№ 135
гр. Кърджали, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200808 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0000642/07.07.2021 г., издадено от
директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на П. В. Д. от гр.**, с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. на основание чл.93в,
ал.5 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.27, § 2, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕС) №
165/2014 г.
Жалбоподателят П. В. Д. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана
отговорността му. В производството по установяване на административното нарушение и
издаване на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление. Сочи, че не е описано нарушение, което да е извършено от водача. Не била
направена и преценка за маловажност, като не е взета предвид незначителната обществена
опасност на нарушението. От същото не били настъпили никакви вредни последици, нямало
данни за извършване на подобно или същото нарушение от водача. Защитата претендира и
за разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не
се представлява. В писмено становище моли наказателното постановление да бъде
1
потвърдено като съобразено с материалните и процесуалните правила.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 01.06.2021 г. свидетелите В.Н. и М.М. били на работа като инспектори в РД
„АА“ гр.Стара Загора. Около 16.00 часа на същата дата те се намирали на път III-507 на
разклона за с.Широко поле, където извършили проверка на влекач марка „**“ рег.№ ***,
категория **, оборудван с дигитален тахограф CONTINENTAL АUTOMOTIVЕ
1381.**********, и прикачено към него полуремарке с рег.№ *** от категория **.
Контролните органи констатирали, че превозното средство се управлявало от жалбоподателя
П. В. Д., който извършвал обществен превоз на товар /пепел/ по маршрут от гр.Бобовдол до
гр.Момчилград, видно от товарителница № ** от 01.06.2021 г. и пътен лист № 663670 от
01.06.2021 г. При прегледа на документите и от направената разпечатка от дигиталния
тахограф се установило, че в момента на проверката жалбоподателят използвал карта на
водач, издадена за друго лице – Д.Е.. По повод така констатираното нарушение срещу П. В.
Д. на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.27, § 2,
изр.1, предл.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., който той подписал и получил лично,
отбелязвайки, че няма възражение. На проверяващите обяснил, че му свършило времето за
управление и затова използвал друга карта. На 07.07.2021 г. наказващият орган издал
атакуваното постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание
„глоба” в размер на 1 500 лв. на основание чл.93в, ал.5 от ЗАвП, за извършено нарушение
по чл.27, § 2, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Горната фактология се установява от показанията на свидетелите В.Н. и М.М.,
както и от приетите по делото писмени доказателства – Акт за установяване на
административно нарушение от 01.06.2021 г.; Пътен лист № 663670 от 01.06.2021 г.;
Товарителница № ** от 01.06.2021 г.; разпечатка от дигитален тахограф; Карта на водача
Д.Е.; Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС, установяваща правомощия на
административнонаказващия орган да издаде процесното постановление.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Отговорността на П. В. Д. е ангажирана за нарушение по чл.27, § 2, изр.1, предл.2
от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Разпоредбата на чл.27, § 2, изр.1 от Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен
2
транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, предвижда, че даден водач може да е титуляр на не повече от една
валидна карта на водача и има право да използва само своята собствена персонализирана
карта на водача. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят действително е извършил процесното административно нарушение, тъй
като не е спазил изискванията на чл.27, § 2, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Безспорно е от показанията на разпитаните свидетели и приложената разпечатка от
дигитален тахограф, че П.Д. на процесната дата е използвал карта на водача на друго лице
/Д.Е./, а не своята персонализирана карта на водача, както повелява горепосочената
разпоредба. Затова правилно е санкциониран от административнонаказващия орган на
основание чл.93в, ал.5 от ЗАвП, предвиждащ да се наказва с глоба от 1 500 лв. водач, който
използва карта на водача, издадена на друго лице. Наложеното на жалбоподателя наказание
е законосъобразно, тъй като в чл.93в, ал.5 от ЗАвП не е предвиден минимум и максимум на
глобата и не е предоставена възможност на административнонаказващия орган за преценка
при определяне размера на наказанието.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати
в хода на административнонаказателното производство. АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
относими към състава признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от негова страна за
какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Законосъобразна е
дадената правна квалификация на нарушението, която съответства на установените факти.
Нормата на чл.27, § 2, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. съдържа правилото за
поведение, с което жалбоподателят като водач на превозно средство е следвало да се
съобрази, но не го е сторил. Съдът не споделя и възражението, че извършеното нарушение е
маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Деянието е формално, на просто
извършване, поради което е неоснователен доводът за липса на вредни последици, за
съставомерността му такива изобщо не са необходими. Освен това, процесното нарушение
не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за нарушенията по чл.93в,
ал.5 от ЗАвП. Предвид изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат направените и поискани разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 43-0000642/07.07.2021 г.,
издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на П. В. Д. от гр.**, с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. на
основание чл.93в, ал.5 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.27, § 2, изр.1, предл.2 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4