МОТИВИ
към
присъда
по НОХД № 2689/2018 година
по
описа на Специализирания наказателен съд, 6 с-в
Специализираната
прокуратура е внесла обвинителен акт в Специализирания наказателен съд с
обвинение срещу подсъдимите:
К.Х.К.,
ЕГН **********,
В ТОВА, ЧЕ:
В
периода от неустановена по делото дата от началото на м. декември 2016 г. до
22.01.2018 г. на територията на Р България, ГКПП Малко Търново към ГПУ Малко
Търново, РДГП Елхово, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.
93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно
на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 301,
ал. 1 от НК - пасивен подкуп, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, в която участвали още Д.С.Ю., ЕГН **********, Г.В.Т.,
ЕГН **********, Б.А.Д., ЕГН **********, С.П.А., ЕГН **********, Н.П.М., ЕГН **********,
Г.К.К., ЕГН ********** и П.И.Г., ЕГН **********, като
групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от
получаваните като подкуп парични суми - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.
2 вр. с ал. 2 НК
Б.А.Д.,
ЕГН **********,
В ТОВА, ЧЕ
В
периода от неустановена по делото дата от началото на м. декември 2016 г. до
22.01.2018 г. на територията на Р България, ГКПП Малко Търново към ГПУ Малко
Търново, РДГП Елхово, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.
93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно
на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 301,
ал. 1 от НК - пасивен подкуп, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, в която участвали още Д.С.Ю., ЕГН **********, Г.В.Т.,
ЕГН **********, К.Х.К., ЕГН **********, С.П.А., ЕГН **********, Н.П.М., ЕГН **********,
Г.К.К., ЕГН ********** и П.И.Г., ЕГН **********, като
групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от
получаваните като подкуп парични суми - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.
2, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
С.П.А.,
ЕГН **********,
В ТОВА, ЧЕ:
В
периода от неустановена по делото дата от началото на м. декември 2016 г. до
22.01.2018 г. на територията на Р България, ГКПП Малко Търново към ГПУ Малко
Търново, РДГП Елхово, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.
93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно
на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 301,
ал. 1 от НК - пасивен подкуп, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, в която участвали още Д.С.Ю., ЕГН **********, Г.В.Т.,
ЕГН **********, К.Х.К., ЕГН **********, Б.А.Д., ЕГН **********, Г.К.К., ЕГН **********, Н.П.М., ЕГН ********** и П.И.Г., ЕГН **********,
като групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от
получаваните като подкуп парични суми - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.
2, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
Н.П.М.,
ЕГН **********,
В ТОВА, ЧЕ:
В
периода от неустановена по делото дата от началото на м. декември 2016 г. до
22.01.2018 г. на територията на Р България, ГКПП Малко Търново към ГПУ Малко
Търново, РДГП Елхово, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.
93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно
на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 301,
ал. 1 от НК - пасивен подкуп, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, в която участвали още Д.С.Ю., ЕГН **********, Г.В.Т.,
ЕГН **********, К.Х.К., ЕГН **********, Б.А.Д., ЕГН **********, С.П.А., ЕГН **********,
Г.К.К., ЕГН ********** и П.И.Г., ЕГН **********, като
групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от
получаваните като подкуп парични суми - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.
2, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
П.И.Г.,
ЕГН **********,
В ТОВА, ЧЕ:
В
периода от неустановена по делото дата от началото на м. декември 2016 г. до
22.01.2018 г. на територията на Р България, ГКПП Малко Търново към ГПУ Малко
Търново, РДГП Елхово, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.
93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно
на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 301,
ал. 1 от НК - пасивен подкуп, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, в която участвали още Д.С.Ю., ЕГН **********, Г.В.Т.,
ЕГН **********, К.Х.К., ЕГН **********, Б.А.Д., ЕГН **********, С.П.А., ЕГН **********,
Н.П.М., ЕГН ********** и Г.К.К., ЕГН **********, като
групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от
получаваните като подкуп парични суми - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.
2, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
Г.К.К., ЕГН **********,
В ТОВА, ЧЕ:
В
периода от неустановена по делото дата от началото на м. декември 2016 г. до
22.01.2018 г. на територията на Р България, ГКПП Малко Търново към ГПУ Малко
Търново, РДГП Елхово, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.
93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно
на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 301,
ал. 1 от НК - пасивен подкуп, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, в която участвали още Д.С.Ю., ЕГН **********, Г.В.Т.,
ЕГН **********, К.Х.К., ЕГН **********, Б.А.Д., ЕГН **********, С.П.А., ЕГН **********,
Н.П.М., ЕГН ********** и П.И.Г., ЕГН **********, като групата е създадена с
користна цел - да извлича противозаконно облаги от получаваните като подкуп парични
суми - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
Г.В.Т.,
ЕГН **********,
В ТОВА, ЧЕ:
В
периода от неустановена по делото дата от началото на м. декември 2016 г. до
22.01.2018 г. на територията на Р България, ГКПП Малко Търново към ГПУ Малко
Търново, РДГП Елхово, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.
93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно
на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 301,
ал. 1 от НК - пасивен подкуп, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, в която участвали още Д.С.Ю., ЕГН **********, К.Х.К.,
ЕГН **********, Б.А.Д., ЕГН **********, С.П.А., ЕГН **********, Н.П.М., ЕГН **********,
П.И.Г., ЕГН ********** и Г.К.К., ЕГН **********, като
групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от
получаваните като подкуп парични суми - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.
2, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
Д.С.Ю., ЕГН **********,
В ТОВА, ЧЕ:
1.
В
периода от неустановена по делото дата от началото на м. декември 2016 г. до
22.01.2018 г. на територията на Р България, ГКПП Малко Търново към ГПУ Малко
Търново, РДГП Елхово, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.
93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно
на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 301,
ал. 1 от НК - пасивен подкуп, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, в която участвали още Г.В.Т., ЕГН **********, К.Х.К.,
ЕГН **********, Б.А.Д., ЕГН **********, С.П.А., ЕГН **********, Н.П.М., ЕГН **********,
П.И.Г., ЕГН ********** и Г.К.К., ЕГН **********, като
групата е създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от получаваните
като подкуп парични суми - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с
ал. 2 НК.
2.
На
неустановена по делото дата през м. декември 2016 г. на територията на Р
България, в района на ГКПП Малко Търново към ГПУ Малко Търново, РДГП Елхово, в
качеството му на длъжностно лице - старши полицай при РГДП Елхово, поискал и
приел дар - сумата от 50 (петдесет) лева от М. С. У., турски гражданин, с
турски идентификационен номер ***, пътуващ от Р България към Р Турция, за да не
извърши действие по служба - да не състави акт за установяване на
административно нарушение срещу М. С. У., турски гражданин, с турски
идентификационен номер ***, за това, че същият бил останал в страната след
изтичането на срока за пребиваване, по чл. 23 от Закона за чужденците в
Република България - административно нарушение по чл. 48, ал. 1 от ЗЧРБ - престъпление по чл. 301,
ал. 1 от НК.
В
хода на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа
изцяло внесения в Специализирания наказателен съд обвинителен акт, като отново
се спира на изложените в него обстоятелства. В пледоарията си по отношение на
показанията на свидетелите прокурор Детелина Ганчева отчита, че между
показанията от досъдебна и съдебна фази съществуват противоречия, дължащи се
според нея на изминалия продължителен период от време между датата на
възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите дават показания
и тази на разпита им в съдебна фаза. Счита, че следва да бъдат кредитирани от
съда депозираните в хода на досъдебната фаза показания, предвид близкия период
от време между обстоятелствата, за които свидетелстват и времето на
депозирането им пред съответния разследващ орган. Досежно обясненията на подсъдимите
в хода на съдебното следствие, представителят на обвинението намира изложените
в тях версии за израз на защитна позиция. Предлага да се кредитират единствено
тези, отнасящи се до служебното положение на подсъдимите, доколкото същите
намират опора в събраните по делото доказателства. Обвинителят смята, че
деянията са извършени от всеки един от подсъдимите умишлено при форма на вината
„пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 от НК и със специална цел. Същият
пледира всеки от подсъдимите да бъде признат за виновен по повдигнатите му
обвинения, като касателно наказанията, които следва да бъдат наложени и
определени от съда, счита, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да се
вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимите, а като отегчаващи вината
обстоятелства да бъдат отчетени сравнително продължителния период от време, през
който подсъдимите са участвали в организираната престъпна група, както и големият
брой участници в престъпното сдружение. Предлага на всяко едно от подсъдимите
лица да бъде наложено наказание за участието му в организираната престъпна
група в размер, близък до минимума, предвиден в закона за съответното деяние.
В
пледоарията си защитникът на подсъдимите С.А., Г.Т. и Д.Ю. - адв. С.И., предоставена
в писмен вид и прочетена в с.з. от неговия син и негов сътрудник П. С.И., прави
подробен анализ на свидетелските показания, като счита, че от същите не може да
се изведе никаква конкретика за осъществена от неговите подзащитни престъпна
дейност, вменена им по „огледално“ повдигнати обвинения по чл.321, ал.3, пр.2, т.2,
вр. ал.2 от НК. Процесуалният представител се позовава на оказан натиск при
депозиране на свидетелските показания на досъдебната фаза, като намира, че
същите след прочитането им в съдебната фаза не следва да се кредитират от съда,
тъй като счита, че начинът, по който същите били извлечени ги е опорочил като годен
доказателствен материал. По отношение на останалата част от материалите по
делото, адв. И. счита, че същите по своята същност не представляват никакво
доказателство, свидетелстващо за съществуването на организирана престъпна група,
съобразно дефиницията и изискванията за такава в чл.93, т.20 от НК, поради
което намира, че единствената възможна присъда по отношение на обвиненията, повдигнати
на неговите подзащитни, се явява оправдателната.
На
следващо място, в пледоарията си адв. И. се спира и върху повдигнатото
обвинение спрямо подс. Ю. за вторична престъпна дейност по чл.301, ал.1 от НК.
Защитата изтъква, че не са положени достатъчно усилия за намирането и
довеждането за разпит в с.з. на св. М.С.У., а с прочитането на показанията му
от досъдебната фаза в с.з. съдът е променил „целите и смисъла на тази
законодателна възможност“. В пледоарията си адв. И. застъпва тезата, че така
повдигнатото обвинение не е доказано, като в подкрепа на оправдателната си теза
сочи показанията в с.з. на св. С.У., съпруга на св. М.С.У., както и приложените
по делото писмени доказателства. По отношение изясняване на реалната фактическа
обстановка по това обвинение, процесуалният представител счита, че следва да
посочи, че съгласно предоставена справка на 19 декември 2016 година в 11:17 чaса св. М.У. е напуснал територията на страната с документ
серия U ***, който бил обработен от служителя Г. В.. Предвид, че подс. Ю. не е
осъществявал контрол спрямо св. М.У., адвокатът твърди, че неговият подзащитен
няма как да е имал правомощия да съставя акт при установено нарушение, а оттам
и да се възползва от неследващи облаги с цел избягване съставянето на такъв.
В
допълнение защитата засяга и осъщественото от св. М.У. разпознаване на подс. Ю..
Според адв. И. разследващите органи с цел вменяване във вина на Ю. престъпление
по чл.301, ал.1 от НК в предоставения на св. М.У. фотоалбум за разпознаване на
лица поставили снимки на хора, които не били служители на ГКПП Малко Търново. В
цитирания фотоалбум била поставена снимката единствено на подс. Ю., без
прилагане на снимка на служителя В., който според защитата реално е осъществил
проверката на свидетеля. По така изложеното защитникът пледира за оправдателна
присъда и по второто повдигнато спрямо подс. Ю. обвинение.
Подсъдимите
А. и Т. подържат становището на защитника си, като заявяват, че нямат нищо общо
с инкриминираните в обвинителния акт деяния. Молят за оправдателна присъда по
повдигнатото им обвинение.
М.Ю.,
защитник на подс. Ю., както и самият подс. Ю. молят съдът да приложи закона и
да се произнесе с оправдателна присъда.
В
пледоарията си защитникът на подсъдимия Б.Д. – адв. К. твърди, че в наказателното
производство не са събрани нито преки, нито косвени доказателства, обосноваващи
безспорния правен извод за съпричастност на неговия подзащитен към
инкриминираните деяния. Смята, че в обвинителния акт не е индивидуализирано и
не е подкрепено от доказателства вмененото престъпно участие в ОПГ на всеки
един от процесните подсъдими. Адв. К. също прави
подробен анализ на свидетелските показания, като счита, че те по своята същност
са уклончиви и без никаква правна връзка с делото. Изтъква, че св. П.И., като началник
на ГКПП Малко Търново през инкриминирания период, познава добре спецификата на работа
на служителите, поради което в пълна степен изяснява осъществявания от
служителите граничен контрол. Процесуалният представител на подс. Д. посочва, че
от приобщените към делото ВДС от експлоатирани СРС, които са предявени на
страните, се потвърждава липсата на каквато и да било съпричастност на
подсъдимите лица към вмененото им във вина престъпление. Защитата изтъква, че
във файловете никъде не се е видяло подс. Д. и подс. К. да предават на
служителите от смяната пари. Твърди, че единственото, което се е видяло на тези
ВДС е взимането на пари от граничен полицай, който не бил сред подсъдимите по
делото. Адвокатът допълва, че подс. Д. многократно в хода на съдебното
производство е давал обяснения, които освен за защита били източник на логични,
непротиворечиви и достоверни доказателства. Подсъдимият Б.Д. се присъединява
към казаното от защитника си, като допълва, че в показанията на анонимните свидетели
се обхващали периоди, в които той не бил на работа. При упражняване на правото
си за последна дума, подс. Д. моли за оправдателна присъда.
В
пледоарията си защитникът на подсъдимия К.К. – адв. М.
твърди, че по делото не са събрани редовни доказателства, които да подкрепят изготвените
ВДС, на които се виждат банкноти, за които счита, че били подхвърляни по
сценарии. Според защитата не се вижда предаване на пари на началника на смяната,
нито да се уведомява, че има взети от преминаващи лица пари. Адв. М. допълва, че показанията на анонимните свидетели, възприети
буквално от служителите в Дирекция „Вътрешна сигурност“ не се подкрепяли от
нито едно доказателство. Подс. К. се счита за невиновен
за участие в организирана престъпна група и моли да бъде оправдан.
В
пледоарията си защитникът на подсъдимия Н.М. – адв. Б. изтъква, че няма как да
има организирана престъпна група между лица от различни смени, които нямало как
по време на оперативка за предаване на дежурство да осъществяват разпределяне
на пари. Твърди, че от изгледаните в с.з. видеофайлове не се е видяло
присъствието на подсъдимите Н.М. и Г.К., а причината според него е, че те не
участват в ОПГ, за която имат повдигнато обвинение. Адв.
Б. допълва, че в наказателното производство не се съдържат и показания на нито
един свидетел, уличаващи подс. К. в престъпление. Подсъдимият М. подържа
становището на защитника си, като заявява, че няма нищо общо с инкриминираните в
обвинителния акт деяния. Моли за оправдателна присъда по повдигнатото му
обвинение.
Адв.
Т., защитник на подс. П.Г., се присъединява към казаното от адв. К. и адв. М., като
обръща внимание на протоколите за доброволно предаване, с които свидетелите с
тайна самоличност предават на органите на разследването индивидуализирани по
вид банкноти. Адв. Т. твърди, че неизяснен остава
пътят на тези парични знаци от момента на постъпването им у анонимните свидетели
до предаването им. Не става ясно как тези банкноти са попаднали във физическа
власт на доброволно предаващите ги свидетели с №№228 и 229, което от своя страна
не доказва, че именно тези пари са предмет на престъпна дейност. Процесуалният
представител на подс. Г. счита, че в показанията на тези свидетели „личи
пристрастност“, което от своя страна подлага на съмнение тяхната достоверност.
Допълва, че това съмнение се задълбочава от липсата на други подкрепящи ги
доказателства, което се изтъква от защитата като основание тези показания не
бъдат ценени от съда. Подсъдимият П.Г. се присъединява към казаното от защитника
си, като се счита за невиновен за участие в организирана престъпна група. При
упражняване на правото си за последна дума моли за оправдателна присъда.
Адв.
Л., защитник на подс. Г.К. се присъединява към казаното в пледоариите на
нейните колеги адвокати. Защитникът твърди, че по делото „няма абсолютно
никакви годни доказателства по отношение на претенциите на обвинението за
съществуваща престъпна група“, участник в която да е нейният подзащитен. Адв. Л. счита, че нейният доверител не е бил на работа на
ГКПП Малко Търново през инкриминирания период, като изтъква, че в показанията
на свидетелите с тайна самоличност не се съдържат данни за съпричастност на
подс. К. към престъпна деятелност от служители на гранична полиция. Подсъдимият
К. подържа становището на защитника си, като заявява, че няма нищо общо с
инкриминираните в обвинителния акт деяния. Моли за оправдателна присъда по
повдигнатото му обвинение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
К.Х.К. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, с висше образование, неженен, месторабота: ГКПП „Малко
Търново“ – командир на отделение, живущ ***, ЕГН **********.
Б.А.Д. е роден на *** г. в гр. ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, неженен, месторабота: ГКПП „Малко Търново“ –
полицейски инспектор, началник смяна, живущ ***, ЕГН **********.
С.П.А. е роден на *** г. в гр. Малко
Търново, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен,
месторабота: ГКПП „Малко Търново“– старши полицай, живущ ***, ЕГН **********.
Н.П.М. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, с висше образование, разведен, месторабота: ГКПП „Малко
Търново“ - старши полицай, живущ ***, ЕГН **********.
П.И.Г. е роден на *** г. в гр. Малко Търново,
българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, месторабота:
ГКПП „Малко Търново“ - командир на отделение, живущ ***, aп.
1, ЕГН **********.
Г.К.К.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование,
женен, месторабота: ГКПП „Малко Търново“ – полицейски инспектор V-та степен, началник
на смяна, желая да получавам призовки и съобщения на служебния адрес на адв. Л.
*** **, ЕГН **********.
Г.В.Т. е роден на *** г. в гр. ***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование,
женен, месторабота: ГКПП „Малко Търново“ – старши
полицай, живущ ***, ЕГН **********.
Д.С.Ю. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, със
средно образование, женен, месторабота: ГКПП „Малко Търново“- старши полицай, живущ ***, ЕГН **********.
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба за граничните
контролно-пропускателни пунктове /Приета с ПМС № 104 от 20.05.2002 г./ „граничните
контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) са обособени територии със специален
режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища,
както и на територията на международни железопътни гари, летища и пристанища за
обществен транспорт, през които единствено се разрешава преминаването на
държавната граница, ако не е предвидено друго в международен договор“.
В настоящия случай граничните проверки се осъществявали от
граничните полицаи на ГКПП Малко Търново при Гранично полицейско управление
Малко Търново /ГПУ Малко Търново/ в Регионална дирекция „Гранична полиция"
- Елхово /РДГП – Елхово/. РДГП - Елхово е териториална структура на Главна
дирекция „Гранична полиция”, която изпълнява функциите и задачите си по охрана
и контрол на държавната граница на Р България и Р Турция, явяваща се външна
граница на ЕС. Зоната на отговорност на РДГП Елхово е разположена на
територията на областите Бургас, Ямбол, Хасково и седемте общини – Царево, Малко
Търново, Средец, Болярово, Елхово, Тополовград и Свиленград. В структурата на
РДГП Елхово влизат пет гранични полицейски управления - ГПУ Малко Търново; ГПУ
Средец; ГПУ Болярово; ГПУ Елхово и ГПУ Свиленград. ГКПП Малко Търново, разположено
на международния път Е-87 (гр. Бургас – гр. Малко Търново – ГКПП Дерекьой, Р Турция – гр. Къркларели),
е част от ГПУ Малко Търново. ГКПП Малко Търново не е предвидено за преминаване
на тежкотоварни МПС и обслужва предимно туристическия трафик – леки МПС и
автобуси.
Съгласно чл.28 от Наредба за граничните
контролно-пропускателни пунктове „основна
форма на организацията на работа на ГКПП са дежурните смени, съставени от
служители на съответните ведомства за граничен контрол“. Съгласно чл.12, ал.1
от Инструкция № 8121з-813 от 9 юли 2015 г. за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни
пунктове /наричана за краткост Инструкция № 8121з-813/ „началниците на ГКПП и
техните заместници непосредствено планират, организират, участват, ръководят и
контролират изпълнението на задачите по осъществяването на граничните проверки
на ГКПП“. Граничните полицаи изпълняват функциите си на ГКПП в рамките на щатно
обособени групи или във формирани по предложение на началника на граничния
пункт смени /чл.14, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/.
Началникът на ГКПП Малко Търново изготвя месечни графици, в
които определя кои служители коя смяна ще работят, при спазване на нормите за междуседмична и междудневна
почивка. Съответният месечен график след изготвянето му се изпраща на началника
на Гранично управление Малко Търново за утвърждаване, съблюдавайки процедурата,
имплементирана в разпоредбата на чл.14, ал.2 от Инструкция № 8121з-813.
Дежурната смяна се ръководи от
началник на група/смяна (командир на отделение) съгласно чл.15, ал.1 от
Инструкция № 8121з-813/. По време на дежурството на ГКПП всички служители от
групата/смяната и придадените служители са подчинени на началника на
група/смяна (командира на отделение). В началото на всяка една дежурна смяна се
извършва инструктаж на служителите, след което те приемат печатите, с
които ще работят през деня на трасето, където преминават пътниците. Този инструктаж се води от
началника на група/смяна (командирът на отделение), който извършва и
първоначално разпределение на състава на смяната по работни места /чл.17, ал.1
от Инструкция № 8121з-813/ с помощта на компютърен модул, който се
нарича модул „Ротация“, създаден на шосейните карти, против антикорупционни
прояви на служители. Модул„Ротация“
представлява една компютърна конфигурация /компютърна програма/, в която в
началото на смяната началникът на смяната, а когато го няма командирът на
отделение, въвеждат ръчно имената на служителите от съответната смяна, които ще
работят с паролите си и печатите на вход и изход и компютърната система
определя кой къде ще работи, на кое гише през съответното дежурство. Така в
началото на смяната се извършва начална ротация.
ГКПП
Малко Търново не е предвидено за преминаване на тежкотоварни МПС, поради което
обслужва предимно туристическия трафик – леки МПС и автобуси. Граничната
проверка, осъществявана от граничните полицаи се състои в проверка на паспорти
и други документи на преминаващите лица, както и проверка на документите, съпътстващи
преминаващите през пункта транспортни средства, т. нар проверка на „първа
линия“. При определени ситуации е възможно да се осъществи допълнителна, по-голяма
по обем проверка, която по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 март 2016 година се обозначава като „проверка на
втора линия“. Това е „последваща проверка, която може да се извърши на
специално място, различно от мястото, където се проверяват всички лица (първа
линия)“. „Втора
линия“ на проверка се помещава в административната сграда на ГКПП Малко
Търново. За тези проверки се съставят
протоколи, които се предоставят на гражданите за запознаване със същите. ГКПП
разполага с 8 работни места за първа линия и едно за контрол на втора линия. ГКПП
разполага и с общо 10 броя гранични печати. Те имат номера, но не са
индивидуални.
По своето същество работата на служителите, поставени на
„първа линия“ изисква по-голям професионален стаж и опит, тъй като именно те на
база на предоставените им документи преценяват доколко спрямо лицето или
превозното средство, чиито документи се проверяват в АИС „Граничен контрол“, следва
да се приложи допълнителна проверка на „втора линия“. Граничните полицаи на
първа линия осъществяват два вида проверки – минимални гранични проверки и
цялостни гранични проверки. На минимална гранична проверка подлежат по правило
лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза.
Цялостните гранични проверки се извършват спрямо чуждестранни граждани, влизащи
и излизащи от страната. Проверката на автобуси се осъществява от двама гранични
полицаи. Единият събира паспортите на лицата, които след това се проверяват в
АИС „Граничен контрол“. Другият проверява багажа в товарните отделения на
автобуса. При възникване на проблем с документите на лице, което не говори
български език, стюардите играят ролята на преводачи. Стюардите са и лицата, които
заедно с шофьора съдействат на граничните полицаи при осъществяваните от тях
проверки в автобуса, като предоставят паспортите на пътниците на граничните
полицаи и съответно ги връщат след проверката.
ГКПП Малко Търново се състои по щат от 51 човека - началник
и заместник-началник, с четирима началници на смени, с четирима командира на
отделение, 35 старши гранични полицаи, четирима водачи на служебни кучета, трима
системни оператора, параджии и чистачи. На пункта има
четири смени. Смените са 12 часови, разпределени от 08:00 ч. до 20:00 ч. и от
20:00 ч. до 08:00 часа. През инкриминирания период не всички позиции били
заети.
Към началото на м. декември 2016 г. подсъдимите били
служители на ГДГП, РДГП „Елхово", ГКПП „Малко Търново". Подсъдимият
К.Х.К., ЕГН ********** заемал длъжността младши експерт, „Командир на
отделение" към ГДГП, РДГП „Елхово", ГКПП „Малко Търново"; подсъдимият
Б.А.Д., ЕГН ********** заемал длъжността полицейски инспектор V степен към
ГДГП, РДГП „Елхово", ГКПП „Малко Търново"; подсъдимият С.П.А., ЕГН
**********, заемал длъжността младши инспектор, старши полицай към ГДГП, РДГП
„Елхово", ГКПП „Малко Търново"; подсъдимият Н.П.М., ЕГН **********,
заемал длъжността младши инспектор, старши полицай към ГДГП, РДГП „Елхово",
ГКПП „Малко Търново"; подсъдимият П.И.Г., ЕГН **********, заемал
длъжността младши експерт, командир на отделение към ГДГП, РДГП „Елхово", ГКПП
„Малко Търново"; подсъдимият Г.К.К., ЕГН **********,
заемал длъжността младши инспектор, старши полицай при към ГДГП, РДГП „Елхово",
ГКПП „Малко Търново"; подсъдимият Г.В.Т., ЕГН **********, заемал
длъжността младши инспектор, старши полицай към ГДГП, РДГП „Елхово", ГКПП
„Малко Търново"; подсъдимият Д.С.Ю., ЕГН **********, заемал
длъжността младши инспектор, старши полицай към ГДГП, РДГП „Елхово", ГКПП
„Малко Търново".Всеки един от подсъдимите имал
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б.“а“НК.На
всеки от тях им е било възложено да изпълнава срещу
възнаграждение работа в ГДГП, РДГП „Елхово", ГКПП „Малко Търново".
Подсъдимият Б.Д. като началник смяна,
а когато той отсъствал подс. К.К. като командир на
отделението и подс. П.Г., когато бил разпределен по график като командир на
отделение, извършвали разпределението на местата, на които служителите осъществявали
своите дежурства. Подсъдимите К., Д. и Г. ръчно залагали в модул „Ротация“ служители
от смяната, на които имали доверие. С това било подсигурявано разпределението
на поне трима доверени лица на подсъдимите на т.нар. „възлови“ места, т.е.
постовете, при които имало реална възможност за физически контакт с
преминаващите през пункта лица. Това били гишетата за проверка на ГКПП Малко
Търново. Те били четири на брой - №№9, 10, 11 и 12, като основните места за
дежурства били гише №9 на вход от Р Турция към Р България и гише №10 на изход
от Р България към Р Турция. На тях работел по един служител. Другите двама, които
били включени във фонова ротация се водели мобилни места и те обслужвали гише
№11 и гише №12, но винаги отговаряли за преминаващите автобуси през пункта.
Подсъдимите
К., Д. и Г. осъществявали фиктивна ротация като от всички 10 служители, от
които се състояла всяка смяна, те залагали в системата определени от тях
четирима служители, които да се разпределят „случайно“ от модул „Ротация“ на
едно от четирите гишета. За целта определяли трима служители, които били с
повече опит /от повече време на служба/ и с които били в близки отношения –
подс. Д.Ю. и подс. Г.Т., като определяли още един служител, който е от по –
младите, за да може по този начин и по – младите гранични полицаи да се обучават,
с цел включването им в добре функциониращата в ОПГ схема за получаване на
неследващи се парични средства или други облаги като вода, чай, кола, сладки
изделия и др. Залагайки служители за ротация в компютъра на такъв принцип, подсъдимите
К., Д. и Г. осигурявали среда и условия за безпроблемното искане на пари от
преминаващите през пункта пътници. Подсъдимите Г.Т. и Д.Ю., като доверени лица били
разпределяни от системата на гишета за вход и изход, които били „първа линия“. Подсъдимите Д.Ю. и Г.Т. говорели свободно турски език и
съответно тяхната роля в създаденото ОПГ била да притискат преминаващите през
ГКПП Малко Търново за даването на пари с цел безпрепятственото им преминаване
през пункта. Ако някой от подсъдимите Ю. или Т. отсъствал по една или
друга причина, на негово място задължително застъпвал командирът на отделение, с
което се запазвало статуквото.
Освен
тези четирима служители на „първа линия“, останалите служители от всяка смяна
се разпределяли на двете бариери, при Централната алармена система и
видеонаблюдението на пункта, като един служител заставал на „физическа проверка“.
Връзката между всички служители в смяната се осъществявала от началника на
смяната или от командира на отделението с цел действията между служителите да
бъдат синхронизирани. Така когато е установена нередовност у даден пътник на
„първа линия“ от доверените четири лица, той се пропускал по нататък след даден
„рушвет“. Служителите на последните две бариери също осъществявали контрол. Те от
своя страна не правели пълна проверка, когато установявали някаква нередност у
пътник, тъй като знаели, че даден пътник щом е преминал първоначалната проверка
или е редовен или е нередовен, но е дал рушвет.
Съгласно
разпореждане на началника на смяната всеки полицай, който взимал пари следвало
да се „освободи“ от тях в най-кратки срокове, като за тази цел периодично се предавали
взетите пари на началника или на командира на отделението, където се събирали
общо. Всички събрани пари по време на смяната се криели в метална каса, намираща
се вдясно след вратата в помещението, ползвано от началника на смяната подс. Д.
и командира на отделението подс. К., ключ от която каса имали двамата подсъдими.
Така подсъдимите К. и Д. събирали парите от „случайно избраните от системата“ доверени
гранични полицаи и след това цялата сума я раздавали в края на смяната между
всички служители, за да може тези, които не са искали и получавали пари от
преминаващите през ГКПП Малко Търново да се чувстват съпричастни към схемата и
да не издават взимащите подкуп гранични полицаи. Всички служители били
инструктирани от началника на смяната/командира на отделението да внимават
когато му носят пари, това да не е в присъствието на началника на пункта, св. П.Р.И.,
който заемал тази длъжност от септември 2016 г., т.е през целия инкриминиран
период.
Събраните
пари от граничните полицаи били предавани на началник смяната или командира на
отделение, лично от всеки, който ги е събирал. Обикновено това ставало при
първа възможност, или в края на работния ден, като се гледало да не се държат
от полицая, който ги е взел. Предаването се случвало или на ръка, директно към
началник смяната или командир на отделението, или чрез поставяне на сумата на
предварително определено място, или в стаята на подс. Д. в административната
сграда. След като началник смяната прибирал цялата сума, в края на работната
смяна парите били разпределяни от началник смяната или командира на отделението
в служебните помещения, което за дневна смяна било след 19:00 часа, а за нощна
смяна – след 07:00 часа. Служителите получавали суми, определяни по усмотрение
на началник смяната или на командира на отделението, когато сумите се раздавали
от него, в зависимост от общата сума, която е събрана за цялата смяна.
Единствено началник смяната или командирът на отделението знаел колко точно е
събраната сума. Така на 21.01.2017 г. подс. Б.Д. е раздавал сума от по 20 лева
на всеки от служителите от текущата смяна, като ситуацията се повторила и след
нощната смяна на 25.01.2017 г., и след нощната смяна на 29.01.2017 г., като на
последната дата събраните пари били раздавани от подс. Б.Д. в служебната му
стая в административната сграда на ГКПП Малко Търново.
За нощната смяна, която
е била на 06.02.2017 г., разпределението на постовете е било идентично с
описаното в предходната смяна. През тази нощна смяна са преминали 13 автобуса
на вход и на изход. В края на дежурство на 07.02.2017 г. Б.Д. е раздал
събраните пари от нощната и дневната смяна, като за всеки служител сумите
варирали в зависимост от приноса и мястото, където са били. Част от раздадените
пари отново са предадени с протокол за доброволно предаване. Същата
схема била приложена и на 09.02.2017 г., като отново след приключване на
смяната са раздавани пари на служителите.
Подсъдимият К.К., който заемал
длъжността командир на отделение при отсъствие на подс. Б.Д. го замествал на
втора линия. Заместване
между подс. К. и подс. Д. се осъществявало и при разпределянето на парите в
края на смяната. Пример за такъв случай на „заместване“ при разпределянето на
неследващи се парични облаги бил на 11.12.2016 г., при дежурство нощна смяна, когато
парите, които били събрани били раздадени от подс. К.К.,
тъй като началника на смяната към края на смяната не бил на работа. На следните
дати: 23.12.2016 г., в края на дневната смяна, на 24.12.2016 г., след нощната
смяна, на 29.12.2016 г. и на 17.01.2017 г., след нощната смяна, подс. К.К. е раздавал на всеки един от служителите от смяната суми
в размер от по 20 и 30 лева, в зависимост от събраните през деня пари.
Имало е случаи когато подс. Б.Д. и подс. К.К.
били заедно на втора линия. Важно за участниците в ОПГ било да се осигурява
непрекъснато присъствие на началник смяната или на командира на отделението, който
да контролира събирането на пари от проверяващите на „първа линия“ гранични
полицаи.
Подсъдимите
искали и получавали различни суми пари както от случайно преминаващи през ГКПП
Малко Търново лица, така и от редовно преминаващи. Когато преминаващите лица, от
които са искани пари, нямали в наличност пари, от тях се искали цигари, алкохол
или други стоки за „почерпка“. За целта използвали една схема, която прилагали съобразно
конкретната ситуация, като не пропускали всяка удобна за тях възможност с думи
или с конклудентни действия /с отваряне на паспорта, чрез
показване с длан, че няма нищо, което да е оставено в него/ да поискат пари в
различна валута, за които нямат законно право. Така, когато дадено лице било в
нарушение, което е можело да бъде пренебрегнато /нямало зелена карта, но твърдяло,
че пътува до Малко Търново/ граничният полицай изисквал от съответното лице
сума пари обикновено в размер на 20 лева, след което лицето било пропускано в
страната. Когато лицето не се досещало само, че трябва да заплати пари, за да
бъде пропуснато, се подканяло с думите на турски: „Комшо,
йок чорба“ или „Комшо, да
почерпиш“. В резултат от незаконните действия на граничните полицаи шофьорът
взимал талона на автомобила, влизал обратно в автомобила, поставял парите в
паспорта или в талона и се връщал отново да даде документите за проверка на
полицая, който бил на гишето на „първа линия“.
Спрямо
турски граждани се изисквало даването на определена сума пари и когато е
превишил дните за престой в Р България или когато е изтекло разрешителното му
за пребиваване. Спрямо българските гражданин схемата била прилагана под
претекст, че не могат да бъдат пропуснати в страната, тъй като валидността на
паспорта им изтичала, вследствие на което погрешно им е разяснявано, че ще бъдат
глобени или няма да бъдат допуснати, освен ако не дадат някаква сума и с
уговорката, че следва да отидат и да си подменят документите в паспортна
служба. В зависимост от нарушението, за паспорт с изтекъл срок сумата, която се
предавала на граничните полицаи достигала и 50 лева.
Друг
повод за търсене на пари от преминаващите през ГКПП Малко Търново било
наличието на някакви повреди по автомобила, а същевременно управляващият
автомобила нямал документ за повредата. В този случай от лицето се изисквал
протокол за ПТП и ако не бил съставен такъв протокол, на лицето било разяснявано,
че има проблем и ще му бъде наложена глоба. По този начин у лицето се създавало
страх, че глобата е висока и че ще бъде възпрепятствано неговото преминаване
през граничния пункт. Лицето било притискано да даде определена сума, за да
продължи пътя до крайната си дестинация. В някои от случаите, когато било
удобно, лицето било привиквано в общите помещения, където се обсъждали със
служител на „Гранична полиция“ сумата, която трябвало да даде, и след като бъде
дадена тази сума, на лицето се казвало, че трябва да си оправи щетите и било
пропускано в страната. Ако не даде сумата, било заплашвано, че ще бъде върнато
обратно в Турция. Самото връщане се извършвало от служителите на ГКПП Малко
Търново. Официално това ставало с надлежен протокол за отказ за влизане. Когато
преценявали, че не могат да бъдат поискани пари от конкретното лице или то
откажело да даде пари, те не му обработвали паспорта, а лицето било връщано в
страната, от която идва, без да му бъде издаван такъв протокол, с неофициалното
обяснение, че няма как да бъде допуснат в Р България. Когато обаче някое лице даде
пари и наистина има нередовност, се пропускало винаги със знанието на командира
на отделението или началника на смяната, който е информиран от този, който
пропуска конкретния гражданин.
От
български автобуси и от български туристи се избягвало да се иска парична сума
по описаната схема, тъй като служителите изрично били „инструктирани“ от
началника на смяната, че именно те можело да създадат бъдещ проблем в резултат
на оплакване от тяхна страна.
Ясно
изразената роля на подс. Б.Д. като участник в ОПГ, който мотивирал служителите
си да вземат пари, които не им се следват по право, се доказва от случай от
07.12.2016 г. Тогава началник на смяната бил подс. Д., видно от приложен график
на л.430, том 2 от съдебна фаза, който използвайки нивото на субординация, в
което попада предвид заеманата длъжност, изрично напомнил на извършващия
проверка граничен полицай, че от жена, която често пътувала, занимаваща се със
земеделие и търговия, следвало да се вземат пари, тъй като тя без проблеми, редовно
давала парична сума. Сумата в размер на 10 лева била заплатена от нея, след
като ги поставила в паспорта. Неправомерните действия, които той и неговите
колеги – гранични служители извършвали през инкриминирания период и фактът на
осъзнаване на тази престъпна деятелност намира ярък израз в проведения на
20.12.2016 г. инструктаж от подс. Б.Д., когато той предупредил граничните
полицаи от смяната, че следва да бъдат особено внимателни при искането и
вземането на пари от преминаващите, тъй като било възможно да има проблеми и
провокации от лица.
По
отношение на съпричастността на подс. Г.Т. към съществуващата ОПГ пример е
случай от 05.02.2017 г. когато на работа била разпределена втора смяна, ръководен
от началник смяна подс. Б.Д. и с гранични полицаи подс. Д.Ю. и подс. Г.Т., които
били дневна смяна, видно от приложен към делото график /л.436, том 2 от съдебна
фаза/. При преминаването на лек автомобил с турска регистрация е констатирана
липса на здравна осигуровка на пътуваща жена в автомобила, от която подс. Г.Т.
поискал да му заплати, за да я пропусне. Тази жена не носела пари в себе си и е
взела пари от останалите пътници в колата, поставила ги в паспорта и по този
начин ги предала на подс. Т.. След като взел парите, подс. Т. пропуснал
безпрепятствено жената.
През
инкриминирания период турските шофьорски книжки представлявали пластики само с
надпис на турски език. Съгласно законодателството на Европейския съюз те били
невалидни, ако не били придружени с превод на шофьорската книжка на български
или английски език или с международна шофьорска книжка, като преводът
представлявал данните на шофьорската книжка, изписани на един лист. Този превод
бил заверен с печат. В много случаи липсвал такъв превод у преминаващите през
ГКПП Малко Търново и това се използвало като пореден повод, за да бъде притиснато
лицето да даде някаква сума на граничния полицай. За липса на валидна книжка
или превод, сумата била 20-30 лева или съответната равностойност в евро, долари
или турски лири. Имало изискване лицето, което влизало в Р България да представя
доказателство за наличие на определена сума пари по Закона за чужденците в Р
България, медицинска застраховка и хотелска резервация. Ако не можело да докаже
наличието на пари, трябвало да представи двупосочен билет за пътуването си.
Изисквали се покани, когато визата била за гостуване. Тъй като тези изисквания
трудно се изпълнявали от преминаващите през пункта, граничните полицаи често
използвали това като основание за получаване на неследващи им се парични
облаги. Когато лицето не се съгласявало да даде исканата парична сума, на
лицето се издавало протокол за отказ, като имало и случаи да му бъде отказван
достъп, без да му бъде издаден съответен протокол. Когато турските граждани
нямали медицинска застраховка, същите не се пропускали докато не заплащали исканата
сума пари като подкуп. Размерът на сумата в тези случаи се определял
индивидуално и в зависимост от
Проверката на автобусите, преминаващи
през ГКПП Малко Търново, осъществявана от участниците в създаденото ОПГ, протичала
по следния начин:
Автобусите
обичайно преминавали на вход от Турция в часовия диапазон 12:30 часа до 15:30
часа, а на изход към Турция това ставало между 13:30 часа до 16:30 часа. По
време на нощните смени автобусите влизали от 00:30 часа до 02:30 часа и излизали
от България от 01:00 часа до 03:00 часа. Средно на смяна минавали до 5 автобуса,
като зимата били и по-малко. Граничният полицай, съответно подс. Ю. и подс. Т.,
а в отделни случаи и подс. Б.Д., се качвал в автобуса, събирал паспортите на
пътуващите, като обикновено на последно място се взимали паспортите на екипажа
на автобуса, като именно в тези последни паспорти, често се слагали пари около
100 лв., които били предвидени като вид такса за безпрепятственото преминаване
на граничния пункт. Това се правело с фирмите „Нишикли“, „Метро“, „Истанбул Сейхат“, „Юнион Ивкони“, „Юзлем“ и „Селчук“. В случай че някой от горецитираните
гранични полицаи установи проблем с документите на даден пътник, и след
съгласуване с началника на смяната подс. Б.Д., граничният полицай разговарял
със стюарда, който бил използван само за посредник, като в разговора били
използвани думите „протокол“ или „нерде протокол“. Стюардът
уведомявал съответния пътник, че има проблем с документите му, като предавал
разговора с граничния служител, след което връщал документите на пътника. Така
пътникът разбирал, че документите му се връщат, за да бъде поставено в тях съответна
сума и отново давал паспорта съответно на подс. Ю., на подс. Т. или на подс. Д..
По така изградената схема се действало на 01.02.2017г. когато началник на
смяната бил подс. Б.Д., а гранични полицаи на дневна смяна били подс. Д.Ю. и
подс. Г.Т., видно от приложен по делото график за м. февруари 2017 г. /л.436, том
2 от съдебната фаза/. От граничните полицаи подс. Ю. и подс. Т. са събирани
пари от преминалите няколко автобуса на фирма „Нишикли”. В края на работната
смяна лично подс. Б.Д. разпределил различни суми на дежурните гранични полицаи,
като банкноти с номинал от 10 /десет/ лева с номер
БМ0795618 и с номинал от 10 /десет/ лева с номер Б00966241, получена от св.№229
в края на смяната на 01.02.2017 г. лично от Б.Д., които са предадени с протокол
за доброволно предаване /т.3, л.73 от ДП/. На
сутринта след приключване на нощно дежурство на 02.02.2017г.
отново лично подс. Б.Д. е раздал на всички служители от смяната, част от която
били подс. Ю. и подс. Т., пари, получени от преминаващите през нощта автобуси
на фирмите „Нишикли”, „Метро“, „Алпар“, „Юзлем“, „Истанбул Сеат“ и „Кондор“, като банкнота с номинал
от 20 /двадесет/ лева с номер е предадена от св. №229 с протокол за доброволно
предаване /т.3, л.73 от ДП/.
Друг пример за
така изградената схема в процесната ОПГ е случай от дата 19.12.2016 г., когато
след 13:00 часа в автобус на фирма „Нишикли“ на трасе „вход“ бил констатиран
проблем с жена от турски произход, като проблемът бил свързан с липса на
медицинска застраховка и необходимата изрична резервация за хотел. След
проведен разговор с граничния полицай Й. И., жената е дала банкнота от 20 лева,
като Й. И. е предал тази банкнота на подс. К.К.. На
същата дата 19.12.2016 г., преминаващ автобус на фирма „Юзлем“,
отново на „вход“ в Р България, отново при проблем с пътник, но в този случай директно
подс. К.К. поискал пари и парите били поставени от
стюарда на автобуса в паспорта му, като по този начин била получена сумата от
20 щатски долара. В края на тази смяна, поради отсъствието на подс. Б.Д., събраните
пари били разпределяни между дежурните гранични полицаи от подс. К.К.. Конкретната фактическа обстановка се потвърждава от
приложените по делото графици /л.430, том 2 от съдебната фаза/.
По отношение на
съпричастността на подс. С.А. към създадената ОПГ е пример от 30-ти срещу
31.01.2017 г., когато видно от приложен график за дежурства за м.януари 2017г. /л.434,
том 2 от съдебната фаза/ нощно дежурство бил разпределен подс. С.А.. Тогава за
дежурство на гише №9 освен подс. С.А. бил разпределен и Красимир Кисов. В
началото на тази смяна, посока от Турция към България преминали един автобус на
фирма „Юзлем“ с турска регистрация и три автобуса на
фирма „Нишикли” или общо четири автобуса. Двата автобуса на фирма „Нишикли” били
преминали последователно един след друг, като в единият от тях имало проблемни
пътници, като това станало повод за искане на пари от граничните полицаи. Водачът
на втория автобус на фирмата дал на стюарда паспорта си, като поставил в него
банкнота от 50 лева. Този паспорт бил предаден от стюарда на граничните
полицаи. По време на същото дежурство граничният полицай подс. С.А. взел пари и
от водача на фирма „Метро“. Парите отново са били поставени в паспорта на
стюарда на фирмата. Особеното било, че стюард на фирмата била жена и тя е
присъствала и е видяла как подс. А. взел и прибрал парите в себе си. Това е
станало докато е обработвал документите в гише №9. След като прибрал парите от
паспорта на стюардесата, подс. А. поискал от нея да му донесе безалкохолни
напитки, сладки и да го почерпи. Това е станало поради това, че в автобуса
пътувала жена с молдовски паспорт, която не притежавала резервация за
настаняване или покана за пребиваване в България. Тъй като вече бил взел парите,
които се дават именно заради констатирани такива проблеми с пътниците, подс. А.
е пропуснал жената, противно на установените правила за пропуск на граждани на
територията на Р България. В самото гише за проверка на първа линия нямало
камери и паспорта, когато бил със сума пари се подавал затворен. Така
подсъдимите гранични полицаи взимали парите без никой да забележи и без
камерите на пункта да ги уловят. Обикновено в гишетата стояли по двама души, но
когато и двамата работели, били с гръб един към друг, като така този, който не
взимал пари директно не ги виждал, но на края на смяната се облагодетелствал, за
да се държи съпричастен към съществуващата в ОПГ схема.
На 19.12.2016 г.
около обяд граничният полицай Г. В. е спрял за проверка автомобил с пътуващи в
него мъж и жена турски граждани, които по делото са установени като св. С.У. и
съпругът й св. М.С.У.. Граничният служител В. констатирал проблем по отношение
на превишаване на времето, през което св. М.У. имал право на престой в България
и задържал паспорта му, като отишъл в административната сграда, където били
подс. К. и подс. Ю.. Впоследствие В. завел свидетеля У. в административната
сграда, като разговорът основно се водел от подс. Д.Ю., предвид че говорел
турски език съдействал, за да се осъществи комуникация с турския гражданин, като
изрично било споменато от подс. Ю., че можело да се измисли нещо с цел
избягване съставянето на акт и получаване в замяна на неследващи се облаги. В
разговорът било намекнато, че следвало да се дадат повече от обичайните пари, тъй
като нарушението било по-голямо. Свидетелят У. отишъл до съпругата си и тя му
дала банкнота от 50 лева.Тази банкнота свидетелят поставил в паспорта си и го
дал на граничния полицай.По късно свидетелят получил паспорта си с положен
необходимия печат .Поставените пари не се намирали в паспорта. Съгласно справка
за пътуване на лице-чужд гражданин на л.409, том 2 от съдебното производство
граничният полицай Г. В. е проверил св. М.У., за който е регистрирано излизане
от Р България през ГКПП Малко Търново с лек автомобил на 19.12.2016 г. в 11:17
часа. В т.18 от ДП се съдържа протокол за изготвяне на ВДС / л.1 до л.7 от
протокола, изготвен на 04.04.2017г./ се съдържат
разговори между подс. Д.Ю. и св. С.У., проведени на 19.12.2016 г. за времето от
11:09:41 часа до 11:16:38 часа .В този разговор е отразено превишаване на
престоя на св. М.С.У. по чл.23 от Закона за чужденците в Република България.
Така
описаната организация между подсъдимите функционирала от м. декември 2016 г. до
22.01.2018 г., като доказателствата в тази насока се съдържат на първо място в депозираните
от свидетелите с тайна самоличност показания /, които се подкрепят както във
времеви аспект, така и от фактически от прилаганите в хода на разследването СРС
и изготвените въз основа на тях ВДС. В допълнение като доказателство, свидетелстващо
за периода на функциониране на процесната ОПГ, се явяват останалите събрани и
проверени в хода на съдебното производство свидетелски показания и писменни доказателства.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни – обяснения на
подсъдими и показанията на свидетелите, писмени – заверени копия на коригирани
месечни графици за смените на работещите на ГКПП Малко Търново лица /т.2 от
съдебното производство/, заверени копия на разпределение на служителите на ГКПП
Малко Търново /т.7 и т.8 от ДП/, заверени копия на началните и фоновите ротации
на служителите на ГКПП Малко Търново /т.9 от ДП/, справки за съдимост, протоколи
за доброволно предаване /т.3 от ДП/; експлоатираните СРС-та и изготвените и
приложени ВДС.
По отношение на обясненията на
подсъдимите :
В
хода на досъдебното производство подсъдимите не са давали обяснения.
Съдът
частично даде вяра на обясненията на подсъдимия Б.Д., дадени по време на
съдебното следствие в с.з. от 20.06.2019 г. При оценката им съдът съобрази
двояката природа на това доказателствено средство - едновременно източник на
фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, а така също и средство
за защита. Съдът кредитира обясненията на Д., свързани със служебните му правоотношения
именно като началник смяна от 2011г. до 2018г., за който период е получавал
писмени похвали, като съдът отчита и налаганите дисциплинарни наказания, видно
от приложена в л.602, том 2 от съдебното производство справка за служебната
дисциплина на подс. Д.. По отношение на организацията на работния процес, за
която подс. Д. също дава обяснения, подкрепени от депозираните в хода на
съдебното следствие показания на началника на ГКПП Малко Търново - св. П.И., съдът
счита, че също следва да бъдат кредитирани в пълен обем.
На
22.01.2019г. подсъдимия Б.Д. дава обяснения във връзка с показанията на
свидетеля О. и отказа да бъде допуснат на територията на страната.Тези частични
обяснения на подсъдимия съответстват на установената с писменни
доказателства фактическа обстановка.В тях основно се обяснява процедурата която
се следва по правилата с изричното отбелязване, че О. е върнат от служители на
Агенция „Митници“, а не от граничните полицаи.
По повод
показанията на св.О., частични обяснения е дал подсъдимия М..Обясненията му са
свързани с начина на извършване на проверката на свидетеля и последващите
действия по връщането му и даваните обяснения по подадената от О. жалба.Обясненията
на подсъдимия М. във връзка с конкретния случай, връщането на свидетеля от
митническите органи, проблема с автомобила му , подадената жалба и отказа му да
даде пари кореспондират с показанията на свидетеля О..В останалата си част са в
противоречие и съдът ги приема за защитна версия.
Подсъдимият
Ю. е давал частични обяснения в хода на съдебното следствие относно показания
на конкретни свидетели които са го посочвали .Дадените обяснения от подс.Ю. в
съдебно заседание на 28.11.2018г. се приемат от съда като защитна версия тъй
като свидетеля в показанията си не излага теза , че дадените пари са поставени
в паспорта му.Прави впечетление, че свидетелят за
първи път в съдебното производство заявява, че това са пари, дадени от
подсъдимия Ю. за лекарства.Детайлите във връзка с предаването на парите сочат, че
версията на подсъдимия е несъответна на показанията на свидетеля и поради тази
причина се приема от съдъ за защитна позиция по
конкретните показания.
Съдът
смята, че обясненията на всеки от подсъдимите е свързано с разясняване на
законосъобразните действия които са извършвали и категорично отричат
твърденията на свидетелите за искане на неследваща се облага и създадената
организация за това.
Съдът
разглежда обясненията на всеки от подсъдимите като защитна версия която цели
отхвърляне на повдигнатите им обвинения.
По показанията на свидетелите:
С
оглед по-голяма прецизност при анализа на свидетелските показания, които да
очертаят инкриминирания период и обстановката, в която подсъдимите са
извършвали деянията, за които са им повдигнати обвинения, съдът счита, че
следва да раздели по групи свидетелите и дадените от тях показания.
На
първо място това са служители, заемащи различни длъжности на ГКПП Малко Търново,
които имат пряко наблюдение над осъществявания граничен контрол и
разпределението на служители по постове за проверка на документи. Това са
свидетелите П.Р.И., В.И.В., С.Г.Н., К.Т.Т. и А.Т.Т..
На
следващо място са свидетелите, заемащи длъжността инспектор разузнавач в
Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР – св. Р.Д. и св. В.Ц., на които им било
възложено извършването на отделни ОИМ, касаещи разследването.
На
трето място са свидетелите с тайна самоличност №228 и №229, които са разпитвани
многократно, като в подробности разясняват конкретни ситуации и участието на
подсъдимите в тях.
На следващо място са лицата, граждани на различни държави, които
по различни поводи преминават през ГКПП Малко Търново и подлежат на граничен
контрол от служителите на пункта. За инкриминирания период това са свидетелите: М.Й., Л.К.О., С.С.У.,
М.С.У., Мурат М. и С.Р.А.; стюардите - Р.Е.Б., Р.Е.Б., А.Р.А. и А.М.А.; шофьорите на автобуси - А.А.М., З.С.И. и Н.Д.Г..
Следва
да се отбележи, че съдът е заличил като свидетели по наказателното производство
лицата: Ч.Б.М.; Е.А. и свидетел с тайна самоличност № 248.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите: П.Р.И., В.И.В., С.Г.Н., К.Т.Т., А.Т.Т., Р.Д., В.Ц., М.Й., Л.К.О.,
С.С.У., М.С.У., Мурат М., С.Р.А.,
Р.Е.Б., Р.Е.Б., А.Р.А., А.М.А., А.А.М.,
З.С.И., Н.Д.Г., както и тези на св. с №№228 и 229.
Могат
да се очертаят няколко групи свидетели които с показанията си дадени в хода на
съдебното следствие и прочетените им показания от досъдебното производство
допринасят за разкриване на обективната истина .
На
първо място това са свидетелите полицейски служители които дават показания за
възприетите от тях факти свързани с начина на функциониране на ГКПП Малко
Търново, дейността на подсъдимите, действията им при извършване на установената
престъпна дейност.Тези свидетели са работили по подадени конкретни сигнали и
информация за наличието на корупционни практики в дейността по осъщесвявания контрол на преминаващите лица и МПС. На първо
място, относно достоверността на показанията на свидетелите – полицейски
служители, съдът намира за необходимо да отбележи, че няма законова забрана
полицейски служители да бъдат свидетели в наказателното производство.
Единствено, предвид длъжностното им качество, съдът следва особено внимателно
да преценя достоверността на показанията на тези свидетели и да ги подлага на
особена критика.
При
изграждане на изводите си относно правнозначимите за
предмета на доказване факти, съдът кредитира показанията на свидетеля Р.Д.Д. .Неговите показания са обстойни, последователни и непротивопротеричиви.Те допринасят за изясняване на
действията на всеки от подсъдимите, начина на функциониране на работата на ГКПП
– Малко Търново, очертава създадената организация за получаване на неправомерни
облаги от подсъдимите, начина им на разпределяне .Неговите показания се
кредитират изцяло от съда защото кореспондират с показанията на свидетелите
които са преминавали през пункта, на свидетелите с тайна самоличност и на
изготвените ВДС.По отношение на посочените от свидетеля подсъдими показанията
му се подкрепят и от протоколите за извършените разпознавания.
Съдът
кредитира в цялост показанията на свидетеля Д., дадени в хода на съдебното
следствие и тези пред орган на досъдебното производство, прочетени по ред на
чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2 НПК В съдебно заседание от 7.11.2018г. Д.
хронологично обяснява ра-ботата си във връзка с получена
информация за група от служители на ГКПП „Малко Търново“, които при преминаване
на граждани чуждестранни и от България, същите с вербални и невербални жестове
и думи искат сума от пари за да могат да неглижират дадена нередност, която има
преминаващ гражданин. В показанията си посочва начина на действие на групата, организацията
която е била създадена, конкретни проявления на престъпната дейност, времето на
извършване на дейността.На конкретно зададени въпроси за източниците на
разказаното посочва, че лично е възприета от него при наблюдението на работата
на пункта.Той изрично посочва, че става въпрос за смяната на офицера Б.Д. и
командира К.К..Прочетените показания на свидетеля, дадени
пред следовател в хода на досъдебното производство допълват показанията му пред
съда.Свидетелят изцяло ги потвърждава.В тях се съдържат факти по всички
релевантни въпроси за инкриминираната дейност на групата.
Съдът
не приема възраженията на защитата свързани с предубе-деност
на свидетеля при даване на показанията по делото.Няма обек-тивни
факти които да мотивират извод за недостоверност на показанията на свидетеля Р.Д..Те
се подкрепят от всички други доказателства .
Съдът
кредитира показанията на свидетеля В.Ц. дадени пред съдъ
и тези които бяха приобщени по реда на чл.281, ал.4вр.ал.1, т.2 НПК, дадени
пред следовател от СО –СП .Фактите които излага са свързани с цялостната
дейност на подсъдимите, периода на наблюдение, комуникацията между тях, различните
схеми по които са събирани парични средства от преминаващи граждани и начина по
който са се разпределяли между подсъдимите.Част от наблюденията на свидетеля са
придобите в резултат на експлоатирани СРС като
например предаването на банкнота от 20 лева в автомобил, вземането на конкретни
суми от подсъдими.В тази част показанията му се явяват преразказ на СРС.За тези
случаи са изготвени ВДС и те са първичното доказателство за тези факти.В
основната си част показанията на свидетеля са свързани с лично възприети от
него факти във връзка с работата му в МВР и според мнението на съдебния състав
следва да се кредитират с доверие и да се включат в доказателствената
съвкупност.
Основен
доказателствен източник за изясняване на обективната истина по делото са
показанията на свидетелите с тайна самоличност с с
идентификационни номера 228 и 229.Техните показания са обективни, логични, изключително
подробни, последователни, непротиворечиви и житейски правдиви и се кредитират в
цялост от настоящия съдебен състав.Свидетелите с тайна самоличност
непосредствено са възприели релевантни за предмета на делото факти и техните
показания са преки доказателствени средства.
Показанията
на свидетел с №228 разкриват факти относно действията на подсъдимите по описаните
няколко схеми за получаване на нерегламентирани парични средства, начина на
получаване, събиране и разпределяне на сумите, конкретното участие на всеки от
подсъдимите .Свидетеля описва и конкретни случаи в подтвърждение
на описаните от него схеми.Тези случаи са за периода началото на месец декември
2016г. до февруари 2017г.Показанията на този свидетел се кредитират от съда
защото се подкрепят от изготвените ВДС които отразяват събраната чрез прилагане
на СРС информация, показания на свидетели, преминали през пункта и извършените
от тези свидетели разпознавания.
Свидетелят
с идентификационен №229 практически потвърждава описаните от свидетел № 228
схеми свързани със създадена организация от подсъдимите за получаване на
неследващи им се материални облаги.В показанията си свидетелят очертана периода
на действие – ноември 2016г. до края на май 2017г., участващите в престъпната дей-ност лица, начина на получаване, събиране и
разпределяне на събраните пари между членовете на престъпната група.След общото
очертаване на схемата, свидетеля описва отделни случаи на които е станал
свидетел или му са станали известни от трети лица.Съдът кредитира показанията
на свидетел с идентификационен №229 защото те кореспондират с останалите
показания на свидетели, резултатите от експлоатираните СРС, протоколите от
извършените разпознавания, писменните доказателства
по делото.
От
показанията на свидетеля с идентификационен №228-очевидец на деянието на
подсъдимите К., Д. и Ю., които имат характер на преки доказателства досежно
главния факт, се установява ситуация на дата 08.12.2016 г., когато по време на
нощна смяна гранични полицаи на първа линия /гишета 9 и 10/ били подс. Д.Ю., подс.
К.К. и Й. И. /л.430, том 2 от съдебна фаза/. По време
на тази нощна смяна тримата са събирали пари от преминаващите автобуси, както и
от преминаващи леки автомобили. След края на смяната подс. Б.Д. като началник
смяна разделил събраните пари между всички служители, част от които бил и
св.№228. В подкрепа на депозираните от свидетеля показания е протокол за
доброволно предаване от 20.12.2016 г. /т.3, л.14 от ДП/, с който св.№228
предава три банкноти с номинал двадесет лева, част от които е и тази, получена
от подс. Д. именно в края на нощната смяна на 08.12.2019 г. Със същия протокол
от свидетеля е предадена и една банкнота български лева с номинал десет лева
серия БГ Й***, получена от подс. Б.Д. на 07.12.2016г., след дневната смяна.
По
отношение на използваните СРС и изготвените въз основа на тях ВДС, следва да се
отбележи, че съдът ги кредитира изцяло, тъй като същите са издадени с
разрешение от надлежен орган – председателя на Специализиран наказателен съд
или от негов заместник. В този смисъл, подкрепящи съпричастността на подсъдимите
К.К., Б.Д., П.Г., С.А., Г.Т. и Д.Ю. към вменените им
обвинения, съдът счита, че са следните разговори и действия, които са приложени
към делото под формата на видео файлове:
- Видеозапис /track 23/,
съгласно който свидетелят с идентификационен №229 е получил сумата от 20 лв. от
подс. Б.Д. /т.20, л.107-108/. Разговор №45 е записан на 19.02.2017г. от
07:25:45часа до 07:27:00 часа на ГКПП Малко Търново, след нощна смяна, в която
началник е бил подс. Б.Д., командир на отделение бил подс. К.К., а останалите подсъдими Г.Т. и Д.Ю. са били също на
смяна като СП, видно от приложен по делото месечен график /л.436, т.2 от
съдебната фаза/.
- В показанията си в с.з. от 18.12.2018 г.
свидетелят с идентификационен №229 описва случай на 25.02.2017 г., за автомобил,
тъмно син на цвят, с турска регистрация, с двама пътници. Тогава подс. Г.Т. се
обърнал към двамата мъже, като им казал, че системата не искала да пуска много,
забавила се. В тази връзка той поискал от лицата, за да бъдат пропуснати по –
бързо, пари, като е получил между документите банкнота от 10 лева. След
получаването на парите двамата са били пропуснати да минат през пункта. В
подкрепа на депозираните показания е разговор №49/25.02.2017 г. от 19:10:20
часа до 19:11:40 часа и видео файл /track 25/, съдържащи
се в т.20, л.113 от ДП/, в който се чува реплика на подс. Г.Т. със съдържание
„чорба, чорба“, която била използвана за предоставянето
на неследващи им се парични суми, в случая при осъществената от него проверка
на гише №9. Видно от справка фонова ротация №3, стартирана на 25.02.2017г. в
16:36:16 часа, находяща се в т.9, л.117 от ДП, именно подс. Г.Т. е осъществил
проверката, по отношение на която св.№229 депозира своите показания.
След
подробен анализ на показанията на двамата свидетели с тайна самоличност прави
впечатления тяхната конкретиката, логичност и съответствието на изложените
факти с установяването им с други доказателства.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Л.К.О. по отношение на описаното от него
преминаване на ГКПП Малко Търново и създадените му проблеми от граничните
полицаи във връзка с неизправност на управлявания от него автомобил.Свидетелят
подробно обяснява и описва поведението на служителите на Гранична полиция като
посочва подсъдимия Г.К..О. изрично посочва, че не са му искани пари или друга
почерпка, но поведението на граничните полицаи го невеждали
до такива изводи.Той подал сигнал до ръководството на МВР за конкретната случка
.Доказателствата по делото сочат, че този сигнал е бил предмет на проверка и тя
е завършила без да е констатирано нарушения.Показанията на свидетеля О.
изясняват начина на действие на подсъдимите и създадените предпоставки за
получаване на противоправни облаги.Дадените от свидетеля показания в хода на
досъдебното производство бяха прочетени на основание чл.281, ал.4вр.ал.1, т.2 НПК .Свидетелят ги потвърди в цялост.Те основно изясняват движението на подадената
от него жалба и начина по който е бил принуден да се върне в Република Турция и
да премине през друг ГКПП където не са му правили проблем за констатираната
повреда на автомобила, изразяваща се в драскотина на калника.Показанията на
свидетеля О. се подкрепят от показанията на свидетелите Радослав Д., В.Ц., свидетели
с тайна самоличност №228 и №229, изготвените ВДС .Те очертават една от схемите по които са събирани незаконни
облаги от подсъдимите.Следва да се отбележи, че до искане и даване на
неследваща се облага не се е стигнало в резултат на категорично негативното
отношение на свидетеля към подобни корупционни действия.Това ясно проличава от
анализа на дадените от него показания.
Съдът кредитира показанията на свидетеля З.И.,
дадени на два пъти в хода на досъдебното производство и приобщени чрез про-читането им на основание чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т.1
и т. 2 от НПК.Тези показания съответствата на
установената чрез посочените вече доказателства фактическа обстановка.Съдът
смята за неубедителни и лишени от логика твърденията на свидетеля за неправилно
записване на показанията му в приобщените протоколи.Показанията му от
досъдебното производство изясняват очертаната схема на действие на подсъдимите
при проверка на преминаващи автобуси и при констати-ране
на нередовност на пътник в автобуса.Анализа на показанията на свидетеля И. от
досъдебното производство налага извода, че те се подкрепят във всички детайли
от показанията на свидетелите Д., Ц. , свидетели с тайна самоличност с
идентификационен № 228 , 229, ВДС, кредитираните показания на свидетелите Н.Г.,
А.А., А.А. . Установено е, че
свидетеля почти всекидневно преминава през ГКПП Малко Търново като шофьор на
автобус по редовна линия и съдът смята, че показанията му в хода на съдебното
следствие са мотивирани от този факт.
При
разпита му в хода на съдебното следствие, свидетелят Не-делчо
Г. не потвърждава показанията си, дадени в хода на до-съдебното
производство.Причините, поради които свидетелят отрича тези подробни показания
не могат да се приемат за основателни.След прочитане на показанията му на
основание чл.281, ал.4вр.ал.1, т.2 НПК на конкретно зададени въпроси отговаря
по идентичен начин и прак-тически потвърждава прочетените
показания.
Съдът
кредитира и извършените разпознавания от свидетеля.Те са извършени при стриктно
спазване на правилата на НПК и подкрепят показанията му, дадени в хода на
досъдебното производство.
В
контекста на гореизложеното следва да се коментират и пока-занията
на свидетеля А.Р.А..Той също отрича пока-занията си, дадени
пред съдия и пред следовател в хода на досъдебното производство и приобщени по
реда на НПК чрез прочитането им.
Съдебният
състав смята, че прочетените показания на свидетеля защото те са логични, последователни
и съответстващи на всяко едно от другите кредитирани показания отнсно начина на преминаване през ГКПП Малко Търново и
действията на подсъдимите.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля А.М.А. дадени в хода на
досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на
чл.281, ал.4вр.ал.1, т.2 НПК.Тези показания съответстват на установените с
други доказателства факти за действията
на подсъдимите при проверка на преминаващите през ГКПП гр.Малко Търново
автобуси по редовни линии за гр.Истанбул.В конкретика разказва за извършваните
проверки, поведението на подсъдимите, начина по който контактували с
нередовните пътници и получаване на неследващи се облаги.
Не
могат да бъдат възприети твърденията на защитата, че проче-тените
показания от досъдебното производство са опорочени и следва да се изключат от
доказателствената съвкупност.Разпита е проведен при стриктно спазване на
процесуалните правила и отразяват вярно казаното от свидетеля.В края на разпита
си в съдебно заседание А. потвърждава прочетените показания.Колебливостта на
свидетеля по отношение на конкретните действия на подсъдимите по искане и
получаване на парични суми се дължи както на смущението от познан-ството
с подсъдимите, така и от възможни неблагоприятни последици за него при почти
всекидневното му преминаване през ГКПП – Малко Търново.
Съдът даде вяра на всички прочетени показания,
тъй като същите и при свидетелите – И., Г., А. и А. са напълно логични и
последователни.А доколкото са дадени в момент, значително по-близък до
инкриминирания от датата на съдебните за-седания по
настоящото НОХД, житейски нормално е да съдържат по-точни и верни данни за
разказаните събития. Още повече показанията им напълно кореспондират помежду
си. Същите освен, че са логични и последователни и не съдържат никакви вътрешни
противоречия, които да могат да доведат до съмнение относно истинността им, напълно
кореспондират помежду си.Така показанията на всички посочени свидетели съдържат
еднаква информация относно разказаното за действията на подсъдимите при
изпълнение на служебните им задължения.При тази вътрешна и обща
непротиворечивост се налага единствения извод, че всички те пресъздават
правдиво действително настъпили събития. Не може да остане без внимание и
обстоятелството, че изнесената в горните показания информация намери
потвърждение и от съдържанието на ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС.
В
показанията си, свидетелите П.И., А.Т. и К.Т. очертават факти свързани с
организация на работа на пункта, нормативната регламентация на действията на
длъжностните лица при влизане и излизане на граждани и МПС на територията на
страната.Свидетелят И. разказва за принципите при определяне на персоналния
състав на смените, получаване, съхранение и връщане на служебните печати, работните
места на служителите и техните за-дължения.На
конкретно зададени въпроси относно наличието на ко-рупционни
схеми на ГКПП свидетелят заявява, че до неговото знание не са стигали такива
сигнали и не знае за това.
С
показанията на свидетеля И. се разкриват релевантни факти относно служебните
действия на подсъдимите, конкретните им отношения и подаваните срещу всеки от
тях жалби, получавани сигнали и образувани дисциплинарни производства.Неговите
показания са изцяло съобразени с нормативната регламентация на дейността на
ГКПП.Прави впечатление разказа на свидетеля, че подсъдимите не са се обръщали
към него като началник на ГКПП за решаване на възникнали проблеми при проверка
на преминаващи пътници.И. споделя това с учудване предвид опита му на други
места където е работил.
Свидетелите
А.Т. и К.Т. практически потвърждават показанията на свидетеля И. относно начина
на оп-ределяне на смените, работните места на
граничните полицаи, техните задължения и технологията на извършвания контрол и
проверки на преминаващите.
Съдът
кредитира показанията и на тримата свидетели и гради върху тях изводите си
относно релевантните факти по делото.
В
този контекст са и показанията на допълнително допуснатия свидетел С.Г.Н., дадени
в съдебно заседание на 22.02.2019г. Н. потвърждава изложеното от посочените по-горе
свидетели относно създадената организация при извършваната проверка на преминаващите
през ГКПП Малко Търново.Свидетелят подробно разказва за случая със свидетеля Л.О.
и причината поради която не е допуснат на територията на Република България. Изложените
факти са в противоречие с показанията на О. относно държанието на проверяващите
и отправените към него реплики.Категорично и от тези показания се установява, че
О. не е бил допуснат на територията на страната в резултат на действията на
митническите служители. Изяснява се претенцията на служи-телите на граничния
пункт към свидетеля. Съдът смята, че разказаното от свидетеля за действията на
колегите му са мотивирани от желанието му да оправдае техните действия и да
омаловажи възприетите от О. реплики и техния подтекст.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля Р.Е. Би-лялова,
дадени в хода на досъдебното производство и прочетени в съ-дебно
заседание на 22.2.2019г. на основание чл.281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1 от НПК.Прочетените показания са последователни, логични и се подкрепят от голям
брой други доказателства свързани с поведението на подсъдимите при извършване
на проверка на пътниците в автобусите по редовните линии между България и
Турция.
Заявеното
от свидетелката в хода на съдебното следствие относно записани думи които са
различни от казаното от нея, не се подкрепят от никакви доказателства и поради
тази причина се приемат от съда за голословни и лишени от основание. Не е
логично изложената конкретика относно поведението на подсъдимите при
извършваните проверки да са въпроизведени от друг
освен от свидетелката. След предявяване на прочетения протокол свидетелката
потвърди подписите си.
Следва
да се отбележи, че свидетелката не подкрепя единствено показанията си които са
свързани с даване на парични суми от нередовни пътници.За първи път след
прочитане на показанията й заявява, че е била заплашвана неясно с каква цел –
да даде конкретни показания или да подпише протокола.
Според
съдебния състав прочетените показания на свидетелката Б. следва да се
кредитират с доверие и да се приемат за съответни на установените факти за
действията на подсъдимите относно искането на почерпка и получаване на
неследваща се облага от преминаващи граждани за които е установено, че има
нередовност в документите им.
Показанията
на свидетелката Рашидие Б. потвърждават показанията
на свидеделката Р.Б. относно искането на почерпка от
граничните полицаи , начина на проверка на пътниците в автобусите и действията
на подсъдимите при констатиране на проблем с документите на пътниците.Свидетелката
е разпитана в съдебно заседание на 22.01.2019г. и след констатиране на липса на
спомен за конкретни факти бяха прочетени показанията й дадени пред следовател, намиращи
се в т.4, л.62 - 64 от ДП.Съдът кредитира показанията на свидетелката от
досъдебното производство тъй като в тях се съдържат конкретни факти за които в
съдебно заседание не си спомни поради изминалия период от време.
Свидетелят
А.М. е разпитан на два пъти в хода на съдеб-ното
следствие .Първият разпит беше проведен на 22.02.2019г.и при него свидетелят
излага, че е бил шофьор на автобус и на личен авто-мобил
и в тази връзка е преминавал през ГКПП Малко Търново.Същия категорично отрича
да е давал пари на граничните полицаи. По искане на страните свидетелят М. беше
повторно разпитан в съдебно засе-дание на
18.06.2019г.След предявяването на том 20, рег. №43-139/04.04.2017
г. екз. 2 чрез изглеждането в залата на видеофайл с на-именование „Track 32“
свидетелят разказва за дадени от него 10 лева с думите : Дадох 10 лева на
другия шофьор. Той каза: „Дай, ще черпим“. Не знам на кой е дал парите другия
шофьор. Той е дал пари на полицая, защото видях парите на записа в паспорта. Аз
пътувах сам.“Този случай се вписва в установената с многобройни други
доказателства дейност на подсъдимите по вземане на неследващи се парични облаги
от преминаващи през ГКПП – Малко Търново граждани.
В
контекста на показанията на свидетеля М. са и дадените по-казания от свидетеля М.М..В тези показания подробно раз-казва
за практиката на граничните полицаи от ГКПП Малко Търново да искат и получават
неследващи им се парични облаги заради нередовност от страна на преминаващите
граждани.Подкрепя твърдението си с конкретна случка при която е дал 20 евро в
паспорта си на гранични полицаи.Подробно описва начина на извършване на
проверките в пункта и поставянето на парите в паспортите на пътниците.Интересна
е констатацията на свидетеля : „Полицаят се качва в автобуса и един по един
събира всички паспорти и служителя в автобуса взима всички паспорти и ги носи
вътре. На „Капитан Андреево“ не е по този начин, там всички пътници слизат и
лицето се явява пред служителя, професионално. В сравнение с това, че съм
обиколил много места в света, на „Капитан Андреево“ нещата са много напред, докато
на „Малко Търново“ нещата са много зле. „Дерекьой“ го
сравнявам с границата на Индия и Пакистан. ….. Според мен проблема не е в тези
20 евро, според мен проблема е в цялата система. От този тип случаи имам много.
Като разберат, че говоря български ми казват: „Хайде мини, няма да ти създаваме
проблеми“. Ако обаче лицето за първи път влиза в България и няма печати, задължително
му създават проблем.“
Съдът
намери, че между показанията на свидетеля дадени в хода на ДП пред съдия, намиращи
се в том 4, лист 137 - 139 от материали по ДП и тези дадени в хода на съдебното
заседание е налице съществено противоречие относно начина по който е дал на
граничните полицаи банкнотата от 20 евро и ги прочете на основание чл.281, л.1,
т. 1 и 2 НПК.след прочитането им свидетеля М. потвърди, че е поставил парите в
паспорта си и след като му бил върнат парите ги няма-ло.Противоречието
във връзка с предаването на парите обяснява с не-точен превод при разпита му в
хода на досъдебното производство.
Показанията
на свидетеля М. са изключително показателни за начина на действие на
подсъдимите при извършване на проверка на преминаващите граждани и подкрепят
показанията на свидетелите Д., Ц., свидетели с тайна самоличност 228 и 229, Свидетелите
О., М., У., Б., ВДС и други.Именно
поради пълното им съответствие с посочените доказателства относно действи-ята на подсъдимите, съдът ги кредитира със своето
доверие.
В
съдебно заседание от 18.06.2019г. бяха прочетени показанията на свидетелката
Съдът намира, че между показанията на свидетеля дадени в хода на ДП пред съдия,
намиращи се в том 4, лист 137 - 139 от материали по ДП.Съдът намери, че са
налице основанията посочени в разпоредбата на чл.281, ал.1, т.3 НПК.
В
същото съдебно заседание на основание чл. 281, ал. 4, пр. 1 от НПК бяха
прочетени показанията свидетеля Махмуд Й., да-дени пред съдия на 25.08.2017 г.,
които са обективирани в протокол от съдебно заседание, който се намира в том 4,
лист 15-16 от материалите по ДП.В тях свидетелят подкрепя показанията на свидетелите
които разказват за практиката на граничните полицаи от ГКПП Малко Търново да
искат и получават неследваща им се парична облага .Махмед
Й. разказва как на 23.07.2017г. при преминаване на ГКПП чрез повишаване на тон
са му поискани пари, за да премине безпроб-лемно през
границата.Той подробно обяснява как се е върнал в колата, сложил е в
документите си банкнота от 50 лева и ги е предал на гра-ничния
полицай.След това е получил обратно документите си без бан-кнотата
от 50 лева, а като видял банкнотата граничния полицай станал значително по
благосклонен и не му създавал повече проблеми. Й. посочва и причината поради
която е дал банкнотата от 50 лева – да не бъде тормозен защото бил болен. Съдът
кредитира с доверието си показанията на свидетеля – те са дадени пред съдия и
съответстват на останалите кредитирани доказателства във връзка с посочените
факти.
На
същото правно основание, а именно чл.281, ал.1, т.4 НПК бяха прочетени
показанията, дадени пред съдия от свидетеля М. С. У. .Съдът положи всички
възможни усилия за призоваване и личен разпит на свидетеля в хода на съдебното
следствие, но след като усилията не дадоха резултат показанията му бяха
прочете-ни.Показанията пред съдия на свидетеля У. подкрепят вече устано-вената практика за искане, даване и пжолучаване на пари за премитаване
през ГКПП Малко Търново.Свидетелят разказва за конкретен случай при който е дал
банкнота от 50 лева на граничен полицай, за да не му създава проблеми при
преминаване на границата.У. цитира точно думите на граничния полицай и
извършените от него действия.Показанията му се подкрепят от думите на неговата
бивша съпруга С.С.У., дадени в хода на съдебното
следствие.Тя не е станала свидетел на предаването на парите и разговора с граничния
полицай, но разказва, че свидетелят У. е отишъл до колата и е по-искал 50 лева,
за да ги даде на полицая.Свидетелката У. бе разпитана в съдебно заседание на
22.02.2019г. и практически потвърди прочетените показания на бившия си
съпруг.Показанията на двамата се потвърждават и от свидетел с идентификационен
номер 228 и от изготвените ВДС.
По
отношение на използваните СРС и изготвените въз основа на тях ВДС, следва да се
отбележи, че съдът ги кредитира изцяло, тъй като същите са издадени с разрешение
от надлежен орган – председателя на Специализиран наказателен съд или от негов
заместник. В този смисъл, подкрепящи съпричастността на подсъдимите К.К., Б.Д., П.Г., С.А., Г.Т. и Д.Ю. към вменените им обвинения,
съдът счита, че са следните разговори и действия, които са приложени към делото
под формата на видео файлове:
-
Видеозапис
/track 23/, съгласно който свидетелят с
идентификационен №229 е получил сумата от 20 лв. от подс. Б.Д. /т.20, л.107-108/.
Разговор №45 е записан на 19.02.2017г. от 07:25:45часа до 07:27:00 часа на ГКПП
Малко Търново, след нощна смяна, в която началник е бил подс. Б.Д., командир на
отделение бил подс. К.К., а останалите подсъдими Г.Т.
и Д.Ю. са били също на смяна като СП, видно от приложен по делото месечен
график /л.436, т.2 от съдебната фаза/.
Съдът кредитира като доказателство, свидетелстващо
за изградената в условията на ОПГ схема, функционираща на ГКПП Малко Търново, приложения
по делото изготвен ВДС – „звукозапис“ и „видеозапис“ от дата 26.02.2017 г., 23:24:55
- 23:26:30 часа, във файл /track 32/, поместен в т.20,
л.128-129 от ДП. Видно от предоставения в съдебната фаза коригиран график за
дежурствата през месец февруари нощна смяна на 26.02.2017 г. /том 2 от
съдебната фаза/, както и от съдържащата се в том 9, л.119 от ДП фонова ротация
за тази дата и този часови интервал, дежурни служители на смяна били подс. Г.Т.,
подс. Д.Ю., подс. К.К., а началник смяна бил подс. Б.Д..
Във файл „track 32“ в кадър се вижда банкнота с
надпис „10“ в един от паспортите. При проверка на „първа линия“, осъществена
спрямо лице, управляващо лек автомобил, граничният полицай, в случая св. с
идентификационен №229 установил, че за автомобила нямало необходимата
застраховка /сигорта, както я наричали/. Това била и
причината за думите на св.№229, че лицето е „почерпило“. Видно от последващ
разговор №66/26.02.2017г., поместен в т.20, л.131 от ДП началникът на смяната подс.
Д. бил уведомен за конкретния случай, а реакцията му, видно от приложения текст
/протокол/, възпроизвеждащ ВДС „звукозапис“, била с думите „ми добре“. Благодарение
на пъхнатата в паспорта банкнота лицето било пропуснато безпроблемно през ГКПП
Малко Търново без задължителната застраховка, което видно от реакцията на
началника на смяната не било необичайна практика, тъй като именно такива
ситуации били причина за изискване и даване на определени суми, от които в
крайна сметка се облагодетелствали всички служители.
Установяват се съответствия между съдържанието на
прослушани от съда аудио-записи, от една страна, и показанията на свидетелите с
тайна самоличност №№228 и 229 по отношения на искани от граничните полицаи на
ГКПП Малко Търново неследващи им се облаги под формата на пари или други облаги
като храна и напитки. В такава
посока са следните видео и аудио записи, намиращи се в т.20 от ДП:
-
Видео-запис с №68/27.02.2017г. на св. с ид.н.229 от 07:13:17-07:14:42 часа, на който свидетелят
държи две банкноти от 10 лв. /track 35/, дадени му от подс. К.;
- разговор №5/19.12.2016г. от
12:43:28-12:44:07 часа /track 03/; разговор №33/20.12.2016г.
от 23:29:30-23:32:30 часа /track 17/; разговор
№39/31.01.2017г. от 00:52:05-01:01:52 часа /track 20/;
разговор №41/31.01.2017г. от 01:12:13-01:16:10 часа /track
21/; в които граничните полицаи искат от стюарди на преминаващи през пункта
автобуси кафенце, чай, мокри кърпички, кола, фанта, вода, чашки и дори питат „сладко нещо имаш ли“.
Съдът
не споделя изразеното в пледоарията на адв. К. становище, че показанията на св.
с №228 „при всички извършени разпити са схематични, повърхностни“, без
конкретика и не били подкрепени от показанията на други свидетели, а
показанията на св. с №229 били „идентични…неподкрепени с факти и доказателства“.
Съдът счита, че по-голяма дълбочина и разкриване на конкретни обстоятелства би
довело до разкриване самоличността на лицата, за които преди депозиране на
показанията си те са предупредени, тъй като тяхно процесуално право е да не
отговарят на въпроси, които могат да уличат него или негови близки в
престъпление. Ето защо при постановяване на своя окончателен акт, съдът е взел
предвид и другите събрани по делото доказателства в своята съвкупност, като не
е изградил своето заключение само и единствено върху показанията на св. с №№228
и 229.
Показанията
на свидетелите с тайна самоличност и изготвените в резултат на експлоатиране на
СРС –ВДС са два независими един от друг доказателствени източника които в
голяма степен потвърждават едни и същи факти от значение за разкриване на
обективната истина.
Съдът
кредитира като извършени в съотвествие с изискванията
на закона разпознаванията на подсъдимите от страна на свидетелите.Всяко едно от
извършените разпознавания следва да се преценя в контекста на показанията на
свидетеля за изложените факти за действията с които свързва разпознатото лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По обвиненията за престъпление по
чл.321 от НК
Правилното
квалифициране на деянието по този текст налага да се направи анализ на
особеностите на престъплението по чл. 321 от НК, което съдържа множество
специфики в сравнение с другите престъпни състави, визирани в НК. В
разпоредбата на чл. 93, т. 20 от НК се съдържа легалната дефиниция на понятието
„организирана престъпна група”. Според посочената разпоредба на кодекса
организираната престъпна група представлява структурирано трайно сдружение на
три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3
години. Законодателят е приел, че тази група от лица, следва да са не по-малко
от трима души, които не са събрани инцидентно за непосредствено извършване на
едно конкретно престъпление, а за трайна, продължителна във времето връзка
между членовете на групата - организатори, ръководители и участници, като за
съставомерността на деянието не е необходимо тази продължителност на контактите
да бъде предварително фиксирана като определен срок. Според определението, дадено
в чл. 93, т. 20 от НК сдружението е структурирано и без наличие на формално
разпределение на функциите между участниците или на развита структура. За да е
съставомерно деянието е необходимо и достатъчно членовете на сдружението да
осъзнават, че са част от група, че наред с тях за постигане на общата престъпна
цел действат и други лица, че както техните действия, така и постъпките на
останалите са подчинени на едно общо решение за извършване на определена
категория или категории престъпления. Но без да е нужно всички членове на
групата да се познават поименно, да контактуват непрестанно с всички останали
участници, да получават непрекъснато нареждания от едно и също лице. По
отношение персоналният състав на групата, не е необходимо той да остава един и
същ, непроменен през целия период на функционирането и съществуването й. Тук е
възможно някои от членовете да преустановят участието си по – рано, други да се
включат по – късно, а трети да променят функциите, които изпълняват.
Единственото изискване на разпоредбата на чл. 93, т. 20 от НК е във всеки един
момент числеността на групата, независимо дали са организатори, ръководители
или участници, да бъде не по – малка от трима души. Също така, за да се приеме,
че съществува организирана престъпна група, не е необходимо да бъдат
осъществени престъпленията, които групата си е поставила за цел. А ако те са
извършени, то не е необходимо в тяхното извършване да са взели участие всички
членове на престъпното сдружение. Достатъчно е само да се установи, че
свързването и контактите между членовете на сдружението са подчинени на общото
им намерение да бъдат извършени престъпления, които са наказуеми с лишаване от
свобода повече от три години. Целта – да се вършат престъпления, които са
наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, се явява обединяващото, свързващото
звено между участниците в групата.
По
отношение на повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.3 пр.3, т.2, вр.
ал.2 от НК - основните съставомерни признаци на престъплението са посочени в
нормата на чл.93, т.20 от НК. Налице е изискването на количествен критерий -
сдружението да е на три или повече лица. В настоящата хипотеза е налице
организирана престъпна група, състояща се от три лица и повече лица –
участниците К.К., Б.Д., П.Г., С.А., Г.Т. и Д.Ю., които
съобразно различните длъжности, които заемали разпределяли ролите си в
създадената ОПГ. Количественият критерий не е единствен, а от обективна страна
е необходимо да бъде установено, че се касае до структурирано трайно сдружение,
което си е поставило за цел да извършва съгласувано в страната и в чужбина
престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Престъпната
насоченост на дейността на групата не е инцидентна, за едно определено
престъпление, за определен момент, а обхваща изричното съгласие на лицата за
създаване на предпоставки за извършване на престъпления, от категорията на
посочените в закона без престъпленията да са конкретизирани, да са индивидуално
определени, а са определени само по вид.
За
съставомерността на деянието е достатъчно участниците в групата да са
постигнали съгласие за извършване на престъпления, което в случая е ясно
изразено чрез действията им и фактът, че никой от подсъдимите не се е
противопоставил но осъществяваната на територията на ГКПП Малко Търново порочна
практика за събиране на неследващи се парични суми и издействане
на облаги под формата на почерпка като вода, кола, чай, сладки изделия и др. с
цел безпрепятственото преминаване през граничния пункт на лица с установени от
граничните служители нередовности. За участниците в организираната престъпна
група е налице съзнанието, че създаденото трайно структурирано сдружение е с
предварително дефинирана цел - извършването на престъплението подкуп.
Относно
критерият трайност - съгласно съдебната практика същият не следва да се свързва
с времеви отрязък на съществуването на групата, а се разглежда на плоскостта на
установяването на трайна, устойчива връзка между всички или част от участниците
в групата. Наличието на устойчива, трайна връзка между участниците в групата
трябва да бъде констатирано не по принцип, а с оглед извършването на
престъпленията, за които е създадена. В конкретния случай са налице данни, че
извършваната престъпна дейност е дейност на продължително, системно извършване,
като са налице създадени рутинни форми на комуникации между подсъдимите. С
нормата на чл.321 от НК законодателят инкриминира своеобразна форма на
предварителна престъпна дейност, при която е достатъчно престъпно сдружение да
носи признаците, визирани в чл. 93, т. 20 от НК, за да бъде ангажирана
наказателна отговорност. Престъплението е типично „формално“ и за
съставомерността му не се изисква настъпването на престъпен резултат.
Систематичното
място на чл.321 е в глава Х на НК „Престъпления против реда и общественото
спокойствие“. Засягането на обществените отношения, свързани с гарантирането на
законовия ред е непосредствен обект на престъплението. Осъществяването на
посегателство срещу установения обществен ред чрез образуване, ръководство или
участие в ОПГ застрашава обществените отношения, представлява противоправно и общественоопасно поведение и е основание за наказателна
отговорност.
Разпоредбата
на чл.321, ал.3, пр.2 от НК представлява квалифициран състав с оглед естеството
на вторичната престъпна дейност и с оглед на конкретни вторични престъпления. В
настоящата хипотеза на чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК формата на
изпълнителното деяние е участие в група, при което деецът се обвързва в
определени взаимоотношения с други участници.
Съдът
констатира, че по отношение на съставомерните признаци, визирани в разпоредбата
на чл.321, ал.3 от НК - същите са налице. Съдът констатира наличието на
организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.301, ал.1
от НК. Установена е ролята на част от подсъдимите, а именно К.К., Б.Д., П.Г., С.А., Г.Т. и Д.Ю., като участници в групата
с конкретно определени функции. Налице е общ умисъл и съгласуване на волите на
участниците в организираната престъпна група за извършване на престъпления, определени
по вид, а именно престъпления по чл.301, ал.1 от НК. От събраните по делото
доказателства се установява, че изградената структура се характеризира с
трайност на връзките между участниците в нея, с разпределение на задачите, със
съзнанието на предварително определена цел.Всеки един от подсъдимите има
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1б.“а“ НК и менно като длъжностно лице участва за постигане на целите
на групата – получаване на неследваща се облага в резултат на извършваната
служебна дейност.
Така
създадената организирана организация покрива напълно елементите на понятието
ОПГ по чл.93, т.20 от НК. Тя е сформирана в престъпно сдружение, в което
участват посочените подсъдими, като се отличава с висока степен на
организираност в рамките на инкриминираната ОПГ. Всички описани по-горе
характеристики на тази група от шест подсъдими говорят за една трайност, потвърденост на действията и отлична координация между
отделните участници. С оглед на горното, както от обективна, така и от
субективна страна, по несъмнен и категоричен беше доказано, че подсъдимите К.К., Б.Д., П.Г., С.А., Г.Т. и Д.Ю. са извършили престъпления
по чл. 321, ал. 3 пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК. Подсъдимите осъществявали
престъпната си дейност на територията на Република България и конкретно на ГКПП
Малко Търново, където през инкриминирания период, работейки заедно и
осъществявайки граничен контрол улеснявал контакта помежду им, когато и където
уговаряли обстоятелствата по престъпната дейност и всеки лично е реализирал на
практика чрез своя принос. Извършването на
престъпната деятелност от подсъдимите лица именно на граничен пункт, където се
осъществява първия досег на чуждестранните граждани с Р България и установения
правов ред, поставя въпроса за отношението на подсъдимите към законовите норми
и разпоредби. Със своето поведение подсъдимите лица показват, че по никакъв
начин не уважават обществото, а именно създават условия за чувството на
безнаказаност и безправие, което е недопустимо за една правова държава.
Погазването на изградените от законодателя правни норми и устои – когато бъде
установена някаква нередност да бъде неглижирана с
неследваща се облага, подкрепено от съответните за това доказателства, не
следва да бъде търпимо, а подлежи на дължимия укор с цел показване на цялото
общество, че написаните закони съществуват, за да бъдат спазвани от всеки
гражданин, независимо от държавата, от която произлиза и в която пребивава.
Участието
на подсъдимите К.К., Б.Д., П.Г., С.А., Г.Т. и Д.Ю. в
това сдружение било от м. декември 2016 г. до 22.01.2018 г. когато сдружението
преустановило дейността си, поради разкриването им от органите на МВР.
Така
функциониращата организация покрива напълно елементите на понятието
„организирана престъпна група“ по смисъла на чл.93, т.20 от НК. Всички участници по различни поводи търсели от лица с
констатирани нарушения неследващи се парични облаги, които били своеобразна
„такса за безпроблемен пропуск“. Прикриването на тази дейност с включването и
на други лица, с които били споделяни тези облаги допълва съществуващата
организация и доказва, че лицата били наясно с осъществяваната от тях престъпна
деятелност.
Всички
описани по-горе основни характеристики на тази група говорят за една трайност, утвърденост на действията и отлична координация между
отделните нейни участници.
От субективна страна това деяние е извършено при форма на вината
пряк умисъл - всеки един от подсъдимите К.К., Б.Д., П.Г.,
С.А., Г.Т. и Д.Ю. е съзнавал всички обективни характеристики от състава на
престъплението, неговия обществено опасен характер, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и пряко ги е целял.
Характерна за всяка ОПГ е съгласуваността на волята на три или
повече лица за осъществяване на съответното престъпление /в конкретния случай
такова по чл.301, ал.1 от НК/. За това не е необходимо всички участници да
осъществяват изпълнителното деяние по посоченото престъпление като съизвършители, необходимо е само предварително да са
постигнали съгласие за извършването на престъплението, между действията им да
има координираност и съгласуваност, да действат по
предварително изработен план с набелязване на начина и средствата за
извършване. Тези характерни за ОПГ белези се установяват в дейността на лицата К.К., Б.Д., П.Г., С.А., Г.Т. и Д.Ю.. Всеки един от тях, с
характерната за ОПГ последователност, стриктно изпълнявал възложените му
функции и действал според разпределянето му на конкретна позиция на ГКПП Малко
Търново. Всеки от тях знаел за извършваните престъпления от онези участници в
групата, чиято дейност е пряко свързана с неговата. От всичко гореизложено се
налага неизменният извод за общност на умисъла за извършване на инкриминираното
деяние. Нещо повече - инкриминираната по настоящото производство престъпна
структура се отличава със сравнително висока трайност и устойчивост. Групата си
поставила и користна цел - набавяне на допълнителни парични средства от
неследващи им се облаги.
В
резултат на събраните и обсъдени доказателства по делото безпротиворечиви
и взаимно допълващи се, водят до единствено възможния извод, непораждащ
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават неговото решение.
По
отношение на оправдателната присъда за Н.П.М., ЕГН **********
При анализа на доказателствата
настоящият съдебен състав намира, че така повдигнатото срещу подсъдимия Н.П.М.
обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2, т. 2, вр. ал. 2 от НК, е недоказано по следните съображения:
От събраните по време на
наказателното производство доказателства не се установи съпричастност на подс. М.
към функциониращата на територията на ГКПП Малко Търново организирана престъпна
група, поставила си за цел извършване на престъпления по чл.301, ал.1 от НК. В
подкрепа на повдигнатото спрямо подс. М. обвинение се явяват единствено показанията
на св. Л.О., депозирани в хода на досъдебното производство, обективирани в
протокола за разпит на свидетел, находящ се в т.4, л.24-28 от ДП и прочетени по
време на съдебното следствие в с.з. от 28.11.2018 г. В същия том се намира и
осъщественото от св. О. разпознаване на подс. М.. По делото не се намериха
други доказателства, подкрепящи участието на подс. М. в процесното ОПГ.
Основен принцип на съвременния
наказателен процес е, че обвинението следва да бъде безспорно доказано, а
присъдата не може да се основава на предположения – чл. 303 от НПК. Тежестта на
доказване на обвинението в наказателния процес пада изцяло върху прокурора и
разследващите органи (включително и относно субективната страна), а в закона
изрично е посочено, че обвиняемият няма задължение да доказва, че е невинен.
Като съобрази всичко изложено от правна страна, съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 304 от НПК за оправдаване на подсъдимия Н.М. по така
повдигнатото му обвинение по чл.301, ал.1 от НК. За постановяването на
осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират
категоричното убеждение на членовете на съдебния състав за виновността на
подсъдимите. Отсъствието на такива налага единствения и правилен извод, че
извършването на престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага
признаването на подсъдимия за невинен и неговото оправдаване. С Решение № 149
от 11.III.1969 г. по н. д. № 70/69 г., I н. о., ВС сочи че: вероятността „…не може
да създаде твърдото и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение
на съда за виновност на подсъдимия. Необходими са положителни доказателства, които
да правят извода на съда единствено възможен и да изключват какъвто и да било
противен извод”. Т.е. осъдителната присъда не може да почива на вероятности и
предположения, в какъвто смисъл е и чл.303, ал.2 от НПК. За да бъде признат
подсъдимият за виновен, следва да са налице такива доказателства, които по
несъмнен начин да установяват всички елементи на състава на инкриминираното
престъпление. Когато такива доказателства липсват, за съда е налице само една
правна възможност и тя е да признае този подсъдим за невинен и да постанови
оправдателна присъда.
По
отношение на оправдателната присъда за Г.К.К., ЕГН **********
за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК
При анализа на доказателствата
настоящият съдебен състав намира, че така повдигнатото срещу подсъдимия Г.К.К. обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2,
т. 2, вр. ал. 2 от НК, е недоказано по следните съображения:
През част от инкриминирания период подс. К. е бил в отпуск или
командирован, видно от приложен в том 2 от съдебното производство график. В подкрепа
са и обясненията на подс. Д., дадени в с.з. от 20.06.2019 г., които
съдът кредитира изцяло в тази част, тъй като от събраните по време на
наказателното производство материали не се установиха доказателства, подкрепящи
повдигнатото спрямо подс. К. обвинение за участие към функциониращата на
територията на ГКПП Малко Търново организирана престъпна група, поставила си за
цел извършване на престъпления по чл.301, ал.1 от НК. Сама по себе си
длъжността, която подс. К. е заемал през инкриминирания период на граничния
пункт, не го прави съпричастен към процесната престъпна деятелност. Изисква се
за постановяване на осъдителна присъда обвинението да бъде безспорно доказано, а
присъдата да не се основава на предположения /чл. 303 от НПК/, което е основен
принцип на съвременния наказателен процес.
Тежестта на доказване на обвинението в наказателния процес пада
изцяло върху прокурора и разследващите органи (включително и относно
субективната страна), а в закона изрично е посочено, че обвиняемият няма
задължение да доказва, че е невинен. Като съобрази всичко изложено от правна
страна, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 304 от НПК за
оправдаване на подсъдимия Г.К. по така повдигнатото му обвинение по чл.321, ал.1
от НК. За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни
доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на членовете на
съдебния състав за виновността на подсъдимите. Отсъствието на такива налага
единствения и правилен извод, че извършването на престъпление не е доказано по
несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимия за невинен и неговото
оправдаване. С Решение № 149 от 11.III.1969 г. по н. д. № 70/69 г., I н. о., ВС
сочи че: вероятността „…не може да създаде твърдото и окончателно, изключващо
всяко съмнение вътрешно убеждение на съда за виновност на подсъдимия.
Необходими са положителни доказателства, които да правят извода на съда
единствено възможен и да изключват какъвто и да било противен извод”. Т.е.
осъдителната присъда не може да почива на вероятности и предположения, в
какъвто смисъл е и чл.303, ал.2 от НПК. За да бъде признат подсъдимият за
виновен, следва да са налице такива доказателства, които по несъмнен начин да
установяват всички елементи на състава на инкриминираното престъпление. Когато
такива доказателства липсват, за съда е налице само една правна възможност и тя
е да признае този подсъдим за невинен и да постанови оправдателна присъда.
По отношение на оправдателната присъда за Д.С.Ю., ЕГН **********
за престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК.
Съдът
оправда подсъдимия Д.Ю. за обвинението в подкуп по чл.301, ал.1 от НК, защото от
събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен и категоричен
начин подсъдимият да е искал и получавал неследващи се облаги под формата на
парична сума – банкнота от 50 лв. с цел избягване съставянето на акт за
установено административно нарушение, състоящо се в превишаване на дните за
престой в Р България на св. М.С.У. по чл. 23 от Закона за чужденците в Република България.
Основният
състав на пасивния подкуп е даден в чл. 301, ал. 1 от НК. Съгласно този текст, длъжностно
лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се
следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши
или не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило
такова действие, се наказва за подкуп.
Субект
на пасивния подкуп може да бъде само длъжностно лице по см. на чл. 93, т. 1, б.
“а” и “б” от НК, което може лично да извърши или да не извърши съответното
действие или бездействие по служба, което произтича от служебната му
компетентност или възложена работа, за което получава дар или друга облага.
Длъжностното лице е субект на подкупа и когато е член на колективен орган или
когато по силата на служебното си положение може да възложи извършването на
действието по служба на друго, подчинено нему лице.
Не
може да бъде субект на престъплението подкуп длъжностно лице, което приема дар
или друга облага за действие или бездействие, което не се включва в неговите
служебни права и задължения. В тези случаи не е налице подкуп, защото
длъжностното лице не може да извърши исканото от даващия дар или друга облага
действие или бездействие. Налице е деяние, което е свързано с нарушаване или
неизпълнение на служебните задължения, превишаване властта или правата или
използване на служебното му положение, за да набави за себе си или за другиго
противозаконна облага, поради което може да има престъпление по служба.Предмет
на подкупа е дар или каквато и да е облага, т.е. облагата може да няма
имуществен характер /до 2000г. предмет на подкупа е само имуществена облага/.
Формите
на изпълнителното деяние са няколко: “приеме” или “поиска” дар или каквато и да
е облага, която не му се следва, или “приеме предложение или обещание за дар
или облага”.
При
първата форма на изпълнителното деяние – “приеме”, подкупът е довършен в
момента на реалното приемена на дара или облагата.
С
изменението на НК от 2002г. са формулирани нови форми на изпълнителното деяние
и освен реалното приемане на облагата, в престъпление е въздигнато и самото поискаване от длъжностно лице на такава облага, а също така
и приемането на предложение или обещание за дар или облага. В хипотезата, когато
длъжностното лице е поискало дар или облага, престъплението е довършено със
самото поискване /по същество последното не е приготовление, тъй като няма
съгласие между длъжностното лице и лицето от което се иска подкупа/. Във
втората хипотеза – приемане на предложение или обещание за дар или облага, инициативата
идва от друго лице, а не от субекта на пасивния подкуп и изпълнителното деяние
се изразява в приемането на неправомерното предложение или обещание, без да е
необходимо реално получаване на облагата.
Между
поисканата и приета облага и служебната дейност заради която тя се иска, респ.
приема, трябва да е налице неразривна връзка. Служебната дейност може да се
изрази както в действие, така и в бездействие по служба. Приемането, искането
или приемането на предложение или обещание за дар или облага може да стане с
оглед сегашни, минали или бъдещи действия или бездействия по служба – “за да
извърши или да не извърши” или “загдето е извършило или не е извършило”.
На
следващо място служебното действие или бездействие, заради което се дава, респ.
получава облагата трябва да е включено в компетенциите на длъжностното лице, субект
на пасивния подкуп.
На
следващо място тези действия или бездействия не трябва да съставляват нарушение
на служебните задължения на длъжностното лице, т.е. лицето дава облагата защото
е заинтересовано длъжностното лице да не нарушава служебните си задължения, в
негов интерес е правомерната му /на длъжностното лице/ дейност.
За
съставомерността на престъплението е без значение самото служебно действие или
бездействие, във връзка с което е получен, респ. поискан или е прието
предложение или обещание за дар или облага, е ли осъществено или не.
Престъплението е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние, т.е. със
самото поискване, приемане на облагата или предложението или обещанието за дар
или облага.
От
субективна страна деянието е умишлено и се извършва с пряк умисъл –
длъжностното лице трябва да съзнава, че приема или получава дар или облага, която
не му се следва и да прави това, за да извърши или да не извърши или загдето
вече е извършило или не е извършило действие или бездействие по служба /трябва
да се докаже, че длъжностното лице приема облагата във връзка със свои компетентности/.
Съгласно
Инструкция № 8121з-813 от 9 юли 2015 г. за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни
пунктове чуждестранните граждани при излизане от Р България подлежат на
цялостна гранична проверка, редът за която е посочен в чл.32 от инструкцията.
Видно от разпоредбата на чл.32 граничният полицай на първа линия осъществява
цялостната гранична проверка, като приема документа за пътуване от излизащия
през границата чужденец, при което: установява самоличността на лицето чрез
идентификация; проверява валидността на документа; проверява документите за
пътуване за наличие на признаци за фалшифициране или подправяне; проверява за
спазване срока на пребиваване, включително и общия срок на предишни
пребивавания в рамките на последните шест месеца; извършва проверка в АИС
„Граничен контрол“ с цел установяване дали чужденецът, превозното средство и
вещите, които пренася, не представляват заплаха за обществения ред, вътрешната
сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от
държавите членки; полага изходен граничен печат в документа за пътуване.
По
отношение на така повдигнатото обвинение спрямо подс. Ю. подкрепа намират
показанията на свидетел с идентификационен № 228, депозирани в с.з. на
18.12.2018г., който свидетелства за събитие, случило се на 19.12.2016 г. около обяд. Според свидетеля с тайна самоличност
граничният полицай Г. В. е спрял за проверка автомобил с пътуващи в него мъж и
жена турски граждани, които по делото са установени като св. С.У. и съпругът й св. М.С.У.. Граничният служител В. констатирал проблем по отношение на
превишаване на времето, през което св. М.У. имал право на престой в България и задържал паспорта му, като
отишъл в административната сграда, където според свидетеля били подс. К. и
подс. Ю.. Впоследствие, според св. с №228, В. завел двамата турски граждани в
административната сграда, като разговорът основно се водел от подс. Д.Ю., предвид
че говорел турски език съдействал, за да се осъществи комуникация с турския
гражданин, като изрично било споменато от подс. Ю., че можело да се измисли
нещо с цел избягване съставянето на акт и получаване в замяна на неследващи се
облаги. В разговорът било намекнато, че следвало да се дадат повече от
обичайните пари, тъй като нарушението било по-голямо. Съгласно депозираните от св.
с №228 показания жената се съгласила на предложения вариант, като служителите и
жената се разбрали за конкретната сума, която била дадена от съпруга й на подс.
Д.Ю. в друга стая.
Така изнесената от свидетеля с №228 фактическа обстановка не
намери подкрепа в останалите събрани по делото доказателства, включително при
разпита на св. С.У., тъй като същата не може да каже дали реално съпругът й е
дал пари на подс. Ю. и колко били те, тъй като не знаела с какви пари
разполагал мъжът й, за да прецени дали, как и къде той е дал банкнота от 50 лв.
под формата на подкуп.
Съгласно справка за пътуване на лице-чужд гражданин на л.409, том 2 от
съдебното производство граничният полицай Г. В. е проверил св. М.У., за който е регистрирано излизане от Р България през ГКПП
Малко Търново с лек автомобил на 19.12.2016 г. в 11:17 часа. В т.18 от ДП, който
е предявен на страните в с.з. на 10.04.2019 г. се съдържат протоколи, отразяващи
„звукозапис“ и „видеозапис“ от приложени СРС по отношение на подс. Ю.. Съдът ги
кредитира, тъй като същите са изготвени след разрешение за прилагането им, дадено
от надлежен орган. В л.1 до л.7 от протокола, изготвен на 04.04.2017г. се съдържат разговори между подс. Д.Ю. и св. С.У.,
проведени на 19.12.2016 г. за времето от 11:09:41 часа до 11:16:38 часа с
няколко отразени технически прекъсвания. Същите свидетелстват единствено в
подкрепа на констатирано от граничния служител Г. В. превишаване на престоя на св. М.С.У.
по чл.23 от Закона за чужденците в Република България.
При внимателен прочит на материалите
по делото, съдът не констатира подкрепящи обвинението за вторичната престъпна
дейност на подс. Ю. доказателства.
Безспорно е установено, видно от
приложен към делото коригиран график за дежурствата за м.декември 2016 г. /л.430, том 2 от съдебната фаза/, че
подс. Ю. на дата 19.12.2016 г. е бил дневна смяна. От друга страна в т.9 от ДП,
в който се съдържат заверени копия на началните и фоновите ротации на
служителите от ГКПП Малко Търново, не се съдържа ротация, от която да е видно, че
именно подс. Ю. през конкретната дневна смяна е бил разпределен на първа линия
- място, на което да е имал пряк контакт със св. М.С.У., което да
му дава правото да извършва контрол спрямо това лице, а оттам и да му съставя
акт за установено административно нарушение.
В
съдебна фаза съдът направи всичко възможно, за да бъде осъществен разпит на св.
М.У.,
тъй като единствено той може да потвърди повдигнатото на подс. Ю. обвинение за
подкуп. Съдът не може да се съгласи с твърдението на адв. И., защитник на подс.
Ю., че не са изчерпани всички възможности за намирането и призоваването на св. М.У.
в с.з. Както в пледоарията си адв. И. сочи, съдът разреши провеждането в с.з. и
в присъствието на преводач телефонни разговори с предоставени от защитата СИМ
карти на турски мобилни оператори с цел призоваването му по телефона. В
резултат не всички закрепени в закона възможности св. М.У. не беше доведен за
разпит в хода на съдебното следствие, поради което неговите показания, дадени в
хода на ДП пред съдия на 10.11.2017 г., намиращи се в том 4, л. 166 - 167 от ДП,
бяха
прочетени в с.з. от 22.03.2019 г. В тези показания, дадени пред съдия и
прочетени в с.з. съдът не може да установи, че подс. Ю. е граничният полицай, който
взема паспорта с поставена в него банкнота. Действително св. М.У. разпознава
подс. Ю., но неизяснена остава връзката на подсъдимия с банкнотата от 50 лв., която
се твърди, че му е предадена с паспорта. Разпознаването на подс. Ю., както
защитата също посочва, в което не е поставена снимка и на Г. В., който е
осъществил проверката на лицето, съдът констатира, че е белег на недоказаност
на обвинението, което трябва да бъде изградено от неразколебаващи вината
доказателства. Въз основа на всичко изложено дотук, съдът
отхвърли тезата на обвинението, че подсъдимият Дениз Ю. е извършил деянието, предмет
на обвинителния акт като прие, че не е подкрепена с обективни и безусловни
доказателства и представлява недоказана по несъмнен начин версия.
По същество твърденията на
прокурора съставляват една от възможните, но не единствена хипотеза за
изясняване въпроса за участието на подсъдимите в престъплението.Истината като
отражение на външно проявени човешки действия обаче е обективна и конкретна, а
не вероятна и възможна.В наказателния процес са допустими всякакви хипотези при
планиране и провеждане на разследването, но правно значение имат единствено
онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени
доказателства.Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и се
превръща във фактология на престъплението.
При липсата на такива доказателства
, хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на
престъплението, както това е в разглеждания случай.Тъй като от безспорно
установените по делото факти, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
взаимна логическа връзка не може да се направи категоричен и еднозначен
изключващ всякакво съмнение извод за авторството, съдът прие , че обвинението е
недоказано, поради което призна подсъдимия Ю. за невиновен.
Основен принцип на съвременния наказателен процес е, че
обвинението следва да бъде безспорно доказано, а присъдата не може да се основава
на предположения – чл. 303 от НПК. Тежестта на доказване на обвинението в
наказателния процес пада изцяло върху прокурора и разследващите органи
(включително и относно субективната страна), а в закона изрично е посочено, че
обвиняемият няма задължение да доказва, че е невинен. Като съобрази всичко
изложено от правна страна, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 304
от НПК за оправдаване на подсъдимия Д.Ю. по така повдигнатото му обвинение по
чл.301, ал.1 от НК. За постановяването на осъдителна присъда са необходими
положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на
членовете на съдебния състав за виновността на подсъдимите. Отсъствието на
такива налага единствения и правилен извод, че извършването на престъпление не
е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимия за
невинен и неговото оправдаване. С Решение № 149 от 11.III.1969 г. по н. д. №
70/69 г., I н. о., ВС сочи че: вероятността „…не може да създаде твърдото и
окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда за виновност
на подсъдимия. Необходими са положителни доказателства, които да правят извода
на съда единствено възможен и да изключват какъвто и да било противен извод”.
Т.е. осъдителната присъда не може да почива на вероятности и предположения, в
какъвто смисъл е и чл.303, ал.2 от НПК. За да бъде признат подсъдимият за
виновен, следва да са налице такива доказателства, които по несъмнен начин да
установяват всички елементи на състава на инкриминираното престъпление. Когато
такива доказателства липсват, за съда е налице само една правна възможност и тя
е да признае този подсъдим за невинен и да постанови оправдателна присъда.
В
допълнение съдът отново ще обърне внимание на показанията на св. С.У., които с
изключение частта им относно фактът на преминаване през ГКПП Малко Търново и
установеното превишаване на дните на престой на съпруга й, са всичко друго, но
не и безпротиворечиви и последователни. Дори жената, чийто
съпруг е посочен като дал подкуп, не може да посочи дали изобщо е имало такъв момент.
При тези факти съдът прие за
недоказано предявеното спрямо подсъдимия обвинение по чл.301, ал.1 от НК, тъй
като не се установи съпричастност на Д.Ю. към извършването му. Изнесеното в
обвинителния акт твърдение, че подс. Ю. е взел банкнота от 50 лв. от св. М.С.У., за да не извърши действие по служба
- да не състави акт за установяване на административно нарушение срещу М. С. У.,
турски гражданин, с турски идентификационен номер ***, за това, че същият бил
останал в страната след изтичането на срока за пребиваване по чл.23 от Закона
за чужденците в Република България - административно нарушение по чл.48, ал.1
от ЗЧРБ, е необосновано, доколкото не бе подкрепено в достатъчна степен от
събраните по делото доказателства. Нито от показанията на св. С.У., нито от показанията
на св. М.С.У.. Единствено показанията на свидетел с тайна самоличност №228
сочат на съпричастност на подсъдимия Ю. към вземането на банкнотата от 50 лева ,
но дори да бъдат приети за достоверни не са достатъчни да обосноват
постановяването на осъдителна присъда. В този смисъл за съдът отчита и
разпоредбата на чл.124 от НПК.Всичко това има за последица оправдаване на
подсъдимия Ю. по обвинението за подкуп.
ОТНОСНО ВИДА, РАЗМЕРА И НАЧИНА НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Наказанието
е средство за постигане целите по чл. 36 от НК. За да реши какъв обем
наказателна принуда да бъде упражнен по отношение на подсъдимите, съдът следва
да прецени по какъв начин тези цели биха се постигнали най-пълно. При тази
преценка следва да бъде отчетена относителната тежест на всички обстоятелства
от значение за определяне размерите на наказанията, каквито са степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването на
престъплението, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За
подсъдимия К.Х.К., ЕГН **********
СЪДЪТ, при определянето на
наказанията за извършеното от подсъдимия К.Х.К. престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК, взе предвид всички обстоятелства, визирани в
нормата на чл.54 от НК. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид на
първо място неговата роля в сформираното ОПГ, продължителността му на
съществуване и трайността на деянията в групата. На следващо място съдът е взел
под внимание и позицията, която подсъдимият е заемал през инкриминирания период
и доверието на обществото към него, гласувано му за заемането на следната
длъжност - младши експерт, „командир на отделение" към ГДГП, РДГП
„Елхово", ГКПП „Малко Търново". Като смекчаващо вината обстоятелство
съдът взе предвид чистото съдебно минало.
За престъплението по чл. 321, ал. 3,
пр.2, т. 2, вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три
до десет години. При индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи
на подс. К., освен изброените по-горе обстоятелства, съдът отчете високата
степен на обществена опасност на деянието и дейността на подсъдимия за
реализирането на инкриминираното деяние. С това свое поведение подсъдимият е
демонстрирал грубо незачитане на обществените отношения и установения в
страната законов ред. Конкретния размер на наказанието и изпитателния срок са
определени като съдът отчете конкретната роля на подсъдимия в групата и
извършваните от него действия по кординация на
действията на другите участници при изпълнение на целите на групата.Съобразявайки
конкретните специфики на разглежданото деяние, на личността на подсъдимия, като
се отчете и приетата в с.з. от 24.09.2019 г. справка за служебната дисциплина
на подсъдимия, както и тежестта на смекчаващите и на отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще
постигне целите по чл.36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и
индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК при решаващ превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия съдът определя наказание в размер на
минималния, предвиден в закона за това престъпление, а именно 3 /три/ години
лишаване от свобода.
Съгласно
дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане
изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 от НК, съдът трябва да
има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена
опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се
постигнали целите на чл. 36 от НК“. В настоящия случай съдът прие, че по
отношение на подсъдимия К.К., са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на степента на
обществена опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга
страна, обуславят извода, че условното осъждане би осъществило установените в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието. Самият факт на обвинението и
наказателния процес, на осъждането и налагането на определено наказание е от
естеството да окаже върху подсъдимите и върху останалите граждани достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие. При това
условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че
запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, ако подсъдимият
в изпитателния срок извърши друго престъпление – обстоятелство, което безспорно
оказва върху него положително мотивационно въздействие.
Така
мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за определен срок, считано от
влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок
съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на
условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на
подсъдимия.
Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От
първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го
възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе
предвид личностните особености на подсъдимия, съдът прие, че така определеното
наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира високата степен на
обществена опасност на извършеното от К. престъпление срещу реда и общественото
спокойствие. Това е така, защото генералната превенция не може и не бива да се
противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие
върху обществото се постига само когато наказанието е съответно на конкретната
обществена опасност и морална укоримост на конкретния
деец и на конкретното деяние.
С
оглед на личната и на генералната превенции изпълнението на така определеното
наказание следва да бъде отложено, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК,
съдът отложи спрямо К.Х.К. изпълнението на така определеното наказание по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК в размер на 3 /три/ години лишаване от
свобода за срок от 5 /пет/ години.
За
подсъдимия Б.А.Д., ЕГН **********
СЪДЪТ, при определянето на
наказанията за извършеното от подсъдимия Б.А.Д. престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК, взе предвид всички обстоятелства, визирани в
нормата на чл.54 от НК. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид на
първо място неговата роля в сформираното ОПГ, продължителността му на съществуване
и трайността на деянията в групата. На следващо място съдът е взел под внимание
и позицията, която подсъдимият е заемал през инкриминирания период и доверието
на обществото към него, гласувано му за заемането на следната длъжност - полицейски
инспектор, началник смяна към ГДГП, РДГП „Елхово", ГКПП „Малко
Търново".
За престъплението по чл. 321, ал. 3,
пр.2, т. 2, вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три
до десет години. При индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи
на подс. Д., освен изброените по-горе обстоятелства, съдът отчете високата
степен на обществена опасност на деянието, както и дейността на подсъдимия за
реализирането на инкриминираното деяние. С това свое поведение подсъдимият е
демонстрирал грубо незачитане на обществените отношения и установения в
страната законов ред. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото
деяние, на личността на подсъдимия, като се отчете и приетата в с.з. от
24.09.2019 г. справка за служебната дисциплина на подсъдимия, както и тежестта
на смекчаващите и на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че
справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл.36 от НК
и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК при решаващ превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като предвид чистото съдебно минало на подсъдимия
съдът определя наказание в размер на минималния, предвиден в закона за това
престъпление, а именно 3 /три/ години лишаване от свобода.
Съгласно
дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане
изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 от НК, съдът трябва да
има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена
опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се
постигнали целите на чл. 36 от НК“. В настоящия случай съдът прие, че по
отношение на подсъдимия Б.Д., са налице материалноправните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е
осъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена опасност на деянието, от
една страна и на подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че условното
осъждане би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на
наказанието. Самият факт на обвинението и наказателния процес, на осъждането и
налагането на определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимите и
върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително въздействие. При това условното осъждане притежава и
този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието, ако подсъдимият в изпитателния срок извърши друго
престъпление – обстоятелство, което безспорно оказва върху него положително
мотивационно въздействие.
Така
мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл.66 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за определен срок, считано от
влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок
съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на
условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на
подсъдимия.
Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От
първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го
възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе
предвид личностните особености на подсъдимия, съдът прие, че така определеното
наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира високата степен на
обществена опасност на извършеното от Д. престъпление срещу реда и общественото
спокойствие. Това е така, защото генералната превенция не може и не бива да се
противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие
върху обществото се постига само когато наказанието е съответно на конкретната
обществена опасност и морална укоримост на конкретния
деец и на конкретното деяние. Конкретния размер на наказанието и изпитателния срок са
определени като съдът отчете конкретната роля на подсъдимия в групата и
извършваните от него действия по кординация на
действията на другите участници при изпълнение на целите на групата.
С
оглед на личната и на генералната превенции изпълнението на така определеното
наказание следва да бъде отложено, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК,
съдът отложи спрямо Б.А.Д. изпълнението на така определеното наказание по
чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК в размер на 3 /три/ години лишаване от
свобода за срок от 5 /пет/ години.
За
подсъдимия П.И.Г., ЕГН **********
СЪДЪТ, при определянето на
наказанията за извършеното от подсъдимия П.И.Г. престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК, взе предвид всички обстоятелства, визирани в
нормата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе
предвид на първо място неговата роля в сформираното ОПГ, продължителността му
на съществуване и трайността на деянията в групата. На следващо място съдът е
взел под внимание и позицията, която подсъдимият е заемал през инкриминирания
период и доверието на обществото към него, гласувано му за заемането на
следната длъжност - командир на отделение към ГДГП, РДГП „Елхово", ГКПП
„Малко Търново".
За престъплението по чл. 321, ал. 3,
пр.2, т. 2, вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три
до десет години. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на
личността на подсъдимия, като се отчете и приетата в с.з. от 24.09.2019 г.
справка за служебната дисциплина на подсъдимия, както и тежестта на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че
справедливото наказание на подсъдимия Г., което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да
бъде определено при условията на чл.55 от НК при решаващ превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер под минималния, предвиден в закона, а
именно: за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК го
осъжда на 1 /една/ година лишаване от свобода.
Съгласно
дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане
изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 от НК, съдът трябва да
има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена
опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се
постигнали целите на чл. 36 от НК“. В настоящия случай съдът прие, че по
отношение на подсъдимия П.Г., са налице материалноправните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е
осъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена опасност на деянието, от
една страна и на подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че условното
осъждане би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на
наказанието. Самият факт на обвинението и наказателния процес, на осъждането и
налагането на определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимите и
върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително въздействие. При това условното осъждане притежава и
този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието, ако подсъдимият в изпитателния срок извърши друго
престъпление – обстоятелство, което безспорно оказва върху него положително
мотивационно въздействие.
Така
мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл.66 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за определен срок, считано от
влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок
съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на
условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на
подсъдимия.
Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От
първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го
възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе
предвид личностните особености на подсъдимия, съдът прие, че така определеното
наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира високата степен на
обществена опасност на извършеното от Г. престъпление срещу реда и общественото
спокойствие. Това е така, защото генералната превенция не може и не бива да се
противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие
върху обществото се постига само когато наказанието е съответно на конкретната
обществена опасност и морална укоримост на конкретния
деец и на конкретното деяние.
С
оглед на личната и на генералната превенции изпълнението на така определеното
наказание следва да бъде отложено, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК,
съдът отложи спрямо П.Г. изпълнението на така определеното наказание по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода
за срок от 3 /три/ години.
За подсъдимия С.П.А., ЕГН **********
СЪДЪТ, при определянето на
наказанията за извършеното от подсъдимия С.П.А. престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК, взе предвид всички обстоятелства, визирани в
нормата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе
предвид на първо място неговата роля в сформираното ОПГ, продължителността му
на съществуване и трайността на деянията в групата. На следващо място съдът е
взел под внимание и позицията, която подсъдимият е заемал през инкриминирания
период и доверието на обществото към него, гласувано му за заемането на
следната длъжност - старши полицай към ГДГП, РДГП „Елхово", ГКПП „Малко
Търново".
За престъплението по чл. 321, ал. 3,
пр.2, т. 2, вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три
до десет години. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на
личността на подсъдимия, като се отчете и приетата в с.з. от 24.09.2019 г.
справка за служебната дисциплина на подсъдимия, както и тежестта на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че
справедливото наказание на подсъдимия А., което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да
бъде определено при условията на чл.55 от НК при решаващ превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер под минималния, предвиден в закона, а
именно: за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК го
осъжда на 1 /една/ година лишаване от свобода.
Съгласно
дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане
изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 от НК, съдът трябва да
има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена
опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се
постигнали целите на чл. 36 от НК“. В настоящия случай съдът прие, че по
отношение на подсъдимия С.А., са налице материалноправните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е
осъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена опасност на деянието, от
една страна и на подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че условното
осъждане би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на
наказанието. Самият факт на обвинението и наказателния процес, на осъждането и
налагането на определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимите и
върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително въздействие. При това условното осъждане притежава и
този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието, ако подсъдимият в изпитателния срок извърши друго
престъпление – обстоятелство, което безспорно оказва върху него положително
мотивационно въздействие.
Така
мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл.66 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за определен срок, считано от
влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок
съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на
условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на
подсъдимия.
Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на принудително-предупредителните
елементи и на специалната и общата превенция. От първостепенен обществен
интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране
на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на
други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните
особености на подсъдимия, съдът прие, че така определеното наказание не
пренебрегва генералната превенция и не игнорира високата степен на обществена
опасност на извършеното от А. престъпление срещу реда и общественото
спокойствие. Това е така, защото генералната превенция не може и не бива да се
противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие
върху обществото се постига само когато наказанието е съответно на конкретната
обществена опасност и морална укоримост на конкретния
деец и на конкретното деяние.
С
оглед на личната и на генералната превенции изпълнението на така определеното
наказание следва да бъде отложено, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК,
съдът отложи спрямо С.А. изпълнението на така определеното наказание по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода
за срок от 3 /три/ години.
За
подсъдимия Г.В.Т., ЕГН **********
СЪДЪТ, при определянето на
наказанията за извършеното от подсъдимия Г.В.Т. престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК, взе предвид всички обстоятелства, визирани в
нормата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе
предвид на първо място неговата роля в сформираното ОПГ, продължителността му
на съществуване и трайността на деянията в групата. На следващо място съдът е
взел под внимание и позицията, която подсъдимият е заемал през инкриминирания
период и доверието на обществото към него, гласувано му за заемането на
следната длъжност - старши полицай към ГДГП, РДГП „Елхово", ГКПП „Малко
Търново".
За престъплението по чл. 321, ал. 3,
пр.2, т. 2, вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три
до десет години. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на
личността на подсъдимия, като се отчете и приетата в с.з. от 24.09.2019 г.
справка за служебната дисциплина на подсъдимия, както и тежестта на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че
справедливото наказание на подсъдимия Т., което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да
бъде определено при условията на чл.55 от НК при решаващ превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер под минималния, предвиден в закона, а
именно: за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК го
осъжда на 1 /една/ година лишаване от свобода.
Съгласно
дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане
изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 от НК, съдът трябва да
има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена
опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се
постигнали целите на чл. 36 от НК“. В настоящия случай съдът прие, че по
отношение на подсъдимия Г.Т., са налице материалноправните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е
осъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена опасност на деянието, от
една страна и на подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че условното
осъждане би осъществило установените в разпоредбата на чл.36 от НК цели на
наказанието. Самият факт на обвинението и наказателния процес, на осъждането и
налагането на определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимите и
върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително въздействие. При това условното осъждане притежава и
този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието, ако подсъдимият в изпитателния срок извърши друго
престъпление – обстоятелство, което безспорно оказва върху него положително
мотивационно въздействие.
Така
мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл.66 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за определен срок, считано от
влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок
съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на
условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на
подсъдимия.
Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От
първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го
възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе
предвид личностните особености на подсъдимия, съдът прие, че така определеното
наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира високата степен на
обществена опасност на извършеното от Т. престъпление срещу реда и общественото
спокойствие. Това е така, защото генералната превенция не може и не бива да се
противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие
върху обществото се постига само когато наказанието е съответно на конкретната
обществена опасност и морална укоримост на конкретния
деец и на конкретното деяние.
С
оглед на личната и на генералната превенции изпълнението на така определеното
наказание следва да бъде отложено, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК,
съдът отложи спрямо Г.Т. изпълнението на така определеното наказание по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК в размер на 1 /една/ година лишаване от свобода
за срок от 3 /три/ години.
За
подсъдимия Д.С.Ю., ЕГН **********
СЪДЪТ, при определянето на
наказанията за извършеното от подсъдимия Д.С.Ю. престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК, взе предвид всички обстоятелства, визирани в
нормата на чл.54 от НК. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид на
първо място неговата роля в сформираното ОПГ, продължителността му на
съществуване и трайността на деянията в групата. На следващо място съдът е взел
под внимание и позицията, която подсъдимият е заемал през инкриминирания период
и доверието на обществото към него, гласувано му за заемането на следната
длъжност - старши полицай към ГДГП, РДГП „Елхово", ГКПП „Малко
Търново".
За престъплението по чл. 321, ал. 3,
пр.2, т. 2, вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три
до десет години. При индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи
на подс. Ю., освен изброените по-горе обстоятелства, съдът отчете високата
степен на обществена опасност на деянието, както и дейността на подсъдимия за
реализирането на инкриминираното деяние. С това свое поведение подсъдимият е
демонстрирал грубо незачитане на обществените отношения и установения в
страната законов ред. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото
деяние, на личността на подсъдимия, като се отчете и приетата в с.з. от
24.09.2019 г. справка за служебната дисциплина на подсъдимия, както и тежестта
на смекчаващите и на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че
справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл.36 от НК
и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК при решаващ превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като предвид чистото съдебно минало на подсъдимия
съдът определя наказание в размер на минималния, предвиден в закона за това
престъпление, а именно 3 /три/ години лишаване от свобода.
Съдът
не приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като прецени, че не е
налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за
приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия Д.С.Ю. не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така
определеното наказание не се явява несъразмерно тежко.
Съгласно
дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане изпълнението
на наложеното наказание по реда на чл. 66 от НК, съдът трябва да има предвид не
само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на
престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали целите на
чл. 36 от НК“. В настоящия случай съдът прие, че по отношение на подсъдимия Д.Ю.,
са налице материалноправните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната
преценка на степента на обществена опасност на деянието, от една страна и на
подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че условното осъждане би
осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
Самият факт на обвинението и наказателния процес, на осъждането и налагането на
определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимите и върху
останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително въздействие. При това условното осъждане притежава и
този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието, ако подсъдимият в изпитателния срок извърши друго
престъпление – обстоятелство, което безспорно оказва върху него положително
мотивационно въздействие.
Така
мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл.66 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за определен срок, считано от
влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок
съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на
условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на
подсъдимия.
Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От
първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го
възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе
предвид личностните особености на подсъдимия, съдът прие, че така определеното
наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира високата степен на
обществена опасност на извършеното от Ю. престъпление срещу реда и общественото
спокойствие. Това е така, защото генералната превенция не може и не бива да се
противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие
върху обществото се постига само когато наказанието е съответно на конкретната
обществена опасност и морална укоримост на конкретния
деец и на конкретното деяние.При определяне на конкретния размер на наложеното
наказание, съдът взе предвид доказаната роля на подсъдимия Ю. при реализиране
на целите на ОПГ.
С
оглед на личната и на генералната превенции изпълнението на така определеното
наказание следва да бъде отложено, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК,
съдът отложи спрямо Д.Ю. изпълнението на така определеното наказание по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода
за срок от 5 /пет/ години.
Предвид изхода на делото на
основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите Д.С.Ю., ЕГН **********, Г.В.Т.,
ЕГН **********, Б.А.Д., ЕГН **********, С.П.А., ЕГН ********** и П.И.Г., ЕГН **********
и К.Х.К., ЕГН ********** със снета по делото самоличност/ да заплатят солидарно
в полза на държавата, направените по делото разноски в размер на 593, 04/
петстотин деветдесет и три лева и четири стотинки от досъдебното производство и
1571, 10/хиляда петстотин седемдесет лева и десет стотинки/ разноски в
съдебното производство.
Предвид оправдателната присъда по
отношение на подсъдимите Г.К.К. и Н.П.М. и на основание чл.190 НПК направените по
делото разноски в размер на 713, 38 лева/ седемстотин и тринадесет лева и
тридесет и осем стотинки остават за сметка на държавата.
Мотивиран от горните съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател: