МОТИВИ
към присъда № 62 по НОХД № 1456 по описа за 2017 год.
на Варненския окръжен съд, наказателно
отделение
Варненският
окръжен прокурор е внесъл в съда обвинителен акт срещу подсъдимия К.В.И., ЕГН ********** по обвинение за извършени от него престъпления от
общ характер наказуеми по:
1. чл.116 ал.1 т.6 пр.1 вр. чл. 115 вр.
чл. 18 ал.1 от НК, за това, че на 12.04.2015 г. в село Чернево, община
Суворово, област Варна, направил опит умишлено да умъртви другиго - Г.В.Г.,
като деянието е извършено по начин, опасен за живота на мнозина- чрез
произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие-преправен на боен газов пистолет "ZORAKI-Mod. 914", калибър 9 мм, със
заличен номер, и деянието е останало недовършено по независещи от волята на
дееца причини.
2. чл. 339 ал.1 от НК за това, че на 12.04.2015 г. в село Чернево, община
Суворово, област Варна, държал огнестрелни оръжия и боеприпаси за
огнестрелни оръжия, както следва:преправен на боен газов пистолет "ZORAKI-Mod.
914", калибър 9 мм. със заличен номер, с 1 бр. пълнител и боеприпаси-6
броя халосни патрони кал. 9 мм, ръчно снабдени със сачми;- преправен на боен
газов пистолет „EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm P.A. Magnum", със заличен
номер, c 1 брой пълнител и боеприпаси-11 броя патрони кал. 9 мм, ръчно снабдени
със сачми, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата
на чл. 50 ал. З от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (редакция от 20.02.2015 г.)
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло обвиненията. В
пледоарията си прокурорът изключително подробно и мотивирано прави анализ на
всички събрани доказателства по делото. Предлага на съда да признае подс.И. за
виновен по предявените му обвинения и да му наложи наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 16 години по отношение на обвинението по чл. 116 от НК и
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години за обвинението по чл. 339 ал.1 от НК,
като същите следва да бъдат изтърпени ефективно. По отношение на предявеният
граждански иск изразява становище, че същият е основателен и доказан по размер
и следва да бъде уважен. Моли съда на основание чл. 189 ал.3 от НПК да възложи
разноските по делото на подс. И..Предлага на основание чл.53 ал.1 б.“А“ от НК
да бъдат отнети в полза на Държавата веществените доказателства- пистолети и
боеприпаси, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
Гражданският ищец и частен обвинител Г.Г.,чрез
повереника си адв. П.Д. ***, също поддържа предявените срещу подс.И. обвинения.
В пледоарията си адв. Д. се придържа към становището на прокурора по отношение
на доказателствата, вида и размера на наказанията. Изразява становище, че
гражданският иск е обоснован по размер и моли съда да го уважи изцяло. Моли
съда да присъди на подс. И. и разноските за адвокатския хонорар направени в ДП
и в съдебна фаза.
Защитата на подс. И., в лицето на адвокатите М.М. и
О.А. моли съда да признае подс. И. за виновен за опит за убийство при
превишаване пределите на неизбежната отбрана, като редуцира наказанието
„Лишаване от свобода“ под предвидения в закона минимум. По отношение на
гражданският иск предоставят на съда.
Подсъдимият И. пред съда дава
подробни обяснения за случилото се, в които твърди, че е закупил двата
пистолета, за да се защитава от другия род, като единия пистолет бил
предназначен да бъде използван от жена му. При сблъсъка на двата автомобила е
започнал да стреля, защото се е изплашил, че ще бъдат нападнати от Г.Г., В.С. и
К.Д.. В последната си дума заявява, че не е искал да убие Г., нито някое от
другите лица. Просто искал да ги сплаши. Искрено съжалява за случилото се и моли съда за справедливо наказание.
След
преценка на релевантните за делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. К.И. и пострадалият свид. Г.Г.
живеели със семействата си в с. Чернево, общ. Суворово, обл. Варна. Родовете им
били големи и съответно хората ги наричали „златари“ и „копанари“. Подс. И. бил
от „копанарите“, а свид. Г. от
„златарите“.
Враждата между членовете на двата
рода била непримирима и датирала още от 2013г. През 2015г. враждата ескалирала
с обстоятелството, че подс. И. заминал за Германия с Г. Д.а, която живеела на
семейни начала с член на семейството от рода на „златарите“. В последствие
подс. И. ***, а Г. Д.а се прибрала в гр. Пловдив и не се появила повече в
селото.
На 12.04.15г.- Великден, след обяд започнала свада
между представители на двата рода- А.И.С. и С.В.Г.. По време на тази свада,
братята-свид. Г.В.Г. и С.В.Г. ударили А.С.-чичото на подс. И. по лицето. След
тази случка тримата се разотишли, но напрежението между тях не стихнало. Свид.Г.Г.
отишъл на гости у свои роднини, където употребил алкохол-бира. После той се
срещнал с братовчед си К.С.Д., като двамата си говорили за конфликта с
„копанарите“ и участието на подс.И. в това.
Около 18.00-18.30 часа на 12.04.15г., подс. К.В.И. решил
да си купи алкохол. Той се качил в управлявания от него лек автомобил „БМВ
3201" с ДК№ В3048КР и потеглил към един магазин в село
Чернево,обл.Варненска. В автомобила като пътник се качил и брат му-свид.И.И..
Влизайки в автомобила си, подс. К.И. взел в себе си два броя пистолети. Единият
бил „EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm P.A. Magnum", със заличен номер,
сребрист на цвят с черна ръкохватка, който подсъдимият държал в подлакътника на
управлявания от него автомобил "БМВ 3201", заедно с 1 брой пълнител и
боеприпаси-11 броя патрони кал. 9 мм,ръчно снабдени със сачми. Подсъдимият
носел у себе си и втори пистолет - "ZORAKI-Mod. 914", черен на цвят,
заедно с 1 бр. пълнител и боеприпаси-6 броя халосни патрони калибър 9 мм,ръчно
снабдени със сачми, които носел в дрехите си.
Подс. И. минал с висока скорост покрай къщата на свид. Г., като щял да
блъсне чичото на свид. Г.- И.С.. Виждайки подс. К.И. да управлява лекия
автомобил „БМВ 320 I" с ДК№ В3048КР, свидетелите Г. Г. и К. Д. решили да
го последват. Двамата свидетели се качили в лек автомобил „Фолксваген
Пасат" с ДК№ В6318СТ, управляван от свид. К.Д., и потеглили след колата на
подс. И., тъй като се притеснили, че може да блъсне някое дете от тяхната
улица. Видели автомобила на подс. И. ***, зад магазина за хранителни стоки.
След като се движили известно време из селото двата автомобила се насочили един
срещу друг. Прекият,почти челен сблъсък между автомобилите, станал на ул.
"Тодор Каблешков" пред № 5 в село Чернево, област Варненска. От
сблъсъка помежду им, двата автомобила спрели, а дясното предно стъкло на л.а.
„БМВ 3201" се счупило. Подс.К.И. се протегнал през счупения десен прозорец
на колата и извадил навън дясната си ръка,в която държал пистолет -
"ZORAKI-Mod. 914". Той стрелял няколко пъти с пистолета
"ZORAKI-Mod. 914", калибър 9 мм,със заличен номер към л.а.„Фолксваген
Пасат" с ДК№ В6318СТ. От изстрелите по предното стъкло на л.а.„Фолксваген
Пасат" се получили няколко вдлъбнатини (като едната била в долната част,
непосредствено пред шофьора). През това време брат му- свид. И.И. бил извън
автомобила и се приближил към автомобила на свид. Г., като носил в ръцете си
предмет, наподобяващ бухалка.
Свид.Г.Г. чул изстрелите, които идвали от лекия
автомобил „БМВ 3201",и се стреснал. Той залегнал в колата, като казал на
свид.К.Д. също да залегне, като свалили седалките си. В един момент свид.Г.
забелязал, че изстрелите били произведени с газов пистолет от страна на подс. К.И..
Свид. Г. помислил, че газовия пистолет не може да му навреди, тъй като не
знаел, че бил преправен в боен. Излязъл от л.а.„Фолксваген Пасат" и
тръгнал към автомобила „БМВ 3201". През това време подс.И. бил спрял да
стреля. При приближаването на свидетеля Г.Г.,подс. И. отново извадил дясната си
ръка през счупения прозорец на автомобила, и насочил презаредения пистолет
"ZORAKI-Mod. 914" към свид.Г.Г.. Подсъдимият произвел два изстрела от
разстояние, по-голямо от 1 метър, към свид.Г.. Двата изстрела пронизали
страничната повърхност на гръдния кош и засегнали десния бял дроб и дясното
предсърдие на свид. Г.. Последният почувствал остра болка от прострелванията и
започнал да кърви.
През това време свид.И.И., носейки бухалка се приближил към свид. Г..
Последният се изплашил от това му действие, и веднага минал зад лекия автомобил
„Фолксваген Пасат". Тогава подс. И. извикал на свид.И.И. да се качи
обратно в колата им, което и последният направил. Веднага след това, подс.И.
отново привел в движение лекия автомобил „БМВ 3201", в посока към дома си
на ул."Лоза" в с.Чернево,обл.Варненска. Другият автомобил -
„Фолксваген Пасат"с ДК№ В6318СТ, управляван от свид.К.С.Д., потеглил след
колата на подсъдимия, като на няколко пъти го блъскал отзад.
Свид. Г.Г. бил тежко ранен и тръгнал да се прибира
пеша към дома си, като се придвижвал изключително трудно. В един момент му
прилошало поради загубата на кръв, и легнал на една пейка пред дом №4, находящ
се на ул. "Лоза" в
с.Чернево,обл.Варненска. Свид.Д.Д., след като видял свид.Г. да лежи на пейката
се обадил да уведоми полицията за това. На пейката той бил открит от
полицейските служители при РУ-Девня -свидетелите Н.М. и Стилиян Стоянов. После
дошли и служителите Н.Я. и А.В.. Свидетелят А.Р. повикал линейка. По улицата
минала и свид. И.Ж., която се спряла, за да види какво се е случило и ако може
да помогне. Но след като разбрала, че някой от присъстващите е повикал линейка
си тръгнала. Свид.Г.Г. бил откаран в Спешен център на МБАЛ «Св.Анна»-Варна Той
постъпил там в 21:30 на 12.04.15г.,съгласно журнала за прием на пациенти.
Извършена била спешна животоспасяваща операция от доктор С.К.. Само
благодарение на бързата намеса на медиците,свид.Г.Г. останал жив.
В същото време, на 12.04.15г., късно вечерта, в дома
на свид.Д.И.С. дошъл подс. К.И., който бил негов роднина. Свид.Д.С. ***.
Подсъдимият дал на свид.Д.С. един пистолет,който бил увит в парцали,и му казал
да го скрие някъде в двора.Свид.С. не разгледал пистолета, а тръгнал да търси
къде да го скрие. Той имал малък сайвант в двора си, където оставил пистолета
зад ламарините.
На 12.05.15г.(видно от приложената справка от Служба
по вписвания-Девня), същият този имот на ул."Лоза" №13 в с.Чернево
бил продаден от свид.Д.С., на свид.С.Н.Х.. Последният случайно констатирал
наличието на пистолета, и се обадил на братовчед си В.А.С., да повика
полицейски служители. Впоследствие пистолета, установен като "ZORAKI-Mod.
914"-оръжието на опита за убийство, бил предаден с протокол за доброволно
предаване от В.А.С. (л.15, т. 2 по делото).
Без да каже на чичо си, подс. И. скрил в двора зад
един пън и другия пистолет „EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm P.A. и пълнител c 11
броя преправени патрони.Последният бил намерен при проведено претърсване и
изземване на 13.04.2015г. в къща с двор на ул."Лоза" №13 в село
Чернево, община Суворово, област Варненска.В двора на къщата при отместването
на този пън, бил открит и иззет пистолет „EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm P.A. и
пълнител c 11 броя преправени патрони (л. 100-108 в т. 1 по делото).
На 13.04.2015г бил извършен оглед на местопроизшествие
в с. Чернево, ул. „Тодор Каблешков" до № 5.По време на този оглед били
намерени и иззети веществени доказателства- 5 бр. гилзи. Направена била
обтривка на тъмночервено вещество, на 4.8 метра от ръба на десния тротоарен
бордюр / л.81-82, т.1/.
При проведено претърсване и изземване на 13.04.2015г.
в жилище на ул."Лоза" №17 в село Чернево, община Суворово, област
Варненска, била намерена черна кутия с надпис "ZORAKI-Mod. 914",
съдържаща шомпол и 1 бр.гилза (л. 112
т.1 по делото).
След животоспасяващата операция на Г.В.Г., доктор С.К.-
извършил операцията предал с протокол за доброволно предаване от 13.04.2015г. 1 бр. метално топче с
диаметър около 5 мм, което било извадено от тялото на пострадалия Г.. (л.12,
том. 2 по делото).
По делото били представени за изследване дрехи,с които
е бил облечен свид. Г. преди операцията.Тези дрехи били предадени с протокол за
доброволно предаване от 13.04.2015г. от
Добринка Крумова, работеща в „Спешно отделение“ при МБАЛ „Св.Анна“-Варна.
(л.14, т. 2 по делото).
Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от 13.04.2015г.
/ л.63-65, т.1 от делото/, в купето на л.а „БМВ“ ,управляван от подс.К.И., била
намерена гилза, за която впоследствие било установено, че била стреляна с
пистолета "ZORAKI-Mod. 914".
От пейката,където е лежал Г.В.Г., било иззето
тъмночервено вещество ( протокол за оглед на местопроизшествие
13.04.2015г.,листи 90-91, т. 1 по делото).
По делото били назначени множество експертизи, а
имено:
1. Съдебномедицинска
експертиза с № 259/2015г.(л.44-50, т.3 по делото) от заключението на която
е видно, че свид. Г.В.Г. е получил следните наранявания:
1. Две огнестрелни наранявания,проникващи в гръдния кош:
- огнестрелно нараняване с
входна рана по страничната повърхност на гръдния кош,по предна мишнична линия,в
областта на трето междуребрие,с раневи канал с ход отдясно наляво,леко отгоре
надолу и леко отзад напред,ангажиращ кожа,подкожие,пристенна плевра,органна
плевра,2-ри сегмент на десния бял дроб,меките тъкани на средностението,
пристенна плевра в ляво,междуребрена мускулатура в 4-то ляво
междуребрие,подкожие,където е бил намерен метален проектил;
- огнестрелно нараняване с
входна кожна рана по предната повърхност на гръдния кош вдясно, на ниво 8-мо
междуребрие,с раневи канал с ход отдясно-наляво,леко отгоре-надолу,леко
отпред-назад,ангажиращ кожа,подкожие,пристенна плевра,органна плевра,3-ти
сегмент на десния бял дроб,перикард,ухо на дясно предсърдие,перикард, меки
тъкани на средностението,където е бил намерен метален проектил,който не е
отстранен.
2. 0гнестрелно нараняване на дясната мишница с входна и изходни рани:
- входна кожна рана по външната повърхност на дясната мишница
на границата средна-долна трета,с раневи канал с ход отдясно-
наляво,леко отгоре-надолу,леко отзад-напред, ангажиращ
кожа,подкожие, мускулатура на мишницата,подкожие,кожа,завършващ
с изходна кожна рана по вътрешната повърхност на дясната мишница;лезия на десен
бял дроб;хемоторакс в дясно и наличие на въздух в същата област;лезия на
перикарда и дясно предсърдие в областта на сърдечното ухо;хемоперикард-тампонада
на сърцето;хеморагично инфилтриране на медиастиналните меки тъкани. Описаните
травматични увреждания са резултат от действието на проектили от ръчно
огнестрелно оръжие.Единият проектил е останал в тялото. Налице са състояния на:
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
2. Съдебномедицинска
експертиза на веществени
доказателства с № 37/21.05.15г.(л.27-35, т. 3 по делото) от заключението на
която е видно, че по тениската на Г.Г. има следи от кръв с човешки произход.Не
е установена кръвната група.
3. Съдебномедицинска
експертизата по метода на ДНК профилиране на веществени доказателства с №
15/ДНК-247/14.0915г. /л.14-17, т.4 по делото/ от заключението на която е видно
следното: за обекти с номера 4 и 6 (пистолети "ZORAKI-Mod. 914" и
"GAMO Р-23") в отделните локуси се визуализират между 2 и 5 алела с
приблизително еднакъв, много нисък интензитет. За обект № 7 (пистолет „EKOL
Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm P.A. Magnum") в отделните локуси се визуализират
между 3 и 5 алела с приблизително еднакъв, много нисък интензитет.За
изследвания биологичен материал по обекти с номера 4, 6, 7 и 8 (пистолети
"ZORAKI-Mod. 914" , "GAMO Р-23" и „EKOL Mod. 8000 Dicle
Cal. 9 mm P.A. Magnum" и карирана найлонова торбичка), се визуализират до
5 алела в локус, с много нисък интензитет - тоест смес от 3 или повече лица,
която не може да се интерпретира. В заключението си експертизата посочва, че за
изследвания биологичен материал по пистолетите и найлоновата торбичка, са били
определени смеси от клетъчен материал от 3 или повече лица, от която не може да
се дефинира ДНК профил.
4. Дактилоскопна
експертиза в областта на дактилоскопията на веществени доказателства с
№15/ДКТ-212/16.09.15г, (л.20-23, т. 4 по делото) от заключението на която е
видно следното: при първоначалното визуално изследване върху обектите на
експертизата не са били наблюдавани видими дактилоскопни следи. След това,
същите били обработени за проявяване и откриване на невидими такива. След
обработката върху обектите са били открити частични дактилоскопни следи-
папиларни линии. При оценката относно тяхната годност се установило, че следите
не съдържат достатъчна по обем дактилоскопична информация (общи и частни
признаци), поради което са негодни за идентификационно изследване. В
заключението си експертизата посочва,че върху обектите на експертизата: 1 брой
черен пистолет с надписи: "ZORAKI-Mod. 914" с пълнител и 1 брой
сребрист пистолет с надписи: „EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm P.A. Magnum"
c пълнител, 12 броя патрона и 7 броя гилзи, не са се проявили и открили годни
за идентификация дактилоскопни следи.
5. Комплексна
експертиза за трасология и балистика,както и за физикохимия на веществени
доказателства с №15/БАЛ-162/19.10.15г. (л.26-40, т. 4 по делото) от
заключението на която е видно следното: представените за изследване оръжия и
муниции,имащи отношение към настоящото обвинение, са както следва:
- заводски произведен сигнално-газов пистолет „EKOL
Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm P.A. Magnum", кал. 9 мм, предназначен за стрелба
със сигнални и газови патрони кал. 9 мм.От канала на цевта е била отстранена
стеснителната муфа, а фабричния номер на пистолета е бил заличен. В това
състояния той е технически неизправен (поради липсата на стеснителната муфа),
но годен да произведе изстрели. Отсъствието на стеснителната муфа позволявала
през цевта му да се изстреля твърдо тяло, с диаметър не по-голям от 6,5 мм.
След обработка се проявили следи от заличения номер "D6110141";
- заводски произведен сигнално-газов пистолет
"ZORAKI-Mod. 914", кал. 9 мм, предназначен за стрелба със сигнални и
газови патрони кал. 9 мм. От канала на цевта била отстранена стеснителната
муфа, а фабричния номер на пистолета бил заличен. В това състояния той бил
технически неизправен (поради липсата на стеснителната муфа), но годен да
произведе изстрели. Отсъствието на стеснителната муфа позволявало през цевта му
да се изстреля твърдо тяло, с диаметър не по-голям от 6,5 мм. След подходяща
обработка, се проявили следи от заличения номер - „064360" или
„064300".
- представените за
изследване общо 12 броя патрони, били преработени халосни патрони кал. 9 мм,
допълнително снаредени със сачми. Същите можели да се използват за стрелба със
сигнално-газови пистолети калибър 9 мм с отстранена преграда от цевта, каквито
са и пистолетите "ZORAKI-Mod. 914" и „EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm
P.A. Magnum". Патроните били годни да произведат изстрели, и да нанесат
механично поражение на целта.
- представените за
изследване 5 бр. гилзи, намерени и иззети при извършен оглед на
местопроизшествие на 13.04.2015 г. в с. Чернево, ул. „Тодор Каблешков" до
№ 5, и 1 бр. гилза, намерена и иззета от купето на л.а. „БМВ 320", ДК№
В3048 КР, при извършен оглед на местопроизшествие на 13.04.2015 г. в с. Чернево,
ул. „Лоза" до № 15, са части от халосни (шумови) патрони кал. 9 мм, които
вероятно са били преправени и снаредени със сачми. Същите са били стреляни с
представения за изследване пистолет "ZORAKI-Mod. 914", кал. 9 мм.
- По отношение на сачмата,извадена от тялото на Г.В.Г.
е установено, че е стоманена с диаметър 6.5 мм. За нея е установено, че е
възможно да е била част от един и същ патрон с някоя от изследваните 5 бр.
гилзи кал. 9 мм, намерена и иззети при огледа в с. Чернево, ул. „Тодор
Каблешков" № 5, и с 1 бр. гилза, намерена и иззета от купето(под дясна
седалка) на лекия автомобил „БМВ 3201".
В заключението си експертизата посочва, че при изстрели със стоманена сачма
от дистанция 100 см. към дъска, с пистолет "ZORAKI-Mod. 914", се е
получил отвор с диаметър 6 мм.,като дъската е била пробита, което е показателно
с каква ударна сила е преминала сачмата през тялото на свид.Г.В.Г..
6. Физикохимична
експертиза с №15/ФЗХ-339/20.10.15г. (л.43-56,т. 4 по делото) от заключението
на която е видно следното: в отривката от лявата ръка на К.В.И. не били
регистрирани капсулни микрочастици. В отривката от дясната ръка на К.В.И. са
били регистрирани четири капсулни микрочастици със състав: РЬ (олово), Sb
(антимон), Ва (барий) и една със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Ва (барий).
В отривката от лявата ръка на И.В.И. не били
регистрирани капсулни микрочастици. В отривката от дясната ръка на И. В. И. са
били регистрирани шест
капсулни микрочастици със състав: РЬ (олово), Sb (антимон), Ва (барий),
една със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Sb (антимон), Ва (барий) и една със
състав: РЬ (олово), Sn (калай), Sb (антимон).
В отривките от ръцете на В.И.С., К.С.Д., както и от
ръцете и лицето на Г.И.Р., не били регистрирани капсулни микрочастици.
Около пробойните, намиращи се в предната дясна част и
върху подгъва на десния ръкав на оранжевата тениска (в областта на пръстените
на отриване) не били регистрирани капсулни микроследи. Изстрелите,причинили
нарушенията върху оранжевата тениска, с която е бил облечен Г.В.Г., са
произведени от дистанция, по-голяма от един метър,
Капсулните микрочастици, установени по дясната ръка на К.В.И. и на И.В.И.,
със състав: РЬ (олово), Sb (антимон), Ва (барий), съвпадат със състава на
микрочастиците, регистрирани в цевите на пистолетите: „EKOL Mod. 8000 Dicle
Cal. 9 mm P. A. Magnum" и пистолет "ZORAKI-Mod. 914".
7. Дактилоскопна
експертиза с №16/ДКТ-33/02.02.2016г. (л.78-81, т. 4 по делото) от
заключението на която е видно:не може да бъде извършено повторно изследване на
предоставените обекти, изследвани с протокол № 15/ДКТ-212 от 16.09.2015г- в
това число и на 1 брой оранжева на цвят тениска с къс ръкав с надпис. Причината
е, че след извършената дактилоскопна експертиза, същите са били
предоставени за последващи балистично и физикохимично изследване, респ.не са
били запазени за повторно изследване. Видно от протокол № 15/БАЛ-162 от19.10.2015г., обектите на експертизата са били пипани
и хващани многократно при фотографирането, разглобяването, при изследването за
проявяване на заличени номера, при извършените идентификационни изследвания и
пр. При тези изследвания, обектите не са били запазени за повторно
дактилоскопично изследване. При тези действия дактилоскопните следи са били
заличени, или са привнесени нови такива. Видно от протокол № 15/ДКТ-212 от
16.09.2015г., върху обектите са се проявили и открили частични дактилоскопни
следи, които не са били иззети, тъй като са били оценени като негодни за
идентификация. Частичните следи представлявали само папиларни линии, които не
притежавали никаква дактилоскопична информация и нямали абсолютно никаква
дактилоскопична стойност. Такива следи не се изземвали и не се фиксирали
фотографски. Предоставените за изследване отривки не представлявали обект на
дактилоскопично изследване.
8. Тройна
балистична експертиза с № 16 / БАЛ-72/12.05.2016. (л.87-93, т. 4 по делото) от заключението
на която е видно следното: представената за изследване сачма, извадена
от тялото на Г.В.Г., е възможно да е била част от един и същ патрон с някоя от
шестте гилзи кал. 9 мм, стреляни с пистолет "ZORAKI-Mod. 914".
Горното дава основание да се направи извод, че сачмата е възможно да е била
изстреляна от представения пистолет "ZORAKI-Mod. 914". Сачмата не е
била изстреляна от пневматичен пистолет "GAMO Р-23", кал. 4,5, и от
боен пистолет „Browning", кал. 7,65 мм (или още пистолет „BREVE
T.E.S.G.D.G"). Върxy
повърхностите на сачмата липсват следи от цевта на оръжието, поради което тя е
негодна за идентификационно изследване, и за категорично установяване на
оръжието, от което е била изстреляна.
Нараняването на пострадалия Г.В.Г., подробно описани в
съдебномедицинската експертиза № 259/2015, указва, че оръжието, респективно
стрелецът, са били в дясно спрямо тялото му. Локализацията на входните
огнестрелни рани сочи, че стрелящият и Г.В.Г. са били в относително движение
един спрямо друг, между произвеждането на двата изстрела. Като се вземе предвид
динамиката на ситуацията и подвижността на човешкото тяло, нараняването е
възможно да се получи при различни положения на тялото на пострадалия в момента
на изстрелите - прав, приведен, приклекнал, легнал и др.
9. Експертиза
за ДНК профилиране на веществени доказателства с № 16/ДНК-430/31.10.16г.
/л. 28-34, т.6 / от заключението на която е видно следното: ДНК профилът,
установен за изследваната червеникавокафява материя на парче оранжева текстилна
материя (обект № 6), произхожда от Г.В.Г..
10. Комплексна
биологична и ДНК експертиза за ДНК № 17/ДНК-25/27.03.17г. (л.41-45, т. 6 по
делото)е следното: марления тампон (обект 4 в огледния протокол) с тъмночервени
следи, при който са били иззети следи при оглед на 13.04.15г. на ул. „Тодор
Каблешков“ № 5 в с.Чернево,съвпада с ДНК-профила на свид.Г.В.Г., т.е.
намерените кървави петна на ул."Тодор Каблешков" № 5, са от
пострадалия Г.Г..
11. Съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза (л. 115-121, т. 4 по делото) от заключението на
която е видно следното: подс.И. не страдал от психично разстройство. Той няма
развита зависимост към психоактивни вещества. Подсъдимият не е бил в
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието,и не е страдал от
тежко слабоумие. Той е можел да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си,към момента на деянието. Не са налице данни за
състояние на физиологичен или патологичен афект у него.
Заключенията на вещите лица по горепосочените
експертизи бяха приобщени към доказателствата по делото в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 282 ал.1 и ал.3 от НПК.
Описаната по горе фактическа обстановка съдът
възприе след проверка и обсъждане в съвкупност на доказателствената маса по
делото, като кредитира изцяло или частично гласните доказателства, депозирани в
с.з. и възприети непосредствено от съда и страните – частично обясненията на
подсъдимия И., показанията на свидетелите Г.Г., Ц.И., В.С., К.Д., Д.С.,
частично показанията на И.И., А.Р., В.Д., А.В., М.М., Н.М., Н.Я., С.И., Н.Б., И.Ж.,
С.К., В.И.,А.С., Д.Д. /показанията му бяха приобщени по реда на чл. 281 от НПК,
в с.з. от 30.01.2018г. л.101 /, писмените доказателства по делото – огледни
протоколи, албуми, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за
доброволно предаване, гореизброените експертизи и други.
Съдът заличи от списъка на лицата за
призоваване свидетелите З.И. и С.Х., тъй като намери фактическата обстановка за
изяснена посредством останалите гласни и писмени доказателства събрани и приобщени
по делото.
Свидетелските показания могат да бъдат
разделени на три групи, а именно:
І. Първа
група- свидетелите от страна
на пострадалия Г.Г.- самия пострадал Г., Ц.И., В.И., В.С. и К.Д.- всички от рода на „златарите“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите дават подробни и
непротиворечиви показания в хода на досъдебното и съдебно производство.
Родителите на свид. Г. разказват как са изгубили и другия си син, на същата
дата в резултат на продължилата агресия от страна на рода на подс. К.И.. Свид. С.
твърди, че не е бил на местопроизшествието, когато е бил прострелян свид. Г.,
въпреки твърденията на подс. И. и неговия брат И.И.. В обратна насока са
твърденията на свид. Г. и свид. Д., които заявяват, че са били само двамата при
настъпването на инцидента. Свид. К.Д. е управлявал лекия автомобил „Фолксваген Пасат" с ДК№ В6318СТ, като на задната
седалка се е возил свид. Г.. Същият дава подробни показания за случилото се, от
началото на свадата, през сблъсъците на двата автомобила и ескалирането на
ситуацията, когато свид. И. е ударил свид. Г. с бухалка, а подс. И. го е
прострелял с пистолет. Съдът кредитира изцяло показанията на тази група
свидетели, тъй като са безпротиворечиви и обективни.
ІІ.
Втора група- свидетелите
от страна на подс. К.И.- брат му- И.И., Д.С., А.С.- от рода на „копанарите“.
Съдът кредитира отчасти показанията на свид. И.И., тъй като той се стреми да
пресъздаде случилото се по начин, по който да не навреди на брат си подс. К.И..
Дори и при проведените очни ставки между свидетелите И. и Г. и И. и В.С., не можаха да се изгладят различията в
техните показания, доколкото всеки от тях е заинтересован от изхода на делото,
предвид участието в инкриминираното деяние на техни близки.
Съдът кредитира показанията на свид. Д.С., тъй
като същият потвърждава, че подс. К.И. го е посетил след стрелбата и му е дал
пистолет, който той е трябвало да скрие. След както свид. С. му помогнал и
скрил пистолета, решил че за безопасността на неговото семейство е по-добре да
напуснат с.Чернево, продал същата вечер имота си на роднина на свид. Г. и
заминали от там.
Съдът кредитира и показанията на свид. А.С., доколкото същият разказва, как е
бил бит от хора от рода на „златарите“, но е категоричен, че тези хора не се
намират в съдебната зала.
ІІІ.
Трета група свидетели- А.Р.,
В.Д., А.В., М.М., Н.М., Н.Я., С.И., Н.Б., Д.Д., И.Ж. и С.К.. Голяма част от
свидетелите са полицейски служители, които са посетили и са обслужили
произшествието- А.В., М.М., Н.М., Н.Я., С.И. и Н.Б.. Свидетелите А.Р., В.Д. и И.Ж.
са живущи в селото, които са възприели състоянието на свид. Г., когато е лежал
на пейката пред дом № 4 на ул.“Лоза“ в с.Чернево и са позвънили на тел.112.
Свид. С.К. е лекарят направил тежката животоспасяваща операция на свид. Г..
Същият е категоричен, че свид. Г. е спасен в резултат на операцията, тъй като
пациенти с такива наранявания- с лезия на белите дробове и с лезия на сърцето
много рядко достигат живи до болницата. Към настоящия момент свид. Г.
продължава да е с проектил в перикарда. Съдът кредитира изцяло показанията на
горепосочените свидетели, тъй като те не са заинтересовани от изхода на делото,
тъй като не са от обкръжението на никое от лицата участвали в инкриминираното
деяние.
В хода
на съдебното следствие подс. К.И. дава обяснения за случилото се. Говори и за
началото на враждата по повод неговата връзка или отношение към снаха от рода
на „златарите“, която и отвел в Германия. Отношенията между двата рода станали
непримирими, и агресията ескалирала все повече и повече. До момента-
12.04.2015г., когато бива убит брата на свид. Г.- С.Г., а Г.Г. е бил тежко ранен. Подс. И.
разказва за инцидента, как двата автомобила са се преследвали и блъснали един
срещу друг. Дава обяснения и относно момента, когато е взел решение да
произведе изстрели срещу свид. Г.. В последствие е взел решение да скрие
пистолетите при свид. Д.С.. Разказва как и откъде е закупил пистолетите, като
причината била да се защитава от набезите на „златарите“.
Съдът не кредитира обясненията в частта
относно колко човека са били в двата автомобила, както и момента, когато брат
му свид. И. е излязъл от техния автомобил с бухалка, за да бие свид. Г.. Подс. И.
разказва, че от автомобила на свид. К.Д. излезли тримата- Д., Г. и С., като
държали бухалки в ръцете си и тръгнали към автомобила на подс. И.. И именно в
този момент последния, за да се защити е произвел изстрелите от пистолет „Zoraki“.
В тази им част съдът ги възприе, като защитна теза на подс. И., на която той
има неизменно право, но не ги кредитира.
Така
установените фактически обстоятелства мотивираха съда да приеме от правна
страна, че подсъдимият К.В.И. е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпления, съставомерни по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК и чл. 339 ал.1
от НК и го призна за ВИНОВЕН в това, че:
1. На
12.04.2015 г. в село Чернево, община Суворово, област Варна, направил опит
умишлено да умъртви другиго - Г.В.Г., като деянието е извършено по начин,
опасен за живота на мнозина- чрез произвеждане на изстрели с огнестрелно
оръжие-преправен на боен газов пистолет "ZORAKI-Mod. 914", калибър 9 мм, със
заличен номер, и деянието е останало недовършено по независещи от волята на
дееца причини.
2. на 12.04.2015 г. в село Чернево, община
Суворово, област Варна, държал огнестрелни оръжия и боеприпаси за
огнестрелни оръжия, както следва:преправен на боен газов пистолет
"ZORAKI-Mod. 914", калибър 9 мм. със заличен номер, с 1 бр. пълнител
и боеприпаси-6 броя халосни патрони кал. 9 мм, ръчно снабдени със сачми;-
преправен на боен газов пистолет „EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm P.A.
Magnum", със заличен номер, c 1 брой пълнител и боеприпаси-11 броя патрони
кал. 9 мм, ръчно снабдени със сачми, без да има за това надлежно разрешение, което
се изисква по силата на чл. 50 ал. З от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (редакция от 20.02.2015 г.)
По обвинението
по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 вр. чл. 115 вр.
чл. 18 ал.1 от НК:
Обект
на престъплението са обществените отношения свързани с личната неприкосновеност
и живота на гражданите.
Субект
на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице.
От
обективна страна подс. К.И. е извършил деянието, като е използвал преправен на
боен газов пистолет, и е простреля свид.
Г.. Подсъдимият е възпроизвел няколко изстрела, като е стрелял към автомобила
на Г., като при последните два е засегнал жизненоважни органи на последния.
Изпълнителното деяние, като общественоопасно
такова е останало в стадия на опита,
като макар и довършено, не е довело до резултата искан от подс. И.. Същият е
започнал изпълнителното деяние, като възпроизвел изстрели с преправен на боен
газов пистолет. След като е стрелял към
автомобила на свид. Г., подс. И. е насочил пистолета към свид. Г., след
като е излязъл от автомобила и е бил
прострелян на две места, което е довело до проникване в гръдния кош. В резултат
на тези общественоопасни действия от страна на подс. И., свид. Г. е получил:
- огнестрелно нараняване с входна рана по страничната повърхност на
гръдния кош, по предна мишнична линия, в областта на трето междуребрие, с
раневи канал с ход отдясно наляво,леко отгоре надолу и леко отзад напред,ангажиращ
кожа, подкожие, пристенна плевра, органна плевра,2-ри сегмент на десния бял
дроб,меките тъкани на средностението, пристенна плевра в ляво,междуребрена
мускулатура в 4-то ляво междуребрие,подкожие, където е бил намерен метален
проектил;
- огнестрелно нараняване с входна кожна рана по предната повърхност на
гръдния кош вдясно, на ниво 8-мо междуребрие, с раневи канал с ход
отдясно-наляво, леко отгоре-надолу, леко отпред-назад, ангажиращ кожа,
подкожие, пристенна плевра, органна плевра, 3-ти сегмент на десния бял дроб,
перикард, ухо на дясно предсърдие,перикард, меки тъкани на средностението,
където е бил намерен метален проектил, който не е отстранен.
2.Огнестрелно нараняване на дясната мишница с входна и изходни рани:
- входна кожна рана по външната повърхност на дясната мишница на
границата средна-долна трета,с раневи канал с ход отдясно-наляво,леко
отгоре-надолу,леко отзад-напред, ангажиращ кожа,подкожие, мускулатура на
мишницата, подкожие,кожа,завършващ с изходна кожна рана по вътрешната
повърхност на дясната мишница;
- лезия на десен бял дроб;хемоторакс в дясно и наличие на въздух в
същата област;
- лезия на перикарда и дясно предсърдие в областта на сърдечното
ухо;хемоперикард-тампонада на сърцето;
- хеморагично инфилтриране на медиастиналните меки тъкани.
Както
правилно отбелязва прокурора в своята пледоария, видно от показанията на в.л.
д-р С. разпитан в с.з., смъртта е била напълно неизбежна без
високоспециализирана медицинска помощ. Д-р С. е категоричен, че смъртта е щяла
да настъпи във времеви интервал от няколко минути до няколко часа. На следващо
място, показанията на свид. д-р К. показват колко близо до смъртта се е намирал
свид.Г.. Дори да е бил направен опит да бъде спасен, ако е бил заведен в
неспециализирана клиника, където е нямало гръдни хирурзи, е нямало да бъде
спасен. Безспорно съдът споделя становището на прокурора, че ненастъпването на целените и исканите от дееца вредоносни
последици от престъплението, а именно смъртта на Г.Г., се дължи единствено на
своевременно оказана адекватна медицинска помощ.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вина – пряк умисъл за извършване и довършване на инкриминираното
деяние, като подс. И. е целял причиняване смъртта на Г., като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът изцяло
споделя становището на прокурора, че съдържанието на умисъла за убийството и
квалификацията му като такова по чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. 1 във вр. чл. 115,
във вр. чл. 18, ал. 1 от НК се извлича от съществуващите обективни факти,
свързани със средството, с което е извършено деянието - преправен пистолет;
налице са от множеството изстрели първо към колата, в която са били двама души;
после само към Г.Г. - от посоката им; налице са
средствата-оръжия и боеприпаси, които е подготвил подсъдимият К.И.. В
тази посока следва да се разгледат местата на
нараняванията на пострадалия Г., интензивността на посегателството,
както и уязвимостта на органите в тялото на Г.Г.. Съдебната
практика е непротиворечива, че винаги, когато деецът действа по начин и със
средство, което е годно да причини смъртта на жертвата, когато са причинени
телесни увреждания с отправяне на изстрели, насочени към онези части от тялото,
където се намират жизненоважни органи и анатомични структури от човешкото тяло,
е налице пряк умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда. В случая не средството-пистолет, а начинът
по който са произведени изстрелите от улицата към лицата вътре в автомобила
първоначално, а после отново на улицата към Г.Г., е бил опасен за живота на
мнозина. Видно от заключението на
експертизата за трасология и балистика, както и за физикохимия на веществени доказателства е, че при
изстрели със стоманена сачма от дистанция 100 см. към дъска, с пистолет
“ZORAKI-Mod. 914”, се е получил отвор с диаметър 6 мм., като дъската е била
пробита, което е показателно каква ударна сила са имали сачмите, изстреляни с
пистолета на улицата и към свид.Г.В.Г.. Ненастъпването
на целените и исканите от дееца вредоносни последици от престъплението, а
именно смъртта на Г.Г., се дължи единствено на своевременно оказана адекватна
медицинска помощ.
Що се отнася до правната квалификация на
деянието по чл. 116 ал.1 т.6 пр.1 от НК- деянието е извършено по начин, опасен за живота на
мнозина, като в конкретния случай се извлича от доказателствата по делото:
сблъсъкът между двата автомобила е станал на оживена улица, пред магазин за
хранителни стоки, във време когато хората са още навън и опасността да бъдат
наранени случайни минувачи е била налице. Използваното преправено оръжие е било
на разстояние от другия автомобил- 5 бр. патрони са били изстреляни към
автомобила на свид. Г., където били свидетелите К.Д. и Г.Г., същите дори залегнали, за да не бъдат
улучени, а в последствие и изстреляните 2 бр. патрони към свид. Г.. Безспорно
патроните изстреляни към автомобила „Фолксваген Пасат“, които са попаднали в панорамното стъкло на автомобила
са били насочени към двамата свидетели. В този момент е била опасност за живота
на мнозина. Там е бил и К.Д.. На
следващо място, законът не изисква, когато убийството е извършено по начин или
със средства, опасни за живота на мнозина, да са поразени повече от едно лице.
При извършване на убийството при посочените обстоятелства деецът желае
убийството на определено лице, но допуска и възможност да причини смъртта и на
други мнозина лица. Ако опасността за живота на другите лица, макар и реална,
по някаква независеща от подсъдимия причина не е настъпила, то това не е пречка
за квалифициране на деянието по чл. 116,
ал. 1 т. 6 пр. 1 НК. /Постановление № 2/16.12.1957 г. на Пленума на ВС/.
Предвид гореизложеното съдът не споделя
становището на адв. М. и адв. А. изразено в хода на съдебните прения, че е
налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. Според адв. М. свид. Г.
“...си го е търсил…“ и поради това счита, че има съпричиняване. В подобен план
е и становището на адв. А., който заявява, че именно подс. К.И. заедно с други
хора от неговия род-„копанарите“ са били потърпевши от страна на рода на свид. Г.,
т.нар. „златари“ Съдът не споделя становището на адв. М., че свид. Г. е тръгнал
да бие подс. И. и именно това е провокирало подсъдимия да отвърне на
нападението. Видно от всички доказателства по делото, при сблъсъка на двата
автомобила брата на подс. И.- свид. И. е слязъл от автомобила с бухалка и е
тръгнал към автомобила на свид. Г.. В този момент, когато подс. И. започва да
стреля през отворения прозорец, нито Г.,нито свид. К. Д. са били извън
автомобила, напротив те са залегнали на седалките, за да не пострадат от
изстрелите. И едва, когато свид. Г. вижда, че подс. И. е стрелял с газов
пистолет, не предполагайки, че може да е преправен е излязъл от автомобила си и
е тръгнал към подс. И.. Към този момент провокация от страна на свид. Г. към
братята К. и И. И. не е имало. Да, безспорно е съществувала вражда между двата
рода, както бе посочено по-горе от съда. Като доказателства в тази насока са и
приобщените в хода на съдебното следствие материали от РП-Девня, които са
изцяло в насока, че хора от рода на „копанарите“, каквито са и подс. И. и брат
му- свид. И. са били потърпевши от
агресията на другия род “златарите“. Но видно от материалите по прокурорските
преписки, свид. Г.Г. не е участвал в тези конфликти. В конфликтите не е
участвал и подс. К.И., тъй като същият е работил в Германия и се е прибирал
рядко в България. В този смисъл съдът не споделя становището на адв. М., че е
имало провокация от страна на Г..
Що
се отнася до становището на защитата- адв. А. и адв. М., че е налице
превишаване пределите на неизбежната отбрана, съдът не го споделя, тъй като не
се събраха доказателства, че подс. И. е бил нападнат от страна на свид. Г..
Напротив Г. е излязъл от автомобила невъоръжен, но въпреки това подс. И. е
стрелял по него с огнестрелно преправено оръжие. В настоящият казус, за да приеме съда, че е
налице превишаване пределите на неизбежната отбрана е необходимо първо да има
непосредствено противоправно нападение, срещу което са предприети защитни
действия. Блъскането на автомобила на подс. И. от автомобила на свид. К.Д. се
случва едва след като ,свид. Г. е бил прострелян. Именно тогава започва
гоненето на двата автомобила, като първи се е движил автомобила на подс. И., а
след него е бил автомобила управляван от свид. Д.. Тогава е имало следене и
тенденциозно блъскане. Но при първия сблъсък на улицата пред магазина,
автомобилите са се движили един срещу друг, след което е последвал сблъсък.
Веднага след това свид. И. излязъл с бухалка, а подс. И. започнал да стреля по
другия автомобил, въпреки, че знаел, че свидетелите Г. и Д. са вътре и може да
бъдат наранени. Още повече, че подс. И. е закупил пистолета от гр. Добрич, и е
знаел, че е преправен на боен пистолет.
От самото начало за подс. И. е било известно, че могат да пострадат хора и
въпреки това е започнал стрелба.В тази връзка твърдението на защитниците А. и М.
за превишаване пределите на неизбежната отбрана не почиват на нито едно
доказателство събрано по делото и се приема от съда, като опит от тяхна страна
да изградят защитна позиция по делото. Съдът държи да отбележи, че защитно
деяние има само когато по естеството си то е насочено единствено към пресичане
на противоправно поведение, чрез увреждане само на нападателя, в рамките на
необходимите предели. Скритите защитни устройства, поставящи в опасност живота
и здравето на всеки, без оглед наличието или не на конкретно противоправно
нападение, изключват правомерността на отбраната /Решение № 676/2005г. на ІІ н.о./.
Съдът споделя
становището на прокурора, че не е налице афект, тъй като видно от СПЕ по
отношение на подс. И., същият не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект у него. Както правилно отбелязва прокурора, за да е налице деяние по чл.118 НК убийството трябва да е
извършено в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от
пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици
за виновния или негови ближни. От събраните гласни доказателства на досъдебното
производство и в съдебното производство по категоричен начин се изключва
каквото и да е насилие или друго противоправно действие от страна на свид. Г..
Както бе посочено по-горе от съда, Г. не
е участвал в деянието, когато е бил ударен брата на подс. И. през 2013 г. В
тази посока трябва да се имат предвид и показанията на свид. И.И., който е брат
на подсъдимия. На две места в своите показания пред съда на 30.01.18г. /стр.8 и
9/ разказва, че именно той е гонил пострадалия Г. с пръчка или метална тръба, а
Г. е бягал.Това бе потвърено и от очната ставка между двамата. По делото не се събраха доказателства, че
свид. Г. е бил въоръжен или че е имал пръчка /бухалка/, или че е заплашил по
някакъв начин или е провокирал подс. К.И..
Последният точно и детайлно е възприемал фактическата
обстановка, реалната възможност да лиши от живот свид. Г. и не е имал никакви
промени във възприятията, мисленето, двигателната активност и пр.
Водно от доказателствата по делото, събрани за личността на пострадалия, от
същите не може да се извлече извода, че свид. Г. е агресивен, конфликтен и
провокативен човек. Дори да се
приеме, че с някакво свое действие или реплика свид. Г. е улеснил или
провокирал поведението на подсъдимия, защото според свид.И.И. е имало „псувни и
ругатни“ към него/без да ги конкретизира/, то това обстоятелство не е било от
такъв характер, на който да се отговори от страна на подсъдимия, с пряко
двукратно прострелване в посока на сърдечната област. Правилно е становището на
прокурора, че според съдебната практика насилието и тежката обида, с които се предизвиква състоянието на силно
раздразнение, трябва обективно да съществуват.
Не всяка обида може да послужи като основание за прилагане на афектно състояние
по НК. Изисква се обидата да бъде "тежка". А такава е тази обида, която от гледището на морала дълбоко
засяга и унижава достойнството и честта на дееца.“ /Постановление № 14 от 30.IХ.1963 г. на
Пленума на ВС/.
По обвинението
по чл.339 ал.1 от НК:
От обективна страна престъплението е осъществено от подс.И., чрез действия
по държането
без надлежно разрешително на огнестрелни оръжия и боеприпаси за огнестрелни
оръжия, а именно: преправен на боен газов пистолет "ZORAKI-Mod. 914",
калибър 9 мм. със заличен номер, с 1 бр. пълнител и боеприпаси-6 броя халосни
патрони кал. 9 мм, ръчно снабдени със сачми;- преправен на боен газов пистолет
„EKOL Mod. 8000 Dicle Cal. 9 mm P.A. Magnum", със заличен номер, c 1 брой
пълнител и боеприпаси-11 броя патрони кал. 9 мм, ръчно снабдени със сачми., без
да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл. 50 ал. З
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (редакция от 20.02.2015 г.) Видно от заключението на експертизата за трасология и
балистика, както и за физикохимия на
веществени доказателства с №15/БАЛ-162/19.10.15г. (л.26-40, т. 4), пистолетите
са годни да се ползват по предназначение и да
произвеждат изстрели, като за целта е проведена експериментална стрелба и
изстрелите са протекли нормално. За да е налице съставомерно държане по
отношение на оръжието е достатъчно то да се намира във фактическата власт на
дееца./ Решение № 26/03.02.2009г. по НД № 633/2008г. на ВКС, ІІІ н.о./. По
делото са събрани достатъчно доказателства, че двата посочени пистолета са били
във фактическа власт и са били собственост на подсъдимия И..
От субективна страна престъплението
е извършено от подс.И. с пряк умисъл- същият е държал огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, като е осъзнавал обстоятелството, че не притежава
надлежно разрешително, което се изисква по силата на чл. 50 ал. З от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(редакция от 20.02.2015 г.). Подс. И. е бил наясно, че притежава и държи такива
оръжия още в момента на закупуването им, както и е бил наясно, че няма и
съответно разрешително да ги притежава.
Като причини за осъществяване на двете деяния
съдът възприе незачитане на законоустановените правила и норми в Държавата,
незачитане живота на другиго.
При
определяне на съответното на стореното наказание по отношение на подсъдимия К.И.
съдът съобрази следното:
Инкриминираните деяния разкриват висока степен на
обществена опасност с оглед характера на засегнатите отношения.
С оглед принципа на индивидуализация на наказанието, съдът отчита като
смекчаващи отговорността на подсъдимия И. следните обстоятелства - чисто
съдебно минало /реабилитиран/, упражняване на общественополезен труд,
изразяване на съжаление за извършеното. Подс. И. е семеен и баща на едно
малолетно дете- видно от приетите и приобщени към доказателствата 2 бр.
удостоверения- за сключен граждански брак и за раждане. Като всичко това
навежда на извода за ниска степен на обществена опасност на личността на дееца.
По делото не събраха доказателства, които до обусловят
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
При обсъждане вида и размера на наказанието за деянието по чл. 116 ал. 1
т. 6 пр.1 вр. чл. 115 вр. чл.18 ал.1 от НК, което следва да бъде наложено на подс. И. съдът не споделя становището на
прокурора и повереникът на частният обвинител, че са налице превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства и с оглед индивидуалната превенция
следва подс. И. да понесе наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 16 години.
Съдът
при преценка относно размера на наказанието „Лишаване от свобода“ се съобрази с разпоредбата на чл. 36 от НК с
оглед индивидуалната и генерална превенции. На първо място индивидуалната
превенция има за цел подс. И. да се
поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, както и да се му
се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да извърши друго
престъпление. В тази връзка съдът намира, че продължителността на наказанието
не гарантира автоматично по-добър превъзпитателен ефект върху осъденото лице. /
в този смисъл е и Решение № 48/2006г. на ІІ н.о./. А с оглед на генералната
превенция следва да се има предвид, че за да може една санкция да въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, тя трябва
да е справедлива- обемът наказателна принуда приложена по отношение на подс. И.
следва да съответства на неговата и извършеното престъпление обществена
опасност и морална укоримост. /в този смисъл е Решение № 317/2008г., ІІ н.о./. Наказателната репресия не се
осъществява самоцелно, като основното й предназначение е насочено към личността
на дееца и въздействието върху него, докато ефективността на санкцията от
гледна точка на обществената й значимост винаги е поставена в пряка зависимост
от повлияването на индивида като субект на конкретната наказателна отговорност.
Затова и поставянето на подс. И. за 16 години в изолация от семейство, трудова
среда и обществен живот не би допринесла за неговото превъзпитание.
Не
на последно място следва да се отчете, че деянието е останало в стадия на
опита. Свид. Г. е жив благодарение на своевременната животоспасяваща медицинска
помощ. Съгласно чл.18 ал.2 от НК при
опит деецът се наказва с наказанието предвидено за довършено престъпление, но в
същото време разпоредбата на чл.58 б.А“ от НК указва, че при опит съдът може да
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК . В настоящият случай съдът приложи
разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, съобразявайки се с разпоредбата на чл.58
б.А“ от НК.
Горното мотивира съда
да определи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и приложи
разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, В този смисъл съдът за
деянието по чл. 116 ал. 1 т. 6 пр.1 вр. чл. 115 вр. чл.18 ал.1 от НК му
наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ.
По същите съображения изложени по-горе относно
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът при определяне
наказанието за деянието по чл. 339 ал.1
от НК приложи разпоредбата на чл. 54 от НК, като наложи наказание „Лишаване
от свобода” в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца.
На основание чл.23, ал. 1 от НК съдът наложи на подс.И. най-тежкото от така
определените наказания, а именно – „Лишаване
от свобода“ за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, което следва да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим.
С така наложените на подсъдимия И.
наказания, съдът счита, че ще се постигнат целите визирани в чл.36 от НК.
По гражданския иск:
По делото е установено, че свид. Г.Г. е получил следните наранявания:
-
огнестрелно нараняване с входна рана по страничната повърхност на гръдния кош,
по предна мишнична линия, в областта на трето междуребрие, с раневи канал с ход
отдясно наляво,леко отгоре надолу и леко отзад напред,ангажиращ кожа, подкожие,
пристенна плевра, органна плевра,2-ри сегмент на десния бял дроб,меките тъкани
на средностението, пристенна плевра в ляво,междуребрена мускулатура в 4-то ляво
междуребрие,подкожие, където е бил намерен метален проектил;
- огнестрелно нараняване с входна кожна рана по предната повърхност на
гръдния кош вдясно, на ниво 8-мо междуребрие, с раневи канал с ход
отдясно-наляво, леко отгоре-надолу, леко отпред-назад, ангажиращ кожа, подкожие,
пристенна плевра, органна плевра, 3-ти сегмент на десния бял дроб, перикард,
ухо на дясно предсърдие,перикард, меки тъкани на средностението, където е бил
намерен метален проектил, който не е отстранен.
2.Огнестрелно нараняване на дясната мишница с входна и изходни рани:
- входна кожна рана по външната повърхност на дясната мишница на
границата средна-долна трета,с раневи канал с ход отдясно-наляво,леко
отгоре-надолу,леко отзад-напред, ангажиращ кожа,подкожие, мускулатура на
мишницата, подкожие,кожа,завършващ с изходна кожна рана по вътрешната
повърхност на дясната мишница;
- лезия на десен бял дроб;хемоторакс в дясно и наличие на въздух в
същата област;
- лезия на перикарда и дясно предсърдие в областта на сърдечното
ухо;хемоперикард-тампонада на сърцето;
- хеморагично инфилтриране на медиастиналните меки тъкани.
Видно
от съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания на д-р К. смъртта
е била неизбежна без високоспециализираната медицинска помощ и оказаната такава
своевременно.
Изложеното по-горе е обусловило изпитване на физическа болка и страдание,
както и морални терзания, поради което гражданския иск по чл.45 от ЗЗД, съдът
счита за доказан по основание. При определяне размера на дължимото обезщетение,
съдът взе предвид от една страна вида и характера на претърпените болки и
страдания от пострадалия, неговата възраст, както и обстоятелството, че
случилото се е станало достояние на широк кръг от лица – приятели и
близки на пострадалия. Въпреки
проведената животоспасяваща хирургична операция, в тялото на свид. Г. е останал
един от проектилите и то в перикарда. Налице са
състояния на: постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както
и разстройство на здравето, временно опасно за живота. Както заявява самия
свид. Г. в с.з. на 30.01.2018г. „..В
болницата лежах 10-12 дни. Засега добре се чувствам, половин човек. Сачмата
остана до сърцето ми, не ми дават да дигам тежко, ни ми дават да работя. Казаха, че не могат да я извадят, защото е
близо до сърцето и ако я бяха извадили сега нямаше да съм тук…“. В резултат на
това негово състояние – постоянно разстройство на здравето, опасно за живота
свид. Г. се чувства непълноценен. От активна спортна дейност, тъй като е бил
спортист се е наложило да преустанови всякаква дейност, не само спортна, но и
трудова, което оказва
негативно влияние върху неговото самочувствие и при нормалното контактуване в
обществото.
С оглед изложеното и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът уважи предявеният от него и приет за съвместно разглеждане
в наказателното производство граждански иск за претърпени неимуществени вреди
като отсъди тяхното възмездяване по справедливост - парична сума в размер на 80 000
лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането - 12.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски от гр. ищец Г. за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв.-
видно от представения договор за правна защита и съдействие серия В № 122590 от
26.08.2015г.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс. И. да заплати направените по
делото разноски в размер на 7891.31 в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Варна, направените по делото разноски в размер на 120 лв. в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВОС, както и държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 3200
лв.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
Председател:
Съдия: