оспорва
жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Излага подробни съображения в
подкрепа законосъобразността на решението и потвърденото с него разпореждане. Изтъква,
че към момента на постановяване на двата акта в Регистъра на осигурените лица
били вписани данни, че последен ден на осигуряване на починалото лице е датата
24.03.2019г. Тази дата счита за вярна, тъй като отговаряла на първоначално
подадената информация чрез Декларация обр.1 (с брой дни във временна
неработоспособност през м.март 2019 – 15 дни), и съответствала на последния ден от временната
неработоспособност на лицето по издаден болничен лист. Изразява становище, че е
невярно декларирането с подадена впоследствие, дублираща, декларация обр.1
обстоятелство, че лицето е било във временна неработоспособност – 16 дни през
м.март 2019г. Счита, че не е допусната фактическа грешка при отразяване прекратяването
на трудовия договор и осигуряването на лицето, тъй като тези обстоятелства били
и писмено потвърдени от осигурителя и подкрепени от осигурителен фиш за
заплатата през м.март 2019г, в който не били отразени отработени дни, а само 15
дни във временна неработоспособност. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, Съдът намира за установено следното:
Със заявление-декларация вх.№ 23-999-75-00000251/01-04-2019г.
за изплащане на парична помощ при смърт на осигурено лице по чл.11, ал.2, чл.12,
ал.2 или чл.13, ал.2 от КСО Н.В.К., е поискал изплащане на парична помощ при
смърт на осигурено лице, а именно поради смърт на съпругата му Г.Г.К., починала
на 26.03.2019г., осигурена при осигурител „Мега Тод финанс“ ЕООД. Към
заявлението е приложено удостоверение № 243/28.03.2019г. за наследниците на Г.Г.К.и
декларация от 01.04.2019г. (л.29-32).
С писмо изх.№1029-23-771 от 03.04.2019г. Директорът на ТП
на НОИ – гр.Стара Загора изисква от „Мега Тод Финанс“ ЕООД информация дали починалото
лице Г.Г.К.е било осигурено до 25.03.2019г. включително (л.28).
С писмо, постъпило
в ТП на НОИ-Стара Загора с вх.№1029-23-771#1 от 15.04.2019г. управителят на „Мега
Тод Финанс“ ЕООД уведомява, че лицето Г.Г.К.е било осигурено до 25.03.2019г. в
дружеството като е приложен фиш за м.март 2019г., в който фигурират данни
за отработени дни – 0, отпуск по болест – 15 дни (л.26-27).
С разпореждане № О-23-999-40-00073301 от 19.04.2019г.
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Стара
Загора отказва отпускане на „помощ за смърт“ на Н.В.К. по заявление-декларация
вх.№ 23-999-75-00000251/01-04-2019г. Разпореждането е издадено на основание
чл.40, ал.3 от КСО и чл.31, ал.1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на
паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено подпомагане.
Възпроизведени са разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.2 от КСО и са
изложени съображения, че предвидените предпоставки за отпускане на помощта не
са налице по съображения, че трудовото правоотношение на лицето Г.Г.К.с
осигурител „Мега Тод Финанс“ ЕООД гр.Раднево е прекратено от 25.03.2019г и към
датата на смъртта – 26.03.2019г. лицето не е осигурено за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица (л.24).
Разпореждането е било своевременно обжалвано от К. по
реда на чл.117, ал.1, т.2, б.“е“ от КСО на 30.04.2019г., при дата на връчване
на разпореждането на същата дата (л.25). В жалбата са изложени твърдения, че
съпругата му е била осигурявана за изброени осигурителни случаи от 16.04.2007г.
до 25.03.2019г., прилага служебна бележка за осигурителния статус от
30.04.2019г. и удостоверение по образец УП-2 № 76 от 30.04.2019г. (л.16-23).
С оспореното Решение №1040-23-19/14.05.2019г. на
Директора на ТП на НОИ - Стара Загора в производство по чл.117, ал.3 от КСО,
жалбата на К. е разгледана по същество и приета за неоснователна, като е
потвърдено изцяло разпореждане № О-23-999-40-00073301/19-04-2019г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ -
гр.Стара Загора. Органът е посочил, че
мотив за отказа за изплащане на исканата помощ е обстоятелството, че Г.Г.К.не е
била осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, вр. с чл.11, ал.2
от КСО. В хода на развилото се производство било установено, че Георгиева е
упражнявала трудова дейност като наето лице в осигурителя „Мега Тод Финанс“ ЕООД
гр.Раднево, като трудовото й правоотношение е прекратено считано от 25.03.2019г.,
видно от справка „Трудови договори“. Съобразно данните, налични в регистъра на
осигурените лица и полученото от осигурителя уведомление с вх.№ 1029-23-771#1
от 15.04.2019г., г-жаК. е осигурено лице до 24.03.2019г. включително. Този
извод е потвърден от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора. Органът е приел, че
към 26.03.2019г. /дата на смъртта/ не е налично основание за осигуряване, като
предходното такова – трудов договор с осигурителя „Мега Тод Финанс“ ЕООД
гр.Раднево е прекратено от 25.03.2019г. като се е позовал на получения от
осигурителя отговор (вх.№ 1029-23-771#1 от 15.04.2019г.), в който било
отразено, че Г.Г.К.е осигурена до 25.03.2019г. Към отговора бил приложен фиш за
работна заплата за м.03.2019г, в който били отразени само 15 работни дни отпуск
по болест, което съответствало на издадения болничен лист E20196892704 (за
период 24.01.2019г. до 24.03.2019г. включително). С последно осигуряване на
24.03.2019г. сочи издадено и удостоверението образец УП-2 с изх.№
76/30.04.2019г., приложено към жалбата, и декларацията обр.1, подадена заК. по
реда на Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Поради това, че лицето не е осигурявано
считано от 25.03.2019г., органът приема, че на 26.03.2019г. същото не отговаря
на условието по чл.11, ал.2 от КСО, съответно не е налице основанието за
разпределяне и изплащане на помощ при смърт. По изложените съображения, жалбата
на К. е оставена без уважение и е потвърдено изцяло разпореждане №
О-23-999-40-00073301/19-04-2019г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр.Стара Загора.
По делото са
приети като доказателства документите, приобщени по преписката по постановяване
на Решение №1040-23-19/14.05.2019г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Стара Загора и потвърденото с него
Разпореждане на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, както
и представените от страните.
От трудовата книжка на Г.Г.К./серия Б, №664759/ се
установява, че същата е работела в „Мега Тод Финанс“ ЕООД от 16.04.2007г. по
трудово правоотношение за изпълнение първоначално на длъжността „отчетник –
счетоводство“, впоследствие – длъжността „счетоводител“, трудовото
правоотношение е изменяно, като трудовото правоотношение по последно заеманата длъжност
- „счетоводител“ е прекратено на 26.03.2019г. на основание чл.325, т.11 от КТ
(л.8 – 9).
В периода 24.01.2019г. – 24.03.2019г.К. е в отпуск поради
временна неработоспособност съгласно болничен лист E20196892704 за временна
неработоспособност, издаден от ЛКК при „КОЦ – Стара Загора“ ЕООД. На
14.03.2019г.К. е постъпила в Комплексен онкологичен център – Стара Загора,
Отделение по медицинска онкология, където е починала на 26.03.2019г. (епикриза
л.49).
В Регистъра на осигурените лица, за м.март 2019г. за Г.Г.К.са
били отразени данни за 15 броя дни във временна неработоспособност, а на 22.05.2018г.
– 16 броя дни във временна неработоспособност (колона 21 - „16.2. Дни във временна неработоспособност и/или дни с право на
обезщетение по чл.
53в от Кодекса за социално осигуряване – в две позиции се попълват дните
във временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член
от семейството, бременност и раждане, трудова злополука, професионална болест, санаторно-курортно
лечение, карантина, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и при настаняване
на дете по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето с
право на обезщетение. Не се попълват дните, посочени в т. 16.А“) – л.61.
Съгласно заповед №8/26.03.2019г., издадена от управителя
на „Мега Тод Финанс“ ЕООД, прекратява се считано от 26.03.2019г. трудовото
правоотношение с Г.Г.К.за изпълнение на длъжността счетоводител поради смърт на
служителя.
Дата 26.03.2019г. е посочена като дата на прекратяване на
трудовия договор от 13.04.2007г. в уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на
труда, издадено от „Мега Тод Финанс“, прието за редовно съгласно справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с вх. №24388193025958/17.05.2019г.,
в която е отразен брой уведомления (записи) – редовни – 1 брой от 1 брой подадени
уведомления по чл.62, ал.5 (л.7).
Съгласно справка, изготвена на 20.06.2019г. от Регистър „Трудови
договори“, за всички подадени за лицето Г.Г.К.уведомления по КТ, отразени са следните
данни за дата на прекратяване на договор
с дата на сключване 13/04/2007 с „Мега Тод Финанс“ ЕООД:
- 25/03/2019г. – дата на запис в ТП на НОИ - 27/03/2019;
-25/03/2019г. – по подадена декларация с код корекция „2“,
дата на запис в ТП на НОИ - 16/05/2019;
-26/03/2019г. – по подадена коригираща декларация с код
корекция „0“, дата на запис в ТП на НОИ - 17/05/2019 (л.59-60).
В регистър „трудови договори“ по партидата на същото лице
са отразени и данни за трудов договор със същия работодател с дата на сключване
16/04/2007 за длъжността отчетник счетоводство, с отразена дата на прекратяване
27/03/2019г. (л.60).
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО (решението е
съобщено на 16.05.2019г., жалбата е подадена на 21.05.2019г.), против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Решение №1040-23-19/14.05.2019г. на Директора на ТП на
НОИ - Стара Загора е постановено от материално компетентен орган по чл.117,
ал.3, вр. ал.1, т.2, буква “е“ от КСО – Директор на ТП на НОИ – гр.Стара
Загора. То е подписано от З.С.К., Началник на отдел „Административен“ в ТП на
НОИ гр.Стара Загора в условията на заместване на титуляра на длъжността (Д.В.Щ.),
който на 14.05.2019г. е отсъствал поради командировка съгласно заповед
№4530/13.05.2019г. (л.13) и изрично упълномощена да го замества съгласно Заповед
№1016-40-169 от 05.02.2019г. на управителя на НОИ (л.14). Според чл.40, ал.3,
изр.първо и второ от КСО, паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите
от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния
осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова
сметка. ***омощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено
от ръководителя на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ. Потвърденото
разпореждане № О-23-999-40-00073301 от 19.04.2019г. за отказ за отпускане на
помощ също изхожда от материално и териториално компетентен орган в лицето на изпълняващия длъжността Ръководител
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр.Стара Загора.
Спазени са изискванията за форма и съдържание на
оспорения административен акт. Сред правните основания за издаване на разпореждането
е посочена неправилно и Наредба
за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното
обществено осигуряване, която е отменена с § 1 от Заключителните разпоредби
на Постановление № 188 на МС от 20.07.2015г. за приемане на Наредба за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Изложеното
не се отразява на формалната законосъобразност на акта, доколкото същото
съдържа ясно посочване на фактите, на които се основава, както и позоваване на
разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО и нормите, спрямо които е извършена преценка
за липса на твърдяното право – чл.10, ал.1 и чл.11, ал.2 от КСО. Жалбоподателят
е бил наясно с мотивите за отказа и надлежно е упражнил правото си на защита.
Според чл.11, ал.2 от КСО, при смърт на осигуреното лице
съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на
наследствена пенсия, като под осигурено лице, по арг.от ал.1 на чл.11 се
визират осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица лица. Спори се дали починалото лице /Г.Г.К./, съпруга на жалбоподателя,
е имала качество на осигурено лице към датата на смъртта си – 26.03.2019г. Според
§1, т.3 от ДР на КСО, по смисъла на част първа от този кодекс, „осигурено лице“
е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се
лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл.6,
ал. 8, а лицата по чл.4а
се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни
вноски.
В разглеждания случай, заявителят е посочил за осигурител
на Г.Г.К.– „Мега Тод Финанс“ ЕООД, което дружество не се оспорва, че е било
работодател наК. по безсрочен трудов договор. По данни от трудовата книжка (л.8-9),
трудовото правоотношение между Г.Г.К.и „Мега Тод Финанс“ ЕООД е възникнало считано
от 16.04.2007г. за изпълнение на длъжността отчетник-счетоводство и което впоследствие
е било изменяно на основание чл.118, ал.3 и чл.119, ал.1 от КТ, а считано от
01.11.2007г. е за изпълнение на длъжността „счетоводител“, прекратено на
26.03.2019г. „Мега Тод Финанс“ЕООД в качеството си на осигурител е подавало заК.,
включително в периода м.01.2019-м.03.2019г. декларации по обр.1 по реда на Наредба
№Н-8 от 29.12.2005г., с означение за вид
осигурен - код „01“, който се отнася за
работници или служители, осигурени по чл.4,
ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване при един работодател, включително и членове на
кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове (видно от справка данни от
регистър на осигурените лица за ЕГН/ЛНЧ ********** за периода м.януари 2019 – м.март
2019г. – л.61). На основание възникнало между посоченото дружество, като
работодател, и Г.Г.К., като служител, трудово правоотношение по безсрочен
трудов договор за изпълнение на длъжността счетоводител и започната трудова
дейност по смисъла на чл.10 от КСО, последната е подлежала на задължително
обществено осигуряване за изброените в чл.4, ал.1, т.1 от КСО рискове, като
осигуряването й продължава и в периодите на временна неработоспособност през
м.01.2019г., м.02.2019г. и част от м.03.2019г. (по аргумент от §1, т.3,
изр.второ от ДР на КСО, във връзка с чл.9, ал.2, т.2 от КСО). Органът също приема
в оспореното решение, че лицето има качество на осигурено, но до 24.03.2019г.
включително, тъй като трудовото правоотношение между Г.Г.К. и „Мега тод финанс“
ЕООД е прекратено считано от 25.03.2019г., тя е имала качество осигурено лице до
24.03.2019г. включително. Този извод е бил направен на база информация от регистъра на трудовите
договори, в което е вписана дата 25.03.2019г. като дата на прекратяване на
трудов договор с дата 13.04.2007г. – и на база декларирано от дружеството-„Мега
тод финанс“ ЕООД обстоятелство, че лицето е било осигурено до 25.03.2019г
(л.26). Изтъква се в подкрепа, че в удостоверението по образец УП-2, издадено
на 30.04.2019г., датата 24.03.2019г. е
вписана като крайна за периода на зачетения стаж и че първоначално декларирания
от осигурителя брой дни във временна неработоспособност през м.март 2019г
(15 дни) – е съответен на периода, за
който е издаден болничен лист № Е20196892704 (л.62). Декларираните впоследствие с нова дублираща
декларация обр.1 брой дни във временна неработоспобност през същия период - 16,
органът счита, че не отговарят на истината.
Към
датата на издаване на разпореждането (19.04.2019г.) е съществувала неяснота
относно крайната дата на осигуряване на Г.Г.К.и дали към 26.03.2019г. е била в
трудово правоотношение. За нея в регистъра на осигурените лица на 18.04.2019г. са
били отразени данни за 15 дни във временна неработоспособност през м.март 2019г,
но без да е ясно кой е последния ден на неработоспособността, а в регистъра на
трудовите договори са били вписани различни дати на прекратяване на трудови
правоотношения на лицето с работодателя „Мега Тод Финанс“ ЕООД, а именно:
25/03/2019г. – дата на прекратяване на договор с дата на сключване 13/04/2007г.
и 27/03/2019г. – дата на прекратяване на договор с дата на сключване 16/04/2007г.
(справка на л.60). Това означава, че се е следвало преди издаване на акта да се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за правото на подпомагане по
чл.11, ал.2, вр. ал.1 от КСО по подаденото от К. заявление, а именно дали починалото
лице към 26.03.2019г. е било в трудово правоотношение и осигурено лице ли е по
смисъла на §1 т.3 от ДР към КСО. Според разпоредбата на чл.29, ал.1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване,
когато след приема на документи за изплащане на парични обезщетения и помощи се
установи, че те са нередовни или липсва необходим документ, както и за
изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на
паричните обезщетения и помощи, ТП на НОИ уведомява лицата, задължени да
представят документи по тази наредба или упълномощените по чл.19,
ал.1 лица, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като им
дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на
фактите и обстоятелствата. В случая административния
орган не е положил достатъчно усилия за изясняване на релевантния за правото на
подпомагане факт. С писмо с вх.№1029-23-771#1 от 15.04.2019г. на управителя на
„Мега Тод Финанс“ ЕООД е даден неясен отговор на поставения въпрос (дали Г.Г.К.е
била осигурено във фирмата лице до 25.03.2019г., включително) и изобщо не е
посочено на какво основание е прекратено трудовото правоотношение с лицето. От
съдържащото се в писмото изявление „...е
било осигурено до 25.03.2019г. във фирма „Мега Тод Финанс“ ЕООД не става ясно
дали 25.03.2019г. е дата, която е включена в осигурителния период или не. Не са
били изискани от осигурителя, нито от заявителя документи, удостоверяващи
датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, нито други
документи от значение за изясняване на въпроса за осигуряването наК.. Съдът
намира за неправилен извода, че починалото лице не е било осигурено към датата
на смъртта си. Вписванията в регистъра на трудовите договори са на основание
действително осъществени факти, а доказателство за осъществяване на факт по
прекратяване на 25.03.2019г. на трудово правоотношение между „Мега Тод Финанс“ ЕООД
и Г.Г.К.за изпълнение на длъжността счетоводител – не са събрани по
административната преписка, нито са представени по делото. В трудовата книжка на
Г. Г.К. е посочена дата на прекратяване на трудовото правоотношение между нея и
„Мега тод финанс“ЕООД за изпълнение на длъжността счетоводител – 26.03.2019г, на
основание-чл.325, т.11 от КТ (л.9). По делото е представена заповед
№8/26.03.2019г от управителя на „Мега тод финанс“ ЕООД за прекратяване на това трудово
правоотношение поради смърт на служителя и на основание чл.325, т.11 от Кодекса
на труда, считано от 26.03.2019г. Според справката от 20.06.2019г. от Регистъра
на трудовите договори, на 17/05/2019г. е вписана корекция на датата на
прекратяване на правоотношението по трудов договор с дата на сключване
13/04/2007г., като е отразена дата 26/03/2019г. С оглед на това съдът приема,
че трудовото правоотношение между „Мега тод финанс“ ЕООД и Г.К. за изпълнение
на длъжността „счетоводител“ е прекратено на 26.03.2019г. със смъртта на
служителката, настъпила на същата дата, която хипотеза регламентирана във
визираното от работодателя правно основание – чл.325, т.11 от КТ. Според тази
норма трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи
предизвестие със смъртта на работника или служителя. За оформяне на
прекратяването на трудовото правоотношение работодателят е издал заповед. Дата
26.03.2019г. е посочена като дата на прекратяване на трудовия договор в
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и като крайната дата на периода, за който е
изчислен трудовия стаж на лицето в „Мега тод финанс“ ЕООД съгласно печата в
трудовата книжка. Обстоятелството, че осигурителят („Мега тод финанс“ ЕООД) е
подавал за лицето декларации с различни данни за брой дни във временна
неработоспособност през м.март 2019г., не са достатъчни за извод, че
декларираното с втората по време декларация е невярно. С оглед извода относно
датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между „Мега Тод финанс“ ЕООД като работодател
и Г.Г.К.като служител за изпълнение на длъжността счетоводител, следва да се
приеме, че и към обсъжданата дата - 25.03.2019г. това трудово правоотношение
съществува. Съгласно чл.9, ал.1 от КСО осигурителният стаж се изчислява в
часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита времето в
изброените в тази норма хипотези, точки от т.1 до т.5, вкл. по т.1 - времето,
през което лицата по чл.4, ал.1, т.1 и ал.10
са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени
или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и
неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от
минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3
за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време,
осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно
време. Според чл.9, ал.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, се зачита времето в изброени в точки от т.1 до т.5
хипотези, вкл. по т.2 на платените и
неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и
раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.К., като служител в
„Мега тод финанс“ ЕООД в периода 24.01.2019г. – 24.03.2019г. е била в отпуск поради
временна неработоспособност на основание болничен лист E20196892704, за който
период на основание чл.9, ал.2, т.2 от КСО осигуряването продължава. Обстоятелството,
че временната неработоспособност наК. продължава и след срока, за който се
отнася болничния лист, се установява от представената по делото епикриза,
издадена от лечебното заведение, където тя е и починала. От епикризата е видно,
че още на 14.03.2019г., т.е. преди датата, определена за преглед при издаване
на болничния лист E20196892704, издаден от ЛКК при „КОЦ – Стара Загора“ ЕООД,К.
е постъпила в Комплексен онкологичен център – Стара Загора, Отделение по
медицинска онкология с посочена приемна диагноза „карцинома ректи Т4 Н0 М0 2в/ІІ…“, като в раздел „анамнеза“ на епикризата е отразено и
следното относно нейното състояние: „…
При постъпване в отделението болната е с оплаквания от силна обща отпадналост,
10 кратни диарийни изхождания, подуване на корема“, а в раздел „Лечение“ на
епикризата е отразено: „На 14.03.19г постъпва в увредено общо състояние с изява
на астено-адинамия и изразен ДДС. Започната рехидратираща, хепатопротективна,
симптоматично терапия. На фона на лечението общото състояние на пациентката
рязко се влоши – с изява на чернодробна дисфункция, чернодробна енцефалопатия и
чернодробна недостатъчност, диселектролитемия, прояви на ДН и анемичен синдром
с тромбоцитопения“, посочени са включени в терапевтичния план „КС по схема“,
както и данни, че въпреки проведеното лечение и предприети действия, на
„26/03/19г.“ пациентката е починала („въпреки реанимационните мероприятия
направи Exitus letalis на 26/03/19г, в 16:30ч“). Следователно, и след крайната
дата на периода, за който е издаден болничен лист – 24.03.2019г., включително до
смъртта й, настъпила на 26.03.2019г., състоянието на лицето Г.Г.К.не е
позволявало тя да полага труд, т.е. временната й неработоспособност продължава
да е налице. Към този момент не е налице прекратяване на трудовото й
правоотношение, поради което и на основание чл.9, ал.2, т.2 от КСО следва да се
приеме, че и за този период осигуряването на лицето продължава иК. има
качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 изр.второ от ДР към КСО. Следователно
е неправилен формирания от административния орган извод за обратното, което е
довело до неправилно приложение на материалния закон – чл.11, ал.2 от КСО.
С оглед
на изложеното, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане като
издадени при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно
приложение на материалния закон следва да бъдат отменени.
Доколкото естеството на въпроса не позволява решаването му по
същество, следва се на основание чл.173 ал.2 от АПК, преписката да бъде върната
на административния орган - Ръководител по изплащането на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ гр.Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне по
заявление-декларация вх.№ 23-999-75-00000251/01-04-2019г. за изплащане на
парична помощ при смърт на осигурено лице по чл.11, ал.2, чл.12, ал.2 или чл.13,
ал.2 от КСО.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, във връзка с чл.173 ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
ОТМЕНЯ по жалба на
Н.В.К. Решение №1040-23-19 от 14.05.2019г. на Директора
на ТП на НОИ гр.Стара Загора и потвърденото с него разпореждане №
О-23-999-40-00073301 от 19.04.2019г. на Ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр.Стара Загора, като незаконосъобразни.
ВРЪЩА административната преписка на Ръководител по изплащането
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр.Стара Загора за ново разглеждане и
произнасяне по заявление-декларация вх.№ 23-999-75-00000251/01-04-2019г. за
изплащане на парична помощ при смърт на осигурено лице по чл.11, ал.2, чл.12,
ал.2 или чл.13, ал.2 от КСО съобразно дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Решението може да се обжалва по касационен ред чрез
Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: