№ 1287
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
И.ка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500866 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е образувано по жалба вх.рег.№ 284345/25.11.2020г от Н. ИВ.
Р. срещу решението на ВРС–XXс-в № 261050/06.11.2020г по гр.д.№ 591/2020г, в частта му,
с която е изменен режимът на лични отношения на бащата П. К. СТ. ЕГН ********** с
адрес от гр.Варна жк„Вл.В.“ бл.10 вх.7 ет.8 ап.77, с децата Д.П. С. ЕГН ********** и Е.П. С.
ЕГН **********, както следва: - всяка втора и четвърта седмица в месеца от 17ч в сряда до
16 ч в неделя, с преспИ.е в дома на бащата и задължение за връщане в дома на майката;
- всяка четна година на рождения ден на децата от 10ч до 19ч, а ако денят е учебен за децата
– след приключване на учебните занятия до 19ч и всяка нечетна година – на деня, следващ
рождения ден на децата – от 10ч до 19ч, а ако денят е учебен за децата – след приключване
на учебните занятия до 19ч.;
- на рождения ден на бащата - от 10ч до 20ч, а ако денят е учебен за децата – след
приключване на учебните занятия до 20ч;
- половината от лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, като същата
в срок до 30 май на всяка година следва да уведомява бащата за периода на ползвания от нея
отпуск по време на лятната ваканция;
- през четните години от 10ч на първия ден от обявената от МОН коледна ваканция на
децата до 18ч на 27 декември; през нечетните години от 10ч на 28-ми декември до
1
последния ден от обявената от МОН Коледна ваканция;
- през четните години през пролетната ваканция от 10ч на първия ден от обявената от МОН
пролетна ваканция до 18ч на последния ден от ваканцията.
- да общуват с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка
свободно и по своя преценка в рамките на свободното си време съобразно дневния режим,
определен от майката;.
както и в частта, с която по искане на П. К. СТ. в качеството му на баща и законен
представител на децата Д. и Е., е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката
Н. ИВ. Р., децата да напускат пределите на Република България, придружавани от своят
баща П. К. СТ., до всички държави-членки на ЕС, както и Турция, Сърбия, Северна
Македония и Русия, в определения режим на лични отношения, за срок от четири години от
влизане в сила на съдебното решение, и за издаване на необходимите документи за
самоличност за пътуване на децата Д.П. С. ЕГН ********** и Е.П. С. ЕГН ********** в
чужбина, на осн.чл.127а СК.
Счита постановеното решение в тази част за неправилно и незаконосъобразно и
затова моли за неговата отмяна и отхвърляне на искането за изменение на определените с
предходното решение РЛО.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 281195/01.04.2021г. от
П. К. СТ., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за
потвърждаване на постановеното решение в обжалваните части като правилно и
законосъобразно.
В с.з. процесуалните представители на двете страни са изразили следните становища
:
От името на възивницата адв.Св.С. прави уточнение, че жалбата касае РЛО в частта
му, с която е определен всяка втора и четвърта седмица от месеца за часовете от 17ч. в сряда
до 17ч. в неделя с преспИ.е в дома на бащата, и задължения същия да връща децата в дома
на майката, както и по отношение заместващото съгласие за пътуване в чужбина – да не
бъде за срок от четири години.
Желае РЛО да бъде всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17ч в петък до 8ч в
понеделник, с преспИ.е и задължение бащата да води децата на училище.
Моли да бъде постановено периодът за пътуванията да бъде намален на 3г, да е
веднъж годишно за не повече от 7 дни, като всяко пътуване бъде предварително обсъдено с
майката, която да има информация за дестинацията два месеца преди пътуването на децата,
както и разрешението да обхваща само държавите-членки на ЕС и да отпаднат държавите-
нечленки: Турция, Сърбия, Северна Македония и Русия.
2
От името на въззиваемия адв.Д.Ч. заявява, че не се противопоставя да бъде коригиран
режимът на лични контакти от петък до неделя, но да бъде всяка нечетна седмица в
годината, да не е втора и четвърта, четна и нечетна, като първата седмица в годината се
счита за нечетна, т.к. иначе възникват недоразумения как да бъдат броени седмиците и за
родителите ще е по-лесно да следят седмиците от началото на годината. В тази връзка има
практика на ВКС и едно решение, което ни задължава да броим първата седмица на месеца
тази, която започва от първия понеделник.
В случай, че съдът реши да измени режима на всяка нечетна седмица, то да бъде
дадена възможност на бащата и един вторник и четвъртък, за да може да води децата на
спорт, тъй като към настоящия момент е ограничен.
По отношение на летния режим - в решението на РС не е конкретизиран, а е
посочено общото количество дни. Към настоящия момент родителите продължават да
спорят кога бащата да взема децата и този спор продължи около месец. Затова е по-добре да
бъде определен точен режим, за да могат родителите да си фиксират отпуската. Също така е
пропуснат и Великден
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА, редовно призована, не
изразява становище по жалбата.
Производството по делото е образувано по предявени от П. К. СТ. срещу Н. ИВ. Р.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.51 ал.4 СК и чл.127а от СК
за изменение на родителските права по отношение на децата Д.П. С., род.2012г, и Е.П. С.,
род.2012, определени с решението на ВРС-ХLVІс-в № 2976/2.07.2019г по гр.д.№ 8086/2019г
по описа на като
1/ при съгласие от страна на ответницата да бъде определен режим на споделено
родителство, с оглед направеното от ищеца предложение в исковата молба;
2/ в условията на евентуалност и при липса на такова съгласие от страна на майката –
родителските права по отношение на децата да бъдат предоставени на бащата; да бъде
определено местоживеенето на децата при бащата; да бъде определен режим на лични
контакти на децата с майката; майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза
на децата в размер на по 500лв за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.01.2020г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска;
3/ в условията на евентуалност при липса на съгласие от страна на ответницата за
определяне режим на споделено родителство и при отхвърляне на исковата претенция по т.2
– да бъде определен разширен режим на лични отношения между бащата и децата,
съобразно поискания такъв от ищеца в исковата молба, както и
3
4/ да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката, за издаване на
паспорт на децата, като бъде разрешено същите да пътуват извън пределите на Република
България, придружавани от своя баща или упълномощено от него лице, за срок до
навършване на пълнолетие на децата.
Ищецът П. К. СТ. твърди, че с влязло в сила решение на ВРС от 02.07.2019г е
прекратен бракът му с ответницата, на която е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на родените по време на брака им деца – близнаците Д. и Е. С.и. По
силата на това решение му е определен режим на лични контакти с децата и е осъден да им
заплаща издръжка. Твърди, че преди фактическата раздяла между родителите активно е
участвал в отглеждането и възпитанието на малолетните. Поддържа, че въпреки
постигнатото споразумение относно прекратяването на гражданския брак между страните и
уреждането на личните му отношения с децата, правата му на родител и баща са нарушени
изцяло. Посочва, че след раздялата на родителите стандартът на живот на близнаците е
влошен. Майката няма възможност да им предостави допълнителни занимания като спорт и
съответно не желае да му предостави тази възможност. Твърди, че ответницата създава
пречки при изпълнението на определения режим на лични отношения между бащата и
децата. Същата отчуждава малолетните от него и често ги използва като оръжие за
отмъщение. Счита, че емоционалната му връзка с децата е нарушена, като те страдат от
липсата на регулярни срещи помежду им. Твърди, че близнаците са принудени да прекарват
повече часове през седмицата с непознати хора, отколкото с него, тъй като майката не
разполага с подкрепяща среда и не може да осигури собственото си присъствие. Поддържа,
че е в интерес на децата да пътуват в чужбина, както и че има необходимите финансови
възможности да подсигури бъдещите им почивки и екскурзии извън територията на
Република България. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски.
Ответницата Н. ИВ. Р. в депозирания писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 8086/2019г по описа на
ВРС й е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Д. и Е.
С.и, като е определен режим на лични отношения между бащата и децата и е присъдена
издръжка в полза на малолетните. Депозираната искова молба се основава на изцяло
неверни и изфабрикувни обстоятелства и твърдения. Твърди, че по отношение на нея и
децата бащата е осъществявал системно актове на домашно насилие /предимно психическо
такова/ както преди раздялата им, така и след това.
На 17.01.2020г подала молба срещу него с искане за налагане на мерки за защита по
реда на ЗЗДН. Образувано е гр.д.№ 453/2020г. по описа на ВРС-IXс-в. Издадена е заповед за
незабавна защита № 14/17.01.2020г, по силата на която са определени спрямо нея и спрямо
децата мерки за защита на основание чл.5 ал.1 т.1 и 3 ЗЗДН, като ищецът е задължен да се
4
въздържа от извършване на домашно насилие и съответно му е забранено да приближава на
по-малко от 50 м нея и близнаците, жилището им, местоработата й, както и училището на
малолетните. Посочва, че е добър родител, че осигурява всичко необходимо за отглеждането
и възпитанието на децата. Поддържа, че именно бащата с избухливия си нрав и постоянните
обиди по неин адрес разстройва близнаците. Същите са притеснени след срещите си с него и
тя трудно ги успокоява. Твърди, че никога не е ограничавала контактите им с бащата. След
издаването на заповедта за незабавна защита той започнал непрекъснато да звъни на децата
по телефоните/смарт часовниците им, като им отправял упреци, че не го търсят постоянно,
че не му се обаждат, пишат и отговарят на поставените от него въпроси.
Счита, че с оглед международната обстановка не е в интерес на децата да пътуват в
чужбина, още повече в държави, които не са ратифицирали Хагската конвенция за
гражданско правните аспекти на международното отвличане на деца от 1980г.
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Варна не е изразила
становище.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивната жалба, всички събрани доказателства по делото, относими към спора, приема за
установено от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от приетите писмени доказателства се установява, че са
родители на децата Д. и Е., родени от брака им, прекратен по взаимно съгласие с Решение
на ВРС № 2976/ 2.07.2019г по гр.д.№ 8086/2019г.
С решението родителските права са предоставени на майката, а на бащата е
определено да заплаща месечна издръжка по 160лв за всяко от децата, както и режим на
лични отношения с тях, както следва: всяка втора и четвърта седмица в месеца от 18ч в
петък до 16ч в неделя, с преспИ.е в дома на бащата и задължение за връщане в дома на
майката; 20 дни през зимната ваканция и 30 дни през лятната, когато майката не е в платен
годишен отпуск, всяка четна година на Коледните и Новогодишните празници, както и за
личните празници на децата извън дома на майката, по споразумение на страните.
С Решение № 3356/22.07.2020г по гр.д. № 453/2020г на ВРС, влязло в сила на
15.10.2020г, е отхвърлена молбата на ответницата за прилагане на мерки за защита по ЗЗДН
спрямо децата за извършено от ищеца домашно насилие на дати 19.12.2019г, 25.12.2019г,
01.01.2020г, 02.01.2020г. Със същото решение съдът е приел, че ищецът е извършил
домашно насилие спрямо ответницата, постановил е мярката по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН и му е
забранил да я приближава на по-малко от 50 метра както и местоработата и жилището за
четири месеца от влизане в сила на решението. По делото е издадена Заповед за незабавна
5
защита № 14/17.01.2020г, с която посочените мерки за приложени и спрямо децата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на Т.К. С.а, сочена от ищeцa,
и Р.Ц.А. и И. Ф.Р., сочени от ответната страна.
По делото е изготвен и приет социален доклад, както и заключение на комплексната
съдебно-психологическа и психиатрична експертиза с участието на вещите лица доц. д-р
С.В. – психиатър и психолога Ц.С.. Експертизата установява, чеот психологична гледна
точка между децата Д. и Е. и баща им е налице изградена и съхранена положителна и близка
сигурна емоционална връзка и той продължава да е член на тяхното семейство. Те показват
радост от времето прекарано с него и възприемат родителския му подход. На съзнавано и
несъзнавано ниво защитноне коментират периода, в който не са били заедно с него или
негово поведение на Нова години или друг случай.У децата е формирана като доминантна
тема тази за опасността от възможна физическа загуба на родителите им, което сочи за
засилена тревога и страх. Децата показват неспокойствие при въпроси, свързани с
взаимоотношенията на родителите им и компенсират с действия и отговори целящи
минимизиране тревожността и решаване на вътрешни конфликти.
Според експертите фиксацията върху балансирането на актуалните отношения между
родителите може да натрупа у децата голям емоционален товар, който да наруши
стабилността и увереността им. Сочат, че и двете деца казват и показват тъга от
родителската раздяла и чувстват, че сигурността им е застрашена. Излагат, че редките
контакти между децата и баща им не са оказали съществено влияние върху техните чувства,
представи и привързаност към родителя. Сочат, че последният притежава качества, които да
бъдат в полза и подкрепа на двете деца.
Въпреки индивидуалните личностови особености и акценти, родителите имат изцяло
съхранен родителски капацитет и са способни да полагат адекватни грижи за тях, както и да
вземат адекватни решения за отглеждането и възпитанието им.
И двамата родители казват и показват положително отношение към всяко от децата
си, обичат ги и са емоционално привързани към тях, изразяват положителна нагласа към тях,
разпознават индивидуалните им характеристики и нужди исе стараят да ги удовлетворяват.
Резултатите от изследванията не са установили някой от родителите да прилага
методи на възпитание и начини на обгрижване на децата, които биха били опасни за
физическото им здраве или психика.
Вещите лица излагат, че децата припознават баща си като значим родител, от когото
получават обич, сигурност и закрила, равностоен като фигура на привързаност. Сочат, че
поради доминантната фиксация от загубата на родител по-продължителна раздяла с бащата
може да се окаже допълнително стресогенна за тях.
6
Относно емоционалната връзка на децата с майката вещите лица са установили, че
същата е близка, в нейно присъствие у тях се наблюдава доверие и спокойствие, като според
заключенито тя е водеща фигура на сигурна привързаност, включително заради полаганите
до момента грижи.
Експертите не са установили конфликт на лоялност у децата. Вещите лица не са
установили у ищеца симптоми на психично заболяване или данни за значимо отклонение от
границата на психичната норма.
В о.с.з. в.л. Стоянова сочи, че радялата не се е отразила на близостта между бащата и
децата. Излага, че когато родителите не се карат, то и децата са по-спокойни.
В проведеното изслушване на родителите чл.59 ал.6 СК бащата С. е посочил, че
желае да вижда по-често децата си, но не са постигнали съгласие с майката.
Майката Н.Р. излага, че няма нищо против децата да бъдат повече време с баща си,
като дори е предложила през май месец 60 дни над определения режим на лични контакти,
но предложението не било прието от ищеца. Сочи, че бащата е блокирал телефона , няма
контакт с него и за да разбере как са децата трябва да звъни последователно на лелите им,
докато някой ѝ вдигне.
Във въззивното производство между страните се постигна споразумение по предмета
на въззивното обжалване, касаещ обема на осъществявания от бащата РЛО и задграничните
пътувания на бащата с децата, в следния смисъл:
Режимът на лични отношения на бащата П. К. СТ. с двете деца близнаците Д. и Е.
да се измени само в частта :
1. Всяка четна седмица, чието броене започва от началото на годината, за времето от
петък след учебните занятия до понеделник, като бащата има задължението да вземе децата
от училище в петък и да ги заведе на училище в понеделник;
2. За лятната ваканция за дните от 01.06. до 15.06.; за периода от 01.07. до края на
м.юли; през август месец, когато децата са при майката, няма да се прилага седмичният
режим.
3. За рождените дни на децата - както е постановено от ВРС.
4. За Великденските празници - всяка нечетна година от последния ден на учебните
занятия до края на ваканцията децата да са при бащата.
5. По отношение на пътуванията в чужбина - бащата да има възможност да извежда
децата само в държавите – членки на ЕС, за период от 4 години, всяка година в рамките на
не повече от седем дни, като поема задължението да уведомява майката предварително за
7
предстоящото пътуване две седмици по-рано по и-мейл.
Постигнатото между страните споразумение съдът за непротиворечащо на закона и в
интерес на децата, поради което следва да бъде утвърдено с постановеното решение.
В допълнение въззивният съд намира за уместно да посочи, че не следва да бъде
възпроизвеждано в диспозитива на решението постановеният от РС диспозитив „да общуват
с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и по
своя преценка в рамките на свободното си време съобразно дневния режим, определен от
майката“, по сл.съображения: така както е формулирано, представлява само препоръка
поради липсата на ясна регламентация на отношенията на бащата с децата, чието
евентуално неспазване/нарушаване може да служи за изпълнително основание или да бъде
санкционирано по друг начин.
По разноските.
Страните заявиха, че не претендират разноски и затова същите следва да останат в
тежест на всеки така както са направени.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС–XXс-в № 261050/ 6.11.2020г по гр.д.№ 591/2020г, в
частите му, с които е изменен режимът на лични отношения на бащата П. К. СТ. с
децата Д. и Е., и в частта, с която по искане на П. К.С. е дадено разрешение, заместващо
съгласието на майката Н. ИВ. Р.,децата да напускат пределите на Република България,
придружавани от своя баща,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ определения с Решение № 2976/02.07.2019г по гр.д.№ 8086/2019г на ВРС-
ХLVІс-в режим на личен контакт на бащата П. К. СТ. с децата Д.П. С. ЕГН ********** и
Е.П. С. ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ следния такъв :
- всяка четна седмица, чието броене започва от началото на годината, за времето от
петък след учебните занятия до понеделник, като бащата има задължението да вземе децата
от училище в петък и да ги заведе на училище в понеделник;
- за пролетната ваканция: през четните години - от 10ч. на първия ден от обявената
от МОН ваканция до 18ч на последния й ден;
- за Великденските празници: всяка нечетна година от последния ден на учебните
занятия до края на ваканцията.
8
- за лятната ваканция : за дните от 01.06. до 15.06.; за периода от 01.07. до края на
м.юли, като през м.август, когато децата са при майката, няма да се прилага седмичният
режим.
- за Коледната ваканция : през четните години от 10ч на първия ден от обявената от
МОН ваканция до 18ч на 27.12.; през нечетните години от 10ч на 28.12. до последния ден от
обявената от МОН ваканция;
- за рождените дни на децата : всяка четна година на рождения ден на децата от 10ч
до 19ч, а ако денят е учебен за децата – след приключване на учебните занятия до 19ч и
всяка нечетна година – на деня, следващ рождения ден на децата – от 10ч до 19ч, а ако денят
е учебен за децата – след приключване на учебните занятия до 19ч;
- на рождения ден на бащата - от 10ч до 20ч, а ако денят е учебен за децата – след
приключване на учебните занятия до 20ч;
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на майката Н. ИВ. Р. ЕГН
********** от гр.Варна ж.к.„М.” бл.308 вх.6 ет.9 ап.132, децата Д. П. С. ЕГН ********** и
Е. П.а С.а ЕГН **********, да напускат пределите на Република България, придружавани от
своя баща П. К. СТ. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к.„Вл.В.“ бл.10 вх.7 ет.8 ап.77 до
държавите–членки на ЕС за период от четири години, като всяка година за не повече
от седем дни, за което бащата се задължава да уведомява майката предварително за
предстоящото пътуване две седмици по-рано по и-мейл.
Разноски не се присъждат.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила частите, с които са
отхвърлени исковете на П. К.С. срещу Н. Ив.Р. за изменение на родителските права,
местоживеенето и заплащането на издръжка по отношение на децата Д., род.10.08.2012, и
Е., род.10.08.2012г, определени с Решение № 2976/02.07.2019, постановено по гр.д. №
8086/2019г на ВРС-ХLVІс-в, на осн.чл.51 ал.4 от СК, както и е постановено заместващо
съгласие на майката за издаването на необходимите документи за самоличност за пътуване
на децата Д. П.С. ЕГН ********** и Е. П.С. ЕГН ********** в чужбина, на осн.чл.127а СК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10