№ 1073
гр. Благоевград, 11.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200501169 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 16429/30.06.2025 г., подадена от
А. С. К., ЕГН **********, чрез адв.Б., със съдебен адрес гр.София, ул.“***“ №
30, ет.1, и въззивна жалба с вх.№ 16466/30.06.2025 г., подадена от Д. С. К.,
ЕГН **********, чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.София, ул.“***“ № 30, ет.1,
насочена против Решение № 441 от 24.05.2025 г., постановено по гр.д.№
418/2024 г. по описа на РС – гр.Благоевград, с което е признато за установено
по отношение на ищците З. С. Ч., ЕГН **********, с адрес с.Ч., общ.Ихтиман,
обл.Софийска, А. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.„***“ № 73,
ет.4, ап.7, С. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.*** 2, бл.278, вх.1,
ет.2, ап.7, П. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Благоевград, ж.к.***, бл.88,
ет.7, ап.21, М. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.***, бл.60А, вх.Д,
ет.8, ап.138, П. В. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Нови Искър, общ.Столична,
обл.Софийска, ул.„***“ 34 и К. В. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.
„***“ № 5, ет.1, че ответниците А. С. К., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ж.к.„***“ № 520, вх.Д, ет.3, ап.76 и Д. С. К., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.„***“ № 520, вх.Д, ет.3, ап.76, не са собственици на 4/5 идеални
части от следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
24367.75.22, находящ се в село Дъбрава, община Благоевград, област
Благоевград, и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04279.43.35, находящ се
в град Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, като са
1
отменени издадени констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка
по чл.587, ал.2 ГПК от 23.11.2023 г., № 19, том IV, рeг. № 11133, дело № 544 от
2023 г. на нотариус К.а М., с рer.№ 415 от РНК и констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 ГПК от 23.11.2023 г., № 20, том
IV, per. № 11134, дело № 545 от 2023 г. на нотариус К.а М., с рeг.№ 415 от РНК,
и двата до 4/5 ид.ч. от имотите.
Във въззивната жалба на А. С. К. се твърди, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, а в частност, че
логическите изводи на съда в процеса на субсумиране на правни конструкции
спрямо изложената фактология са неправилни. Според въззивницата,
грешната интерпретация на целия събран по делото доказателствен материал е
довел съда до грешни правни изводи и постановяването на изцяло неправилен
съдебен акт.
Акцентира се върху агротехническата експертиза, изслушана в РС. В
тази насока се отбелязва, че А. К. е придобила в съсобственост с брат си - Д. С.
К. поземлен имот с идентификатор 24367.75.22 в землището на село Дъбрава
и поземлен имот с идентификатор 04279.43.35 в местност Баларбаши,
Благоевград, като за същите са полагали грижи в периода от 2006 г. до 2024 г.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд в противната насока като
протИ.речащи на заключението на агротехническата експертиза и на
събраните гласни доказателства.
Сочи се, че в процесиите имоти има лозя със съществуващи лозови
масиви, от които се събира реколта и се произвежда вино, които действия са
съизмерими с продължително и необезпокоявано добросъвестно владение при
условията на присъединено владение и присъединен давностен срок от
23.11.2013 г. до 23.11.2023 г. включително, с всички негови елементи, което
житейски и правно е обективирано в издадените два констативни нотариални
акта в полза на въззивниците.
Въззивницата А. К. пояснява, че давностното владение е започнало от
баба й В. С. К. (като наследник на С.К.Я.) след възстановяването на
земеделските земи, който факт според нея се подкратя от събраните гласни
доказателства, вкл. и от показанията на водения от ищеца свидетел К.а Б.а.
Обръща се внимание, че за периода преди 2007 г., няма данни П. Б. за кой имот
е използвал субсидия, а по данни на свидетелите, имотите са обработвани от
лице, наето от С. К..
Въззивницата се позовава на констатации в агротехническата
експертиза, където е установено, че процесният имот започва от циментов
кол, на който има инициали „СИ“, които К. асоциира с наследодателя си С. К..
Освен това, според нея имотите не са оградени и има данни че същите се
2
обработват, а не се осъществява само плодоползване, противно на приетото от
съда.
Във въззивната жалба се оспорват твърденията на въззиваемите, че те са
демонстрирали поведение на собственици върху процесиите имоти, за
съответния си дял, като проявление са преговорите с агенция за недвижими
имоти „Явлена“. В тази насока се отбелязва, че в пълномощно с рег.№
6158/26.09.2023 г., на нотариус с рег. № 501 в НК в района на PC -
Благоевград, М.Г., издадено от А. Д. С. на П.А.П., е посочено извършване на
действия, касаещи снабдяване с документи, изчерпателно описани, без право
за допълнителни действия от страна на упълномощеното лице, без право на
предлагане на имотите за продажба. Отделно от това се сочи, че
упълномощаването е от 26.09.2023 г., към който момент е изтекла
абсолютната придобивка давност в полза на въззивниците.
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени
обжалваното решение на РС-Благоевград, като отхвърли предявения иск.
Във въззивната жалба на Д. К. се поддържа становище за неправилност
и необоснованост на решението на първоинстанционният съд, постановено
при едностранчива и сегментирана интерпретацията на събрания в хода на
делото доказателствен материал.
В жалбата са изложени пространни възражения относно
представителната власт на адв.А. по отношение на ищците в
първоинстанционното производство. Коментирани са както изводите на РС,
така и приетото от тази инстанция заключение по съдебно-графическата
експертиза. В заключение се прави извод, че до приключване на устните
състезания пред РС е продължавал да стои въпроса дали ищцата М. П. е
упълномощила адв.А. за водене на делото и реално каква е действителната й
воля, предвид че и молбата за потвърждение на действията на процесуалния й
представител не е подписана.
По съществото на спора се сочи, че в съдебното решение е приведена
селективна извадка от съдебно- агротехническата експертиза, в която се
поставя акцент върху намаляващ брой на лозовите насаждения в двата
процесии имота, при което съдът е направил извод, че в периода от 2006 г. до
2024 г. не са полагани редовно грижи за имотите; същите не са обработвани и
обгрижвани, както е нужно. Тези твърдения са подкрепени с цитати от
писменото заключение на вещото лице, както и с направените изявления при
изслушването му в о.с.з. Въззивникът Д. К. се позовава и на съобщеното при
разпита на свидетелите.
Твърди се обаче съдът да е дал вяра на негативните твърдения на
свидетелите на ищците, които видимо са тенденциозни, като не е кредитирал
3
тези, дадени от свидетелите на ответниците, които кореспондират и с изводите
на вещото лице. Поддържа се, че давностно владение върху процесните
имоти е започнало от бабата на въззивниците - В. С. К. (като наследник на
С.К.Я.) след възстановяването на земеделските земи, в каквато насока са и
свидетелските показания, вкл. и тези на водения от ищците свидетел К.а Б.
Б.а.
Идентично с възраженията в жалбата на А. К., и в тази на Д. К., е
посочено, че няма категорични данни, че преди 2006 г. П. Б. е ползвал именно
процесните два имота.
Прави се извод, че от свидетелските показания, се установява факта, че
от 2009 г. до момента никой от ищците не е своил процесиите имоти, не ги е
владял, не се е грижил за тях освен бабата и дядото на ответниците - В. и
Асен, бащата на ответниците - С. К., а след това и самите ответници, като са
им помагали в тази грижа свидетелите Л.М., И.С., М.М. и наети от тях хора —
В.Т. (тракторист). С оглед на това се обосновава, че придобивното основание
на въззивниците е изтекла придобивна давност при условията на
присъединено давностно владение от баща им С. А. К., продължено и от тях
след смъртта му. Заявява се, че в продължение на повече от 10 години е налице
непрекъснато, необезпокоявано от други лица, владение на двата имота, за
които са издадени нотариалните актове, от С. А. К., а в последствие от
въззивниците, като са извършвани действия по ползване, стопанисване,
плодосъбиране, като е манифестирано владение със съзнанието на
собственици. Според Д. К., няма данни ищците да са имали претенции към
имотите и да са оспорвали едноличното владение, показвано с конкретни
действия от страна на С. А. К., а след това и от неговите деца. Аргументира
се, че са налице всички обективни и субективни признаци на придобивната
давност, изхождайки от възприетото в Тълкувателно решение № 10 от
5.12.2012 г. на ВКС по тълк.д.№ 10/2012 г., ОСГК. Като допълнителен
аргумент се акцентира върху изводите на вещото лице, че има данни да е
посочено името на наследодателя на ответниците в имота в м.Баларбаши,
гр.Благоевград, а именно наличието на надпис с червени букви „СК“ на
циментов кол, който обозначава началото на имота.
И във въззивната жалба на Д. К. се оспорват твърденията на
въззиваемите, че те са демонстрирали поведение на собственици върху
процесиите имоти, за съответния си дял, като проявление са преговорите с
агенция за недвижими имоти „Явлена“. В тази насока се отбелязва, че в
пълномощно с рег.№ 6158/26.09.2023 г., на нотариус с рег. № 501 в НК в
района на PC - Благоевград, М. Г., издадено от А. Д. С. на П.А.П., е посочено
извършване на действия, касаещи снабдяване с документи, изчерпателно
описани, без право за допълнителни действия от страна на упълномощеното
лице, без право на предлагане на имотите за продажба. Отделно от това се
4
сочи, че упълномощаването е от 26.09.2023 г., към който момент е изтекла
абсолютната придобивка давност в полза на въззивниците.
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени
обжалваното решение на РС-Благоевград, като отхвърли предявения иск.
Претендира се присъждане на направените в производството разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от
насрещната страна. Въззиваемитe оспорват изцяло въззивните жалби.
Подробно са обсъдени възраженията на въззивниците за липсата на
представителна власт на адв.А., като е изведено становище за
неоснователност.
По същество се възразява срещу оплакването, че РС неправилно е
интерпретирал събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на
вещото лице. Обръща се внимание, че нито един от двата имота не са
оградени, т.е. достъпът до тях е свободен както за ищците, така и за всяко
трето лице. Според въззиваемите този факт е от съществено значение, тъй
като установява, че ответниците и техния праводател по никакъв начин не са
манифестирали пред ищците, че имат намерение да придобият по давност
сънаследствените им идеални части от двата поземлени имота. Освен това
въззиваемите се позовават и на изводите на вещото лице, че за имота не са
полагани грижи като част от лозята липсват, извадени са жезелобетонните
колове, други са в недобро съС.ие.
По отношение наведените от въззивниците доводи за придобиване на
процесните имоти по давност чрез упражнявано лично и присъединено
владение от страна на въззивниците, въззиваемите се позовават на
възприетото в съдебната практика за неприложимост на презумпцията по
чл.69 ЗС в отношенията между сънаследници. В отговора на въззивната жалба
е направен подробен анализ на предпоставките, при които може да се
придобие по давност имот от един от сънаследниците. Акцентира се върху
факта, че само ако фактическата власт е установена на основание, което
изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия
съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага. Според
въззиваемите, въззивниците не са установили, че е извършена неформална
делба, тъй като процесните имоти са възстановени на наследниците на С.К.Я.,
което изключва възможността приживе той да е извършил неформална делба.
Въззиваемите подкрепят направения от първоинстанционният съд
извод, че в хода на производството ответниците не са установили действия, с
които те или техния наследодател С. К. да са манифестирали пред
5
съсобствениците ищци намерението си от държатели на притежаваните от
ищците идеални части от процесиите поземлени имоти да се превърнат в
техни владелци, респ., че не са оспорили презумпцията по чл.69 от ЗС.
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
И двете страни в производството не правят доказателствени искания.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 вр. с
чл.262 ГПК намира въззивните жалби за допустими, тъй като са подадени в
срока за обжалване, изхожда от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване. Същите отговарят на изискванията за редовност по чл.260 и
чл.261 от ГПК. Поради това, на основание чл.267, ал.1 от ГПК, делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА в.гр.д.№ 1169 по описа за 2025 г. в открито съдебно
заседание за 09.12.2025 г. от 11:00 ч., за която дата и час да се уведомят
страните.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6