РЕШЕНИЕ
№ 1052
гр. Плевен, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430102286 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.
И. Ж., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл. Плевен, жк. „***“ №***, чрез адв.
М. М. от АК-Плевен, против „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ №*** представлявано от В.Ф., с
правно основание чл. 128, т.2 вр. чл.242 КТ.
Твърди се, че ищецът е изпълнявал длъжност „***“ при ответното
дружество, считано от 2016г., като със Заповед от 16.04.2020г. е прекратено
трудовото правоотношение, на осн. чл. 328, ал.1, т.12 КТ.
Ищецът твърди, че ответникът не е изплатил остатъка от трудово
възнаграждение за месец март 2020г. в размер на 300 лева, както и пълния
размер на брутно трудово възнаграждение за месец април 2020г. в размер на
700 лева. Претендират се посочените суми, ведно със законна лихва върху
тях, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата, и разноските по делото. Представени са писмени
доказателства и е направено доказателствено искане за допускане на съдебно
счетоводна експертиза по конкретно поставени въпроси.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, редовно уведомен, депозира писмен
отговор чрез адв. О. Б. от АК-Плевен. Направено е възражение за изтекла
1
погасителна давност, на осн. чл. 358, ал.2, т.2, изр. 2 КТ, така и по отношение
на законната лихва. Ответникът сочи, че безспорно трудовото
правоотношение е прекратено на дата 17.04.2020г. Излага съображения, че
трудовото възнаграждение е дължимо за последния месец към датата на
прекратяване на правоотношението. Сочи, че исковата молба е подадена след
17.04.2023г. и счита, че е изтекъл давностния срок по отношение на
възнагражденията за м. март 2020г. и месец април 2020г. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен.
В открито съдебно заседание, проведено на 04.07.2023г., ищецът не се
явява, не се представлява. Постъпила е молба от адв. М. М. от АК-Плевен, с
която поддържа исковата молба по изложените съображения, като моли да
бъде допуснато изменение на размера на претенцията, на осн. чл. 214, ал.1
ГПК, и същата да се счита предявена за сумата от 1462,79 лева, вместо
претендираните с исковата молба 1000 лева, съобразно заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Излага доводи, че
възражението на ответника за изтекла погасителна давност, е неоснователно,
като се позовава на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение /ЗМДВИП/. Моли съда да уважи молбата като основателна.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 04.07.2023г., ответникът,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е и се установява от приложеното заверено копие на страница
от трудова книжка на ищеца М. И. Ж., че е работил при ответното дружество
„***“ *** по трудово правоотношение през процесния период от време,
заемайки длъжността „***“.
Безспорно е също така, че трудовото правоотношение между страните е
било прекратено, считано от 17.04.2020г., на основание чл.328, ал.1, т.12 от
КТ, което е отразено и в трудовата книжка на работника.
По делото е прието заключение по назначена и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Съгласно заключението,
сумата, дължима за възнаграждение за месец март 2020г., е 652,05 лева, а
сумата дължима за възнаграждение за месец април 2020г. е в размер на 810,74
лева. Общата дължима сума е в размер на 1462,79 лева. На въпроса към коя
дата се изплащат възнагражденията за съответния месец, вещото лице дава
заключение, че съгласно чл.6 на Трудов договор №***г.на М. Ж.,
периодичността на изплащане на възнагражденията е до 25-то число на
следващия месец. В тази връзка вещото лице е дало заключение, че за месец
март 2020г. трудовото възнаграждение е дължимо на 25.04.2020г., а за месец
април 2020г. трудовото възнаграждение е дължимо на 25.05.2020г. Отразено
е, че във възнаграждението за м.април 2020г. има начислено обезщетение за
неизползван отпуск по чл. 224 от КТ, в размер на 480,17 лева. Посочено е, че
2
датата на прекратяване на трудовото правоотношение е 17.04.2020г.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно
задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно
разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Установи се от обсъденото заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, че неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца
за месец март 2020г. се изчислява в размер на 652,05 лева, неизплатеното
трудово възнаграждение на ищеца за месец за месец април 2020г. се
изчислява в размер на 810,74 лева, или сума в общ размер на 1462,79 лева
С оглед горното, претенцията на ищеца се явява изцяло основателна.
Ответникът е релевирал в писмения отговор възражение за погасяване на
исковата претенция по давност, което Съдът намира за неоснователно по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 от КТ, вземанията на
работника за трудови възнаграждения се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането /арг. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/, като при срочните
задължения /каквито са процесните за трудови възнаграждения/, давността
тече от деня на падежа.
С нормата на чл.270, ал.2 от КТ е регламентирано, че трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти, доколкото не е уговорено друго. В случая се установява уговаряне на
друго в правоотношението между страните, доколкото след запознаване с
документацията в счетоводството на ответника, вещото лице дава
заключение, че съгласно чл.6 на Трудов договор №***г.на М. Ж.,
периодичността на изплащане на възнагражденията е до 25-то число на
следващия месец.
Във връзка с гореизложеното, съдът приема, че ответника е дължал
плащане на трудовото възнаграждение на ищеца до 25-то число включително
на следващия месец. При такова разбиране, падежът на задължението за
плащане на трудовото възнаграждение за м.март 2020г. е настъпил на
25.04.2020г., а за м.април 2020г. е настъпил на 25.05.2020г.
Поради обявяване на извънредно положение с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците /обн. в ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г./ са предвидени
3
определени мерки, относими към упражняването на права и разглеждането на
дела. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 и т. 2 ЗМДВИП за срока от 13 март
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по
Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства,
свързани с мерки за принуда /т. 1/; давностните и други срокове, предвидени
в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение
на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните
нарушения и наказания /т. 2/.
Давностният срок за погасяване вземанията на работника за трудово
възнаграждение попада в хипотезата на чл.3, т.2, предл.2 от ЗМДВИП.
С § 2 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП /обн. в ДВ, бр.
34 от 09.04.2020 г./ разпоредбата на чл. 3 ЗМДВИП е изменена в смисъл, че в
чл. 3, т. 1 се прецизираха в Приложение изключенията на сроковете по
производствата и делата, по отношение на които процесуалните срокове не
спират да текат, а с изменението на чл. 3, т. 2 отпаднаха "и други срокове,
предвидени в нормативни актове". Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП в редакцията
след ЗИД на ЗМДВИП, ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат само давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
В § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП /ДВ,
бр. 34 от 09.04.2020 г. / е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно
"други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от
обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в
"Държавен вестник", а съгласно § 13, ал. 2 извършените действия от
обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон
запазват силата си. Предвид обнародване на ЗИД на ЗМДВИП на 09.04.2020 г.
се налага извод, че спрените по чл. 3, т. 2 ЗМДВИП "други срокове"
продължават да текат от 17.04.2020 г.
Поради гореизложеното, съдът намира, че тригодишният давностен
срок, погасяващ вземането на ищеца за трудово възнаграждение за м.март
2020г. и м.април 2020г. не е изтекъл към датата на предявяване на иска
(26.04.2023г.), с оглед обстоятелството, че за м. март 2020г. е започнал да тече
на 26.04.2020г., а за м.април 2020г. е започнал да тече на 26.05.2020г.
При този изход на спора, в тежест на ответника „***“ ***, ЕИК ***,
следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените
разноски от ищеца М. И. Ж., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл. Плевен, жк.
„***“ №***, в производството, а именно 400 лева адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора, ответникът „***“ ***, ЕИК ***, на осн. чл. 78,
4
ал. 1 от ГПК следва да заплати по сметка на РС-Плевен 58,51 лева разноски
за държавна такса и 130 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 242 вр. чл.128, т.2 от КТ „***“ ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“
№*** представлявано от В.Ф. ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Ж., ЕГН **********
от гр.Плевен, обл. Плевен, жк. „***“ №***, сума в общ размер на 1462,79
лева представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец март
2020г. и месец април 2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.04.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на осн. 78, ал.1 ГПК „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ №*** представлявано
от В.Ф. ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Ж., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл.
Плевен, жк. „***“ №***, разноски в настоящото производство-сумата от 400
лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „***” - ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление на дейността град Плевен, улица „***“ №
*** представлявано от В.Ф., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-
Плевен държавна такса в размер на 58,51 лева и възнаграждение за вещо
лице в размер на 130 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 14.07.2023 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5