№ 1078
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100508776 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20078027 от 25.03.2021 г., постановено по гр. д. №
74630/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 40 състав, С.О. П. и А.О.А. са осъдени да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, разделно следните суми: 2 704, 27 лв.,
представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода м.11.2016 г. - м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „******* аб. № 130412, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба - 20.12.2019 г., до окончателното плащане; сумата от 23, 96
лв., представляващи лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017
г. - 03.06.2019 г.; сумата от 12, 70 лв., представляващи цена на услугата
дялово разпределение за периода м.05.2016 г. - м.04.2018 г. ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 20.12.2019 г., до
окончателното плащане; както и сумата от 2, 56 лв., представляващи лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2016 г.-
03.06.2019 г., като искът за главница за доставена топлинна енергия е
отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 704, 27 лв. до пълния
предявен размер от 4 502, 76 лв. и за периода м.05.2016 г. - м.10.2016
г.,отхвърлен е искът за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 23, 96 лв. до пълния предявен от 39, 92
лв.; като е отхвърлен искът за цена на услугата дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 12, 70 лв. до пълния предявен от 19, 06 лв.,
както и отхвърлен иска за законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 2, 56 лв. до пълния
предявен от 3, 85 лв. по иска за законна лихва за забава върху главницата за
1
дялово разпределение. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от по 178, 17 лв. - разноски по
делото. Ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата от 276, 91 лв. –
разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове, са депозирани въззивни жалби от ответниците С. ОГН.
П. и А.О.А.. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния
закон. В нарушение на състезателното начало в гражданския процес
решаващият съд е извършил справка в НБД „Население“ и служебно е събрал
доказателства относно обстоятелства, за установяването на които
доказателствена тежест носи ищецът. Поддържат, че по делото не е доказано
основанието за начисляване на лихви върху стойността на топлинната
енергия, доколкото ищецът не е доказал момента на настъпване на
изискуемостта й. Считат, че не дължат стойността на услугата дялово
разпределение на ищеца, а на топлинния счетоводител. Молят съда да отмени
решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове,
като им присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 24.03.2022 г. оспорва
въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част,
като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за
топлоснабден имот – апартамент № 103, находящ се в гр. София, ж. к.
„*******, като всеки от тях му дължи по 2 251, 38 лв. - главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г.; по 19, 96
лв., лихва за забава за периода от 15.09.2017 г.-03.06.2019 г. г., сума за дялово
разпределение в размер на по 9, 53 лв.- главница и по 1, 92 лв.- лихва за забава
върху дяловото разпределение за периода 31.07.2016 г. – 03.06.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците
да му платят посочените суми, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
2
възнаграждение.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответниците оспорват предявените искове по основание. Не оспорват
размера на начислената топлинна енергия за периода, нито извлечението от
сметки към абонатен номер 130412. Твърдят, че през исковия период техният
наследодател не е бил собственик на имота, поради което нямат качеството на
потребители на топлинна енергия. В условията на евентуалност правят
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията до 08.2017 г. Молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като им
присъди сторените по делото разноски.
С определение от 23.11.2020 г. решаващият съд е отделил като
безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че начислената топлинна енергия за процесния период
съответства на претендирания размер, както и че стойността е правилно
отразена в счетоводните записвания на ищцовото дружество.
Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ на 12.01.1996 г. О.Г. П. и М.Г. П.а са купили
апартамент № 103, находящ се на 9 етаж в жилищна сграда - блок №
*******“, гр. София. В тази насока е и информацията, съдържаща се в писмо
до ищеца от кмета на СО - Район „Искър“. Също така О. П. е посочен като
етажен собственик в процесния апартамент в съставения списък към
протокола от проведено на 10.05.2002 г. общо събрание на етажните
собственици в бл.*******”, гр. София.
В проведеното на 11.02.2021 г. открито съдебно заседание съдът е
уважил доказателственото искане на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, въз основа на което да се снабди от СО с удостоверение за
наследниците на О.Г. П. и М.Г. П.а.
С разпореждане от 17.03.2021 г., във връзка с доказателствено
искане на ищеца, направено в проведеното на 11.02.2021 г. открито съдебно
заседание, решаващият съд е постановил извършване на справка в НБД
„Население“ относно наследниците на посочените лица. От изготвените
справки се установява, че М.Г. П.а е починала на 14.01.2003 г., а О. П. на
10.08.2010 г., като техни наследници по закон са децата им: Г.О. П., А.О.А. и
С. ОГН. П..
Видно от посочения протокол от проведено на 27.08.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София,
ж. к. ******* етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
„Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост.
На 15.05.2002 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: гр. София, ж.к. „*******, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера
за отчетния период.
3
Пред СРС е ангажиран договор № У144/29.07.2015 г., сключен
между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните
му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Жалбоподателите релевират доводи, че по делото не е доказано, че
са собственици на топлоснабдения имот и съответно, че имат качеството на
клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
4
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на
топлинна енергия за битови нужди с качеството им на собственици на
топлоснабден имот.
За принадлежността на правото на собственост по отношение на
процесния имот ищецът е ангажирал договор за покупко - продажба на
недвижим имот, обсъден по – горе, от който се установи, че на 12.01.1996 г.
О.Г. П. и М.Г. П.а са купили ап. № 103, находящ се на 9 етаж в жилищна
сграда - блок № ******* кв. „******“, гр. София.
По делото е установено също така, че ответниците са наследници на
О.Г. П. и М.Г. П.а, които са починали съответно на 10.08.2010 г. и на
14.01.2003 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че решаващият
съд е нарушил състезателното начало в гражданския процес, като служебно е
събрал доказателства за наследственото правоприемство. Ищецът
своевременно е отправил доказателствено искане в проведеното на 11.02.2021
г. открито съдебно заседание за издаване на съдебно удостоверение за
установяване наследниците на посочените лица, както и за извършване
служебно от съда на справка в тази насока. Съдът е постановил издаването на
съдебно удостоверение, както и изготвянето на справки от НБД „Население“,
което е сторено.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи по делото, че ответниците
са собственици на процесния имот през исковия период и в това си качество
са клиенти на топлинна енергия.
На основание чл.5, ал.1 ЗН децата на починалия наследяват по равни
части. Ето защо децата на починалите О.Г. П. и М.Г. П.а Г.О. П., А.О.А. и С.
ОГН. П. са придобили в резултат на наследствено правоприемство по 1/3
идеална част от правото на собственост върху процесния имот и съответно
отговарят за задълженията към ищеца съобразно участието им в
съсобствеността.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., Общите
5
условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани
във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите
условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани
във вестник „Монитор“, в сила от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3
ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са
съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответниците не
твърдят и не се установява да са упражнили това право срещу Общите
условия на „Т.С.“ ЕАД, поради което настоящият съдебен състав намира, че
същите са ги е приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират спорното
правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период
между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот, като ответниците отговарят по равно за 2/3 от
стойността на доставената до имота топлинна енергия. Размерът на същата е
безспорен в отношенията между страните.
С депозирания по делото писмен отговор на исковата молба
ответниците са заявили своевременно възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претенцията на ищеца, по което решаващият съд се
е произнесъл. Във въззивната жалба не са заявени оплаквания относно
приложението на института на погасителната давност от решаващия съд,
поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на
въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Във въззивната жалба е релевирано възражение за недоказаност на
основанието, на което се дължи лихва за забава върху стойността на
топлинната енергия.
Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия на ищеца,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща в 45-дневен срок след
датата на издаване на съобщението за дължимата сума. Ето защо и доколкото
денят за изпълнение е определен, на основание чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Ето защо от деня, следващ 45-ия ден,
ответникът изпада в забава и дължи лихва, в каквато насока са и изводите на
решаващия съд.
Жалбоподателите релевират оплаквания, че не дължат на ищеца
суми за дялово разпределение, а на дружеството, което извършва услугата.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
6
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от
упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
В чл.36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиента търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото се установи, че отчитането на показанията на
индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление,
водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето
на обща и индивидуални сметки в сградата етажна собственост, в която се
намира и процесния топлоснабден имот, е извършвано от фирмата за дялово
разпределение „Т.С.“ ЕООД, която е избрана на Общо събрание на етажната
собственост с протокол подписан от етажните собственици. Ето защо ищецът
се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната услуга
дялово разпределение и предявените искове за установяване на дължимостта
ѝ са установени по основание.
Във въззивната жалба не са заявени оплакавия относно стойността
7
на услугата дялово разпределение, както и относно размера и периода на
лихвата за забава, поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси не
следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответникът по жалбата претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид обстоятелството, че същият не е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба и не е представляван в проведеното открито
съдебно заседание, следва да се приеме, че същият не е защитаван в
настоящото производство от юрисконсулт, поради което не са налице
предпоставките на чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК. Ето защо не следва да се
ангажира отговорността на жалбоподателите за разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20078027 от 25.03.2021 г.,
постановено по гр. д. № 74630/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 40 състав., В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която С. ОГН. П., ЕГН ********** и А.О.А.,
ЕГН ******* с адрес гр. София, ж.к. „*******, апартамент № 103, са осъдени
да заплатят разделно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул.
„******* (по 1/2 всеки от тях), сумата от 2 704, 27 (две хиляди седемстотин и
четири лева и двадесет и седем стотинки) лв., представляващи цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.11.2016 г. -
м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******* аб.
№ 130412, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
20.12.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 23, 96 (двадесет и три лева
и деветдесет и шест стотинки) лв., представляващи лихва за забава за периода
15.09.2017 г. - 03.06.2019 г.; сумата от 12, 70 (дванадесет лева и седемдесет
стотинки) лв., представляващи цена на услугата дялово разпределение за
периода м.05.2016 г. - м.04.2018 г. ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 20.12.2019 г., до окончателното плащане; сумата от 2, 56
(два лева и петдесет и шест стотинки) лв., представляващи лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2016г.- 03.06.2019
г.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9