№ 332
гр. Пазарджик, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220103787 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството се движи по реда на глава 25 от ГПК. Образувано е по иск на Л.. ХР. Г. от
гр. Пазарджик с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, предявен
срещу работодателя Професионална гимназия по селско стопанство "Царица Йоанна" - гр.
Пазарджик за признаване за незаконно и отмяна на уволнението и, извършено с
предизвестие изх. номер 384/20.08.2021 г. на директора на гимназията на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 от КТ - закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, както и за
възстановяване на ищцата на длъжност заместник-директор по учебната дейност. В
исковата молба се твърди, че на 23.08.2021 г. ищцата и нейният съпруг завели детето си на
лекар, тъй като кашляло. Тъй като имала служебни ангажименти, ищцата оставила съпруга
си и детето да чакат прегледа, а тя самата отишла в училището, за да свърши неотложна
работа, свързана с държавните зрелостни изпити, чиято организация и била възложена
специално от директора на училището. След прегледа на детето и се обадил нейният съпруг
и и казал, че лекарят и е издал болничен лист за гледане на болно дете, да отиде да го вземе
и да се прибира. Ищцата решила да довърши започнатата работа и тогава да си тръгне, да
вземе болничния лист и да го представи в училището. Тъкмо приключвала с работата,
когато я извикали при секретарката на директора. Там и било съобщено в присъствието на
секретарката и още две служителки (на длъжности документалист и главен счетоводител),
че трябва да и се връчи заповед за уволнението и с предизвестие. Ищцата само се обърнала и
си тръгнала, защото почувствала гняв и обида. След това отишла при личния лекар на
детето, взела болничния лист и го дала на майка си да го занесе в училището. Тя счита
уволнението за незаконосъобразно заради това, че е извършено по време на отпуск
1
(болничен), както и още по следните съображения: няма реално съкращаване на щата, тъй
като не са преустановени трудовите функции на заеманата от нея длъжност, а са възложени
на колежка, заемаща длъжност заместник-директор по производствената дейност -
трудовите функции съществуват, а извършените промени в щатното разписание са
незаконосъобразни. Освен това ищцата е член на КТ "Подкрепа" и е уволнена в нарушение
на колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование.
Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска. Заявява, че щатната бройка
заместник-директор учебна дейност последно е съществувала в щатното разписание,
утвърдено на 16.07.2021 г., в сила от 01.08.2021 г. Съкращението е извършено от орган на
работодателя, имащ това право, а именно от директора. Според ответника ищцата е
започнала да ползва отпуск поради временна неработоспособност едва след като и е
представена заповедта за уволнение и тя е отказала да я подпише, а не преди това.
Съгласието на синдикат "Подкрепа" е отразено от неговия секретар - г-жа К., заемаща
длъжност документалист, която е свидетел при връчването на предизвестието. Сочи се
също, че неспазването на срока на предизвестие не прави заповедта незаконосъобразна. С
допълнителен отговор ответникът заявява, че новото щатно разписание е било съгласувано
със синдикатите и е дадено съгласие за съкращаване на щатната бройка за
заместник[1]директор учебна дейност.
В хода на делото страните, представлявани от адвокати – пълномощници, поддържат
становищата си. Представят писмени защити.
В писмената си защита ищцовата страна освен изложеното вече в исковата молба сочи, че
КТД предвижда при уволнение на това основание на работник, член на синдикалните
организации да се получи съгласието на самите организации – секциите им в училището,
докато в случая такова съгласие е поискано и получено лично от председателя на
организацията, вместо от ръководството на организацията като колективен орган. На свой
ред ответникът възразява срещу този довод, като твърди, че в КТД е уговорено
работодателят да информира синдикалните организации, а те да дадат становище, но
съгласието им не е задължителен елемент, водещ до незаконност на уволнението. Освен
това такова съгласие дори не е било необходимо, тъй като няма доказателства, че към
момента на прекратяването на трудовото правоотношение – 01.09.2021 г., ищцата е била
член на синдикална организация, като се сочи решение на ВКС (решение 34 по гр. дело
5826/2014 г.), от което според ответната страна следва, че релевантният момент е заповедта
за уволнение, а не отправянето на предизвестие.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Не е спорно, че ищцата е работила на длъжност заместник-директор по учебната дейност в
училището ответник.
На 23.08.2021 г. сутринта ищцата се явила на работа след ползване на годишен отпуск.
В предиобедните или ранните обедни часове тя била извикана при секретаря на директора
2
на училището, за да и бъде връчена оспорената заповед – за прекратяване на трудовото и
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата,
считано от 01.09.2021 г. Ищцата не подписала предизвестието за удостоверяване, че и е
връчено, а вместо това си тръгнала от работното място. Вместо това две служителки от
администрацията на училището удостоверили, че заповедта и е била съобщена в 12,35 ч., но
тя не я е подписала, а след 15 минути е напуснала училището.
В ранния следобед, около 13,00-13,30 ч. по данни на секретарката на директора, разпитана
като свидетел, майката на ищцата се явила в училището и представила болничен лист за
временна неработоспособност на ищцата за гледане на болно дете за срок от 14 дни, считано
от 23.08.2021 г. Съпругът на ищцата, разпитан като свидетел, разказва, че по-рано същия
ден те двамата са завели дъщеря си на лекар, като той е останал да чака прегледа, а ищцата е
отишла на работното си място, тъй като е имала много работа за вършене. Показанията и на
двамата свидетели не се опровергават от други данни по делото, затова няма причина да не
бъдат кредитирани.
Установява се от писмените доказателства, че със заповед на директора на училището от
17.08.2021 г. е утвърдено ново щатно разписание, в сила от 01.09.2021 г., като е съкратена
длъжността на ищцата – заместник-директор учебна дейност.
Видно от данните по делото, основната част от функциите на съкратената длъжност на
ищцата са възложени на служителя, заемащ съществувалата и дотогава длъжност заместник-
директор по учебно-производствената дейност. Останалата малка част от функциите,
изпълнявани до момента от ищцата, са възложени на директора или на други служители –
учители. Това обстоятелство в общи линии не е спорно (спорна е квалификацията му като
реално съкращаване на щата или не) и се установява от заключението на вещото лице.
По-рано, на 17.08.2021 г., директорът на гимназията се обърнал с писмо към председателите
на секции на КНСБ и КТ „Подкрепа“ за становище относно съкращаването на длъжността и
с отделно писмо – към председателя само на секцията на КТ „Подкрепа“ за становище за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Двамата председатели на секции
отговорили на същия ден отново писмено, като формулировката на дадените становища,
включително това за прекратяването на трудовото правоотношение конкретно на ищцата,
била: „давам съгласието си“. Копия от тези писма са представени по делото.
Това било направено, тъй като чл. 10 от колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование, сключен през 2020 г., представен като
писмено доказателство по делото, предвиждал при прекратяване на трудовите
правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ да се информират синдикатите (т. 1) и да се
прекратява трудовото правоотношение на работници и служители, членове на тези
синдикати, „след предварително съгласие на съответната синдикална организация в
образователната институция“. За ищцата има данни, че до м. август 2021 г. включително е
била член на КТ „Подкрепа“.
Публично достъпен е правилникът за организацията и дейността на синдикална секция на
3
КТ „Подкрепа“ от 2016, изменен през 2017 г., на който се позовава ищцата. Според този
правилник ръководството на синдикалната секция е постоянно действащ колективен орган,
който организира цялостната дейност на секцията и се състои от председател и секретар,
„висш ръководен орган“ е общото събрание, а председателят на синдикалната секция
представлява членовете и пред работодателя, подписва „организационни и финансови
документи на секцията“ и пр.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Запазването на трудовите функции на ищцата само по себе си не е достатъчно за извод, че
липсва реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата е свързано с премахване на
длъжността, такава, каквато тя е съществувала дотогава като съвкупност от функции, а не
непременно с отпадане и на самите и отделни функции изобщо в предприятието. Ако те са
възложени на един или повече други работници или служители, които да ги изпълняват
наред с досегашните си задължения, какъвто е конкретният случай, отново е налице реално
съкращаване на щата. Това основание за незаконност на уволнението не е налице.
Не е налице според съда и нарушаване на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. За да е приложима тази
хипотеза, законът изисква работникът да е започнал ползването на отпуск, а не само да му е
бил разрешен такъв. В практиката си ВКС приема, че ползването е започнало, когато на
работодателя е съобщено за отпуска. Съобразно решение № 94 от 04.07.2012 г. по гр. дело
1185/2011 г. на трето ГО на ВКС “работникът или служителят обаче следва да е уведомил
работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че е започнал ползването на
отпуска, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения”. Същите
думи се съдържат в решение № 567 от 13.10.2010 г. по гр. дело 1130/2009 г. на трето ГО на
ВКС. В подобен смисъл е и решение № 182 от 18.02.2012 г. по гр. дело 1220/2011 г. на трето
ГО на ВКС, което се позовава на първото цитирано решение. В решение № 155 от
20.04.2015 г. на 6897/2014 г. та четвърто ГО на ВКС също се сочи, че “ако служителят се е
явил на работа и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск по болест, работодателят
няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението”, като в това решение
се цитират номерата на още няколко решения на четвърто гражданско отделение.
Съдът обаче намира, че работодателят не е спазил изискването на чл. 333, ал. 4 от КТ.
Не може да се сподели становището на ответната страна, че от синдикалната организация се
изисква само становище, чиято липса не се отразява на законността на уволнението.
Напротив, формулировката в КТД от 2020 г. е: „след предварително съгласие на съответната
синдикална организация“, същият израз (а не например „мнение“, „становище“ и подобни) е
използван и в ал. 4 на чл. 333 от КТ. Тази формулировка няма друго тълкуване, освен че
предварителното съгласие е условие за законността на уволнението. В този смисъл е
тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГК, което е
решавало не въпроса дали при използван израз „съгласие“ липсата му води до незаконност
на уволнението, а обратно – дали изводът е същият, ако използваният израз е „становище“,
„мнение“, информиране, съгласуване и подобни, тъй като някои съдилища са приемали, че и
в този случай липсата на положително становище прави уволнението незаконно. Никога не
4
е имало обаче съмнение, че, обратно, защитата по чл. 333, ал. 4 е приложима при предвидено
„предварително съгласие“ и липсата му води до отмяна на уволнението само на това
основание.
Същото тълкувателно решение приема, че „ако документът, възпроизвеждащ
предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от
председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален
орган решение е налице предварително съгласие за уволнението“. По аргумент от обратното
следва, както и в мотивите на решението е формулирано, че едноличното съгласие на
председателя на синдикалната организация като неин представителен орган не представлява
„съгласие на съответния синдикален орган“ – такова съгласие може да даде само
„синдикалното ръководство, като колективен орган“. В случая обаче председателят е дал
единствено едноличното си съгласие, липсва изобщо решение на постоянно действащия
колективен орган – ръководство на секцията. Съобразно цитираната практика на ВКС и
други съдилища, която е непротиворечива в това отношение, едноличното съгласие на
председателя не представлява съгласие на синдикалната организация по смисъла на чл. 333,
ал. 4 от КТ. Така се оказва, че валидно съгласие изобщо липсва, а КТД го предвижда, поради
което е нарушен чл. 333, ал. 4 от КТ и уволнението следва да бъде отменено като незаконно,
а ищцата да бъде възстановена на заеманата длъжност.
Неоснователно е възражението на ответника за момента, към който следва да е налице
основанието за закрила. Наистина няма данни и към м. септември 2021 г. ищцата да е била
член на синдикалната организация, но релевантният момент за преценката дали е налице
защитата по чл. 333 от КТ е не денят на прекратяването на трудовото правоотношение
(което прекратяване настъпва по право с изтичането на срока на предизвестието), а
моментът на връчване на т.нар. предизвестие, което е пораждащата конститутивно действие
заповед за уволнение. В цитираното от ищеца решение на ВКС не се приема, че валидният
момент е различен от деня на връчване на предизвестието – в случая на ищеца са били
връчени едновременно „предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение“, т.е. трудовото правоотношение е прекратено, без да се спазва срокът на
предизвестието, като не се уточнява дали предизвестието и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение са материализирани в един и същ акт, но от нищо в текста на
решението не следва, че под „уволнителна заповед“ ВКС няма предвид именно
предизвестието.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за незаконно и отменя уволнението на Л.. ХР. Г., ЕГН **********, от гр.
Пазарджик, ул. "Хан Крум" № 8, със заповед № 628 от 20.08.2021 г. на директора на
Професионална гимназия по селско стопанство "Царица Йоанна" – гр. Пазарджик, ул.
"Царица Йоанна" № 4.
5
Възстановява Л.. ХР. Г. на длъжност заместник-директор по учебната дейност в
Професионална гимназия по селско стопанство "Царица Йоанна" – гр. Пазарджик.
Определя държавна такса в размер по 50 лв. за всеки от двата неоценяеми иска и осъжда
Професионална гимназия по селско стопанство "Царица Йоанна" – гр. Пазарджик да заплати
по сметката на Пазарджишкия районен съд сумата общо 100 лв., представляваща държавна
такса, както и сумата 175,50 лв., представляваща разноски от бюджета за възнаграждение на
вещо лице.
Осъжда Професионална гимназия по селско стопанство "Царица Йоанна" – гр. Пазарджик да
заплати на Л.. ХР. Г. сумата 650 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6