РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 18.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното
съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д.
№ 2439 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че с ответника имат дълготрайни търговски отношения, като са сключили
рамков договор на 16.05.2016 година, като ответното дружество се е задължило да
закупува от ищеца минимални ежемесечни количества кофички за кисело мляко, вкл.
такива с вместимост от 400 мл., 500 мл. и 370 мл. Твърди договорът да е
продължаван автоматично по силата на уговореното в него и че не е прекратен и
към подаване на исковата молба. Сочи, че в периода м.10.2017 година – м.12.2019
година, поради неизпълнение на договорното задължение на ответника за
реализиране на определен брой кофички, ищецът е претърпял вреда, съизмерима с
пропуснатата от него очаквана печалба от продажбата на 8 096 560 броя кофички.
Ответникът
не подава в срок отговор на исковата молба, нито се ангажира със становище по
иска, доказателствата или по същество на спора.
За
основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже наличието на валидно сключен между страните Договор със съдържание по
представения с исковата молба- с дългосрочно и продължително изпълнение на
еднородни сделки, който е действащ към датата на исковата молба, виновно
договорно неизпълнение на задължения на ответника в рамките на действие на
договора, което е в пряка причинна връзка с наличието на твърдените претърпени
вреди в неговия патримониум – пропуснати ползи /съществуването на сигурност за
тяхното настъпване/ и размер.
Ответникът
следва да докаже, че е изправна страна по процесния договор.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните
по делото са обвързани от сключен рамков договор за продажба, с елементи на
изработка /производство на кофички/ от 16.05.2016 година, с който са предвидили
условията за всички последващи периодични продажби, при които ответникът ще
закупува от ищеца кофички от вида PS- 370,
400 или 500 мл. Според уговореното в чл. 1 от договора, ответникът се е
задължил да закупува минимално
месечно количество кофички и други опаковки /по сключени анекси към договора/ –
не по- малко от 400 000 броя, при конкретно уточняване на броя за месеца
по подадени заявки. В Приложение 1, неразделна част от договора са уговорени и
единичните цени на продуктите /вкл. кофички с печат за Лидл/.
Срокът
на договора е една година, като в чл. 18 е предвидено автоматично продължаване
за всяка следваща година, при липса на писмено изявление за прекратяване.
Такова по делото не е представено, поради което съдът приема за доказано, че
страните са били обвързани от договора в процесния период – м. 10.2017 година –
м. 12.2019 година.
От
представените по делото и неоспорени доказателства – разменена електронна
кореспонденция - се установява, че считано от м. 12.2016 година, крайният
клиент Лидл БГ е уведомил ищеца за това, че производството на кофичките за
снабдителя ЕСТ Трейд ще бъде прехвърлено на друг търговец.
От
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като мотивирано и обективно,
съобразено с доказателствата по делото и изготвено след проверка в
счетоводството на ищеца, се установява, че общото количество закупени кофички
за периода е 1 978 880 броя, различни видове /като в съответствие с
нормативните изисквания са издадени фактури, надлежно отразени в счетоводството
на страната/, а при съобразяване уговорените минимални месечни количества,
нереализираното количество стоки е 8 421 120 броя. Вещото лице е
определило цената съобразно броя нереализирани кофички – във вариант едно – на
база средна цена /определена от цените на трите вида размери кофички/ -
41 801,08 лева и във вариант две – на база процентно съотношение при
реализираните за периода кофички /като се приеме, че процентът е същият при
нереализираните продукти/ – 44 676,75 лева.
Неизпълнение
на договорно задължение по причини, за които отговаря неизправната страна,
поражда за изправната страна правата по чл. 79 от ЗЗД. Ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с
обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. 82
от ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Пропуснатите ползи представляват неосъществено увеличаване на имуществото, такова,
ако договорното задължението би било изпълнено, но за да е налице пропусната
полза, трябва да е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото на
увреденото лице.
Следователно,
основателността на иска предполага установяване на следните предпоставки от
фактическия състав.
На
първо място - валидно договорно правоотношение, по което ищецът е изправна
страна. В случая, представените доказателства установяват тези обстоятелства.
Рамковият договор не е оспорен от ответника, нито твърденията за това, че
ищецът е изпълнявал задълженията си по него.
На
второ място – виновно неизпълнение на задължение на длъжника. В случая, се
установи и тази предпоставка, тъй като ответникът не доказа да е заявявал и
закупил в периода минималното количество кофички, за който, съобразно
указанията, носи тежест за доказване. От заключението на вещото лице се
установи и точния брой на нереализираните продукти в периода.
На
трето място - да са настъпили вреди -
пропуснати ползи и причинно-следствена връзка между вредите и неизпълнението.
Вредите се установиха също от събраните доказателства – писмени и заключението
на вещото лице и се изразяват в разликата между продадените и минималните
уговорени количества стоки, които не са зяавени за месеците в периода.
На
четвърто място- пропуснатите ползи да са достатъчно определени и да е
достатъчно сигурно тяхното получаване в патримониума на кредитора. В случая
сигурното настъпване на конкретните вреди се установява от ясната и конкретна уговорка
в договора относно точно определен минимален броя кофички на месечна база,
който брой следва да бъде закупен от ответника. Липсата на писмено изявление за
прекратяване на договора в процесния период и по реда на чл. 18, също сочи на очакваната
реализация/печалба за ищеца при продажба на уговореното минимално количество
продукти или при изпълнение на установеното задължение по чл. 1.
При
определяне на конкретния размер на вредите, съдът намира за приложима нормата
на чл. 162 ГПК. Тъй като ищецът не доказа кой конкретен вид кофички е пропуснал
да реализира съобразно договореното, следва цената да се определи от този вид
кофички с най-ниска продажна стойност – от 0.0048 лева без ДДС. Съобразно
определения от вещото лице нереализиран брой кофички, съдът изчислява вредите
са в размер на 40 421,38 лева. Предвид
диспозитивното начало в процеса, искът следва да се уважи в пълния предявен от
ищеца размер.
С
оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски, общо в размер на 1777,36
лева – за ДТ и вещо лице.
Воден
от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.Т. ЕООД,
ЕИК: ******да заплати на Д. АД, ЕИК: ******, на основание 79, АЛ. 1 ВР. ЧЛ. 82
зздс ЗЗД, сумата от 36 934,72 лева –
претърпени имуществени вреди в резултат виновно неизпълнение на задълженията на
ответника по чл. 1 от рамков договор от 16.05.2016 година - под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в стойността на нереализираната разлика до
минимално уговорените месечни количества стоки, които ответникът е следвало да
закупи от ищеца, съобразно уговореното в рамков договор от 16.05.2016 година, които
вреди са претърпени в периода м. 10.2017 година – м. 12.2019 година, ведно със
законната лихва от 09.12.2020 година и до окончателно изплащане на сумата,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 1777,36 лева – разноски
в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: