Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ 528

 

                Днес  07.03.2017 година, Гроздан Грозев - съдия-докладчик по АНД № 163/2017година  по описа  на Районен съд - Хасково, като се запознах  с повдигнатото  против  М.М.Д. от гр.Хасково обвинение по чл.343, ал.3, б.“А“, предл.2, вр.ал.1, б."б", пред.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, установих:

                Досъдебно производство № 64/2014год. по описа на РУ МВР- Хасково е внесено от РП-Хасково с постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на М.М.Д. за престъпление по чл.343, ал.3, б.“А“, предл.2, вр.ал.1, б."б", пред.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.   Видно от горното постъновление , М.М.Д. е обвинен за  осъществени от него нарушения на  чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП,чл.119 ал.1 от ЗДвП, които са в пряка причинна връзка с настъпилите средни телесни повреди  на пострадалия В. Б. Д. и ангажират наказателната отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 , б. а“пр.2-ро,вр.ал.1 б“б“ пр.2-ро,вр.чл.342 ал.1 НК.

Съдията докладчик  констатира, че са налице съществени процесуални нарушения при изготвянато на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на М.М.Д., от страна на прокурора. Описаните в обстоятелствената част на постановлението факти и фактически положения относно механизма на настъпването на ПТП и в частност относно поведението на водача, съответно и на пострадалия, въобще не съответстват и не кореспондират на вменените на подсъдимия конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, в които се изразява и обективира претендираното изпълнително деяние на престъплението по чл. 343 ал.3,вр.ал.1 във вр. чл. 342, ал.1 от НК. Тоест според настоящият състав на съда липсва точно и ясно описание на механизма на настъпилото ПТП, дори са налице и противоречия, относно обстоятелствата, фактите и фактически положения за да се стигне до настъпването на ПТП и от там да може да се прецени отговаря ли този механизъм и тази фактическа обстановка на вменените на обвиняемия нарушения на правилата на ЗДвП. Тоест имали единство, или е на лице противоречие между фактическата обстановка описана в постановлението по отношение на възникването на ПТП-то и неговата правна квалификация, касаеща нарушените правила по ЗДвП от страна на обвиняемия, които са довели до осъществяването на твърдяното престъпление. Постановлението следва да отговаря на изискванията на обвинителният акт и да очертава границите в които следва да се доказва твърдяното престъпление и съответно да се защитава обвиняемия. Когато е налице една неясна и непълна фактическа обстановка при която е настъпило ПТП-то няма как да се приеме, че тези граници са поставени от прокурора.

Във връзка с горното, следва да се отбележи, че според съда  от постановлението първо не става ясно къде е точно мястото на извършване на процесното деяние. За коя точно пешеходна пътека става въпрос, тъй като ноторно известно на съда е, че  процесното кръстовище има  пет пешеходни пътеки с оглед на факта, че то е образувано от три улици. Тоест достигайки по ул.“Стара планина“ до кръстовището на тази улица с бул.“България“ и бул.“Съединение“, не става ясно какви точно действия е предприел по-нататък обвиняемия, каква е точната му посока на движение в последствие. Спирал ли е или не обвиняемия при достигането на горното кръстовище, и ако да, поради каква причина. Последният въпрос се налага с оглед твърдението, в постановлението, че от техническа гледна точка причината за настъпването на ПТП-то е потеглянето на лекият автомобил напред, без водача да наблюдава ситуацията, а от друга страна се твърди, че обвиняемият е следвало да намали скоростта или да спре при приближаването на пешеходната пътека с пешеходеца на нея. От къде и в каква посока е извършено това потегляне. Къде е бил пристроен обвиняемия, щял ли е да  предприема маневра завиване и на къде или се е движел направо? Кръстовището за което се твърди, че е станало ПТП-то как е регулирано?  Ако има светофарна уредба работила ли е и какъв сигнал е подавала на обвиняемия и съответно на пострадалия. Имало ли е маркировка, пътен знак или светофар за пешеходна пътека на мястото за което се твърди, че е станало ПТП-то. В случая описаното в обвинителния акт поведение на подсъдимия, поради своята непълнота, реално не дава възможност да се прецени дали разкрива фактическите признаци на претендираните от прокурора нарушения на правилата за движение, или на други такива нарушения.

Нещо повече за да може да се защити по обвинението, подсъдимият трябва да е на ясно и да са му изложени, вменени с постановлението всички факти, фактически положения и обстоятелства имащи значение за правната квалификация на вмененото престъпление. Нещо което според съда липсва в настоящото постановление. Последното е от изключително значение и с оглед преценката налице ли е единство между фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на постановлението и нейната правна квалификация, и по-конкретно относно нарушените правила за движение  по ЗДвП, вменени на обвиняемия. Последното според съда не може да се изведе в настоящият случай, поради допуснатите непълноти във възприетата фактическа обстановка. Тоест налице е съществено отстранимо процесуално нарушение, което може да се отстрани в хода на разследването по ДП.

Същевременно с  постановлението има инкриминирано   нарушение  на  чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,поради което  е нужно да се направи макар и теоретично разграничение между поведението на водачите по чл. 20,  ал. 2, изр. 1 и 2 ЗДП. Нормата на чл.20 от ЗДвП въвежда  най-общите задължения на водачите на превозни средства, относими към безопасността на движението. При чл. 20, ал. 2 ЗДП и в двете изречения в него се въвеждат движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките на максималнодопустимите граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност. Реакцията се определя от интензитета на опасността, поради което е въведено задължение за съответно избиране на скоростта на движение и намаляването й или спиране в случай на необходимост. В чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП се урежда "предвидимата опасност", при която има обективни затруднения в пътната обстановка и водачът  следва да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност. Става дума за функция между стойността на "избраната" скорост и пътните условия, охарактеризирани като опасни обстановки на пътя. Тук в обобщителен план са изброени различни фактори, представляващи по правило пътни препятствия- атмосферни условия, видимост , състояние на пътя и превозното средство, превозван товар и т. н. Точно затова законът нарича появилата се опасност "предвидимо препятствие". ЗДП и ППЗДП предвиждат и нарушения за точно определени предвидими пътни опасности, които се явяват специални текстове спрямо общата норма на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП, но в случая няма процесуален интерес от разясняване на съотношението между тях. Най-накрая, в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП е уредена "непредвидимата опасност", въвеждаща задължение водачите на намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. Казано по друг начин, когато обвинението касае вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по силата на чл. 20, ал. 2 ЗДП, е възможно да е налице такова по изр. 2 на ал. 2 на чл. 20 ЗДП, при положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения по изр. 1. Без съмнение, за да има извършено престъпление по наказателния закон, трябва така осъщественото нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Изложеното, пренесено спрямо конкретното наказателно производство, дава възможност за правни изводи в няколко  насоки. От една страна , фактологическото  обосноваване в обстоятелствената част на настоящото постановление  е свързано с  даване на предимство от страна на обвиняемия на пешеходците, които са на пешеходна пътека.  От друга страна  ,пак в същата тази обстоятелствена  част  на акта си прокурорът  не  посочва никакво различно поведение, което да  може да бъде  подведено под нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДП, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите телесни повреди  на пострадалия. По същата причина, а именно - поради невъвеждането /отсъствието/ в обвинителния акт на конкретни фактически твърдения за управление на процесното МПС с несъобразена с пътната обстановка   скорост, която да е предпоставила пътния инцидент,  съдът  не би могъл да се произнесе за  отговорността на подсъдимия и за фактическите признаци на нарушение по чл. 20, ал.2 изр. 1 от ЗДвП.             

                Всички така посочени процесуални нарушения са съществени, тъй като засягат правата на обвиняемото лице в какво точно се състои обвинението, като същевременно не позволява и произнасяне на законосъобразна присъда по така повдигнатото обвинение. Процесуалните нарушения следва да бъдат отстранени на етапа от досъдебното производство, на който са допуснати, като прокурорът, ако счете, че са събрани необходимите доказателства за повдигане на обвинението, формулирано при привличането на обвиняемото лице, изготви и внесе в съда постановление, съответстващо на изискванията на  НПК, а отчетените  от настоящето разпореждане процесуални нарушения да бъдат отстранени, ако е необходимо чрез ново привличане на обвиняемото лице и изготвянето на ново постановление от прокурора.

            Горните процесуални нарушения обаче не са единствените според съда. Такива са допуснати и  при провеждането на разследването в досъдебното производство. Тук според съда са нарушени правата на единия от пострадалите, а именно на С. П. Т. На първо место на последния видно от материалите по ДП, не са разяснени правата му като пострадал по чл.75 от НПК. Такива той има след като е починала неговата майка, която е пряк наследник на пострадалия от ПТП-то , В. Б. Д.. Въпреки, че разследващият орган още в края на 2016г. е узнал за това, че С. П. Т. е придобил качеството на пострадал, по никакъв начин не е взел мерки да му бъдат разяснени правата и той да бъде уведомен за воденото ДП както изисква НПК.

Едва в края на производството е направен опит С. П. Т. да бъде призован за предявяване на производството. Тук обаче отново според съда е на лице процесуално нарушение като не са спазени законовите срокове за предявяване на материалите по ДП визирани в чл.227, ал.3 от НПК. Видно от материалите по ДП с протокол от за призоваване от 16.01.2017г. С. П. Т. е призован да се яви в 14.00 часа на 20.01.2017г. за предявяване на разследването. В последствие обаче на 17.01.2017г.  , на С. П. Т. е връчена призовка с насрочена дата за предявяване 20.01.2017г. но с нов час – 11.00 часа.

            В случая съдът приема, че с оглед последно връчената призовка до С. П. Т., на практика не е спазен срока за призоваване на пострадалия за предявяване на разследването, а именно не по-късно от три дни преди датата на предявяване на разследването. В случая този срок е по кратък до колкото датата на предявяване отбелязана в призовката е 20.01.2017г. тоест на третия ден, а следва да е след третия ден, най-рано на 21.01.2017г. е можело да стане предявяването.  Действително имаме и протокол за призоваване от по ранна дата 16.01.2017г., но съдът намира, че разследващият орган сам е подновил срока за предявяване с връчването на следваща дата 17.01.2017г.   на призовка на Т. за предявяване на разследването  и то за друг час – 11.00 часа. Тоест няма как да се приеме, че волята на разследващият  орган е била една и съща в двата случая на призоваване, да се призове лицето за една и съща дата и един и същи час. Или с други думи призоваването с призовката на практика представлява според съда нова дата и час за предявяване оповестена на пострадалия наново на 17.01.2017г.  и следва тя да се приема като последна. Нещо повече тук следва да се отбележи, че законодателят е предвидил призоваването за предявяване да става на посоченият по делото адрес и ако лицето не е намерено на адреса по делото разследването не се предявява на този пострадал. Тоест според съда призоваване по телефона, за предявяване на разследването, по реда на чл.178, ал.8 от НПК е недопустимо /не е предвидена такава хипотеза/, или ако изобщо е допустимо, следва да са на лице визираните в този текст условия. Такива условия не се сочат в изготвеният протокол, а и видно от материалите по делото писмото с което се изпраща до началника на РУМВР-Ямбол, за връчване призовката до С. П. Т. е изведено на 12.01.2017г., която дата е четвъртък. Тоест съвсем нормално е призовката да е връчена на 17.01.2017г.

            До колкото горното е нарушило правото на пострадалия да вземе участие  в  производство и съответно да участва законосъобразно в предявяването на разследването то съдът намира, че това е самостоятелно основание за връщане на делото за отстраняване на тези  отстраними процесуални нарушения, като се повторят съответните процесуални действия след като се разяснят правата на този пострадал.

                    Мотивиран така съдът

                                 Р А З П О Р Е Д И   :

 

                   ПРЕКРАТЯВА   съдебното производство  по АНД № 163/2017 год. по описа на РС-Хасково.

                   ВРЪЩА делото на  РП-Хасково за отстраняване на допуснатите отстраними съществени   процесуални нарушения.

                   Разпореждането подлежи на обжалване и протест пред ОС-Хасково в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                              Съдия-докладчик : /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.