РЕШЕНИЕ
№ 260091/11.06.2021г. град П.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на единадесети май две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:К К
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №78 по описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от С.Г.К. с ЕГН **********,***,
с посочен съдебен адрес ***, адв.Г.Й., срещу
ЗАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София пл.Позитано №5, представлявано от изп. директори Н.Ч.и И.Г.,
чрез юриск. С.Г., по реда на чл.432 от КЗ, за сумата от 50 000 лева
претърпени неимуществени вреди.В исковата молба са изложени обстоятелства, че на
около 07:20 часа, в гр.П.,
на пешеходна пътека на бул. “Х.Б.” пред № е настъпил пътен инцидент, при който
била пострадала С.К.. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол с
пострадали лица с рег. №, издаден от ОД
МВР - П., от който било видно, че виновен за настъпването на ПТП е л.а.
марка “”, модел “”, с рег.№, управляван от Л.А. К., който движейки се по бул.“Х.Б.”
в посока сградата на пожарната на града, пред №99 е блъснал правомерно
пресичащата пешеходка С.К.. По случая било образувано ДП №28/2020г., по описа
на РУ МВР - П..След пътния инцидент
ищцата била откарана по спешност в МБАЛ П. АД.Сочи се, че след като била
прегледана, било установено, че вследствие на инцидента ищцата е получила фрактура на дясна предмишница; фрактура на
хумеруса на дясната ръка; фрактура на анатомичната шийка на хумеруса и разкъсно-контузна рана на
гърба на носа.В болничното заведение раната
на носа на пострадалата била обработена с шев.
Ищцата твърди, че след
като била изписана от болничното заведение продължила лечението си в домашни
условия. Поради счупването на водещата за ищцата дясна ръка, тя имала нужда от
ежедневна помощ за хранене, къпане и тоалетна. В продължение на три месеца
ищцата не можела да използва пълноценно дясната си ръка, която била водеща за
нея, като при всяко движение изпитвала изключително силни болки.
Твърди се, че към
настоящия момент, поради получените тежки фрактури в областта на лявото рамо и
хумеруса, всяко движение в областта на дясната ръка на пострадалата било
свързано с изключително силни болки, като това налагало за битовите и ежедневни
нужди за нея да се грижи съпругът й, което водело за нея до редица неудобства.Сочи,
че възстановителният период за пострадалата продължавал и към настоящия момент,
като лекарите не могли да дадат категорично становище дали увредената ръка ще
се възстанови напълно.Към настоящия момент ищцата изпитвала ежедневна болка и
слабост при всеки опит за движение на ръката.
Всички тези
обстоятелства се отразявали изключително тежко и върху психическото й
състояние. Към настоящия момент С.К. била потисната, лесно раздразнителна,
често споделяла на близките си, че не знае дали ще може да води предишния си
начин на живот, изпитвала страх от пресичане и тревожност за близките си. Сочи
се, че получената рана на носа и поставеният й шев обективно загрозявали
външнияj й вид, поради което в първите
два-три месеца след инцидента, ищцата била ограничила социалните си контакти и
избягвала да излиза от дома си.
Посочено е, че виновният
за настъпилото ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинените вследствие на ПТП вреди, се покривали от застраховката „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, както и че на
03.02.2020г. ищцата била завела писмена претенция, на основание чл.380 от КЗ, с
която поискала изплащането на застрахователно обезщетение от ответното
дружество, като и до настоящия момент не била получила дължимото
обезщетение.
Във връзка с така изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника ЗАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп“ АД, да заплати на ищцата С.К.
обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от 03.02.2020 г. -
датата, на която е отправила покана за доброволно изплащане.
Претендира се на основание чл.38 ал.1 от ЗАдв., поради указана безплатна
адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение, за което са представени писмени
доказателства.
В срока за отговор, по реда на чл.367 от ГПК, е постъпил отговор от ответното дружество, в който се оспорва иска, като неоснователен
- както по основание, така и по размер.
Не се оспорва наличието на валидно сключена застраховка към датата на
настъпване на събитието.
Сочи се, че представените към делото материали не разкривали механизма на
настъпилото ПТП.
Твърди се, че е възможно пострадалата
сама да е създала предпоставки и да се е поставила в
опасност, като с поведението си да е допринесла за получените от нея
наранявания.
Твърди
се още, че приложените към исковата молба документи, не се явявали
доказателство за настъпилото събитие и не следвало да се тълкуват като
обстоятелство, установяващо наличието на виновно поведение на водач на
превозното средство, като предпоставка за ангажиране на отговорност. Оспорва се
съдържанието на представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.
№1006р - 487/13.01.2020г.В исковата молба се твърди, че по случая е образувано
ДП №28/2020 г., по описа на РУ МВР П., но не бил представен окончателен акт от
ДП,
в която връзка се моли настоящото производство да бъде спряно.
Направени са възражения.
Твърди се, че с поведението си пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.113
от ЗДвП, и че е могла да забележи приближаващия се автомобил и при полагане от
нейна страна на необходимата грижа и бдителност, удар не би настъпил.Вредите не
били в посочения размер, липсвала медицинска документация, от която да се
установявало наличие на твърдените увреждания.
Изцяло се оспорва твърдението, че ищцата в продължение на три месеца не
можела да използва пълноценно дясната си ръка, и че възстановителния период
продължавал и до настоящия момент.
Обръщат внимание на противоречиви обстоятелства в исковата молба, а именно:
фрактура в областта на ляво рамо и твърдение, че в момента всички движения в
областта на дясна ръка били свързани с изключителни болки.Ответникът твърди, че
освен, че не е доказала основателността на претенцията си, същата не била
доказана и по размер, алтернативно предявеният размер бил силно завишен.
Оспорва се претендираната лихва.
Сочи се съдебна практика.
В срока по чл.372 от ГПК, не е постъпила допълнителна искова молба.
Окръжният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и
по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и ал.2 от КЗ, обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл.45 от ЗЗД.
Между страните е безспорно, че процесният автомобил с който
е реализирано ПТП марка “”, модел “”, с
рег. №, управляван от Л.А. К., е с валидна
застрахователна полица в ответното дружество -.
Спорни по делото са
въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищцата и налице ли е виновно
противоправно деяние, в какъв размер да е обезщетението за неимуществени вреди,
съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението.
От представеното и прието писмо от РУ П., се
установява, че по процесният случай е образувано ДП 28/20г. по описа на РУ МВР П.,
за извършено престъпление по чл.343 ал.3 от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК,
което към даване ход на устните състезания не е приключило.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с рeг. № 1006р-487/13.01.2020 година.Съгласно
съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в решение №15/25.07.2014г.
на ВКС по т.д. № 1506/2013г. на І т.о., в хипотезата, в която констативният
протокол е издаден от органите на полицията при посещение на мястото на ПТП,
съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща
направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за
наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление
относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево
отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо
момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на
релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола
за ПТП.
От констативния протокол, в настоящият случай, ведно
с приетата САвТЕ, се установява механизма на настъпване на ПТП, а именно на
около часа по бул.““ се движел лек
автомобил „“, приближавайки пешеходната пътека при ул.““.Междувременно в
пешеходната пътека навлязла С.К./ищцата/, пресичайки пътното платно от дясно на
ляво.По неизвестна причина шофьорът на л.а. К., не успял да спре преди линията
на движение на К. и когато тя вече достигнала до около 1.5 - 1 метра, преди
края на пешеходната пътека я бутнал /със скорост 3-5 км./, с предния ляв край
на автомобила.Пешеходката К. загубила равновесие и паднала напред и надясно по
лице и с ляво рамо напред.При падането получила травматични увреждания.Причина
за произшествието е късното възприемане
на пострадалата от страна на шофьора К., в резултат на което по непредпазливост
са били причинени щети на ищцата.
От САвТЕ се установява, че автомобилът се е движел с допустимата скорост от 40 км./ч.
съобразно ограничението.Установява се също, че на 10 метра преди пешеходната
пътека, е бил спрял автомобил м., който при паркиране заемал около 2-2.5 метра
от широчината на улицата, но той бил спрян на законосъобразно отстояние от 5м.
от пешеходната пътека.Във връзка с формулирани въпроси, вещото лице е
отговорило, че не е имало ограничение във видимостта на десния край на
пешеходната пътека от страната на шофьора К..
Съдът приема, че констативният протокол за
ПТП и заключението на вещото лице по допусната САвТЕ, обсъдени в съвкупност,
установяват механизма на процесното произшествие и причинната връзка между
деликта и уврежданията получени от ищцата. Протоколът за ПТП /в частта
съдържаща обяснения на виновния водач и подписан от него отразява съгласието на
последния със съдържащите се в документа неизгодни факти /механизъм на
настъпилото ПТП в резултат на противоправното му поведение/.Освен това при
разпита му като свидетел той също установи и потвърди механизма на настъпване
на ПТП.
По силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД
оборима презумпция, вината при непозволено увреждане се предполага до доказване
на противното, като ответникът - застрахователно дружество, не е оборил
законовата презумпция и не се установяват обстоятелства, които да изключват
изцяло отговорността за нарушението.Предприетите
действия на водача, застрахован при ответника не отговорят на изискванията за
безопасност.
Разпитан по делото е и самият водач Л.
К., който установява, че се движел по бул.“Х.Б.“ в посока от Икономически
техникум към училище „“, в лентата от страната на Спортното училище.Преди
самата пешеходна пътека имало спрял голям джип, който препятствал видимостта
му.Свидетелят установява, че видял пострадалата късно.“Набил рязко спирачка“ ,
но я закачил с дясната част на автомобила и ищцата паднала.Установява, че в
колата бил със съпругата си и веднага позвънили на тел.112 помогнали й.
Съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и заключението на САвТЕ, сочи
на извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна
на деликвента К. изразяващо се в нарушение на правилата за движение и
конкретно на чл.119 от ЗДвП, според който при приближаване към пешеходна пътека
водачът на МПС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, което деяние е
довело до вредоносен за ищцата резултат - физически травми предизвикващи болки
и страдания.
По
възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД:
Неоснователно ответникът твърди, че с
поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Този
свой извод съдът основава на създадените със Закона за движение по пътищата
задължения на пешеходците, както следва: пешеходецът е длъжен, преди да навлезе
в платното за движение, да се съобрази с разстоянието до приближаващо превозно
средство и със скоростта му на движение (чл. 32, ал.1 от ЗДвП); пешеходецът е
длъжен при пресичане на платното за движение по пешеходна пътека, освен
спазване на горното задължение, да не удължава ненужно престоя си на пешеходната
пътека и да не спира без необходимост на пътното платно и да спазва светлинните
сигнали (чл. 113, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП).
В случая не се установява тези задължения да
са били нарушени от ищцата. От
доказателствата по делото безспорно се установи, че ищцата е пресичала на
обозначеното за целта място, а именно пешеходна пътека и при отстояние на
виновният автомобил на около 70 метра, видно от САвтЕ. В случая не се установи
нито противоправно пресичане от страна на пострадалата, нито същата внезапно да
е навлязла на пешеходната пътека, поради което водачът на автомобила да не е
могъл да реагира бързо и адекватно. За това говори и мястото на удара ,млако
след средата на пътното платно. Ответникът не доказа при условията на пълно и
главно доказване, ищцата по някакъв начин да е създала опасност както за самата
себе си, така и за останалите участници в движението.Точно обратното, същата е
предприела пресичане на обозначеното за това място. Житейски и законово
поведението на водачът на процесния автомобил е било неправилно и противоправно
с оглед на факта, че при приближаване към пешеходна пътека той е длъжен да
пропусне стъпилите на нея или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта и спре. В случая причина за настъпването на процесното ПТП са
субективните действия на водача на увреждащото МПС.
По
размера на обезщетението за неимуществените вреди:
Претърпените от ищцата неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП, за това са допуснати гласни доказателства и е разпитан св.О.К., съпруг на ищцата който
установява, че веднага се отзовал на мястото на инцидента след като му
позвънили.Там видял съпругата си, със сцепен нос, цялата треперела и
плачела.Качили я в линейката и той също я придружил до Спешна помощ.Установява,
че оттам ги насочили към хирургията, където й залепили раната на носа и ги
насочили към хирургията.Свидетелят установява, че възстановяването протекло
трудно в продължение на 3 месеца.Болките на ищцата били големи, не можела да
легне, не можела сама да се изправи.Свидетелят сочи, че я е водил до
тоалетната, грижел се за тоалета й.Ръката й, била обездвижена в рамото и малко
по-надолу.Свидетелят сочи, че към настоящият момент ищцата не била възстановена
физически, защото още не можела да върши сама домакинската работа.При резки
движения, изпитвала болка и това й се отразило психологически.Установява, че
изпитвала страх да пресича сама.
Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като
характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на
здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените
задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването
за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.
От събраните по делото писмени доказателства чрез
представената медицинска документация, а също така и от неоспореното и изцяло
кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено заключение на вещото
лице д-р П.М. по безспорен начин се установява, че вследствие на процесното ПТП
ищцата е претърпяла физическа травма и е
откарана с линейка в МБАЛ, където установили счупване на хирургичната шийка
на дясната раменна кост, фисура на носните костици, разкъсно-контузна рана на
гърба на носа.Раната на носа е била хирургично обработена от УНГ- специалист. Счупването
на дясната раменна кост било имобилизирано с ортеза. По време на
съприкосновението на лекия автомобил с пострадалата пешеходка, тя е била права
и обърната с лявата странична част към предницата на лекия автомобил. Последвал
е удар и падане на дясно и напред с удар в десния лакет и огъвачно счупване на
дясната раменна кост и травма на лицето.
Според заключението в ранния период
след травмата, по време на медицинските манипулации, както и по време на
раздвижването пострадалата-ищца е търпяла интензивна болка, налагаща прием на
медикаменти. Поради наличната остатъчна контрактура крайните движения в ставата
са все още ограничени и болезнени.
Счупването на
хирургичната шийка на дясната раменна кост, изисквало имобилизация на ръката за
6 седмици и раздвижване след това, като оздравителния процес продължава около
3-4 месеца от датата на травмата при обичаен ход на оздравителния процес.
Физиотерапията е основен терапевтичен метод, тъй като раменната става бързо се
втвърдява.Тя трябва да започне максимално рано и да се провежда в пълен обем.Фисурата
/пукването/ на носните кости и раната на носа имат оздравителен процес, който
продължил около 12-14 дни от
датата на травмата.
Според
заключението на д-р М., болките са били особено интензивни от злополуката до
към края на третият месец. До приключването на оздравителния процес
пострадалата е изпитвала болки и затруднения в обслужването.От приложеното
експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ-П.-АД към момента на настъпване на ПТП
пострадалата е била с 50% трайно намалена работоспособност след преживян
миокарден инфаркт през 2010 година.
При прегледа
осъществен от д-р М. пострадалата не съобщавала, да е имала предишни травми или
медицински интервенции в областта на дясната ръка, с които да се свържат
болките в нея.
Предявеният иск за неимуществени вреди е частично
основателен.
Налице са предпоставките за ангажиране
на гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя ответник: противоправно и
виновно поведение на водача на л.а. с рег.№ за настъпване на процесното ПТП,
претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на произшествието /подробно
описани в СМЕ и св.К –/ както и наличие на застрахователно правоотношение
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност".Налице
и е абсолютната проц.предпоставка покана от страна на ищцата до ответника по
реда на чл.380 от КЗ.
Счупването на хирургичната
шийка на дясната раменна кост, фисура на носните костици, разкъсно-контузна
рана на гърба на носа,следва да бъдат обезщетени общо, тъй като е безспорно,че
К. е търпяла болки и страдания и
дискомфорт до пълното си възстановяване, което е продължило от един месец и
половина до три месеца, според цзаключението.
Не се установи от събраният
док.материал, същата да е все още в невъзможност да се обслужва сама и да
продължава да търпи болки и страдания, както и да има ограничения при
движението на дясната ръка, респ. възстановителният период да продължава и до
момента, каквито твърдения има изложени в исковата молба.
Не се установи в резултата на
инцидента ищцата да се намира, в постстресово разстройство, изразяващо се в
повтарящо се преживяване на катастрофата, или постоянни мисли за случилото се.Тезо
факти от исковата молба, също останахо недоказани.Липсва мед.документация, няма
и данни в СМЕ.
След съвкупен анализ на събраните
доказателства,съдът счита за справедливото обезщетение за неимуществени вреди
от посочените травматични увреждания,
които ищцата е търпяла за основателен и доказан в размер на сумата от 11 000 лева, а в останалата част
претенцията до пълния претендиран размер на сумата от 50 000 лева, като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претендираната лихва за забава-спорен е момента от кога
следва да дължи застрахователя лихва за забава.Съгласно чл.497 ал.1, т.2 от КЗ срокът, в който ответното дружество е следвало да
се произнесе по същество по отправената му претенция е три месеца от датата на
подаването й.Видно от представената молба, ищцата е сезирала ответникът с
претенцията си на 3.02.2020г., т.е. трите месеца са изтекли на 3.05.2020г.който
е почивен ден, респ. до 4.05.2020г. От този момент, ответникът е изпаднал в
забава и дължи лихва. Искането на ищцата за присъждане на лихва от по-ранен
момент е неоснователно, тъй като действащия КЗ (за разлика от отменения Кодекс)
дава на застрахователя 3 месечен срок от сезирането му, за разглеждане на
претенцията и произнасянето по нея. Едва с изтичането на този срок и съгласно цитираните
по-горе правни норми,а и съдебната практика която е установена до момента,
застрахователят изпада в забава. По изложените съображения, лихва за забава
върху претендираното обезщетение следва да бъде присъдена от 4.05.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата.
Претенцията за лихва за забава за периода 3.02.2020г. до 4.05.2020г.,
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.
78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер
на 440 лева, както и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Претендират се от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото
по делото адвокатът на С.Г.К. – адв.Г.Й. е осъществил безплатна адвокатска
помощ, което е обективирано в договора за правна защита и съдействие,
процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал. 2 ЗАдв. Съобразно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и уважената
част от материалния интерес, ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищцата Г.Й. сумата от 860 лева.
Ответникът ЗАД „БУЛСТРАД Виена
Иншурънс Груп“ АД, е направил разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 700 лева от които 400 лева за допуснатите експертизи и юриск.
възнаграждение в размер на 300 лева.Съобразно отхвърлената част от иска на
ответника се полагат разноски в размер на 546
лева, които следва да бъдат заплатени от ищцата.
Воден от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД
Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София пл.Позитано №5, представлявано от изп. директори Н.Ч.и И.Г., да
заплати на ищцата С.Г.К.
с ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, адв.Г.Й., сумата от 11 000
лева, представляваща обезщетение за причинените й, неимуществени вреди -
болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 4.05.2020 година, до
окончателното изплащане, настъпили в резултат на ПТП от в гр.П., при
което ищцата като пешеходец е била ударена от л.а. марка “”, модел “”, с рег.№, управляван от Л.А. К., като
за разликата над уважения размер от 11 000лв. до пълния предявен размер от 50 000
лева, и за претенцията за законна лихва за периода от 3.02.2020г. до 4.05.2020
година, ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД
Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София пл.Позитано №5, представлявано от изп. директори Н.Ч.и И.Г.,
да заплати по
сметка на Окръжен съд П. на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в
размер на 440 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД
Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София пл.Позитано №5, представлявано от изп. директори Н.Ч.и И.Г.,
да заплати на адв.Г.Й.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, като
пълномощник на ищцата С.Г.К. с ЕГН **********,***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв, възнаграждение/хонорар/ в размер на 860 лева /съобразно уважената част от иска/.
ОСЪЖДА С.Г.К. с ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД Виена
Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София
пл.Позитано №5, представлявано от изп. директори Н.Ч.и И.Г.,
разноски
в
размер на 546 лева, /съобразно
отхвърлената част от иска/.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: