Решение по дело №1000/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260042
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 7 декември 2020 г.)
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20203630201000
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                        260042/2.10.2020г.

 

  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На седемнадесети септември две хиляди и двадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

 

Председател: Пл.Недялкова

 

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1000 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №20 – 0869 - 001509/18.05.2020г. на Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.1 т.6  от ЗДвП на Д.Б.Н., ЕГН **********  от гр.София са наложени  административно наказание "глоба" в размер на 800 лева  и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като излага конкретни доводи за това. Оспорва авторството на нарушението. В съдебно заседание, редовно призован  се явява лично и с процесуален представител – адв. Кр. П.от ШАК.

Процесуалният представител на администратвнонаказващият орган, моли НП да бъде потвърдено. Намира за доказано авторството на деянието. В придружителното писмо е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 06.03.2020г. в 14.22 часа на бул. „Велики Преслав“ №71 в гр. Шумен с АТСС - СПУКС „ARH CAM S 1“, при максимално допустима скорост за движение в населено място  до 50 км/ч, била засечена скорост на движение на МПС  - т.а. “Пежо 508“ с рег. № СВ 5051 АА - 117 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е „ДИБО“ АД, гр.Велики Преслав със законен представител Д.Б.Н., ЕГН ********** – изпълнителен директор.

Предвид на това, че за извършеното нарушение е предвидено и наказание лишаване от право да се управлява МПС, поради което не може да бъде издаден електронен фиш, а следва да се състави АУАН, от сектор ПП при ОДМВР – Шумен било възложено на РУ гр.Велики Преслав да установят  представляващия дружеството Д.Н., на който да бъде предоставена възможност да попълни декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП и при деклариране, че МПС е било управлявано от него да му бъде връчена покана  по чл.40 от ЗАНН. В попълнена на 18.03.2020г собственоръчно  от Д.Н. Декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят посочил, че на 06.03.2020г. в 14.22 часа т.а. “Пежо 508“ с рег. № СВ 5051 АА е бил управляван от него. Същият ден му била връчена и покана за явяване в двуседмичен срок в сектор ПП при ОДМВР – Шумен за съставяне на АУАН. В указания срок жалбоподателят не се явил в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, поради което на 13.04.2020г., на база депозираната декларация чл.188 от ЗДвП, св. С.К. съставил  срещу жалбоподателя АУАН №1509 за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, в негово отсъствие. При предявяване на акта на 23.04.2020г., Н. отразил, че не е управлявал служебния автомобил. В законоустановения срок депозирал и писмено възражение, в което също оспорва авторството на деянието и посочва лицето, което е управлявало автомобила, а именно  св. Б.Х.Г.. По отношение подписаната декларация по чл.188 от ЗДвП, не оспорва, че я е подписал, но излага че я е подписал в потвърждение на обстоятелството, че при управление на  автомобил собственост на „ДИБО“ АД, гр.Велики Преслав било извършено нарушението. Към възражението приложил и декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП от 24.04.2020г., в която също посочили като водач на автомобила св. Б.Х.Г..Във връзка с подаденото възражение и приложената към него декларация била извършена проверка, приключила с мнение да бъде издадено НП.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган на18.05.2020г.  издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.1 т.6  от ЗДвП на Д.Б.Н., ЕГН **********  от гр.София са наложени  административно наказание "глоба" в размер на 800 лева  и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Връчено е лично на жалбоподателя на 22.05.2020г.

На 29.05.2020г. св. Б.Х.Г. подписал нотариално заверена декларация, в която декларирал, че на 06.03.2020г. в 14.22 часа управлявал т.а. “Пежо 508“ с рег. № СВ 5051 АА по бул. „Велики Преслав“ в гр.Шумен, кв. Дивдядово. В  съдебното производство при проведения разпит в качеството на свидетел, Б.Х.Г. посочи, че не е чел съдържанието на декларацията при подписването ѝ, но потвърди изложеното в нея, а именно че на 06.03.2020г. в 14.22 часа е управлявал автомобила.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство   веществено доказателство - снимка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

За да се произнесе по съществото на правния спор съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има извършено конкретно административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана  в качеството му на водач на основание чл.182 ал.1 т.6  от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

По делото не се спори, а и събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на  МПС  на посочените в НП дата, час  и място. Доказан е фактът на извършване на нарушението, санкционирано с процесното НП.  В НП правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също така максимално допустима скорост – 50км/ч. Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство. С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесното НП.

Спорно се явява авторството на нарушението. Доколкото отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на водач, следва по безспорен начин да се установи, че на 06.03.2020г. в 14.22 часа на бул. „Велики Преслав“ №71 в гр. Шумен жалбоподателят лично е управлявал автомобила.

Нарушението на скоростния режим е установено и  заснето с АТСС - СПУКС „ARH CAM S 1“, поради което към момента на извършването му самоличността на водача не е ясна. Актът бил съставен единствено на база  попълнена от жалбоподателя декларация по чл.188 от ЗДвП. Писмени обяснения  не са снемани. При предявяване на акта е възразил, че не е управлявал автомобила. В депозираното писмено възражение също е оспорил авторството на деянието като е посочил св. Б.Х.Г. като водач на автомобила. По отношение подписаната декларация по чл.188 от ЗДвП, не оспорва, че я е подписал, излагайки, че я е подписал в потвърждение на обстоятелството, че нарушението е извършено при управление на  автомобил собственост на „ДИБО“ АД, гр.Велики, на което дружество е изпълнителен директор. Към възражението приложил и декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП от 24.04.2020г., в която също посочили като водач на автомобила св. Б.Х.Г..  Във връзка с подаденото възражение и приложената към него декларация, служител на сектор ПП при ОДМВР – Шумен е извършил проверка, която приключила с мнение да бъде издадено НП, от което следва извода, че е счел възражението за неоснователно. В изготвената докладна записка за извършената проверка /л.24/ хронологически, по дати,  са описани събитията развили се във връзка с процесния случай, но във връзка с твърдението на жалбоподателя, че друго лице е автор на нарушението, на което посочва и самоличността, не са изложени никакви доводи. Не се установява  твърденията на жалбоподателя да си били проверявани, въпреки, че посочил не само данни за самоличността на лицето, което според него е автор на деянието, но и адрес. Съдът намира, че в хода на административно – наказателното производство не е изяснено авторството на деянието. Декларирането на определени обстоятелства, само по себе си не доказва тяхната истинност. В конкретният случай жалбоподателя първоначално е декларирал, че той е управлявал автомобила, но след това в съставения акт, в депозираното възражение и в подадената нова декларация, е посочил друго лице.  Във връзка с това, съдът констатира нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, който изисква административнонаказващия орган при необходимост да извърши разследване на спорните обстоятелства, т.е. да събере доказателства относно основните факти от значение за издаване на НП, каквото безспорно се явява авторството на нарушението.

В показанията си пред съда, дадени под страх от наказателна отговорност, св. Б.Х.Г. потвърждава твърденията на жалбоподателя, че е управлявал автомобила. Същият посочва неизгодни за него факти. Същите обстоятелства е посочил и в нотариално заверена декларация. Действително в съдебно заседание свидетелят заяви, че не е чел съдържанието ѝ при подписването, но бил уведомен от жалбоподателя за какво става въпрос. Съдът намира, че останалите събрани по делото доказателства, не са достатъчни за да опровергаят по категоричен начин показанията на св.Г., доколкото няма свидетели очевидци, въз основа на чиито показания да се установи  субекта на извършване на нарушението. Тежестта на доказване е на административнонаказващият орган. В административно наказателният процес действа презумцията за невиновност на лицето, посочено  в съответният акт  за констатирано административно нарушение и нарушението и неговия автор следва да бъдат доказани  по несъмнен начин , а не  да се предполагат.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателства  не се доказва по безспорен начин авторството на извършеното административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, обуславящо възможността за ангажиране на  административно-наказателна отговорност на жалбоподателя по чл.182 ал.1 т.6  от ЗДвП, поради което наказателното  постановление следва да бъде отменено.

            Предвид изхода на делото  искането на административно наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнагражение е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20 – 0869 - 001509/18.05.2020г. на Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.1 т.6  от ЗДвП на Д.Б.Н., ЕГН **********  от гр.София са наложени  административно наказание "глоба" в размер на 800 лева  и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

            Оставя без уважение искането на ОДМВР – Шумен за присъждане на  юрисконсултско възнагражение като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: