№ 27831
гр. София, 09.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110124133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от „АББ“ ЕООД против „Б“ ЕООД – в несъстоятелност,
с която е направено искане да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ищецът притежава право на собственост върху лек автомобил марка „Опел“, модел „А“, с
рег. № К2848 АС, цвят „сив металик“, по силата на упражнено давностно владение от
09.01.2013 г. до подаване на исковата молба. Направено е искане сторените от ищцовото
дружество съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.01.2013 г. между ищецът в
качеството на купувач и ответника с предишно наименование „ЕВ“ ООД в качеството на
продавач бил сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство с
предмет процесния лек автомобил. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че
съгласно чл. 3 от съглашението уговорената продажна цена в размер на 3000 лева следвало
да бъде заплатена от купувача в срок до 31.01.2013 г. по сметка на продавача или по сметка
на трето за сделката лице съгласно писмени указания на продавача. В исковата молба са
изложени твърдения, че с писмено уведомление от 10.01.2013 г. продавачът указал на
купувача начина, по който следва да бъде заплатена продажната цена. Представителят на
ищцовото дружество поддържа, че след извършване на плащането на 29.01.2013 г. бил
съставен протокол от страните по сделката, с който продавачът потвърдил, че е получил
уговорената цена. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно чл. 4 от договора
владението върху автомобила било предадено от продавача на купувача на 09.01.2013 г., от
който момент ищецът владее моторното превозно средство явно и необезпокоявано.
Представителят на дружеството поддържа, че съгласно чл. 6 от процесното съглашение
подписите на представителите на страните следвало да бъдат нотариално заверени в
едномесечен срок от сключване на договора, което по вина на продавача не било сторено. В
исковата молба са изложени твърдения, че с писмо от 06.03.2013 г. представителят на
продавача потвърдил, че неизпълнението на задължението по чл. 6 от съглашението се
дължи на негова вина, като се задължил до 31.03.2013 г. да изпълни поетото задължение,
което не било сторено. Представителят на страната поддържа, че след придобиване на
владението дружеството явно и необезпокоявано е ползвало моторното превозно средство,
заплащало е разходи за паркинг и ремонт на вещта, поради което по силата на изтекла
петгодишна давност е придобило право на собственост върху лекия автомобил. В исковата
молба са изложени твърдения, че междувременно продавачът бил обявен в несъстоятелност,
като процесният автомобил продължава да бъде регистриран на името на ответното
дружество. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от завеждане на
1
положителен установителен иск за собственост.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на изложените в исковата молба фактически твърдения относно
упражняването от страна на ищеца на фактическа власт върху процесния лек автомобил.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез синдика НК оспорва предявения иск. В
подадения отговор са изложени твърдения, че до обявяване на „Б“ ЕООД в несъстоятелност
процесният автомобил е ползван за дейността на дружеството. Синдикът поддържа, че
ищецът по никакъв начин не е демонстрирал, че е собственик на моторното превозно
средство, а напротив на проведено на 04.08.2020 г. събрание на кредиторите на ответното
дружество, сред които и ищеца, дал съгласие за продажба на 15 собствени на търговеца
автомобили, сред които и процесния. В подадения отговор са изложени съображения, че
представените по делото документи са съставени след провеждане на събранието на
кредиторите за нуждите на настоящия процес с цел кредиторите на ответното дружество да
бъдат ощетени. В допълнение синдикът поддържа, че процесното моторно превозно
средство е предмет на особен залог на търговско предприятие в полза на Българска банка за
развитие, че върху вещта са наложени множество запори от съдебни изпълнители, поради
което правото на собственост върху същата не може да бъде прехвърлено. Синдикът
оспорва поддържаните в исковата молба твърдения, че ответното дружество е получило
продажна цена за процесния автомобил.
Синдикът представя препис от протокол за проведено общо събрание на кредиторите с
искане документът да бъде приет като писмено доказателство по делото. Направено е искане
ищецът да бъде задължен да представи в оригинал по делото документи по списък,
обективиран в подадения отговор. Синдикът оспорва истинността на представените ведно с
исковата молба договор за покупко-продажба, уведомление за плащане, протокол от
29.01.2013 г., разходен касов ордер и всички представени фактури и плащания по тях.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните доказателствени
искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 80, ал. 1 ЗС е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
притежава право на собственост върху процесния лек автомобил на наведеното правно
основание, а именно изтекла придобивна давност, като докаже, че е придобил фактическа
власт върху вещта, която е държал като своя в продължение на повече от пет години, като е
ползвал автомобила непрекъснато и необезпокоявано. В доказателствена тежест на
ответника е да опровергае горните обстоятелства.
Представените от страните документи са относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
На основание чл. 183, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде указано да представи по
делото в оригинал документите посочени от ответника в списък, обективиран в подадения
отговор на искова молба, като при неизпълнение на соченото задължение представените по
делото преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
Съдът намира, че следва да предостави възможност на синдика на ответното дружество
да уточни направеното оспорване на истинността на посочените в отговора документи, като
заяви дали оспорва истинността на положените в документите подписи, респ.
действителността на чий подпис оспорва, както и да съобрази, че съгласно Решение № 478
от 22.07.2010 г. по гр. д. № 943/2009 г. на ВКС, IV ГО, фактурата е частен, диспозитивен
документ, така, че при спор относно верността на отразеното в нея не е нужно откриване на
производство по чл. 193 ГПК, като всяка от страните може да доказва с всички
2
доказателствени средства твърденията си.
С оглед процесуална икономия на ищеца следва да бъде указано да заяви дали ще се
ползва от документите, чиято истинност е оспорена.
Съдът намира, че следва да допусне събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата
изложени в исковата молба, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, искането за разпит на
втори свидетел бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора преписи от документи.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в срок най-късно до първото по делото открито
съдебно заседание в оригинал документите посочени от ответника в списък, обективиран в
подадения отговор на искова молба, като при неизпълнение на соченото задължение
представените по делото преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото на
основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба по делото с препис за ищеца да уточни направеното оспорване на истинността на
посочените в отговора документи, като заяви дали оспорва истинността на положените в
документите подписи, респ. действителността на чий подпис оспорва, както и да съобрази,
фактурата е частен, диспозитивен документ, така, че при спор относно верността на
отразеното в нея не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК, като всяка от
страните може да доказва с всички доказателствени средства твърденията си.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба по делото
да заяви дали ще се ползва от оспорените документи, като в случай, че иска да се ползва от
документите следва да представи същите в оригинал в срок до първото по делото открито
съдебно заседание. УКАЗВА на страната, че при неизпълнение на горните указания съдът
ще приеме, че ищецът не желае да се ползва от сочените документи, респ. ще ги изключи от
доказателствата по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на обстоятелствата изложени в
искова молба, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за разпит на втори свидетел.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.10.2023 г. от 09.45 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4