№ 4447
гр. София, 15.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20241110122492 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. К. П. срещу Р.Д.А.К. за заплащане на
сумата от 400 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент (EO) 261/2004 за забава на полет FR**** по направление Мадрид-София,
планиран за изпълнение на 26.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
молбата за издаване на европейска заповед за плащане- 14.02.2023г., до окончателното
плащане на сумата.
Ищецът В. К. П. твърди, че на 13.02.2023г. подала молба за издаване на европейска
заповед за плащане срещу ответника, по която било образувано частно гражданско дело №
1717/2023г. по описа на СГС, I-16 състав. Въз основа на молбата била издадена европейска
заповед за плащане, срещу която било постъпило възражение. Твърди, че бил сключил
договор за въздушен превоз с ответника, обективиран в приложена бордна карта. По силата
на договора, ответникът се бил задължил да го превози от Мадрид, Испания до София,
България /разстояние, което било над 1500 км/ на 26.08.2022г. с полет FR****, който
трябвало да излети в 20:30 часа и да кацне в София в 00:50 часа на 27.08.2022г. Ответникът
не бил изпълнил договорните си задължения и полетът бил закъснял с повече от 3 часа.
Поради което му се дължало обезщетение в размер на 400 евро. Сочи, че на 18.10.2022г.
било подадено искане до авиокомпанията по надлежния ред през платформа на интернет
страницата й за изплащане на дължимото обезщетение, като към датата на исковата молба
не било постъпило плащане. Поддържа, че предявява осъдителен иск за претендираните
суми, а не установителен, защото решението по него ще се ползва с изпълнителна сила, а
издадената европейска заповед за плащане, срещу която е постъпило възражение, няма
изпълнителна сила. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск. Изложени са съображения, че причините за отмяна на процесния полет били
извън контрола на Райънеър. Същите били свързани с извънредни обстоятелства, сред които
били и ограниченията и промените в слотовете, предоставяни от Евроконтрол. Сочи, че в
деня на процесния полет ответникът следвало да осъществи 6 полета с едно и също
1
въздухоплавателно средство /самолетът SP-RZM, серия Боинг 737-800, установен в деня на
полета в гр. Будапеща/. Първите три полета били изпълнени на време, като четвъртият полет
по направление Кьолн – София излетял със закъснение от 33 минути, тъй като били
наложени слотове за контрол на въздушното движение от страна на Евроконтрол. В
конкретния случай били наложени регулации поради наличие на купесто-дъждовни облаци
във въздушното пространство на Германия и намален капацитет на служителите по контрола
на въздушното движение в Германия в два различни сектора, както и поради купесто-
дъждовни облаци във въздушното пространство на Сърбия. Излага съображения, че всички
закъснения, причинени от АТС слотове са напълно неизбежни. Твърди, че 5 минути от
общото закъснение на полет FR6407 от 33 минути били наваксани, но останалите 28 минути
закъснение се прехвърлили към следващия полет. Полетът претърпял и допълнително
закъснение на собствено основание, което било с продължителност от 6 минути и се
дължало на маневриране. На полет FR**** също били наложени слотове за контрол на
въздушното движение. Следващият полет от графика за деня бил процесният п о л е т
FR**** по направление Мадрид- София, който също „наследил“ част от първоначалното
забавяне на полет FR6407 и което било с продължителност от 25 минути. В 19:09
координирано универсално време самолетът бил избутан на платформата за излитане от
Мадрид, като се наложило да бъде върнат за поддръжка, тъй като имало проблем със
сигналната лампа на системата за инструментален заход. Поддръжката отнела 44 минути и
след това самолетът бил изтеглен на буксир до мястото на излитане, когато от диспечерския
център в Дъблин наредили да бъде върнат на стоянката за получаване на резервни части,
което отнело още 20 минути. След като самолетът бил изправен и можел да лети, му били
наложени слотове за контрол на въздушното движение. Общото закъснение на полета било 3
часа и 17 минути, като от тях 2 часа и 13 минути се дължали на наложени слотове за контрол
на въздушното движение. Оставащото закъснение от 1 час и 4 минути се дължало на
техническа неизправност и товарене с резервни части. Излага съображения, че
невъзможността за излитане на време поради задължение за спазване на предоставени
слотове било извънредно обстоятелство съгласно съображения 15 от Регламент № 261/2004,
което пряко или косвено било засегнало последователно три от шестте свързани полета, сред
които и процесният. Поради което ответникът не могъл да ги избегни и не следвало да носи
отговорност за претендираното обезщетение. Искането към съда е да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски. Оспорва претенцията за разноски на ищеца и релевира искане да
бъде възложено на ищеца да докаже положителните факти, свързани с предпоставките за
предоставяне на безплатна правна помощ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните
по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна
следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
На 17.10.2023г. е постановено Определение по ч.гр. дело № 1717/2023г. по описа на
СРС, I ГО, I-16 състав, с което е разпоредено да се издаде в полза на В. К. П. европейска
заповед за плащане срещу „Р.Д.А.К.“ за сумата от 400 евро- обезщетение на основание чл. 7,
пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г. на ЕП и на Съвета поради забавен с повече от 3 часа
полет от Мадрид до София на 26.08.2022г., както и лихва върху главницата в размер на 11,82
%, считано от 14.02.2023г. и 40 лева заплатена държавна такса. Разпоредено е да се изготви
формуляр Д, който да се връчи на ответника чрез Адвокатско дружество „Петерка и
партньори“ ведно с образец от формуляр Е.
На 27.11.2023г. е постъпило възражение срещу издадената европейска заповед за
плащане от ответника.
С влязло в сила Определение № 3309 от 07.03.2024г., постановено по ч.гр. дело №
1717/2023г. по описа на СГС е прекратено производството по делото и е изпратено на
2
основание чл. 626 ГПК на СРС.
Според чл. 17, §1 от Регламент (ЕО) №1896/2006г., ако възражението е вписано в
крайния срок по член 16, §2, производството продължава пред компетентните съдилища на
държавата-членка по произход в съответствие с правилата на редовното гражданско
производство, освен ако ищецът не е поискал изрично прекратяването на производството в
такъв случай. Според §2 прехвърлянето към гражданско производство по смисъла на §1 се
регулира от правото на държавата-членка по произход. Както е изяснено в съдебната
практика /Решение № 129 от 2.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2697/2019 г., I т. о., ТК/ искът,
основан на европейска заповед за плащане, следва да бъде заявен като осъдителен именно
предвид изпълнителната сила на решението по него, а не на ЕЗП, чиято изпълнителна сила
не остава в латентно състояние до приключването на исковия процес по подаденото
възражение.
В настоящата хипотеза, предявеният осъдителен иск касае именно вземането, за което
е издадена европейската заповед за плащане, поради което е процесуално допустим.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е
сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да се изпълни на
26.08.2022г. по релация Мадрид- София, закъснение на полета повече от 3 часа, размер на
претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в
уговореното време до уговореното място/, съответно да докаже възраженията си за наличие
на извънредни обстоятелства.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, следните
обстоятелства: че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз на пътници за
полет, който е следвало да се изпълни на 26.08.2022г. по релация Мадрид- София, както и че
разстоянието между двете летища е над 1500 км, както и че закъснението на полета е над 3
часа. Няма спор и по въпроса, а от представената с исковата молба бордна карта се
установява, че ищцата е изпълнила надлежно изискванията на превозвача относно нейното
чекиране и своевременно явяване за процесния полет.
Спорът между страните се концентрира върху въведеното от ответника възражение за
наличие на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004,,
засегнали процесния полет, както и предходният преди него, извършен със същото
въздухоплавателно средство, а именно, наложени слотове – ограничения във времето за
излитане поради метеорологични условия. По тези въпроси съдът намира следното.
Не е спорно и от приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза
се установява, че на 26.08.2022г. въздухоплавателното средство с рег. знак SP-RZM е било
планирано да извърши следните полети: FR 5190 по направление Будапеща (Унгария) – Бари
(Италия), FR 5454 по направление Бари (Италия) – София (България), FR 6306 по
направление София (България) – Кьолн (Германия), FR 6307 по направление Кьолн
(Германия) – София (България), FR**** по направление София (България) – Мадрид
(Испания) и процесния полет FR**** по направление Мадрид (Испания) – София
(България).
От експертното заключение по СТЕ се установява също, че калкулираното време за
излитане („слот“, на английски език „СТОТ“) е със задължителен характер и се спазва без
отклонения от всички въздушни превозвачи, като се назначава от Евроконтрол. Установява
се, че по отношение на полетите с въздухоплавателното средство, с което е извършен
процесният полет са предоставяни слотове за 26.08.2022г, както следва: за полет FR 6307 по
направление Кьолн – София (ICAO RYR7YN) – 12 броя; за полет FR **** по направление
3
София – Мадрид – 6 броя; за полет FR **** по направление Мадрид – София – 11 броя, като
предоставянето на повече от един слот за конкретните полети се дължи на постоянното
актуализиране на калкулираното време за излитане („слот“) и може да бъде следствие на
отклонение на първоначалния слот - невъзможност за спазване на времето за запуск, което
ще доведе до излитане в определения слот (-5/+10 мин от СТОТ времето) или промяна на
полетния план с нов час за излитане. Причината за назначаване на слотове са
метеорологични условия, както и затруднения в обслужването на въздушното пространство
поради липса на достатъчно обучен персонал.
Според вещото лице по време на полет FR 6307 по направлението Кьолн – София
(ICAO RYR7YN) е имало ограничения за всички нива на полето поради „Персонал по
контрол на въздушното движение“ (EDDSA26M) в интервала 10,40 – 13,40ч.; поради
„метеорологични условия“ (EDDFA26A) в интервала 13,00 – 21,00ч., както и други
ограничения, които са повлияли върху полет FR 6307. Независимо от това вещото лице е
установило, че процесното закъснение се е генерирало изключително във връзка с процесния
полет FR **** по направление Мадрид – София (ICAO RYR2XF) планиран за дата
26.08.2022г. Първоначалното закъснение на полета от 27 минути е докладвано поради
закъснение на самолета от предишен полет. Допълнително закъснение от 12 минути се е
формирало поради бавно затоварване на пътниците по ръкава. Допълнително закъснение от
44 минути е формирано поради регистриран дефект и проверка на въздухоплавателното
средство, 15 минути слот и допълнителни 45 минути поради затоварване на резервна част.
Експертът сочи, че забавянето по технически причини и затоварването на резервна част
общо формират закъснение под 2 часа (12 минути + 44 минути + 45 минути). Основната част
от закъснението до общото такова от 3 часа и 17 минути е резултат на наложени ограничения
извън контрола на превозвача – слотове поради лоши метеорологични условия и поради
недостатъчен персонал, които са наложили актуализиране на трафика на въздушното
пространство поради буря на територията на Хърватска, на сектора около Барселона и на
сектора около Марсилия, както и регулации поради липса на персонал за обслужване на
въздушното движение – сектор Марсилия и сектор Босна и Херцеговина, които са извън
контрола на въздушния превозвач.
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно
Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да
бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е
прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно
изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи
превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай,
доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл
например т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.
При съобразяване на дефиницията на понятието „слот“ в Регламент (ЕО) 793/2004 на
Европейския парламент и на Съвета за общите правила за разпределяне на слотове в
летищата на общността – разрешението, дадено от координатора за използване на пълния
обем от необходимата инфраструктура на летището за извършването на въздушна
транспортна услуга в координирано летище на определена дата и в определено време с цел
кацане или излитане, предоставени от координатора съгласно регламента, както и на
4
обстоятелството, че на територията на Европа управлението на въздушния трафик се
осъществява от организацията Евроконтрол, настоящият съдебен състав приема, че случай,
при който опериращ въздушен превозвач е длъжен да забави или отмени полет при
пренатоварено летище поради лоши метеорологични условия, включително ако тези условия
водят до недостиг на капацитет, не може по своето естество или произход да представлява
събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач, а отделно от това е и извън неговия контрол, тъй като е възникнало следствие на
фактори от природно естество и на действия на трети лица /които се намесват в дейността
на въздушния превозвач и в летищната дейност/.
В Решение на съда на ЕС по дело С-74/19, е прието, че нито съображения 14 и 15, нито
чл. 5, параграф 3 от Регламента ограничават признатата на опериращите въздушни
оператори възможност да се позоват на „извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в
която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват
тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга
предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /т. 51/. От друга страна,
постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт,
и интересите на въздушните превозвачи, предполага да се вземе предвид начинът на
използване на въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи, и по-специално
обстоятелството, изтъкнато от участващите в настоящото производство заинтересовани
субекти, че поне при някои категории полети едно и също въздухоплавателно средство може
да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко
извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се
отразява на полета или полетите след него /т. 52/. Следователно, за да се освободи от
задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение
или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно
обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно
средство предходен полет /т. 53/.
Изтъкването на такова извънредно обстоятелство предполага, обаче, наличието на
пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство, засегнало
предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия полет, която трябва да бъде
преценена с оглед наличните факти и по-специално като се вземе предвид начина на
използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен
превозвач /т. 54/. Затова в хипотези като настоящата, в която със същото въздухоплавателно
средство през същия ден са били извършени 5 предходни свързани полета преди процесния,
авиопревозвачът може да се позовава на забава поради въведени слотове заради лоши
метеорологични условия по отношение на предходните полети, но не може да приравнява
забавата на процесния последен по ред полет на механичен сбор от забавата на всички
предходни полети. Това е така, защото при изследване на въпроса за наличие на причинно-
следствена връзка между извънредните обстоятелства /въведените слотове/, засегнали
предходните полети, и забавата на процесния полет, съдът не се ръководи единствено от
факта, че полетите са свързани, но взема предвид и изискването към превозвача да положи
дължимата грижа за ограничаване на тази забава, така че забавата на един или няколко от тях
да не доведе до забава на всички следващи.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за България от
09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че
отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички
необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна
рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от
преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват
5
полети не само с притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС по дело С-294/10 е
прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на
последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният
превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното
настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от
време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на
извънредните обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава
продължителност, че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед
капацитета на предприятието му към дадения момент/.
В случая обективните обстоятелства – въведените слотове поради метеорологични
условия – са засегнали полет FR 6307 по направлението Кьолн – София (ICAO RYR7YN),
т.е. са настъпили два полета преди процесния и са довели до забава в рамките на около 30
минути. При това положение съдът намира, че ако превозвачът е изпълнил задължението си
за предварително предвиждане на известен запас от време за компенсиране на риска от
пренасяне на забавата върху следващите полети, той е могъл да компенсира забава с такава
продължителност, засегнала толкова отдалечен във времето предходен полет. Видно от
експертното заключение по СТЕ, обаче, тази забава не е била компенсирана, като
процесният полет FR **** по направлениетo Мадрид – София (ICAO RYR2XF) е реализиран
с първоначална забава от 27 минути, вследствие на по-предходния полет, която ищецът
твърди да е „наследил“. Следователно, след като превозвачът не е изпълнил описаното по-
горе свое задължение, тази първоначална забава от 27 минути не може да бъде оправдана с
извънредното обстоятелство, засегнало полет FR 6307, доколкото причинната връзка с него
не е пряка, а опосредена от бездействието на превозвача.
Що се касае до закъснението на самия процесен полет FR **** по направление Мадрид
– София (ICAO RYR2XF), вещото лице по СТЕ правилно е посочило, че забавата, за която
превозвачът отговаря, е под 2 часа /12 минути забава за натоварване на пътниците + 45
минути забава поради дефект на въздухоплавателното средство + 44 минути забава поради
връщане за натоварване на резервни части за София/. Неправилно и извън предмета на
заключението, обаче, експертът се е основал на това обстоятелство, за да направи правния по
съществото си извод, че остатъкът от забавата на процесния полет до пълния период от 3
часа и 17 минути се дължи на извънредни обстоятелства извън контрола на авиопревозвача.
Видно от представените с отговора на исковата молба данни от отдел „полетни операции“ на
ответното дружество във връзка с причините за закъснението, след като дейностите по
поддръжка на самолета по повод установения дефект са приключили в 19,45ч. и е било
налице съобщение за готовност в 19,53ч., е бил предоставен слот за 20,33ч., като в тази
връзка самолетът е бил буксиран в 20,11ч. По време на буксира, обаче, е било получено
искане от центъра за контрол на техническото обслужване на ответника в Дъблин, самолетът
да бъде върнат на стоянката за затоварване на резервни части за София. Именно вследствие
на това повторно връщане екипажът е пропуснал определения слот за 20,33ч., а следващият
слот е бил определен за 22,04ч., което предизвикало сериозно забавяне. В крайна сметка
самолетът е излетял в 21,46 ч. – с още 1 час и 13 минути забава спрямо първоначално
определения слот. Съобразно дадените от вещото лице разяснения по въпроси на съда в
проведеното на 28.01.2025г. открито съдебно заседание, ако полетът е бил изпълнен от
първия възможен слот, кацането би било в 01,40ч. българско време, т.е. със забава от 50
минути спрямо разписанието за кацане в 00,50ч.
Видно от гореизложеното, кумулираната забава на процесния полет от 3 часа и 17
минути се дължи изцяло на обстоятелства, за които ответникът отговаря. След
първоначалната забава от 27 минути от по-предходен полет, за чието компенсиране
ответникът е бил длъжен да предприеме мерки, полетът е бил забавен с 1 час и 41 минути
заради забавено натоварване на пътници, констатиран недостатък на самолета и връщане за
натоварване на резервни части за София, което от своя страна е станало повод за пропускане
6
на слота в 20,33ч., когато самолетът е могъл да излети и да пристигне на крайната си
дестинация без съществено закъснение. При това положение няма основание съдът да
приеме, че единствената забава, за която ответникът носи отговорност, е тази от 1 час и 41
минути, както той твърди. Действително, за периода от 20,33ч. до 21,46 ч. не е имало
определен слот, но това обстоятелство не се намира в причинно-следствена връзка с
процесната забава, след като полетът обективно е могъл да бъде изпълнен по-рано, но тази
възможност е била пропусната поради преценката на ответника да върне обратно самолета
от буксира на стоянката за натоварване на резервни части. Доколкото въвеждането на
слотове поради влошените метеорологични условия по направлението на полета и поради
недостатъчен капацитет вече е било налице към момента на пристигане на
въздухоплавателното средство на летището в Мадрид, ответникът е знаел за тях,
респективно е бил наясно, че възможността за извършване на процесния полет е ограничена.
При това положение, като е взел решението да върне въздухоплавателното средство за
натоварване на резервни части /които не се установява да са били необходими по някакъв
начин за процесния полет/, ответникът не е положил дължимата грижа да съобрази
съществуващите обстоятелства и да обезпечи навременното изпълнение на полета съобразно
тях, а сам е изложил полета на риск от допълнителна забава поради пропускане на
определения слот и изчакване на следващ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че въпреки определените слотове, забавата за
изпълнение на процесния полет FR **** по направлениетo Мадрид – София (ICAO
RYR2XF) от 26.08.2022г. не се намира в причинно-следствена връзка с тях, респективно не
се дължи на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламента.
Релевираните от ответника възражения в тази насока са неоснователни.
Ето защо, при наличието на всички кумулативни материалноправни предпоставки за
възникване правото на обезщетение на ищцата по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004г., предявеният осъдителен иск за сумата от 400 евро – обезщетение за закъснение а
полет № FR**** от 26.08.2022г. е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва считано от 14.02.2023г. /датата на подаване на молбата за издаване на
европейска заповед за плащане/ до окончателното изплащане на вземането, която лихва е
претендирана с молбата, включена е в заповедта и е поискана с исковата молба.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
разноски за държавна такса в общ размер на 50 лева, които следва да й бъдат присъдени
изцяло. На следващо място се претендира адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско
дружество „Г. и Петров“ размер на по 480 лева за производството по издаване на европейска
заповед за плащане и за настоящото производство поради предоставена безплатна защита на
ищцата В. К. П.. С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
недължимост на адвокатското възнаграждение поради липса на основанието по чл. 38, ал. 1,
т. 3, пр. 2 ЗАдв, а именно, че ищцата е близка на адвокатското дружество. Възражението е
основателно. Видно от представения в производството по издаване на европейска заповед за
плащане договор за правна защита и съдействие от 26.10.2022г. между В. К. П. и Адвокатско
дружество „Г. и Петров“, правната защита и съдействие е предоставена безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАДв /“близък“/, а видно от молбата от 28.01.2025г.,
адвокатското възнаграждение в настоящото производство се претендира от адвокатското
дружество по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв поради предоставена безплатна защита на същото
основание.
Съдът споделя разрешението, дадено в цитираното от ищеца Определение № 196 от
13.05.2021г.г. на ВКС по ч.т.д. № 1541/2020г., I т.о., ТК, според което няма правна пречка
безплатната правна защита и съдействие да бъде осъществена от адвокатско дружество, а не
само от физическо лице – адвокат. Това разрешение е в съответствие с нормата на чл. 71, ал.
7
1 ЗАдв., според която за защита и представителство пред съда клиентът упълномощава
адвокатското дружество, а управителят му преупълномощава един или няколко съдружници.
Следователно липсва пречка договорът за правна защита и съдействие да бъде сключен с
дружеството, доколкото безплатната правна помощ при всички положения ще бъде
осъществена от преупълномощен адвокат – физическо лице. Обстоятелството, че
сключването на такъв договор е допустимо, обаче, не означава, че всички основания за
предоставяне на безплатна правна помощ, уредени в чл. 38, ал. 1, т. 1- т. 3 от ЗАдв, са
приложими към тази хипотеза. Липсва пречка адвокатското дружество да предостави
правната помощ безплатно на лица, в чиято полза се дължи издръжка /т.1/, на материално
затруднени лица /т. 2/ или на друг юрист /т. 3, пр. 3/, защото основанието за безплатно
предоставяне на защитата е обусловено единствено от личността или имущественото
състояние на клиента. Не е такъв случаят при основанията по чл. 38, а. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от
ЗАдв – когато правната помощ се предоставя безплатно на роднина или близък на адвоката.
Съдържанието на тези понятия е ясно и не се нуждае от тълкуване. Те предполагат наличие
на особена връзка между адвоката и клиента, основана на родствена / сватовствена връзка,
или на приятелски или други подобни взаимоотношения – елемент от личния живот на
адвоката и клиента, които биха могли да възникнат единствено между физически лица, а не
и с юридическо лице, чиято правосубектност е резултат на правна фикция. Възможността
клиентът да е близък на някой от съдружниците в адвокатското дружество е ирелевантна,
тъй като договорът не е сключен със съответния съдружник, а с дружеството като
самостоятелен правен субект. Доводът на ищеца, че съдът не следвало да изследва
наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв е неоснователен, доколкото в случая е
направено изрично оспорване от ответника с отговора на исковата молба, освен това
неприложимостта на конкретната хипотеза произтича от съдържанието на самия договор за
правна защита и съдействие, без да е необходимо събиране на доказателства за нейното
установяване. Ето защо съдът намира, че липсва основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение за безплатна защита и съдействие в полза на Адвокатско дружество „Г. и
Петров“ в производството по издаване на европейската заповед за плащане и в настоящото
исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р.Д.А.К.“ чуждестранно търговско дружество, регистрирано съгласно
законодателството на И, вписано с ирландския регистър на дружествата с рег.№ 104547, със
седалище и адрес на управление: Р.Д.О., Еърсайд Бизнес парк, С, Ко. Дъблин, И, да заплати
на В. К. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „М“ № 21, вх. Б, ет. 3, на основание
чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (EO) 261/2004 сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за забава на полет FR**** по направление Мадрид-София, планиран за
изпълнение на 26.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата за
издаване на европейска заповед за плащане- 14.02.2023г., до окончателното плащане на
сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева, представляваща сторените
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8