№ 3456
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110205837 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. Д. Д., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 22-4332-029034/14.02.2023 г., издадено от началник група в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.175, ал. 3, пр.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени
следните административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при издаване на обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а именно не е отразена правилно фактическата обстановка.
Поддържа се, че при определяне на размера на административните наказания
не са съобразени отразените от жалбоподателя обстоятелства. Твърди се, че
жалбоподателят е поставен в невъзможност да разбере в извършването на
какво точно е обвинен. От съда се иска отмяна на оспореното наказателно
постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и
не се представлява. В постъпили писмени бележки от адв. Д. – процесуален
представител на жалбоподателя подробно се аргументира
незаконосъобразността на наказателното постановление и се иска отмяната
1
му както и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – началник група „АНД“ при ОПП-СДВР, редовно
призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 29.07.2022 г. по електронен път в ОПП-СДВР бил получен договор
за покупко-продажба на МПС марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 Компресор“ с
рег. №*********** с рег. № на договора 4423/29.07.2022 г.
Купувачът Н. Д. Д. не изпълнил задължението си по чл. 145, ал.2 от
ЗДвП и в двумесечен срок от придобиването не регистрирал автомобила в
службата по регистрация на свое име, поради което на 30.09.2022 г.
регистрацията на автомобила била служебно прекратена. Собственикът на
автомобила не бил уведомен за прекратяването на регистрацията и
регистрационните номера на автомобила не били свалени.
На 18.11.2022 г. в гр. София жалбоподателят Д. Д. Д. управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 Компресор“ с рег.
№***********, движейки се по ул. „Боян Магесник“ с посока на движение от
ул. „Слатинска река“ към ул. „Мъдрен“. Същият бил спрян за проверка от
свидетеля Л. С. Й. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, който чрез
справка в ОДЧ установил, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация. За установеното нарушение свидетелят Й. съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с бл. №
820788/18.11.2022 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя,
който го подписал без възражения. Такива не постъпили и впоследствие.
Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка наличие на
данни за извършено престъпление. С постановление от 24.01.2023 г. прокурор
при СРП отказал да образува досъдебно производство. На 14.02.2023 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление, препис от което било
връчено на Д. Д. на 01.03.2023 г., а на 13.03.2023 г. била депозирана и жалба
срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства -
показанията на свидетеля Л. С. Й., постановление на прокурор при СРП от
24.01.2023 г. за отказ да се образува ДП, справка „Картон на водач”, заповед
№ 8121к-13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване
в длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, писмо-справка от ОПП- СДВР относно прекратена регистрация на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 Компресор“ с рег.
№***********, справки от АИС – КАТ.
Макар показанията на свидетеля Й. да са добросъвестно депозирани,
същите не се отличават със съществена доказателствена стойност. Най-
значимият факт, за чието изясняване способстваха показанията на свидетеля
е, че лицето, което е управлявало автомобила, спрян за проверка е лицето,
срещу което е съставен АУАН, тоест жалбоподателят Д. Д. Д.. Също така,
свидетелят изясни, че проверката относно спрения автомобил и неговата
регистрация се извършва чрез дежурна част и чрез нея същият е получил
2
информация относно прекратената регистрация на спрения за проверка
автомобил. Съдът отчита, че с оглед трудовата функция на свидетеля,
свързана с ежедневни проверка на множество автомобили и лица липсата на
подробен и точен спомен относно мястото на проверката, регистрационния
номер на автомобила, основанието за прекратяване на регистрацията са лесно
обясними.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК като обективни и
информативни. От справката от ОПП- СДВР е видно, че автомобилът, който е
бил управляван от жалбоподателя е бил продаден на Н. Д. Д. на 27.09.2022 г.,
като същият не е изпълнила задължението си да регистрира автомобила,
поради което на 30.09.2022 г. регистрацията на същия е била служебно
прекратена. Видно от същото писмо до собственика не е изпращано
уведомление за служебно прекратената регистрация.
От справките от АИС – КАТ се установи, че на 17.01.2023 автомобилът
е бил регистриран на името на Н. Д. Д..
От представените по делото заповед № 8121к-13140/2019 г. и заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. и двете на министъра на вътрешните работи се
установява компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване
на преклзивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т.1.3.2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от Г.В.Б. „началник група към СДВР, отдел Пътна
полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за
встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. Г.В.Б.
е встъпила в длъжността началника на група „Административнонаказателна
дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на
основание т. 3.10 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи е била компетентна към 14.02.2023 г. да издаде
обжалваното наказателно постановление. При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане
на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
3
срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл.140, ал.1
от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В настоящия казус категорично беше установено, че на
инкриминираната дата 18.11.2022 г. жалбоподателят е управлява МПС /лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 Компресор“ с рег.
№***********/, чиято регистрация е била служебно прекратена на 30.09.2022
г. на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, с което от обективна страна е
осъществил състава на вмененото му нарушение.
По делото обаче не се установи жалбоподателят да е действал виновно.
Не са ангажирани каквито и да било доказателства, че собственикът на
автомобила - Н. Д. Д. е знаел за извършеното прекратяване на регистрацията,
още по-малко са налице данни, че водачът на това МПС – жалбоподателят Д.
Д. Д., който не е собственик - е узнал за това обстоятелство. Ето защо съдът
намира, че деянието на Д. Д. Д. е несъставомерно от субективна страна – от
една страна липсват данни същият да е бил наясно, че регистрацията на
управлявания от него автомобил е прекратена, а от друга - същият не е бил и
длъжен да знае това, тъй като е управлявал чужд автомобил, с поставени
регистрационни номера, за който не е могъл да знае кога собственикът му го е
придобил, дали и кога последният е изпълнил задължението си след
придобиването му да го регистрира. Предвид това, деянието не е извършено
при умисъл или непредпазливост, не е осъществено виновно, поради което и
наказателното постановление следва да се отмени.
При този изход на делото и обективираното искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да се присъди на основание чл.
63д, ал. 1 ЗАНН сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща заплатено
от него на 14.06.2023 г. адвокатско възнаграждение /видно от договора за
правна защита и съдействие посочената сума е заплатена от жалбоподателя на
адв. Д. в брой, като договорът служи за разписка/.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-029034/14.02.2023 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя Д. Д. Д., ЕГН ********** са наложени следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
на Д. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща сторени от него разноски в производството за заплащане на
4
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5