РЕШЕНИЕ
№ 1188
гр. Плевен, 23.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430102121 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл.422 от ГПК вр. с чл.415 ал. 1 от ГПК вр. чл.240 ал.1 ЗЗД, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***"
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от *** и ***, в качеството си на ***, чрез ХР. АТ. АТ. - юрисконсулт, съдебен
адрес за получаване на книжа: ***, тел. ***, e-mail: ***, против ИВ. ХР. Д.,с
постоянен адрес - ***, в която се твърди следното : ищецът е подал заявление
на основание чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения едномесечен срок
ИВ. ХР. Д. е възразила срещу същата, поради което се предявява настоящия
иск, който се основава на следното : страните са сключили Договор за
паричен заем № *** от 25 февруари 2019 г., а именно „***" ООД - като
1
Заемодател и ИВ. ХР. Д. - като Заемател. С подписването на договора за
паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получила Стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се
подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение №1 към него от 01 април 2020 г. между „***" ООД, ЕИК *** и
„***" ЕООД, ЕИК ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„***" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 1000 лева, под формата на паричен
заем. С подписването на договора, ИВ. ХР. Д. удостоверява, че е получил от
Заемодателя заемната сума от 1000 лева, като договорът има силата на
разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 1644.84 лева, ведно с договорната лихва на
18седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91.38 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане]. По договора за паричен заем, ИВ. ХР. Д. е извършвала
плащания в общ размер на 225 лв. Към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 1000лв. За ползването на предоставената заемна сума
по сключения Договор за паричен заем № *** от 25 февруари 2019 г. между
страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 149.27 лева за
периода от 11 март 2019 г. г. - датата на първата вноска до 04 ноември 2019 г.
г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок
от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което
да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия
срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от
2
страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена
неустойка.
Претентидараната неустойка представлява такава за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна
неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата на
сключения между страните договор. Клаузата за неустойка е инкорпорирана в
договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни
посочените условия, неустойка не се начислява. Следва да се подчертае, че
неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на
допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за
начисляването й.
Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение претендираме
частично в размер на 327.42лв. – за която сума производството по делото
впоследствие е прекратено.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 04 ноември 2019 г. г. -
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на
настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да
не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 24.56лева
от 05 ноември 2019 г. г. -датата, следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 27 октомври
2020 г. г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признаете за
установено, че „***” ЕООД има следните вземания срещу ИВ. ХР. Д.: 1000
лв. главница; 149.27 лева за периода от 11 март 2019 г. до 04 ноември 2019 г.
г.; 24.56 лихва за забава върху непогасената главница, от 05 ноември 2019 г. г.
- датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем
до датата на подаване на заявлението - 27 октомври 2020 г., ведно със
3
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез адв. В.М. -
АК Плевен, съдебен адрес: ***, с който искът изцяло се оспорва. Доводите за
нередовност на исковата молба съдът приема за неоснователни. Ответницата
оспорва да й е връчен Стандартен европейски формуляр с индивидуалните
условия по паричния заем. Оспорва твърдението на ищеца, че подписаният
договор за паричен заем има силата на разписка за реално предадена на
заемателя и получена от нея заемна сума. Навеждат се доводи за
недействителост на договора - нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, тъй като
съдържа клаузи, които противоречат на закона, чл.10, чл.11,ал.1,т.9,10,15 ЗПК
и го заобикалят- чл.10а ЗПК, накърняващ добрите нрави, и съдържащ
неравноправни клаузи, поради което не е създал валидна облигационна връзка
между страните по него. Заявява се, че от съдържанието му е видно, че
Договорът не отговаря на изискванията по чл.5 ал.1и 2 ЗПК, защото на
заемателя не е предоставена своевременно преди сключването му пред
договорната информация, за да вземе информирано решение, и не му е
връчено Приложеиние № 1/ стандартен европейски формуляр/; В нарушение
разпоредбата на чл.6 ЗПК, на заемателя -потребител дори устно не са
разяснени условията на договора, позволяващи му да преценят доколко
предлаганият договор за кредит съответства на финансовото му състояние. Не
е разяснена преддоговорната информация по чл.5 ЗПК, която трябва да бъде
предоставена, основните характеристики на предлаганите продукти и
въздействието, което могат да окажат върху потребителя, в т.ч. последиците в
случай на просрочени плащания. Договорът не отговаря на изискванията по
чл.10, ал.1 от ЗПК, защото клаузата на чл.1 ал.1 т.1 и ал.2 от договора е
формулирана двусмислено и поради това неясно относно начина и
основанието за сключването му. В посочената клауза са посочени два начина
и основание за сключването му : предложение от заемателя чрез попълване на
формуляр ППЗ или от разстояние чрез форма за кандидатстване попълнена по
електронен път на страницата на интернет страницата на заемателя. Поради
това не става ясно по кой от начините посочени в него и на какво основание е
сключен процесният договор. Договорът противоречи на императивните
разпоредби на чл.10, чл.11 от ЗПК, тъй като в няма задължителното
4
съдържание изискуемо от закона а именно:
- не съдържа основната и задължителна информация относно общата
дължима сума от потребителя и начина й на изчисляване, което да позволява
на потребителя да я провери.
- не е конкретизирана крайна цена на услугата в брой - когато заемът е под
формата на разсрочено плащане;
С договора е нарушена императивната разпоредба на чл. 11,ал.1,т.9, т.10,
т.11, т.15 ЗПК , защото не са посочени условията за прилагането на
фиксирания лихвен процент. Във връзка с условията за прилагане на лихвения
процент , липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият - дали
върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница^Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Не е посочено
при какви условия и върху каква база се дължи дневната лихвата при отказ от
договора.
- не е уточнено лихвения процент при просрочени плащания, върху кои
просрочени вземания се прилага, начините за неговото променяне; не е
посочена стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение
на договора;
Договорът не съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, тъй като липсва погасителен план съставен съгласно
изискванията на закона.
От съдържанието на чл.2,ал.1,т.4 от Договора, не става ясно посоченият в
т.5 фиксиран годишен лихвен процент, по какъв начин се отразява на размера
на всяка погасителна вноска; какво е съответната стойност на включените в
нея главница и такси.
В процесния договор за кредит липсва яснота относно начина на
формиране а Годишния процент на разходите(ГПР).
В процесния договор ГПР е посочен единствено, като лихвен процент по
заема -49.89%. Посочено е единствено, че Годишният процент на разходите
5
(ГПР) е 49.39 %), Липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредите а именно: кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР съобразно
императивните разпоредбите на ЗПК. Годишния процент на разходите по
кредите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, преки разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид,
в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора и др.
). Тоест, в посочената величина следва, по ясен и разбираем за потребителя
начин, да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение. Това изискване на закона не
е изпълнено. ГПР е величина, чийто алторитъм е императивно заложен в ЗПК
и приемането на методика, налагаща изчисляването на разходите по кредита
по начин, различен от законовия е недопустимо.
В процесния договор липсва информация относно разходите възникващи
от момента на сключване на договора за кредит, и условията, при които те
могат да бъдат променяни.
Съобразно горното, процесният Договор за паричен заем № ***6 от
25.02.2019г, подписан между „***“ ООД и ИВ. ХР. Д., е нищожен на
основание чл.22,вр. чл. 10,ал.1, чл.11 ал.1,т.7- т10,т. ЗПК.
Прави възражение за нищожност на клаузите за относно размера на
приложимия лихвен процент, таксата за експресно разглеждане - чл.2,ал.1,т.5
и т.7,ч от Договора, както договорената неустойка за неосигуряване в срок на
обезпечение- чл.4 накърняващи добрите нрави и принципите на
добросъвестност и справедливост, поради своята прекомерност и
несъразмерност, и заобикалящи закона, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД.
В случая са нарушени принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от
страните, за сметка на другата. Налице е значителна липса на еквивалентност
на насрещните престации, като вземането на кредитора за лихви, такси и
неустойки е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация,
като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
6
Клаузата за възнаградителната годишна лихва - чл.2 ал.1 т.3 от Договора е
нищожна. Фиксирана в размер на 40.34%, при срок на договора 36 седмици
нарушава принципа на еквивалентност .добросъвестност и справедливост ,
като е в противоречие с добрите нрави , на осн. Чл.26,ал.1 ЗЗД.
В случая е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена, и се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. Както е прието в решение №
452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008г. на ВКС. IVг.о., "понятието добри
нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност Когато едната престация е предоставяне в собственост на
парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна
лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така
и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството,
дали заемът е обезпечен. “
При потребителски заем за сума от 1000 лв., със сравнително кратък срок
на ползване - 36 седмици, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на
кредитора в размер на от 40.34% - в размер четири пъти по висок от законната
лихва(10.02 %) към 25.02.2019г. от стойността на заема, не е обяснимо нито с
разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с
размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Висока
възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити (над 15 години),
когато, независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен
поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили стойността
на даденото обезпечение. В настоящия случай такива обстоятелства не са
налице.
Клаузата на чл.4 от Договора е нищожна на основание чл.21 ,ал.1 ЗПК и
чл.26, ал.1,предл. трето от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави и
заобикаляне на закона.(ТР №1 / 2009г.,т.3/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС.
Неустойката е предвидена за неосигуряване обезпечение на заема с
поръчители или банкова гаранция в тридневен срок, в размер на 328.42 лева,
т.е съставлява 22,74% от главницата.Клаузата за неустойка излиза извън
обезпечителната и обезщетителна си функция. Тази неустойка е за
7
неизпълнение на акцесорно задължение и не е свързана пряко с претърпени
вреди от заемодателя. С нея заемодателя уговаря допълнителна лихва, за
поначало неизпълнима клауза така заобикаля разпоредбата на п на чл. 33. ал.
1 и ал. 2 ЗПК., предвиждаща, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.Клаузата противоречи и на разпоредбата на чл. 16 ЗПК. която
предвижда задължение на кредитора за оценка кредитоспособността на
потребителя преди предоставянето на кредита. Задължението за предоставяне
на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, респективно
неустойката за неговото неизпълнение, както и краткият срок, в който следва
да бъде изпълнено задължението - 3 дни от забавата, очевидно сочат, че
крайната цел на кредитора( от включване на тази клауза в договора) не е за
обезпечение изпълнението на задълженията по него, а да си осигури завишен
размер на крайната сума, заобикаляйки изискванията на специалния закон,
които ограничават неблагоприятните последици за длъжника от
несвоевременното изпълнение на поетите задължения. При заплащането й
това би довело до неоснователно обогатяване на насрещната страна -
кредитора. Поради това, клаузата за неустойка по чл.4 от Договора е
нищожна и на основание чл.21, ал.1 ЗПК.
Клаузата на чл.4 от договора е и неравноправна, респективно нищожна, и
на основание чл.146,ал.1 във вр. чл.143,т.5 от Закона за защита на
потребителите, приложим към процесното правоотношение.
Недействителна е и клаузата на чл.1,ал.З от процесния договор за паричен
заем, предвиждаща заемателят да плати такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на кредит в размер на 491.04 лева, на основание чл.21
,ал.1 ЗПК, тъй като очевидно заобикаля закона -чл.10а,ал.2 от ЗПК.
По съществото си тази такса представлява действия, свързани с усвояване
и управление на кредита Възможността кредиторът да въвежда такси извън
стойността на договорения размер на заема е уредена в чл. 10а от ЗПК. Тази
възможност е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгл. чл. 10а. ал. 2 ЗПК да се
изискват такси и комисиони за действия, свързани с управлението и
усвояването на кредита.
8
Нищожна е и клаузата на чл. 12 и чл.13 от процесния договор, като
неравноправна, на основание чл. 143,т.18 и 19 от ЗЗП. приложим към
настоящия случай. Посочените клаузи, задължават потребителя при промяна
курса на еврото, да върне равностойността на толкова евро, колкото е
съставлявал дългът му непосредствено преди момента на промяната. Тези
уговорки не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора и дават възможност на кредитора при
повишаване обменния курс на евро ,да завиши едностранно, по своя преценка
договорената крайната цена на предоставената услуга.
Горепосочените нищожни клаузи не са индивидуално уговорени.В
разпоредбата на чл. 146,ал.2 от ЗЗП са посочени критериите, според които
клаузите на договора не са индивидуално уговорени.
Процесният договор е типов, кат потребителят няма възможност да влияе
върху неговото съдържание. Това е видно от бланкетното и двусмислено
съдържание на договорните клаузи. Така в чл.10 от процесния договор, в
която е посочено ,че „Заемателят декларира ,че е съгласен да получава на
електронната си поща всякакви уведомления и документи,включително и
уведомления за предсрочна изискуемост“ . Също така, задължава
заемателя да запази на оптичен носител и на хард диска на компютъра си
всички изпратени му документи и уведомления. “
В случая, ответницата няма електронна поща нито в клаузата е посочен
съответен email адрес, на който да се е съгласила да получава въпросните
документи и уведомления. Не притежава компютър нито има умения за
работа с компютър.
В настоящия случай нищожните клаузи на договора относно определянето
на процента на възнаградителна лихва, лихва при отказ, неустойките и ГПР и
таксата за експресно разглеждане, не биха могли да се заместят по право от
повелителни норми на закона. Договорът за потребителски кредит е
възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за
отпуснатия кредит.
Съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със чл. 22 от ЗПК,
при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит,
9
уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК,
сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл.11, ал. 1, т.
9 ЗПК и на годишният процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен -
нищожен, поради което между страните по него, не е възникнало твърдяното
от ищеца облигационно правоотношение. Поради това, ответникът не дължи
сумите посочени в ИМ, по размер и на посоченото основание.
Като резултат от нищожността на процесния договор за паричен заем, към
датата на твърдяната от ищеца цесия 01.04.2020г. ищецът не е придобил
вземания, които не са възникнали и не съществуват.
Производството по делото е прекратено в частта, в която първоначално
ищецът е претендирал неустойка в размер 327,42лв./ в заповедното
производство сумата е 772,99лв./.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, депозирано е писмено
становище от пълномощника.
В о.с.з. ответницата не се явява лично, представлява се от адв.М., която
навежда подробни доводи в писмена защита.
Съдът, като взе предвид докателствата по делото, доводите на страните и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е допустим, като предявен в регламентирания в закона
1-месечен срок от дадените указания на заповедния съд, след депозираното
от длъжника /сега ответник/ възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. Вземането в исковото и заповедното производство е идентично
по основание и размер – с оглед прекратеното производство в частта по
отношение неустойката.
От приетото ч.гр.д. №5848/2020г. По описа на ПлРС, се установява, че на
04.11.2020год. по искане на ищеца /в качеството на заявител/ е издадена
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответната
страна/длъжник/ за процесните суми и на процесното основание.
10
По делото е доказано, че е налице облигационно отношение между
страните, възникнало по силата на процесния договор за паричен заем от
25.02.2019год., сключен между „***“ ООД и ответницата. В чл.2 ал.2 от
същия е уговорено, че с подписването на договора заемателят удостоверява
получаването от заемодателя на заемната сума и договорът в този смисъл има
характер на разписка. Договорът е подписан от ответницата, която не е
оспорила по надлежния ред подписа си. Предоставената в заем на ответницата
сума е в размер на 1000лв., с дата на падеж на първа погасителна вноска –
11.03.2019год. и последна погасителна вноска – 04.11.2019год. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед изпълненине е бил настъпил
падежът на договора. Уговорената съгласно същия договорна лихва е в
размер 40,34 %; размерът на вноската е 91,38лв., броят на вноските -18, срок
на заема -36 месеца, посочени са падежите на съответните погасителни
вноски, посочен е и ГПР – 49,39%. От заключението на ВЛ, прието от съда,
като неоспорено от страните, се установява, че ГПР по договора включва
главница и лихва, без да е включена договорената сума за такса експресно
разглеждане на документи и дадено разяснение при изслушването на ВЛ в
о.с.з. По делото е установено, че ответницата е извършила плащане на
сумата от 225лв.
Установява се, че вземането по договора за кредит е прехвърлено на
основание договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от „***“
ООД на „***” ЕООД. Цесията е извършена по регламентирания в закона ред
и доводите, че същата е непротивопоставима на ответната страна са
несъстоятелни.
В процесния договор е предвидено, че заемателят се е съгласил да ползва
услуга експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, за която
услуга се заплаща такса в общ размер на 491,04 лева, разпределена в
месечните погасителни вноски. В договора, в чл.4, ал.1, е предвидено в 3-
дневен срок от подписването му заемателят да представи на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора – поръчител /отговарящ на
определени условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за
целия срок на договора, като при неизпълнение на това задължение се
начислявала неустойка, коята също е включена в месечната погасителна
вноска. В случая, в договора са налице неравноправни клаузи, за които съдът
11
следи служебно. Производството по делото по отношение на претенцията на
ищеца за неустойка е прекратено поради оттегляне на иска. При това
положение следва да се обяви,че ответната страна не дължи сумата от
491,04лв. – такса експресно разглеждане на документи.Видно от
заключението на ВЛ е, че погасителната вноска включва суми за : главница,
договорна лихва, неустойка и такса експресно разглеждане.
Процесният договор за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишния процент на разходите, фиксирания годишен
лихвен процент по кредита, общия размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, ден на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита (чл.5 т.3 от Договора). Всяка страница от договора
е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно
обективиран документ, като същите се съдържат в договора. При така
изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен. Заемодателят
„***“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.1 т.3
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК. Видно от представения по делото
договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016г. и приложение №1 от
01.04.2020г. към него, вземанията по процесния договор срещу ответника са
цедирани на "***" ЕООД. В приложение №1 е индивидуализирано вземането,
което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В
договора за цесия е посочено, че приложение №1 от договора е неразделна
част от него. Представено е пълномощно от цедента /л.21 от делото/, с което
цесионерът е упълномощен да изпълни задължението по чл.99 ал.3 ЗЗД.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник съгласно
утвърдената практика на ВКС (решение №156/30.11.2015г., т.д.№2639/2014г.
на II т.о., решение №137 от 02.06.2015г. на ВКС по гр.д.№5759/2014г., III
12
г.о.). във вр. с договора за цесия е изпратено уведомление до ответната
страна, без данни същото да е надлежно връчено. Въпреки това обаче,
процесната цесия е противопоставима на ответницата и има действие спрямо
същата. Съгласно задължителната съдебна практика, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение
за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва
да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното
правило на чл.235 ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера, надлежно упълномощен да
уведоми длъжниците по прехвърлените му вземания, и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99
ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78
от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, Решение №3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на
чл.290 от ГПК/. Съобразно нормата на чл.99 ал.3 от ЗЗД, целта на
уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при
изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно,
като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.
Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от съда при
спазване на установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за цесията. По
същите съображения няма пречка уведомление за предсрочна изискуемост да
бъде връчено на особения представител на ответника /в т. см. решение № 198/
18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
По делото се установява, вкл. от заключението на ВЛ, че предоставената
на ответната страна в заем сума е в размер 1000лв., като датата на последната
погасителна вноска по договора е 04.11.2019год. и е налице изискуемост на
цялото вземане, вкл. към момента на депозиране на заявлението за издаване
13
на заповед за изпълнение. Т.к. съдът приема, че ответницата не следва да
дължи суми за начислена неустойка и такса експресно разглеждане на
документи, и съобразно извършените счетоводни констатации от ВЛ,
следва да се съобрази втори вариант на заключението, при което ответната
страна дължи вноска, която включва главница и лихва, при отчитане на
извършеното от страна на ответницата плащане на сумата от 225лв.
Следователно ответната страна дължи главница : 832,46лв.- за разликата
до претендираните 1000лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан; договорна лихва за процесния период 96,34лв.,
като за разликата до претендираните 149,27лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан; лихва за забава за процесния
период от време - 24,56лв./ВЛ е дало изчисление за сума в по-голям размер,
но съдът е обвързан от претенцията на ищеца в по-малкия размер/.
По отношение разноските по делото : за заповедното производство
ответната страна дължи разноски съразмерно установения размер на
вземането, а именно : 23,48лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство се дължат разноски съразмерно
уважената част на иска, а именно общо 439,44лв./ включващи внесена
държавна такса, разноски за вещо лице, минимален размер на
юрисконсултското възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр.
чл.240 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД, че ИВ. ХР. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, съдебен адрес : ***, адв.В.М. ДЪЛЖИ на
„***" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** и ***, в качеството си на ***, чрез ХР. АТ. АТ. -
юрисконсулт, съдебен адрес за получаване на книжа: ***, тел. ***, e-mail:
***, сумите, както следва : 832,46 лв. главница; 96,34 лева за периода от 11
март 2019 г. до 04 ноември 2019 г.; 24,56 лв. лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 05 ноември 2019 г. - датата, следваща
14
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 27 октомври 2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.11.2020год. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5848/2020год. по
описа на Плевенски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата от присъдените 832,46лв. до претендираните 1000лв., иска за
договорна лихва за процесния период за разликата от присъдените 96,34лв.
до претендираните 149,27лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ИВ. ХР. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес - ***, съдебен адрес / ***, адв.В.М. да заплати
на„***" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** и ***, в качеството си на ***, чрез ХР. АТ. АТ. -
юрисконсулт, съдебен адрес за получаване на книжа: ***, тел. ***, e-mail:
***, разноски за исковото производство в общ размер 439,44лв. и разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. №5848/2020год. по описа на Плевенски
районен съд – общо 73,48лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от връчването му с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окържен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15