РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Пловдив , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Л. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330201015 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36/0000849 от 10.12.2020 г.
издадено от ***** на РД ,,Автомобилна администрация‘‘ П. с което на Г. С. Т.
с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 2 000 лева за извършено от него нарушение по чл. 89, т. 1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. С. обжалва
процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпрати представител, но
депозира становище по спора с което оспорва подадената жалба, поради
което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Пловдивски районен съд след като взе предвид доводите и
възраженията на страните и се запозна с представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу
подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се
1
явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява основателна.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
26.11.2020 г. около 10:30 часа на Републикански път III-375, на 200 метра
преди разклона за с. З., обл. П., в посока гр. П., като водач на съчленени
пътни превозни средства в състав влекач ,,Ман‘‘ с рег. № ****** от категория
N 3и полуремарке ,,Шмитц‘‘ рег. № ****** от категория О4 и двете пътни
превозни средства били собственост на ,,С. Т.‘‘ ЕООД, извършва обществен
превоз на товари от с. Р. до гр. С., с пътен лист серия ВА № 018148 от
26.11.2020 г. и товарителница серия М № 034355/25.11.2020 г., като извършва
следното нарушение, а именно водачът извършва превоза с моторно превозно
средство, което не е вписано в списък към лиценз на Общността № 6818,
валиден то 20.06.2026 г. След направена справка в база данни в
информационната система на ИА ,,Автомобилна администрация‘‘ гр. С., било
видно че пътното превозно средство не фигурира в списък към лиценза, като
това било квалифицирано като извършено нарушение по чл. 89 т. 1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят К.К.,
който потвърди отразеното от него в АУАН и добави, че още на същия ден по
отношение на управляваното от жалбоподателя МПС е било подадено
заявление за регистрация.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал, а именно извлечение от
регистъра видно от който се установява, че към момента на проверката
процесното МПС не е било вписано в списъка, а от друга страна са налични
писмени доказателства, че още на същия ден – 26.11.2020 г. в 14.11 часа е
било подадено заявление за вписване.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи.
Описаната фактическа обстановка Съдът намира за безспорно
установена от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно
2
и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя
К. така и приложените по делото писмени доказателства, дотолкова
доколкото служат за установяване на обективната действителност.
Безспорно, е че към извършването на проверката моторното превозно
средство с което е бил извършван превозът не е било вписано в списъка
лиценз на Общността, но от друга страна няколко часа по-късно това вече е
било сторено.
При извършената служебна проверка, обаче Съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи
реквизитите по чл.42 от ЗАНН – досежно АУАН и чл.57 от ЗАНН -досежно
НП. От една страна на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.89,т.1 от
Наредба №33/ 03.11.1999г., която предвижда, че по време на работа водачът
представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал.
1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи -
удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари
на територията на Република България за всяко от превозните средства, с
които се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква
заверено копие от лиценза). От друга страна нарушението е описано, че
наказаното лице въобще извършва обществен превоз на товари без
процесните документи. В случая за констатираното нарушение е наложено
наказание по реда на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, според която разпоредба
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. при първо
нарушение. Същевременно за нарушение на задължението за представяне на
изискуеми документи, каквато квалификация е дадена за установеното
нарушение по чл.89, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999г., обаче в ЗАвПр е
предвидена отделна санкция, регламентирана с разпоредбата на чл. 93, ал. 2
ЗАвП, съгласно която се налага административно наказание за водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на товари и не
представи в момента на проверката издадения лиценз, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват по силата
на закона, чиято санкция е в сравнително по-малък размер. В случая е налице
3
несъответствие между описаното от фактическа страна нарушение и дадената
му правна квалификация, тъй като лицето с оглед дадената правна
квалификация е санкционирано за непредставяне на определени документи,
но от друга страна самото нарушение е описано като извършване на
обществен превоз на товари, т.е. че лицето въобще не разполага с въпросните
документи. Налице е противорече за какво е наказан жалбоподателят – че
изобщо няма конкретните документи или че не ги представя към момента на
проверката. Посочените нарушения са съществени, тъй като пряко
рефлектират върху упражняване правото на защита на жалбоподателя, с оглед
на това да разбере за какво точно нарушение и по какъв ред е санкциониран.
Отделно от това, съдът намира, че в настоящия случай са налице
условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. За маловажен случай на
административно нарушение следва да се приеме това административно
нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността
му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от съответния вид. Според съда настоящият случай е именно
такъв, предвид липсата на данни посочената разпоредба /чл. 28 от ЗАНН/ вече
да е прилагана по отношение на наказаното лице и същото да е
предупреждавано, че при повторно извършване на административно
нарушение от същият вид, ще му бъде наложено административно наказание,
като не са налице данни за каквито и да били извършени от жалбоподателя
нарушения от този вид. Необходимо е да се отбележи,че удостоверение за
извършване на обществен превоз на товари или лиценз на Общността на
търговец, за чията сметка всъщност се извършва превоза, няма отношение
нито към квалификацията и правоспособността на водача, нито по някакъв
начин се отразява на безопасността на движението по пътищата. Нещо повече
лицето, имащо право да подаде заявление за издаване на процесните
документи и да ги притежава, е именно търговецът, в случая дружеството-
превозвач. Т.е. водачът е пряко зависим от действията на търговеца, за който
работи, за да извършва превоз и представи процесните документи към
момента на проверката. Посоченото обуславя извода за нарушение с по-
ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. При това
положение налагането на глобата, която в случая е във фиксиран размер и не
може да бъде изменяна от съда в посока нейното намаляване, се явява
4
несъразмерно тежка и несправедлива спрямо степента на обществената
опасност на деянието и дееца. От друга страна по делото са налице безспорни
доказателства, че няколко часа след установяване на нарушението е било
подадено заявление за вписване в списъка, тоест нарушението е било
отстранено непосредствено след неговото установяване.
В случая е налице произнасяне по идентичен случай от
Административен съд гр. П., а именно Решение № 548 от 12.03.2019 г.
постановено по КАНД № 158 по описа за 2019 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото жалбоподателят Т. има право на разноски за
адвокатско възнаграждение по делото. В случая са налице доказателства за
извършени разноски в размер от 300 лева, видно от представения по делото
Договор за правна защита и съдействие. Ето защо, въззиваемата страна,
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в
размер от 300 лева.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36/0000849 от 10.12.2020 г.
издадено от ***** на РД ,,Автомобилна администрация‘‘ П. с което на Г. С. Т.
с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 2 000 лева за извършено от него нарушение по чл. 89, т. 1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция ,,Автомобилна администрация‘‘ да
заплати на Г. С. Т. с ЕГН: ********** сумата в размер от 300 /триста/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5