ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3382
гр. Варна, 27.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело №
20213100502330 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано
по въззивна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, чрез адв. Г. срещу решение
№262188/06.07.2021г., постановено по гр.д. №9132/20г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с
която е бил отхвърлен иск на кредитор за установяване на дължимостта на част от вземането
за неустойка, начислена при прекратяване на абонаментен пакетен договор за
далекосъобщителни услуги, удостоверено като изпълняем дълг на клиента М.М. С. в
нестабилна заповед за изпълнение и са определени разноските по делото.
Жалбата с вх.№295351/29.07.21г. е депозирана в рамките на преклузивния срок с
удостоверена в товарителница дата на подаване в куриерска служба на 28.07.21г и е
редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез назначен особен представител адв.
Лазарова е упражнила право на отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Пълномощникът на въззивника е
овластен за всички инстанции(л.10 от дело на ВРС). Особеният представител е легитимиран
да упражнява защита във всички инстанции на представляваното от него лице. Съдът
приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси: Жалбата е надлежно администрирана. Дължимата
държавна такса е събрана авансово в минимален размер. Разноски за покриване на
1
възнаграждението на особен представител за тази инстанция обаче не са осигурени
предварително, поради което въззивният съд следва да отстрани този пропуск, като укаже на
въззивника необходимостта от авансиране на сума от 150лв за заплащане на адвокатската
услуга на назначения представител, предприел защита с въззивната жалба. Този размер
съдът определя на осн. чл. 47 ал. 6 ГПК с оглед цената на исковете и оплакванията,
съвпадащи с доводите, вече изразени в първа инстанция от същия представител.
Доклад по жалбата: Доставчикът кредитор сочи пороци на решението, изразяващи
се в нарушения на процесуалните правила по преценка на събраните доказателствата,
довели съответно до неправилно установени факти относно размера на договорената
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на договор, по който клиентът е ползвал
пакетна отстъпка от редовна цена на получено мобилно устройство, приспадната при
определяне на погасителен план за лизингови вноски. Сочи, че съдът е игнорирал уговорка
на страните както за стандартна цена на лизингована вещ, така и на намаляването й поради
обвързването с договора за мобилните услуги и съответно извода за липса на доказателства
за размер на отстъпка е необоснован. Оплаква се и за неправилна преценка на фактическия
състав, пораждащ право на доставчика да прекрати предсрочно абонаментния договор при
продължително неизпълнение на клиента, като сочи че правото му е предвидено в общи
условия без да се изисква изрично допълнително предизвестие, поради спецификата на
услугата и ограничаването на достъпа до мрежата при липса на предплащане на абонамент
за съответен месечен период. Позовава се и на установената практика на доставчика да
уведомява клиента с изпращане лично до него текстови съобщения с предупреждения за
поетапното ограничаване на ползването на услугите и фактическото спиране на изходящи, а
в последствие и входящи повиквания като поведение, индикиращо конклудентно
намерение на кредитора да прекрати изцяло предоставянето на услугата, както и
фактурирането в кредитно известие на вече недължими абонаменти за остатъчен период
като недвусмислено изявление за прекратяване, адресирано към клиента преди
начисляването на дължимата неустойка. С доводи за изцяло доказана по размер претенция,
доставчикът моли за уважаване на иска за установяване на това спорно вземане.
Особеният представител (назначен на ненамерен на постоянен и настоящ адрес
ответник) оспорва жалбата с доводи правилен извод на първата инстанция за
неоснователност на претенция, останала недоказана, поради неосигурените разноски за
събиране на допуснато доказателство за размера на отделните елементи, формиращи общо
фактурирана неустойка, вкл. и размера на разликата между редовната цена на лизинговото
устройство и тази, ползвана от клиента с отстъпка.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд съобразява, че
обжалваната част от решението касае прилагане на общи условия спрямо потребител, като
оспорени като неравноправни. Относимите норми на потребителската закрила с
императивен характер по специалния закон (чл. 146 ал. 2 вр. чл. 144 ал. 2 т. 5 ЗЗП) не са
били изрично обявени на страните, но съдът е обсъждал обстоятелствата по
2
добросъвестното договаряне на балансирани интереси на насрещните страни като е
квалифицирал защитата на потребителя по общия ред като възражение за порок на
договарянето(чл. 26 ЗЗД). Страните обаче са изложили вече становищата си именно по
критериите за неравноправно обвързване на потребителя, който не е имал възможност да
влияе върху съдържание на едностранно съставени от доставчик общи условия. В тази
насока са както оспорванията в отговора по иска, така и становището на ищеца по него и
поддържаните доводите в жалбата на въззивника. Затова и въззивният съд преценява, че не
се налага допълнително разясняване на приложимия императивен закон от въззивния съд.
Доводите изложени от страните съответстват на защитата в първата инстанция.
Страните нямат искания за събиране на нови доказателства.
По тези съображения и на осн. чл. 266 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, чрез
адв. Г. срещу решение №262188/06.07.2021г., постановено по гр.д. №9132/20г. по описа на
ВРС, В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен иск на кредитор за установяване на дължимостта
на остатък от вземане за неустойка начислена при прекратяване на абонаментен пакетен
договор за далекосъобщителни услуги за мобилен номер +359*********, в размер на
213.86лв, съответно на стойност на предоставено ползване на устройство XIOMI Redmi 5
Plus 64 GB Dual Blue.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на въззивника, че разходите по защита на въззиваем от
особен представител по реда на чл. 29 ал.3 ГПК се авансират от насрещна страна, като
ЗАДЪЛЖАВА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД в седмичен срок от уведомяването да
представи доказателства за внесени по депозитна сметка на Варненски окръжен съд в
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: CECBBGSF, IBAN: IBAN BG 32
CECB 9790 33C8 7843 00, разноски в размер на 150лв за възнаграждение на особен
представител за настояща инстанция, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при
неизпълнение на това задължение възнаграждението ще бъде изплатено от бюджета на съда,
като разхода ще бъде принудително събран от това задълженото лице, ведно с лихва по реда
на чл.77 ГПК, а съдът ще издаде служебно изпълнителен лист в своя полза без да изпраща
допълнително съобщение за доброволно изпълнение, като ще възложи и допълнителна такса
от 5лв на осъдената страна.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД(доставчик на електронни
съобщителни услуги) да посочи свой електронен адрес за връчване при условията на чл. 38
ал.2 ГПК, евентуално такъв адрес на пълномощника си, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната,
че при неизпълнение на това задължение до следващото съдебно заседание съдът ще
продължи да уведомява за следващи процесуални действия тази страна на електронен адрес
3
посочен в търговска кореспонденция (****@*******.**) и при липса на потвърждение на
получаване, съдът ще отчита срока по реда на чл. 41а. ал. 1 ГПК.
Указва на страните, че могат да посочат електронен адрес за връчване на съобщения,
или да поискат достъп до електронното дело и електронно уведомяване по делото след като
се регистрират като потребител в ЕПЕП и подаде заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules). Предупреждава страните, че
страната, получила чрез пълномощник достъп до книжа по делото (без поискано връчване
на съобщения чрез ЕПЕП) следва да потвърждава в 7 дневен срок получаването на
електронната кореспонденция, като при липса на такова потвърждаване съдът ще приеме, че
страната злоупотребява с данни по делото, получавани чрез ЕПЕП и ще прекрати
регистрирания достъп на пълномощника по това дело.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 3.11.2021г от 14.00 часа. Да се призоват страните
чрез пълномощниците.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, като
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото
заседание) правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудиран.
Препис от настоящото определение да се изпрати на пълномощниците, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба
№ 7 на МП. Към съобщение до въззивника да се приложи електронното копие от отговора
по жалбата, като съобщението до адв. Г. да се изпрати на електронен адрес, обявен в първа
инстанция (*******) след указание за потвърждаване на получаването на електронното
съобщение и известяване по телефон, посочен в становището на л. 84 от дело на ВРС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4