№ 1296
гр. Русе, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520101432 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 във връзка с чл. 188, т. 2 от КТ от К. В. А.
против Община Русе за отмяна на заповед № 4Р- 16/08.02.2022 год., с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Претендират се
разноски.
Ищецът заявява, че с ответника по делото са в трудови правоотношения, тъй като
работи в Община Русе като здравен медиатор в Звено „Здравни медиатори" към дейност 469
на функция „Здравеопазване". Със Заповед № 4Р-16/08.02.2022 г., връчена му на 17.02.2022
г., работодателят му наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
приемайки, че е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3,
предложение първо, т. 8 и т. 10 от КT.
Ищецът счита посочената Заповед № 4Р-16/08.02.2022 г. за незаконосъобразна, постановена
при съществено нарушение на адмиинстративно- производствените правила за издаването й,
неправилно приложение на материалния закон, както същата е и необоснована.
Моли заповедта да бъде отменена от съда, като с нея се отмени и наложеното му
дисциплинарно наказание. В заповедта, с което същото е наложено се твърди, че е допуснал
нарушения на трудовата дисциплина, като му се вменяват несъществуващи нарушения.
Допълнително срокът за налагане на дисциплинарното наказание по отношение на
твърдените нарушения не е спазен. Счита доводите, посочени в заповедта, с която му е
наложено дисциплинарно наказание за неправилни и незаконосъобразни, като навежда
доводи за необезпечаване на условия, в които адекватно да извършва дейността си, както и
1
обективни причини, поради които не е изпълнявал задълженията си в дълги периоди от
време, предвид тежките здравословни проблеми, които е имал през цялата 2021 година.
Ответникът е подал писмен отговор. Оспорва предявения иск. Счита, че наказанието е
наложено в срок, че е наложено за действително извършени нарушения и че е съобразено
поведението и тежестта на нарушението с тежестта на наказанието.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Не се спори между страните, че К. В. А. заема длъжността „здравен медиатор“ в
звено „Здравни медиатори“ към дейност 469 на функция „здравеопазване към Община Русе
по силата на трудов договор № 32/28.03.2012 год., както и че със Заповед № 4Р-
16/08.02.2022 год. работодателят му е наложил дисциплинарно наказание „Предупреждение
за уволнение“, приемайки, че е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187,
ал. 1, т. 3, предложение първо, т. 8 и т. 10 от КТ. Представени са длъжностни
характеристики, подписани от ищеца, според които заемащият длъжността планира
самостоятелно ежедневната си работа, като при необходимост я съгласува с прекия си
ръководител. Преките задължения са подробно описани в Раздел V. В Раздел VII са описани
условията на труд и работна среда, като изрично е посочено, че е осигурено оборудвано
работно място с компютър в отдел „Обществено здраве, стая № 43 на ул. ч.м. 2. Служителят
работи при 8- часов работен ден, като ежедневно е на терен при малцинствени и уязвими
групи и присъства не по- малко от 2 часа в административната сграда в посочения кабинет, с
цел попълване на документи, отчитане, съгласуване на работата си и споделяне на проблеми
с прекия ръководител.посочени са изискванията за заемане на длъжността и необходимите
компетентности, на които медиаторът трябва да отговаря, за да заеме длъжността. А. е
подписал две длъжностни характеристики- на 02.04.2012 год. при постъпването си на работа
и на 22.12.2021 год. поради това съдът не приема възраженията му, че не му били възлагани
задачи, които да изпълнява, нямал обособено работно място, не бил търсен от прекия
ръководител с цел изготвяне на отчети.
Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 1 за изискванията за дейността на
здравните медиатори, здравният медиатор следва да изготвя ежемесечни отчети за работата
си, които да представя на прекия си ръководител в срок до 10 дни от изтичане на отчетния
период.
Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. За
работодателя откриването на нарушението е моментът, в който е следвало да му бъде
известно- в конкретния случай от изтичане на срока за представяне на ежемесечен отчет.
Следователно към датата на налагане на дисциплинарно наказание- 08.02.2022 год. е изтекъл
преклузивният срок за налагане на наказание за посоченото в заповедта нарушение-
непредставяне на ежемесечни и шестмесечен отчет за първото шестмесечие на 2021 год. От
текста на доклада на прекия ръководител на ищеца и издадената въз основа на него заповед
2
е видно, че се касае за нарушения на изискванията за представяне на отчети само за този
период. За второто шестмесечие и за неизготвяне на годишен отчет в заповедта липсва
позоваване на факти, които да са обусловили налагане на наказание.
През същия този период ищецът е предоставил седмични отчети за месеците януари,
февруари и първата половина на март. Представен е месечен отчет за януари 2021 год.
А. е бил в отпуск по болест и в платен годишен отпуск в следните периоди:
-от 24.02.2021 г. до 02.03.2021 г. вкл.- платен годишен отпуск 5 работни дни,
съгласно Заповед № 255/22.02.2021 г.;
• от 18.03.2021 г. до 06.04.2021 г. вкл. - 14 работни дни /20 календарни дни/, съгласно
болничен № Е20210665670/25.03.2021 г. предоставен на 30.03.2021 г.;
• от 21.04.2021 г. до 14.05.2021 г. вкл. -14 работни дни /24 календарни дни/, съгласно
болничен № Е20210805666/23.04021 г., предоставен на 26.04.2021 г.;
• от 15.05.2021 г. до 29.05.2021 г. вкл. - 9 работни дни /15 календарни дни/, съгласно
болничен № Е20211117983/18.05.2021 г. предоставен на 18.05.2021 г.;
• от 30.05.2021 г до 28.06.2021 г. вкл. - 21 работни дни /30 календарни дни/, съгласно
болничен № Е20211118157/02.06.2021 г. представен на 03.06.2021 г.;
• от 29.06.2021 г. до 26.07.2021 г. вкл. - 20 работни дни /28 календарни дни/, съгласно
болничен № E20210953684/06.07.2021 г. предоставен на 09.07.2021 г.;
-от 29.07.2021 г. до 30.07.2021 г.- платен годишен отпуск 2 работни дни, съгласно
Заповед № 1580/28.07.2021 г.;
• от 02.08.2021 г. до 20.08.2021 г. вкл. - 15 работни дни /19 календарни дни/, съгласно
болничен № Е20211871951/05.08.2021 г. предоставен на 12.08.2021 г.;
• от 07.09.2021 г. до 04.10.2021 г. вкл. - 19 работни дни /28 календарни дни/, съгласно
болничен № Е20210953829/15.09.2021 предоставен на 17.09.2021 г.;
• от 06.10.2021 г. до 15.10.2021 г. вкл. - 8 работни дни /10 календарни дни/, съгласно
болничен № Е20210921071 /06.10.2021 предоставен на 06.10.2021 г.;
• от 16.10.2021 г. до 19.10.2021 г. вкл. - 2 работни дни /4 календарни дни/, съгласно
болничен № Е20210921103/15.10.2021 г. предоставен на 18.10.2021 г.
-от 20.10.2021 г. до 24.10.2021 г. вкл.- платен годишен отпуск 3 работни дни,
съгласно Заповед № 2305/20.10.2021 г. и заповед № 2499/25.10.2021 г.
• от 24.10.2021 г. до 27.11.2021 г. вкл. - 25 работни дни /35 календарни дни/, съгласно
болничен № Е20212850218l28.10.2021 г. предоставен на 28.10.2021 г.
• от 27.11.2021 г. до 21.12.2021 г. вкл. - 17 работни дни /25 календарни дни/, съгласно
болничен № E20213345290/01.12.2021 г. предоставен на 02.12.2021 г.
Следователно от 249 работни дни (или 365 календарни дни) за 2021 год. ищецът е
отсъствал поради болнично и домашно лечение 164 работни дни (или 238 календарни дни),
т.е. в 2/3 от работните дни той е бил болен. Поради разрешен от работодателя платен
3
годишен отпуск е отсъствал 10 работни дни. В два от случаите този отпуск е прекъсван от
болнични. Очевидно 2021 година е била тежка в здравословно отношение за А. и той
обективно е бил възпрепятстван да изпълнява трудовите си задължения, за което
неправомерно и неморално е бил санкциониран с дисциплинарно наказание.
По отношение на второто твърдяно нарушение, станало причина за издаване на
процесната заповед- неизпълнение на задължителните изисквания за здравен медиатор да
участва в не по- малко от две допълнителни обучения годишно, също е изтекъл
преклузивният срок за налагане на дисциплинарно наказание. Писмото от Националната
мрежа на здравните медиатори, в което се навеждат посочените данни, е постъпило в
Община Русе на 07.12.2021 год. Въпреки, че тези факти би следвало да са били известни на
работодателя далеч преди този момент, съдът приема, че това е датата, на която на
работодателя е станало известно неучастието на А. в допълнителни квалификационни
мероприятия. Следователно двумесечният срок за налагане на наказание за това нарушение
е изтекъл един ден преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Неспазването на задължението за участие в обучения и работни срещи на здравните
медиатори от човек, който 11 пъти през годината е бил в отпуск по болест, не би могло да се
квалифицира въобще като нарушение, камо ли обуславящо толкова тежко наказание. Още
повече, той е заемал тази длъжност от 2012 год. и би следвало да е достатъчно
квалифициран, за да му се отрази в толкова значителна степен пропускът на две обучения
през 2021 година и това да бъде санкционирано. Изложеното в писмото на Националната
мрежа на здравните медиатори, че А. и в предходни години не е посещавал обучения и
срещи на здравните медиатори не следва да се обсъжда по делото, тъй като ако
работодателят беше счел това за нарушение, би наложил наказание своевременно. Очевидно
до 08.02.2022 год. такъв проблем не е съществувал.
По отношение на третото твърдяно нарушение- несвоевременно представяне на
болнични листи от 25.03.2021 год., 06.07.2021 год. и 05.08.2021 год. също е изтекъл
двумесечният преклузивен срок за налагане на наказанието. Непредставянето на болничен
лист е било известно на работодателя в деня, когато това е следвало да бъде сторено- в
двудневен срок от тяхното издаване.
Следва да се отбележи становището на прекия ръководител на ищеца- р.п., дадено по
повод започналата процедура по налагане на дисциплинарно наказание и дадените писмени
обяснения по реда на чл. 193 от КТ (лист 23 от делото). В заключителната част тя посочва,
че предвид здравословното състояние на А. и невъзможността да изпълнява вменените му
задължения, 80 % от които е мобилна работа на територията на цялата община, предлага той
да бъде насочен към работно място, което да съответства на здравословното му састояние.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните съществува
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал функции по здравна
4
медиация.
При преценка на обстоятелствата по делото, установени с допустими доказателства,
съдът намира, че не е налице неизпълнение от страна на ответника на възложените му
задължения съгласно представената и приета по делото длъжностна характеристика в такава
степен, която да налага толкова тежко наказание. Поради тези съображения съдът счита, че
наложеното наказание е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Освен казаното до тук, е налице още едно основание за отмяна поради процесуално
нарушение от страна на работодателя при налагане на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение”. Двата срока по чл. 194, ал. 1 от КТ - двумесечният срок - от
откриване на нарушението, и едногодишният - от извършването му, са преклузивни и съдът
следи служебно за спазването им от работодателя. Във връзка с това, задължение на съда е и
служебно да следи за спазване на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ относно
формата и съдържанието на заповедта за уволнение и по-конкретно - относно посочването в
нея на времето на извършване на дисциплинарното нарушение. Моментът на налагане на
дисциплинарното наказание е моментът на връчване на заповедта за уволнение. Приетата
като доказателство по делото Заповед № 4Р- 16/08.02.2022 год. е връчена на ищеца на
17.02.2022 год. и това е моментът на налагане на дисциплинарното наказание, в случая-
няколко месеца след твърдените извършвания на всяко от описаните в заповедта. Този
порок на заповедта е особено съществен и дори само той е достатъчен, за да се отмени
уволнението.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът Община Русе следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 600.00 лева за платено
адвокатско възнаграждение.
Дължимата държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в размер 25.00 лева, платима от
Община Русе, предвид изхода на спора.
Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 4Р- 16/08.02.2022 год., издадена от кмета на Община Русе п.п.м.,
гр. Русе, площад с* № 6, с която на основание чл. чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 188, т. 2, във
връзка с чл. 187, т. 3, т. 8 и т. 10 от КТ на К. В. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе,
ул. в* № 34- здравен медиатор в Звено „Здравни медиатори" към дейност 469 на функция
„Здравеопазване" е наложено наказание „предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА Община Русе, гр. Русе, площад с* № 6, представлявана от кмета п.п.м. да
заплати на К. В. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул. в* № 34, представляван от
адвокат М. А., сумата 600.00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
5
ОСЪЖДА Община Русе, гр. Русе, площад с* № 6, представлявана от кмета п.п.м. да
заплати по сметка на Районен съд- Русе сумата 25.00 лева, представляваща държавна такса
по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6