Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
23.05.2014 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Момчилградски
районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
13.02. |
Година |
2014……….. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Атанас
Узунов |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Иванова |
|
|||||||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
Съдията
Узунов |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
286 |
по описа за |
2013 |
година. |
||||||||||||||
|
За да
се произнесе взе предвид следното: |
|||||||||||||||||||
Предявен е иск по чл. 422,ал.1 от
ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземане в полза на „Прокредит Банк /България/”АД,ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.”Тодор Александров” №26,със законни
представители Петър Славчев Славов,Марияна Димитрова Петкова,Румяна Величкова
Тодорова и Емилия Христова Царева,чрез пълномощник – адв.А. Бечева - Димитрова против К.М.К. и Н.М.К.,***,за сумата в размер
на 1803.72 лева,представляваща неплатена главница по Договор
за земеделски кредит 061-502702/25.09.2008г.,ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 08.02.2013г.
до изплащане на вземането.
В
предявената искова молба пълномощника на ищеца твърди, че на 25.09.2008г. между
довереното й дружество от една страна и Д.М.К. в качеството му на
кредитополучател,М.К.Я. и Н.М.Я. в качеството им на солидарни длъжници е бил
сключен договор за земеделски кредит 061-502702/25.09.2008г., по силата на
който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 10000лв.,като
кредитът бил платим на 48 месечни вноски,а дължимата възнаградителна лихва била
в размер на 14.90%.Също така кредитът се усвоявал еднократно съгласно
погасителния план.Поради невъзможност на кредитополучателя и солидарните
длъжници да изпълняват задълженията си по договора кредитът е бил
преструкториран,като с анекс №1/09.03.2009г. страните подписали нов погасителен
план,като кредитополучателят се задължавал да погаси дължимата наказателна
лихва и вземанията по просрочени лихви в деня на разсрочване на кредита,а като
обезпечения на вземанията по договора,К.М.К. учредява в полза на банката
договорна ипотека.Именно в изпълнение на клаузите на Анекс №1 на 09.03.2009г.
между страните по договора за земеделски кредит и К.М.К. е бил сключен Договор
за встъпване в дълг,по силата на който банката дала съгласието си К.М.К. да
встъпи в дълга на кредитополучателя.Твърди,че на 12.06.2009г. между страните
бил сключен Анекс №2 към договора за земеделски кредит,по силата на който се
променя т.1 от Анекс №1,като същото следвало да се чете „като допълнително
обезпечение по кредита да бъде учредено заместване в дълг на К.М.К. и във
връзка с това е бил сключен договор за заместване в дълг от 12.06.2009г.,с
който страните се съгласили да се замести кредитополучателя Д.М.К. от К.М.К.,като
във връзка с това страните подписали нов погасителен план.С Анекс
№3/12.10.2009г. страните се съгласили да променят начина на погасяване на
остатъка от главницата,включващ редовна главница в размер на 9153.53лв. и
просрочена главница в размер на 170.47лв.,чрез предоставяне на 6 месечен
гратисен период при погасяване на задълженията и съответно е бил подписан нов
погасителен план.Също така на 12.05.2010г. е бил подписан Анекс №4,с който
страните се съгласявали да се промени начина на погасяване на остатъка от
главницата,включващ редовна главница в размер на 9324лв.,чрез предоставяне на 6
месечен гратисен период и отново е бил подписан нов погасителен план.Твърдят,че
въпреки създадените облекчения от страна на банката били натрупани неплатени
месечни вноски и с оглед преустановяване на погасяването на кредита и
натрупаните просрочия,на осн.л.6 от Договора във вр. с чл.35 и чл.36 от Общите
условия за кредитиране,кредитния съвет на банката е взел решение за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем,считано от 18.06.2012г. След неизпълнение от
страна на длъжниците е било депозирано
Заявление с правно основание чл.417 от ГПК,с което е било поискано издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми –
1803.72лв. представляваща незаплатена главница по договор за земеделски кредит
061-502702/25.09.2008г.,ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането.По така подаденото заявление е било образувано ч.гр.д.№55/2013г. по
описа на МРС,като искането е било уважено и били издадени Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу К.М.К.,М.К.Я. и Н.М.Я..Предвид подадено
възражение срещу заповедта за изпълнение ищеца счита,че е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск за установяваване на вземането му срещу
възразилия длъжник. Претендира и разноски по настоящото производство.
От Н.М.Я. и К.М.К.,чрез пълномощник – адв.А.С. *** е постъпил
писмен отговор,който е депозиран след едномесечния преклузивен срок визиран в
чл.133 от ГПК.
В
първото по делото открито съдебно заседание проведено на 17.11.2013г., след
приемане на доказателствата съдът е
констатирал,че възражение от ответника Н.М.Я. срещу заповедта за изпълнение не
е подавано и заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на този
ответник,поради което с протоколно определение от същата дата съдът е прекратил
производството в частта,с която е предявен иск спрямо Н.Я..
Ищецът,чрез
пълномощник си моли иска да бъде уважен,като подробни съображения излага в
писмена защита.
Ответника
К.М.К. чрез пълномощника си – адв.С. моли исковата претенция да бъде
отхвърлена,като подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, прие следната фактическа обстановка:
Ищецът „Прокредит Банк /България/”АД,ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.”Тодор Александров” №26,със законни
представители Петър Славчев Славов,Марияна Димитрова Петкова,Румяна Величкова
Тодорова и Емилия Христова Царева,чрез пълномощник – адв.А. Бечева - Димитрова е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжниците К.М.К.,М.К.Я. и Н.М.К.,***, за сумата в размер на 1803.72 лева,представляваща
неплатена главница по Договор за земеделски кредит 061-502702/25.09.2008г.,ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането. Също така
със заявлението са представили извлечение от счетоводните книги на банката
относно задълженията на тримата длъжници.С оглед постъпилото заявление РС - Момчилград е издал Заповед №23/11.02.2013год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК,с която разпоредил длъжниците К.М.К.,М.К.Я. и Н.М.К.,*** да заплатят солидарно на кредитора „Прокредит Банк /България/” за сумата
в размер на 1803.72 лева,представляваща главница,ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 08.02.2013г.
до изплащане на вземането,както и платена държавна такса в размер на 36.07лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 120лв..Също така съдът е издал и
изпълнителен лист.
Длъжникът К.М.К. е подал възражение/молба/,което е връчено на
заявителя със съобщение на 17.07.2013г.,с указание да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.
С
искова молба вх. №1688/15.08.2013г.,с пощенско клеймо от 14.08.2013год. заявителя е предявил иск за установяване
на вземането,който е предявен в срока по чл. 415 ГПК.
Установява се от представения по делото Договор за земеделски кредит №061-502702 от 25.09.2008г.,
че между ищецът „Прокредит Банк /България/”АД от една страна и Д.М.К.
в качеството му на кредитополучател,М.К.Я. и Н.М.Я. последните двама в качеството им на солидарни длъжници е бил
сключен договор за земеделски кредит, по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 10 000лв.,като кредитът е
платим на 48 месечни вноски,а годишният лихвен процент е в размер на 14.90%.Също така е бил изготвен график за погасяване на
кредита.Съгласно чл.35 и чл.36 от Общите условия за кредитиране, Банката има
право едностранно да обяви вземанията си по Договора за кредит за предсрочно
изискуем и да изиска незабавно плащане
на дължимата главница,лихви и всякакви други възникнали и непогасени
парични задължения по кредита,без да уведомява
кредитополучателя и солидарните длъжници,ако кредитополучателя не е
погасил на падежа,която и да е дължима сума/погасителна вноска/.
На
09.03.2009г. между Банката от една страна,солидарните длъжници М.К.Я. и Н.М.Я.,както
и ответника по делото К.М.Я. от друга страна е бил подписан анекс №1 към
договора за земеделски кредит,с който за обезпечение вземанията на банката
ответника се задължил да учреди в срок до 30 дни договорна ипотека върху два
имота – ниви,както и ответника да встъпи в дълга.Също така е бил подписан нов
погасителен план за погасяване на кредита.В съответствие с подписания анекс, на
09.03.2009г. е бил сключен договор за встъпване в дълг между
банката,солидарните длъжници и ответника К.М.К.,с който последният е встъпил в
дълга на кредитополучателя.
На
12.06.2009г. между Банката,съдлъжниците М.К.Я.,Н.К.Я. и ответника К.М.К.,на
осн. Чл.102 от ЗЗД е бил подписан договор за заместване в дълг,с който
ответника е поел дълга на кредитополучателя по договор за земеделски кредит
№061-502702/25.09.2008г.Също така ответника като заместващо лице е поело
задължението да изпълнява всички права и задължения на кредитополучателя по
договора за кредит,ведно с всички анекси и Общите условия за кредитиране на
банката,като е бил изготвен и нов погасителен план.
От
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №44,том.І,рег.№770,дело
№44/12.06.2009г. на нотариус Десислава Калканова – Спасова е видно,че за
обезпечение на вземането по договора ответника е учредил в полза на банката
договорна ипотека върху 2бр. поземлени имота,находящи се в землището на
с.Пресека,общ.Кирково.
На
12.10.2009г. страните са сключили Анекс №3 към договора за земеделски
кредит,като считано от същата дата се променял начина на погасяване на остатъка
от главницата,включващ редовна главница в размер на 9153.53лв. и просрочена
главница в размер на 170.47лв.,чрез предоставяне на 6 месечен гратисен период
при погасяване на задълженията по кредита.Също така е бил изготвен нов график
за погасяване – приложение №4.
От
анекс №4/12.05.2010г. е видно,че страните се договорили,считано от 12.05.2010г.
се променя начина на погасяване на остатъка от главницата,включващ редовна
главница в размер на 9324лв.,чрез предоставяне на 6-месечен гратисен
период,като също така страните са подписали нов график за погасяване –
приложение №5,като крайният срок за погасяване на задължението е 09.02.2013г..
От протокол за предсрочна изискуемост на
кредит от 06.06.2012г. е видно,че поради просрочие от 59 дни вземанията по Договора за кредит са били
обявени за предсрочно изискуеми от банката,считано от 18.06.2012г.,като това е
било обявено на длъжниците на 05.07.2012г. и на същите им била дадена
възможност за доброволно изпълнение,
От заключенията на изготвените по делото 2бр. съдебно-счетоводни
експертизи приети от съда се установява,че на 25.09.2008г. е предоставена и
усвоена сумата от 10000лв. на кредитополучателя и солидарните длъжници.След
подписване на договора за встъпване в дълг на 09.03.2009г. размера на дължимата
за възстановяване сума е в размер на 12716.63лв.,от които главница в размер на
9324.08лв. и лихва 3392.55лв.След подписване на договора за заместване в дълг
на 12.05.2009г. размера на дължимата за възстановяване сума е била
12389.38лв.,от които главница в размер на 9324лв. и 3045.38лв. лихва.Последната
вноска по задължението е била на 21.01.2013г. в размер на 500лв.,като към
08.02.2013г. остатъка от задължението по кредита възлизал на сумата от
1803.72лв.Сумата по кредита е била изтеглена в брой от кредитополучателя Д.К.
на 25.09.2008г.,като при усвояване на кредита е била удържана такса в размер на
200лв.
Ответника по делото е представил като доказателства
експертно решение №1123/13.05.2013г. от което е видно,че на Д.М.К. е определена
90% ТНР,с диагноза параноидна шизофрения,като от мед.удостоверение от
20.11.2013г. е видно,че същият се води на учет в ДПБ-Кърджали с ЛАК
№8323/2000г. и към 18.11.2013г. е на лечение в същото медицинско заведение.
По делото като свидетел е разпитан и Д.К.,който заявява,че
бил болен и не помнел дали е вземал пари от банката.Също така твърди,че не се е
подписвал в банката за пари и никога не е вземал пари от банката.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция направи следните правни изводи:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Относно
вземането предмет на делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по реда на чл. 417 от ГПК в полза на ищеца срещу ответника и солидарните длъжници, срещу която в срока по чл.414,ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от страна на ответника.
Настоящият иск е предявен в преклузивния срок по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира същият за основателен и доказан по
следните съображения:
Между страните по делото е налице
облигационно провоотношение обективирано в Договор от 12.06.2009г. за
заместване в дълг,с който ответника е поел дълга на кредитополучателя по договор
за земеделски кредит №061-502702/25. 09.2008г.Също така ответника като
заместващо лице е поело задължението да изпълнява всички права и задължения на
кредитополучателя по договора за кредит,ведно с всички Анекси и Общите условия
за кредитиране на банката,като е бил изготвен и нов погасителен план и крайният
срок за погасяване на задължението е бил 09.02.2013г. Съгласно чл.102 от ЗЗД
трето лице,каквото в настоящия случай се явява ответника може да замести
длъжника само с изрично съгласие на кредитора,а длъжника се освобождава от
задължението,като съгласие на длъжника за това заместване не е необходимо. Именно
такова заместване в дълг е било извършено със сключения на 12.06.2009г.
договор. Съгласно чл.35 и чл.36 от Общите условия за кредитиране във вр. с чл.6 от Договора, Банката има право едностранно да обяви
вземанията си по Договора за кредит за предсрочно изискуем и да изиска
незабавно плащане на дължимата главница,
лихви и всякакви други възникнали и непогасени парични задължения по
кредита,без да уведомява
кредитополучателя и солидарните длъжници,ако кредитополучателя не е
погасил на падежа,която и да е дължима сума/погасителна вноска/.Банката се е
възползвала от това си право и с протокол от 06.06.2012г.,поради просрочие от
59 дни вземанията по Договора за кредит
са били обявени за предсрочно изискуеми от кредитния съвет на банката,считано
от 18.06.2012г.Тази предсрочна изискуемост е била обявена на длъжниците на
05.07.2012г.,като им е била дадена възможност за доброволно изпълнение.В случая
задължението за изплащане на кредита не е било изпълнено от ответника,нито пък
от солидарните длъжници,поради което ответника се явява неизправна страна и
съгласно чл.79 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с
обезщетение за забава.Размерът на задължението е установен със заключението на
съдебно-счетоводната експертиза,както и от представеното извлечение от
счетоводните книги на банката и същото към 08.02.2013г. възлиза на сумата от
1803.72лв.,представляваща главница.
Ищецът е поискал и присъждане на законна лихва върху сумата от 1803.72лв., считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.02.2013г.,която претенция съдът намира за основателна. В
случая се касае за неизпълнение на парично задължение,поради което следва ищеца
да бъде обезщетен за претърпените вреди от неизпълнението,с обезщетение в
размер на законната лихва,считано от датата на постъпване на заявлението в
съда.
По отношение на направеното
възражение за недействителност на сделката с твърдения,че към момента на
сключване на договора за земеделски кредит кредитополучателя Д.К. не е могъл да
разбира и да ръководи постъпките си,следва да бъде оставено без
разглеждане,като преклудирано.Така релевираното възражение намира основание в
разпоредбата на чл.31,ал.1 от ЗЗД,съгласно която унищожаем е договорът сключен от дееспособно
лице,ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията
си,като съгласно чл.32,ал.3 от ЗЗД унищожението може да се поиска и чрез
възражение от ответника по иск за изпълнение и след като давността е изтекла.Така
визираното възражение като защитно средство на ответника следва да бъде заявено
своевременно.В настоящия случай ответника е получил препис от исковата молба
ведно с приложенията на 12.09.2013г. и съответно едномесечния срок за отговор е
изтекъл на 14.10.2013г.,който ден е понеделник. Депозираният отговор от
ответника е постъпил в съда на 15.10.2013г. т.е. след изтичане на едномесечния
срок.Съгласно чл.133 от ГПК,когато в установения срок ответника не направи
възражения или не упражни правата си по чл.211,ал.1,чл.212 и чл.219,той губи
възможността да направи това по-късно.И тъй като в настоящия случай отговора е
подаден след изтичане на едномесечния срок съдът намира така направеното
възражение за преклудирано,поради което не следва да бъде разглеждано.
Предвид гореизложеното се доказа по безспорен и несъмнен начин
съществуването на вземането на ищеца против ответника в размер на 1803.72лв., представляваща главница по Договор за земеделски
кредит 061-502702/25.09.2008г. и Договор за заместване в дълг от 12.06.2009г.,ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 08.02.2013г. до
окончателното изплащане на вземането, както и
за сумата от 156.07 лв. разноски по производството,от които 36.07лв. държавна такса и 120лв. адвокатско възнаграждание, за което
е издадена Заповед №23/11.02.2013год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК,по ч.гр.д.№55/2013год. по описа на МРС.
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
от него разноски и по настоящото дело в размер на 433.93лв., представляващи
деловодни разноски,от които 36.07лв. държавна такса,397.86лв.
адвокатско възнаграждение и 100лв. внесен депозит на вещо лице.
По изложените мотиви, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415,ал.1 от ГПК във
вр. с чл.422,ал.1 от ГПК по
отношение на К. ***,с ЕГН:**********, че съществува
вземането на „Прокредит Банк
/България/”АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.”Тодор
Александров” №26,със законни представители Петър Славчев Славов,Марияна
Димитрова Петкова, Румяна Величкова Тодорова и Емилия Христова Царева срещу длъжника К.М.К.,с ЕГН:********** за сумата в размер
на 1803.72лв., представляваща главница по Договор за земеделски
кредит 061-502702/25.09.2008г. и Договор за заместване в дълг от 12.06.2009г.,ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 08.02.2013г. до
окончателното изплащане на вземането, както и
за сумата от 156.07 лв. разноски по производството,от които 36.07лв. държавна такса и 120лв. адвокатско възнаграждание, за което
е издадена Заповед №23/11.02.2013год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК,по ч.гр.д.№55/2013год. по описа на МРС.
ОСЪЖДА К. ***,с ЕГН:********** да заплати на „Прокредит Банк /България/”АД,ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.”Тодор Александров” №26,със законни
представители Петър Славчев Славов,Марияна Димитрова Петкова,Румяна Величкова
Тодорова и Емилия Христова Царева сумата в размер на 433.93лв., представляващи
деловодни разноски,от които 36.07лв. държавна такса,397.86лв. адвокатско
възнаграждение и 100лв. внесен депозит на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Кърджали в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ат. Узунов/