Р
Е Ш Е
Н И Е № 142
гр. Кюстендил, 11.08.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участие на секретаря Галина Кирилова, като разгледа докладваното от съдия
Савова в. гр. д. №224
по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид :
Й.З.З., с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. М.Ч. – особен представител, обжалва решение № 780 от
19.12.2019 г., постановено от Районен съд
- Дупница по гр. дело №507/ 2018 г.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е признал за установено по
отношение на въззивника Й.З.З., че дължи
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумите по заповед за
изпълнение на парично вземане възлизащи на 2 634.78 лв. главница по
договор за услуги, ведно с лихва в размер на 551.37 лв. за периода от
10.10.2015 г. до 31.10.2017 г., както и законната лихва върху вземането от
датата на депозиране на заявлението в съда – 06.11.2017 г. до изплащане на
вземането; респ. Й.З.З., е осъден да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 350 лв. деловодни разноски.
Въззивникът,
чрез назначения особен представител, оспорва изцяло постановения от РС –
Дупница съдебен акт, релевирайки доводи
за неговата недопустимост, алтернативно неправилност, поради постановяването му
в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Иска
се да бъде обезсилено решение № 780 от 19.12.2019 г., постановено по гр. дело №507
/ 2018 г.на ДнРС и да се прекрати делото.Алтернативно, се прави искане за
обезсилване на същото решение и за връщане делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Дупница или за отмяна на решението по гр. дело № 507 от
2018 г. като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и вместо него да бъде
постановено решение, с което да се отхвърли като неоснователен и недоказан
предявеният иск за установяване на вземане на „Теленор България" ЕАД,
срещу Й.З.З..
Във
въззивната жалба се излагат следните доводи за недопустимост, респ. неправилност
на обжалвания първоинстанционен съдебен акт:
На
първо място обжалваното решение се приема за недопустимо, като се твърди, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по недопустимо искане.
В жалбата се изтъква, че е недопустимо в производството по чл. 422 ГПК
да се въвежда ново основание за определения размер на иска (главница), каквото
само по себе си представлява това по чл. 92 ЗЗД - за неустойка, което е
включено в претендирания размер на главницата. Сочи, че никъде в заявлението на
ищеца по чл. 410 ГПК не се претендира вземане от страна на дружеството за
задължение за неустойка.
В
условията на алтернативност във въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваният съдебен акт. Приема се, че в нарушение на
разпоредбата на чл. 146 ГПК, съдът не е изготвил и не е съобщил на страните
доклад по делото и не е дал възможност да вземат становище по него. Сочи също
така, че съдът не е разпределил ясно и недвусмислено доказателствената тежест
за съответните твърдения от страна на субектите в производството. Изтъква се,
че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направените доказателствени
искания и оспорвания с отговора по чл. 131 ГПК. Заключава се, че всичко това представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и води до ограничаване на правата
на страните по делото, и до незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Твърди се, че представените от ищеца фактури (осем на брой) своевременно са
били оспорени като неподписани. Приема се , че доколкото те нямат и формална
доказателствена сила, е следвало да
бъдат изключени като доказателства по делото. Освен това се твърди, че във
фактурите с номера ********** от 25.06.2015 г., ********** от 25.08.2015 г. и
********** от 25.09.2015 г. е начислена неустойка, без да се сочи за кое именно
неизпълнено задължение се следва тя.
Тази
страна сочи, че ищецът е създал препятствия за изготвянето на допусната и
назначена от първоинстанциония съд съдебно-счетоводна експертиза.
Излага се, че пред районния съд, в установения
в закона срок са били оспорени приложените към исковата молба преписи от
договори, споразумения, сертификати и общи условия; респ.направено е искане по
чл.183 от ГПК.
Посочва
се, че ищецът не е ангажирал доказателства за това, че е изпълнил задължението
си по съответните договори, че е предоставил телекомуникационните услуги и
вещите, предмет на договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг.
Освен
това се акцентира, че сертификатът за
пакетни услуги от дата 13.03.2014 г. не е подписан от ответника.
Поддържа
се, че претендираната неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, е в нарушение на чл. 68г, ал.1 от ЗЗП,
което прави клаузата за неустойка нищожна;респ.сочи нищожността на договорната
клауза на чл. 2.2. от сертификат за пакетни услуги от 31.11.2013 г.,
произтичаща от нейната неравноправност.
Поддържа,
че не става ясно как и за кои именно задължения ищецът е формирал главница в
претендирания размер от 2634.78 лв., в която е включил и неустойка, без да сочи
по кое именно облигационно правоотношение се дължи тя (главницата и включената
в нея неустойка).
С
оглед направените възражение и оспорвания, се иска на основание чл. 183 ГПК
съдът да задължи ищеца да представи договорите, допълнителните споразумения и
фактурите в оригинал със съответните последици при неизпълнение.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна -
„Теленор България“ ЕАД, чрез пълномощника адв. С. К.. Оспорва се
основателността на депозираната въззивна жалба и се моли за оставянето й без
уважение. Първоинстанционното решение се приема за допустимо и правилно. В
отговора се сочи, че в производството е доказана основателността на исковата
претенция и същата правилно е уважена от районния съд, поради което се иска потвърждаване
на обжалвания съдебен акт.
С
отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
По
делото е постъпила и частна жалба от от адв. М.Ч., назначена за особен
представител на Й.З.З., с ЕГН **********, срещу Определение № 230 от
19.02.2020г., постановено по гр. дело №507 от 2018 г.на ДнРС.
Поддържа
се, че определението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че ищецът не е представил пред
първоинстанционния съд списък на разноските по чл. 80 ГПК. Сочи, че
единствената претенция за разноски е обективирана в исковата молба и се
изразява в разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за
производството по гр. д. № 507 от 2018 г. и заплатена държавна такса за
образуване на същото.
Счита
се, че при постановяване на обжалваното Определение № 230 от 19.02.2020 г. от
Районният съд - Дупница е допуснато и друго нарушение на процесуалните правила,
а именно не е спазено изискването, установено в разпоредбата на чл. 248, ал. 2 ГПК, тъй като съдът не е съобщил на насрещната страна за исканото изменение с
указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Приема се, че по този
начин са нарушени правата на представляваното лице, както и установените по
императивен начин правила относно провеждането на съдебната процедура за
изменяне на решението в частта му за разноски.
По
същество иска да бъде обезсилено обжалваното Определение с № 230 от 19.02.2020
г. като постановено по процесуално недопустима молба. При условията на
евентуалност се моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, като вместо него съдът постанови такова, с което да остави без
уважение молбата на „Теленор България" АД.
С
частната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени
искания.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивните жалби са допустими, доколкото същите са
подадени в срок и от надлежна страна- чрез назначения й особен представител.
С
оглед направените оплаквания във въззивната жалба и във връзка с исканията за
представяне в оригинал на приложените в заверени от страната ксероксни копия,
поддържано и в отговора на исковата молба, въззивният съд – при констатация за
липса на надлежно разпределена доказателствена тежест , е указал на
въззиваемата страна „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, че доколкото
доказателствената тежест е за същата /ищец в първоинстанционното произвоздство по иска по реда на чл.422 ГПК/, следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните са сключени
валидни договори ,/ в т.ч. в посочените от ответника като неравноправни части /
от вида на описаните в исковата молба , включително месечните такси за
ползваните мобилни номера , наличие на сключен договор за лизинг, предоставяне
на устройството за ползване на ответника по иска, договорената цена и лизингови
вноски; наличието на условия за предсрочно прекратяване и неизплатената част от
стойността на лизинговата вещ, наличие на клауза за договорна неустойка и
начинът на изчисляване, и – предвид направеното в отговора на исковата молба
искане,същата страна следва да представи писмени доказателства в такава насока,
като е задължил „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *** , на основание чл. 183 ГПК, да
представи в оригинал: Договор за мобилни услуги от 26.07.2012 г. и общи условия
към него; Допълнително споразумение от 06.07.2013 г.; Договор за мобилни услуги
от 06.07.2013 г.; Договор за мобилни услуги от 27.08.2013 г.; Договор за лизинг
от 27.08.2013 г. и общите условия към него; Договор за мобилни услуги от
21.11.2013 г.; Договор за лизинг от 21.11.2013 г. и общи условия към него;
Сертификат за пакетни услуги от 21.11.2013 г.; Договор за мобилни услуги от
06.03.2014 г.; Сертификат за мобилни услуги от 13.03.2014 г. (неподписан от
потребител); Договор за мобилни услуги от 17.04.2014 г.; Договор за лизинг от
17.04.2014 г. най-късно до първото по делото о.с.з.Въззивният съд е указал на същата страна, че при неизпълнение,
писмените доказателства ще бъдат изключени от материалите по делото.
В
указания срок не са представени изисканите оригинали , респ.официално заверени
преписи по см.на чл.183 ГПК.Не се излагат и доводи за приложимост на чл.184 ГПК
относно изброените договори и сертификати.Предвид на това, съдът не може да
обсъжда същите, поради изключването им от доказателствения материал, което е
сторено в открито с.з.на 15.07.2020г.
При това положение следва да се приеме, че
същите договори за мобилни услуги между страните, както и допълнителното
споразумение, не съществуват физически като документи, съответно не се
установява съдържанието на такива, от което да бъде извлечено какви задължения
и в какъв размер е имал ответникът по същите, предмет на исковата претенция.Не
става ясен и начинът на формиране на претендираната сума още и поради
обстоятелството, че е посочена сума като главница, която включва както
абонаментна такса, така и неустойка и пр.
Макар
да съществува възможността
правоотношение с подобно съдържание да е възникнало между страните, то
съгласието между същите по съществените му елементи следва да се докаже при
условията на пълно и главно доказване, което в случая не е сторено и с
представените от ищеца, но неподписани от ответника и оспорени от него фактури.
Доколкото
доказателствената тежест е разпределена изрично и с определение на въззивния
съд от 12.06.2020г.,и, както се посочи, е възложено в тежест на ищеца да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че между страните са сключени
валидни договори ,/ в т.ч. в посочените от ответника като неравноправни части /
от вида на описаните в исковата молба , включително месечните такси за
ползваните мобилни номера , наличие на сключен договор за лизинг, предоставяне
на устройството за ползване на ответника по иска, договорената цена и лизингови
вноски; наличието на условия за предсрочно прекратяване и неизплатената част от
стойността на лизинговата вещ, наличие на клауза за договорна неустойка и
начинът на изчисляване, и при липса на ангажиране на други доказателства следва
да се приеме, че исковите претенции не
са доказани и подлежат на отхвърляне.С оглед на това атакуваното решение на
ДнРС, с което същите са уважени, ще бъде
отменено.
При
горния изход на спора, на отмяна подлежи и определение от 19.02.2020г., с което
първоинстанционният съд е изменил решението си в частта за разноските,
присъждайки такива в полза на ищеца / сега въззиваема страна / „Теленор
България“ ЕАД, като молбата на тази страна ще бъде оставена без уважение.
Воден
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 780 от 19.12.2019 г., постановено по гр. дело №507/ 2018 г. Районен
съд - Дупница , както и определение №230, постановено на 19.02.2020г. по същото
гр. дело №507/ 2018 г.на РС-Дупница, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 6 , против Й.З.З., с
ЕГН **********, с адрес ***, иск по чл.422 ГПК за признаване за установено
спрямо ответника З., че дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, следните
вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело 2315/2017г.на ДнРС: сума в
размер на 2 634.78 лв. главница по
договор за услуги, която сума е претендирана като цена на ползвани услуги,
абонаментни такси и начислени неустойки, а също и предсрочно изискуеми
лизингови вноски, сума в размер на 551.37 лв. , претендирана като обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 10.10.2015 г. до 31.10.2017
г., както и законната лихва върху вземането от датата на депозиране на
заявлението в съда – 06.11.2017 г. до изплащане на вземането.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.248 ГПК на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, за изменение на решение № 780
от 19.12.2019 по гр.дело №№507/ 2018 г.на РС-Дупница в частта за разноските, обективирано в молба
вх.№ 918 от 22.01.2020г.по описа на ДнРС.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.