Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Кюстендил, 07.02.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично
съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при секретаря Валентина Стоицова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 805 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от Г.С.Б.
против В.И.К. и Д.М.К..
Ищецът поддържа, че на основание транслативна сделка -
Договор за дарение на недвижим имот, оформен в нот.акт № 49, том III, нот.
дело № 403/2011 год. на Нотариус Е.П. с рег. № 188 по регистъра на Нот. Камара
- София, е собственик на ПИ с идентификатор 41112.83.270 по КККР на гр. К.,
находящ се в м. “Г.В.“, землище гр. К., целият с площ от 433 кв.м., трайно предназначение на земята -
земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, но
ответниците са го заградили и изградили басейн и каптаж, снабдили са се с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, като имотът бил записан
в регистрите на тяхно име, с което оспорват собствеността му.
Ето
защо се поддържа искане, да бъде постановено съдебно
решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответниците, че както към датата на одобряване
на КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 год. на ИД
на АГКК - София, така и към датата на предявяване на иска, ищецът е собственик
на поземлен имот с идентификатор 41112.83.270, находящ се в местността „Г.В.“,
целият с площ от 433 кв.м. с трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих и да бъдат осъдени да му предадат собствеността и владението на същия,
както и да се отмени, на осн. чл.
537, ал.2 ГПК, нотариален акт № 129,том 9, рег. № 22554, дело № 1140/24.07.2020 год.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез пълномощника си, оспорват исковете като поддържат, че
ищецът не е собственик на имота и никога не е бил, доколкото неговите
праводатели са го придобили от несобственик; че не го е владял, а единствено
през процесния период владение е осъществявано от ответниците (от 25.05.2010 г. до 25.05.2020 г.
а и към момента на завеждане на исковата молба) като по този начин същите са се
снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, установяващ владението
им върху имота, продължило повече от 10 години, което освен това същите са
осъществявали явно, манифестирайки го и пред третите лица, в т. ч. чрез
изграждане на ограда, както и извършване на други инвестиции в имота – басейн,
каптаж (кладенец). Освен това съседните на процесния имоти, други имоти също
били собственост на ответниците, които те владеели, заедно с процесния такъв. В
този смисъл е и изрично направеното възражение за придобиване на имота по
давност. Спори се по наведените в исковата молба обстоятелства и представените
с нея писмени доказателства.
В съдебно
заседание ищецът
поддържа исковата молба, а ответниците я оспорват по съображенията в отговора.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното
заверено копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 49, том III, рег. № 3064, дело № 403/2011
г. е, че ищецът в настоящото производство, в качеството си на дарен, е
придобил собствеността върху процесния недвижим имот с идентификатор
41112.83.270 с праводатели по сделката – своите баба и дядо – К. и В.М.
К.М.на свой ред се легитимира
като собственик на осн. договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
53, том IV, рег. № 4760, дело № 586/2009 г. (спр. л. 70 от делото) с
праводатели по сделката И. Б., М. Б. и С. Д.
С Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 73, том II, рег. № 2037, дело № 273 от
2020 г. ответниците са признати за собственици на същия имот на основание
давностно владение (спр. л. 6 от делото).
С Уведомление с изх. №
24-22532/18.09.2020 г. на АГКК К.М.е уведомен, че по повод постъпило заявление
от В.К. е извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти по
кадастралната карта на гр. Кюстендил за процесния поземлен имот, състоящо се в
записване на данни за собственик и документи, удостоверяващи правото на
собственост върху посочения имот на В. и Д. К.
По повод последното ищецът е
депозирал Възражение рег. № 02-1023/30.09.2020 г. на АГКК, Служба Кюстендил.
От данните по Скица на
поземлен имот № 15-930392-09.10.2020 г. за поземлен имот с идентификатор
41112.83.270 е установимо, че като собственици на последния са посочени
страните по делото (ищец и ответници).
От представените от ответната
страна писмени доказателства, а именно -
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 166, том I, рег. № 1652, нот. дело № 126
от 2010, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 150, том III, рег. № 3470, нот. дело № 410
от 2011 г., и Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 145, том I, рег. № 1504, нот. дело № 110
от 2010 г. се установява, че ответникът К. се легитимира като собственик на
съседните на процесния имот недвижими такива с идентификатори, съответно:
41112.83.271, 41112.83.272, 41112.83.274.
По повод извършени от Община
Кюстендил констатации, обективирани в Констативни актове № 8 и 9 от 16.07.2021
г. са издадени Заповед № РД-00-1332/18.10.2021г. и № РД-00-1333/18.10.2021 г.
на Община Кюстендил, с които е наредено в посочен срок да бъдат премахнати като
незаконни масивна ограда, навлизаща в общински имот, в т.ч. частта от оградата,
навлизаща в процесния поземлен имот, както и изградените в процесния имот и ПИ
41112.83.271 „басейн и пречиствателно съоръжение“.
Приобщени към делото са и
документи от нот. дело № 273/2020 г. на нотариус М.М.по повод издаването на
нотариален акт за собственост на недвижим имот акт № 73, том 3, рег. № 2037, дело №
273/24.01.2020г.
Съгласно допусната по делото
съдебно-оценителна експертиза, приета от съда като обективно изготвена, в
процесния имот с идентификатор 41112.83.270 по КККР на гр. Кюстендил, местност
„Г.В.“ наличните дръвчета са общо 6 бр., от които: 5 бр. вишни на възраст от 15
до 20 години, посадени през 2004 г. и 1 бр. ябълка на 4 г., посадена през 2017 г.
За изясняване на делото от
фактическа страна е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, също
преценена като обективно изготвена, вещото лице по която е установило, че
процесният поземлен имот с идентификатор 41112.83.270 е извън регулация. В
картата на възстановената собственост същият е част от имот, регистриран на
04.11.1997г. от ОСЗГ гр. Кюстендил с идентификатор 41112.59.47 и площ от
20772.19 кв.м., местност „Г.В.“, територия по пар 4. Според извадка от помощния
план за местност „К.“, процесният имот е посочен като част от бивш поземлен
имот с идентификатор 41112.84.54 – записан като такъв на наследници на М.Н. Ю.
Впоследствие имотът е част от ПНИ по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Понастоящем
процесният имот е с идентификатор 41112.83.270 от КККК. Посочено е, че въз основа
на Заповед № РД 00-1294/27.07.2009 г. на Кмета на Община Кюстендил, влязла в
сила на 03.09.2009 г., наследниците на С. М. Б.придобиват правото на
собственост върху новообразуван имот с идентификатор 41112.83.270 с площ от 433
кв. м. Експертът е установил още, че изграждането на процесните обекти в имота
(басейн, ограда, каптаж) е станало поетапно. Първият етап на изграждане на
оградата е завършил към 10.08.2005г. Вторият етап на оградата, вече включващ и
процесния имот с идентификатор 41112.83.270, е в строеж към 12.08.2014 г., а на
13.09.2016 г. оградата е завършена. През април 2017 г. е започнало
строителството на най-западната част на оградата, както и на басейна и
пречиствателната станция за него, като към 22.06.2018 г. строителството на
оградата, басейна и пречиствателната станция за последния е вече завършило.
Приложена е и цялата
административна преписка по Заповед РД-00-1294/29.07.2009 г. на Кмета на Община
Кюстендил, с която е наредено наследниците на С. Б. да придобият собствеността
върху процесния новообразуван имот. От приобщеното към същата Удостоверение за
наследници на С. М. Б. е установимо, че
последният е оставил след смъртта си за свои законни наследници съпруга и две деца – съответно И.Б., М.Б.и С.С..
А наследници на М.Ю.са Н.М.и Н.Й..
Приети по делото са и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. Б., С.Б. (баща на ищеца)
и Ц.И.
Свидетелката Б. сочи, че живее
в м. „Г.В.“ от 1984 г. Познавала К., който ползвал имота, находящ се над
картинг пистата, повече от 20 години. Имало и засадени дървета. Имотът бил
ограден от всички страни. Б. не е виждала друг човек да обитава имота или пък
да има претенции към него. Имотът бил около 5 дка, че и повече. Имало къща, а
така също и басейн, като не помни кога е изграден басейнът.
В показанията си свидетелят Б.
твърди, че имотът е придобит от сина му по дарение от В. и К. М.. Сочи, че до
2016 г. оградата, изградена от К. се простирала съобразно границите на имота
му, като не е имало навлизане в процесния такъв. С изграждането на басейна, К.
навлязъл в процесния имот с около 70 см. – 1 м., като и изградил ограда и откъм
последния. През 2019 г. свидетелят и К. се срещнали по повод изградената ограда и засягане
на процесния имот, като поради вече вложените от последния средства С.Б. му
предложил да закупи имота, но последният не се съгласил поради високо предложената
за това продажна цена.
Свидетелката И. сочи да живее
в местността „Г.В.“ от 1988 г. Знае за имота на К., който се намирал от картинг
пистата, асфалта, след местност „С.б.“, отляво. Имотът бил голям, като К. го
стопанисвал отпреди 2000 г. Имотът бил ограден с ограда, която продължавала до
имота на Б., до там се простирал и имотът на К.. Сочи се оградата да е
построена преди 8, - 10 години. Басейнът бил построен преди 5,6 години. Не знае
друг да е обитавал или да се е грижил за имота, както и да има претенции към
него. К. сам бил направил оградата, като я изградил постепенно. От около 7, 8
години живеел в Германия като се прибирал 2 пъти годишно.
Последното се потвърждава и от
ответника К., който при зададен му въпрос по реда на чл. 176 от ГПК е посочил,
че от около 8 години живее в Германия, като за първи път заминал през 2011 г.
Когато се прибирал пребивавал на „Г.В.“. Прибирал се всяко лято в България.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което
не се налага подробното им обсъждане.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР.
Искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР цели да установи
безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното
му отразяване в кадастралната карта. Той представлява положителен установителен
иск за собственост към настоящия момент, при наведени най-често от ищеца
твърдения за неточното заснемане на имота му или на части от него в
кадастралната карта като част от имота на ответника, или незаснемането му като
самостоятелен имот. В производството по иска за собственост съдът изследва
наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. При уважаване
на иска, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на
собственост, както и в какво се състои непълнотата или грешката в кадастралната
карта. Съдебното решение, придружено от скица-проект, ще бъде основание за
изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като
"несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на
собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато
непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния
регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след
решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част
от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като
самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот /така Решение № 50138 от
10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1128/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Р. Я./.
В случая ищецът е заявил
претенция да бъде установено по отношение на ответниците, че същият е бил
собственик на процесния имот към датата на одобряване на КККР на
гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 год. на ИД на АГКК –
София. В мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, докладчик съдиите М. С. и Т. Г. обаче е застъпено
становището, че принцип в гражданския
процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска,
респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Само по изключение
ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал
момент. Такова изключение бе искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), при който съдебната
практика приемаше, че поради прякото отчуждително действие на одобрен
дворищнорегулационен план правото на собственост върху неправилно заснетия имот
следва да се установи към момента на одобряване на плана. ЗКИР въведе основно
изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно
правото на собственост - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани
в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота или
грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване
съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР. Ето защо определението, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, следва да се тълкува
не изолирано, а във връзка с цитираните разпоредби /чл. 2, ал. 5 и чл. 51 ЗКИР/, в смисъл, че установяването както на
спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това
право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на
приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат
предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически
факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.
По изключение правото на собственост се установява към минал момент, например в
хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ - предвид прякото
отчуждително действие на заповедта за одобряване на първия подробен устройствен
план и с оглед правилното имотно обезщетяване на бившия собственик.
Предвид горното, съдът
намира, че такова изключение в настоящия случай не е налице. Адекватна защита
на заявеното спорно право ищецът би получил при установяване наличието в
патримониума му на вещното право на собственост на процесния имот към момента
на предявяване на иска. Ревандикационната претенция, в случай, че същата бъде
уважена, би защитила интереса на ищеца в пълна степен, от една страна като
установи принадлежността на правото на собственост досежно имота в патримониума
му, от друга – като се осъди ответника да предаде владението върху спорната
част. В този смисъл и в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК е застъпено, че предметът на делата в установителната им част е
идентичен, искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост, поради
което и според особеностите на конкретния случай производството по него подлежи
на прекратяване или съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска
за собственост.
В случая, с оглед гореизложените
мотиви и липса на необходимост и интерес от установяване правото на собственост
досежно процесния имот към посочения от ищеца минал период, съдът намира, че
поради поглъщане на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР от установителната част на
иска по чл. 108 от ЗС, то производството по първия следва да бъде прекратено
поради липса на интерес от воденето му.
Отделно от горното, настоящият състав
намира и да не е налице „непълнота или грешка“ по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, което е и
самостоятелно основание за прекратяване производството по делото в посочената
част.
По иска с правно основание чл. 108
от ЗС:
С петиторния осъдителен
иск по чл. 108 от ЗС законодателят е предоставил възможност на
ищеца да иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца
или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от
сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на
това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или
държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт
върху спорната вещ на собственика.
За да е основателна ревандикационната претенция
е необходимо да се е осъществил фактическият
състав на материалната норма, който включва установяване правото на собственост
на ищеца върху процесния недвижим имот, както и че ответниците го владеят или
държат без правно основание, противопоставимо на ищеца.
В случая, установимо
от представените по делото доказателства е, че ищецът, на основание Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 49, том III, рег. № 3064, дело № 403/2011
г., се легитимира като собственик на процесния имот в качеството си на дарен с
праводатели по сделката неговите баба и дядо – К. и В. М..
К.М.на свой ред се легитимира
като собственик на осн. договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
53, том IV, рег. № 4760, дело № 586/2009г. (спр. л. 70 от делото) с праводатели
по сделката И.Б., М.Б.и С.Д..
Последните, въз основа на
Заповед РД-00-1294/29.07.2009г. на Кмета на Община Кюстендил, в качеството си
на наследници на С. Б.като негови съпруга и деца (спр. приобщеното по делото
удостоверение за наследници) са придобили собствеността върху процесния
новообразуван имот въз основа на пар. 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1
от ППЗСПЗЗ, във вр. с пар. 4б, ал. 1 изр.
първо от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Изложеното води до извод, че
ищецът валидно е придобил собствеността досежно процесния имот като в никой
момент не е прекъсвана веригата от правоприемста, което съставлява задължително
условие, за да произведе действието си съответния деривативен придобивен способ,
какъвто именно е и настоящият случай. Неоснователно се явява в този смисъл и
възражението на ответната страна, че праводателят на ищеца е придобил имота от
несобственик.
Отделно, изтъкнатите
в писмената защита на ответната страна доводи досежно наличието на изрично
посочени пороци при възлагането собствеността върху процесния имот на
наследниците на С. М. Б. в производството по параграф 4к, ал. 7
от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗСПЗЗ във връзка с чл. 28а, ал. 1
ППЗСПЗ съдът не обсъжда, доколкото процесната Заповед
РД-00-1294/29.07.2009 г. на Кмета на Община Кюстендил е влязла в сила на 03.09.2009
г. Липсват доказателства за обжалването й, в производството по което единствено
могат да бъдат обсъждани пороци в процедурата по издаването й.
Всичко изложено идва
да покаже, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот.
Досежно втората материалноправна
предпоставка, обуславяща основателността на ревандикационната претенция, а
именно – владение на процесния имот от ответниците – спор по делото не е
налице. Нещо повече, последните се позовават на осъществявано от тях владение
досежно имота, продължило повече от 10 години – от 25.05.2010 г. – до 25.05.2020 г., а и към момента на подаване
на исковата молба в съда – 27.04.2021 г. – явно, спокойно и непрекъснато, поради което и
са придобили същия по давност.
В последния смисъл К.
са се снабдили с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 73, том II, рег. № 2037, дело № 273 от
2020 г., по силата на който са признати за собственици на имота на основание
осъществявано от тях повече от 10 години давностно владение.
Последното, и с оглед гореизложените мотиви на
съда, обосноваващи легитимацията на ищеца като собственик на имота, предполагат
разглеждане на инвокираното от ответната страна възражение за придобиване на
имота по давност.
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин, т. е. да бъде явно – доведено до знанието на досегашния собственик, отблъсквайки по този начин неговото владение и установявайки свое собствено необезпокоявано такова.
В настоящия случай ответниците сочат като
начален момент на установеното от тях владение досежно процесния имот датата на
придобиване на съседния такъв с идентификатор 41112.83.271, а именно – 25.05.2010
г. Всъщност липсва спор по делото, а същото е установимо и от представените
писмени доказателства, че К. е собственик на съседните на процесния имот други
такива с идентификатори, както следва: 41112.83.271, 41112.83.272 и
41112.83.274. В действителност, събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите Б. и И. сочат на това само ответниците да
владеели имота, който бил „около 5 декара пък може и повече“ (св. Б.), като не
е виждан друг да обитава и работи в имота (св. И..) От така дадените показания
обаче настоящият съдебен състав счита, че не може да се изведе категоричен
извод досежно това, че упражняваното от К. владение е включвало освен
придобитите от тях посредствем горепосочените нотариални актове имоти, още и
процесния такъв. Индиция, че владението на К. се е разпростряло и досежно
процесния имот е отбелязването от споменатите вече свидетели на това, че в
имота си същият направил подобрения, в т.ч. басейн. Безспорно, приетата по
делото съдебно-техническа експертиза в графичната си част установи, че с
изграждането на басейна К. е навлязъл частично в имот с идентификатор
41112.83.270, но както и вещото лице е конкретизирало, строителството на
басейна е започнало към април 2017 г. Безспорно е също така, че с действията по
ограждане на имота К. несъмнено демонстрират намерението си да владеят същия.
Но и тук съдът следва да направи уточнение. Видно от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза е, че изграждането на оградата е станало
поетапно. При първия етап на строителство експертът е установил завършеност към
10.08.2005 г. Едва с втория етап на строителство на оградата, което започва към
12.08.2014 г., вече е засегнат процесния имот с идентификатор 41112.83.270,
като самата ограда в тази си част е завършена през 2016 г. Тоест, действията по
ограждане именно на процесния имот, чрез които действия К. явно демонстрират
намерението си да владеят същия като свой, са започнали през 2014 г., като
последващите действия по извършване на подобрения в него, в т.ч. изграждане на
басейн, потвърждават наличието на соченото своително намерение у тях досежно
имота. Че изграждането на оградата в частта й, в която същата е засегнала
спорния по делото имот, е реализирано едва към
2016 г. се установява и от показанията на св. Б.. Последните съдът цени
с повишено внимание предвид евентуалната им заинтересованост в светлината на
чл. 172 от ГПК. Съдът обаче намира същите да не са изолирани. Те кореспондират
и на установеното от експерта по делото, досежно периода на изграждане на
оградата в частта й, засягаща процесния имот, в унисон и с показанията на св.
Иванкова, които също потвърждават оградата да е изградена постепенно, поетапно
– „Той сам си прави оградата, направи я постепенно“.
Изложеното идва да покаже, че действия по явно
демонстриране намерението на К. да своят процесния имот в действителност са
налице, но считано от 2014 г. и до 2016 г., когато изгражданата от тях ограда
вече е засегнала и процесния имот. След тази година същите продължават да демонстрират
намерение за своене спрямо имот с идентификатор 41112.83.270, чрез извършване
на подобрения в него, вкл. изграждане на басейн и пречиствателна станция към
него през април 2017г., обитаване на имота, доколкото се прибирали в България
всяко лято и т.н. Считано от посочената година обаче, до депозиране на исковата
молба в съда не е изтекъл изискуемият се от закона 10-годишен срок на
недобросъвестно владение, за да обоснове същото придобиване собствеността върху
процесния имот. Липсват категорични данни, че в периода 25.05.2010 г. – 2014 г.
владението на К. се е разпростирало освен върху придобитите от тях други
съседни имоти, още и върху процесния такъв. Посочените изводи на съда остават
непроменени и при установеното по делото посредством допуснатата и назначена
съдебно-оценителна експертиза, наличие на плодни дръвчета в имота, в т.ч.
вишневи такива, за които се сочи да са добре поддържани, доколкото доброто им
общо състояние може да се дължи и на поддръжка в установен период по-малък от
10 години, в случая от 2014 г. и понастоящем. Тоест, изложеното от
експерта не може да обоснове категоричен обратен на вече изложения от съда
извод, какъвто единствено е необходим, направен въз основа на проведено пълно и
главно доказване, за да бъде отхвърлена ревандикационната претенция.
Въз основа на всичко изложено, настоящият
съдебен състав намира ревандикационната претенция да бе доказана в основанието
си, поради което и същата следва да се уважи в цялост.
Като последица от горното, следва да се отмени
на осн. чл. 537 от ГПК, съставения в полза на ответниците нотариален акт по
обстоятелствена проверка, а именно - Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
73, том II, рег. № 2037, дело № 273 от 2020 г.
По разноските:
При този изход от делото разноски се дължат и
на двете страни. На ищеца – на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК поради уважаването на
ревандикационната претенция и на ответника – на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК –
поради прекратяване на производството по иска с правно осн. чл. 54, ал.2 от ЗКИР.
Така, ищецът е
ангажирал доказателства за сторени разноски, както следва: 1200,00 лв.
заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л. 12 от делото), 5,00 лв. – за
издаване на съдебно удостоверение (л. 16), 150,00 лв. – заплатена държавна
такса (л. 18), 800,00 лв. – внесен
депозит за особен представител. (л. 37 от делото), от които усвоени 200,00 лв.
(спр. протоколно определение на съда от 12.01.2022г. – л. 62 от делото), 300,00
лв. депозит за вещо лице (л. 150 от делото), 155,32 лв. – депозит за вещо лице
(л. 218 от делото). Досежно заплатения адвокатски хонорар от 1200,00 лв.,
поради липса на данни за противното, съдът намира, че по всеки от предявените
искове (чл. 54, ал.2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС) платеното възнаграждение е от по
600,00 лв. Предвид обстоятелството, че по иска по чл. 54, ал. 2 от ГПК
производството по делото е прекратено, а е уважена единствено ревандикационната
претенция, то на ищеца следва да се присъдят половината от сторените по делото
разноски. Досежно сумата в размер на 800,00 лв. – заплатен депозит за особен
представител – поради обстоятелството, че от посочената сума са усвоени
единствено 200,00 лв. (спр. протоколно определение на съда от 12.01.2022г. – л.
62 от делото), то в полза на ищеца следва да се присъди сума от 100,00 лв.
(половината на 200,00 лв.), а остатъкът от 600,00 лв. (който е останал
нереализиран, доколкото ответниците са упълномощили впоследствие договорен
представител), следва да им бъде възстановен. Така, в полза на ищеца следва да
се присъди сума в размер на 1005,16 лв., сторени съдебно-деловодни разноски
съобразно уважената част от исковете, както и да им бъде възстановена сума в
размер на 600,00 лв. – останал нереализиран остатък от общо внесената сума от
800,00 лв. за особен представител на ответниците.
Както стана дума,
на ответната страна също се следват разноски на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК,
поради прекратяване на производството по един от двата заявени за разглеждане в
условията на кумулативност искове – този по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Ангажирани
са доказателства за заплатени депозити за вещи лица, както следва – общо 255, 35
лв. – депозит за СТЕ, 300, 00 лв. – депозит за съдебно - оценителна експертиза,
5,00 лв. за съдебно удостоверение, както и адв. хонорар, определен при усл. на
чл. 36 от ЗА. Размерът му по двата предявени за разглеждане в условията на
кумулативност искове съдът определя на сума от по 400, 00 лв. за всеки (или
общо 800, 00 лв.). Така, от сторните от ответниците разноски, на осн. чл. 78,
ал. 4 от ГПК, следва да им се присъдят само половината от тях, поради
прекратяване производството по делото по един от двата предявени за разглеждане
искове. Ето защо, в полза на ответниците следва да се присъди сума от 630,18
лв.
По обжалването:
В прекратителната му част
съдебния акт може д се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, а в
останалата част – в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд –
Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в частта, в която се иска да бъде установено спрямо В.И.К., ЕГН: ********** и Д.М.К., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, че Г.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** към датата на
одобряване на КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008
год. на ИД на АГКК – София и Заповед № КД-14-10-31 от 16.02.2011г. на Началника
на СГКК, гр. Кюстендил, е собственик на
поземлен имот с идентификатор 41112.83.270,
по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г.
на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот е със Заповед
КД-14-10-31/16.02.2011г. на Началника на СГКК – Кюстендил, с адрес на
поземления имот – гр. Кюстендил, местността „Г.В.“, целият с площ от 433 кв.м.
с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
за земеделски труд и отдих, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма, при съседи: 41112.83.271, 41112.83.272, 41112.83.269, 41112.83.416,
41112.83.371 и 41112.83.261, като недопустимо
заведено поради липса на правен интерес.
В посочената част решението, с характер на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
получаване на съобщението – пред Окръжен съд – гр. Кюстендил.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците В.И.К., ЕГН: **********, и Д.М.К., ЕГН: **********,***,
че ищецът Г.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, е собственик на поземлен имот с идентификатор 41112.83.270, по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо
поземления имот е със Заповед КД-14-10-31/16.02.2011 г. на Началника на СГКК –
Кюстендил, с адрес на поземления имот – гр. К., местността „Г.В.“, целият с
площ от 433 кв. м. с трайно предназначение на територията - земеделска, начин
на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, при съседи: 41112.83.271, 41112.83.272,
41112.83.269, 41112.83.416, 41112.83.371 и 41112.83.261, КАТО
ОСЪЖДА
ответниците В.И.К., ЕГН: ********** и Д.М.К., ЕГН: **********, двамата с адрес:
***, да предадат владението и отстъпят собствеността върху гореописания
имот на Г.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***.
ОТМЕНЯ на осн.
чл. 537, ал. 2 от ГПК съставения нотариален акт по обстоятелствена проверка
- Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 73, том II, рег. № 2037, дело № 273 от 2020 г. на нотариус М.
М., вписан под № 603 при НКРБ, по силата на който В.И.К.,
ЕГН: ********** и Д.М.К., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** са признати за
собственици на основание давностно владение на поземлен
имот с идентификатор 41112.83.270, по
КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на ИД на
АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот е със Заповед
КД-14-10-31/16.02.2011 г. на Началника на СГКК – Кюстендил, с адрес на
поземления имот – гр. К., местността „Г.В.“, целият с площ от 433 кв. м. с
трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
за земеделски труд и отдих, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма, при съседи: 41112.83.271, 41112.83.272, 41112.83.269, 41112.83.416,
41112.83.371 и 41112.83.261.
ОСЪЖДА
В.И.К.,
ЕГН: ********** и Д.М.К., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Г.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** размер 1 005, 16 лв. (хиляда
и пет лева и шестнадесет стотинки), представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на Г.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, по посочена от
същия банкова сметка, ***,00 лв.
(шестстотин лева), представляваща нереализиран остатък от внесената в общ
размер от 800,00 лв. сума за особен представител и постъпила по набирателната
сметка на съда.
ОСЪЖДА Г.С.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ НА В.И.К., ЕГН: ********** и
Д.М.К., ЕГН: **********,***, сумата в размер 630, 18 лв. (шестстотин и тридесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски съобразно
частта, за която производството по делото е прекратено.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при
Районен съд – Кюстендил:___________________