№ 417
гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20255200500474 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 1578 от 13.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1701/2024 г. на
ПзРС, „Роузи Плантс „ЕООД ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Я. Б. ЕГН
********** представляван от Адвокатско дружество В. и Б. „ представлявано от адв. Ц. В.
със съдебен адрес : гр. С. , ж.к. М. 3бл. 303 А, ет.5, ап.21 на основание чл.200 КТ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, сумата от 7 500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, ведно със законната лихва от 26.10.2021 г. до изплащане на сумата.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 828,00
лв. с ДДС разноски по делото, съобразно уважената част от исковете. Ищецът е осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 4944,00 лв. за адвокатско
възнаграждение и 240,00 лв. за възнаграждение на вещо лице – като сторени разноски по
делото съобразно отхвърлената част от иска. Отхвърлен е искът за обезщетение за
неимуществени вреди – за сумата над 7 500,00 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв.
като неоснователен.
С определение № 839/17.03.2025 г. постановено по същото гр.д. № 1701/2024 г.
по описа на ПзРС, съдът е оставил без уважение молбата на ищеца Б. за изменение на
постановеното съдебно решение на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските , а именно
– молбата за намаление на присъденото в полза на ответната страна адвокатско
възнаграждение поради прекомерност.
1
Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове/ над размера от 7000,00 лв. до претендирания от 35 000,00 лв. , е депозирана въззивна
жалба от ищеца. Счита, че решението в посочената част е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Излага съображения, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди не е съобразен критерият за справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, който
изисква определяне на паричен еквивалент на болките, страданията, физическите,
емоционалните и психическите сътресения на пострадалия, не е отчетен високият
интензитет на търпените болки и страдания, като неправилно съдът е определил
обезщетение в размер на 20000,00 лв. вместо претендираната сума от 35 000,00 лв. по
съображения, че не са налице трайни и непредотвратими последици за пострадалия. Счита,
че искът следва да се уважи в пълния му предявен размер. Излагат се подробни доводи в
посока на това, че съдът неправилно бил интерпретирал събраните по делото доказателства,
като необосновано бил приел наличието на допусната от ищеца „ груба небрежност„.
Поддържа се, че обстоятелствата във връзка с процесния инцидент не били установени и
доказани в частта досежно поведението на ищеца и неговия принос , а установяването на
тези обстоятелства било в доказателствената тежест на работодателя. Отделно от това се
поддържат доводи и се развиват подробни възражения, че определения от
първоинстанционния съд процент на участие на пострадалия довело до неговото нараняване
, чрез грубата му небрежност бил прекалено завишен. Извършва се подробен анализ на
събраните по делото доказателства.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
вместо това да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
„Роузи Плантс „ ЕООД. Излага съображения за неоснователност на релевираните с
въззивната жалба оплаквания. Поддържа, че не оспорват отговорността си за присъденото
обезщетение за неимуществени вреди , но само до размера на 3500,00 лв. , поради което
представят писмени доказателства за извършване на плащане на тази сума в полза на ищеца,
ведно с дължимата законна лихва за забава. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част. Претендира разноски.
Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове над размера от
3500,00 лв. до присъдените 7000,00 лв. , е депозирана насрещна въззивна жалба от
ответника „Роузи Плантс“ ЕООД . Счита, че решението в тази част е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Освен това поддържа и
сочи съдебна практика, за която твърди, че по сходни казуси с процесния случай ВКС е
присъдил обезщетение по чл. 52 ЗЗД в значително по-малък размер. Счита, че определеният
от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен предвид събраните по
делото доказателства и нормалното протичане на възстановителния процес, протекъл без
усложнения. Позовава се на съпричиняване от страна на пострадалия и поддържа, че
първоинстанционният съд правилно бил определил процента на това съпричиняване под
формата на груба небрежност , тъй като по време на изпълнение на задълженията си на
2
26.10.2021 г. – при демонтиране на колелото на мотокара, който управлява за смяна на
гумите, е извършил действия по разглобяването му в нарушение на правилата за
безопасност на труда. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от
ищеца М. Я. Б. , който чрез своят процесуален представител изцяло оспорва нейната
основателност, като поддържа доводите изложени и в подадената въззивна жалба.
По делото се обжалва и постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК , от
процесуалния представител на ищеца , като в подадената частна жалба се излагат и
поддържат същите доводи развити и пред първоинстанционния съд по спорния въпрос, като
се позовава и на практика на СЕС. В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от
ответната страна , с подробно изложени доводи, според които районният съд правилно и
законосъобразно е процедирал, като е присъдил разноски на ответника за заплатен
адвокатски хонорар в претендирания размер. Моли се обжалваното определение да бъде
потвърдено .
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани
страни, поради което са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да
се пристъпи към обсъждане на доводите относно правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.200 КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Не се спори между страните пред настоящата инстанция, че на 26.10.2021 г. около
11:30 часа ищецът, който към момента е заемал при ответника длъжността „общ работник
оранжерия /парник“, сваля колелата на мотокара, за смяна на гумите в оторизиран
сервиз.Демонтажът на гумите се извършва при нулево налягане на въздуха , а в случая е
било около 4-4,5 атмосфери. Вследствие на високото налягане на въздуха, гумата
експлодира. Б. получава травми, причинили временна неработоспособност. Бил е издаден
болничен лист с диагноза по МКБ „S01.0- открита рана по окосмената част на главата“.
По делото са представени и писмени документи, изготвени във връзка с извършено
от работодателя разследване на процесната трудова злополука, както и Правила за
безопасност и здраве в „Роузи Плантс“ ЕООД.
Ответното дружество подава декларация за трудова злополука с вх. № от 5101-12-
50 от 29.10.2021 г. на НОИ, ТП - Пазарджик. С разпореждане № 59/11.11.2021 г. на НОИ, ТП
– Пазарджик, декларираната злополука, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, е приета за трудова
по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
3
От ответната страна са представени длъжностна характеристика на длъжността „общ
работник оранжерия, парник“, връчена на ищеца на 30.10.2019 г. и длъжностна
характеристика на длъжността „водач, мотокар“, връчена на ищеца на 04.01.2022 г. Сред
основните трудови задължения на ищеца са : следи за състоянието и за изправността на
предоставената му техника, инструменти и материали и се грижи за тяхното правилно
използване; при необходимост управлява фирмено превозно средство /трактор, мотокар,
кола, бус/, вкл. проверява състоянието на превозното средство преди започване на работа,
след работа зарежда превозното средство с гориво, почиства го и го измива, управлява
превозното средство при необходимост и при поява на повреди информира управителя.
Не е спорно и се установява от представената по делото служебна бележка №
840/30.10.2019 г./ л. 61 /, съдържаща подписа на ищеца, че на 30.10.2019 г. му е проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
Също така са представени извадки от книги за инструктаж по безопасност и здраве
при работа, водени при ответника, от които се установява, че след проведения на на
30.10.2019 г. на ищеца начален инструктаж, на 09.03.2020 г., на 08.09.2020 г., на 10.03.2021 г.
е проведен периодичен инструктаж, а на 25.03.2020 г. извънреден инструктаж.
Видно от приетото като доказателство по делото свидетелство за правоспособност
№ 154672/12.04.2019 г. след положен изпит на 11.04.2019 г. ищецът е придобил
правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията. Според
удостоверение за професионално обучение № 2648/165/12.04.2019 г. ищецът е завършил
квалификационен курс за професионално обучение за придобиване на правоспособност за
работа с електрокари и мотокари, професия „монтьор на подемно-транспортна техника“,
специалност „подемно-транспортна техника, монтиране на пътни транспортни средства“.
По делото е прието заключение на съдебно- медицинска експертиза, което съдът
цени като компетентно изготвено и неоспорено от страните. От това заключение изготвено и
въз основа на представената по делото медицинска документация и извършен от вещото
лице преглед на ищеца се установява вида и характера на получените от него травматични
увреждания. Установява, че ищецът е получил открито /сложно/ импресионно счупване на
челната кост в ляво, тъй като има разкъсно-контузна рана на меките тъкани над мястото на
счупване и хлътване на костния фрагмент в посока към черепната кухина до 5 мм, мозъчно
сътресение при липса на изпадане в състояние на „комоционна кома“ и три разкъсно -
контузни рани на лицето, наложили хирургична обработка. Вещото лице констатира, че
травматични увреждания на ищеца М. Б. са получени в резултат на действието на твърд тъп
предмет по механизма на удар и е възможно да се получат при въпросната трудова
злополука. Проведено е стационарно и амбулаторно лечение, включващо хирургична
обработка на раните /ревизия, промивка, шев и дренаж/ и медикаментозно лечение,
включващо приложение на антибиотик, вливания, кръвоспиращи, дехидратираща терапия и
кортикостероиди. Престоят в лечебното заведение за болнична помощ е бил три денонощия.
При извършения преглед от вещото лице ищецът съобщавал за епизодично главоболие,
„изтръпване“ на кожата на главата, намалено обоняние и „замъгляване“ на погледа, но
вещото лице сочи, това са субективни оплаквания, които не са обективирани от прегледи
при съответните лекари специалисти, както и ако са налице каква е причината за тях.
Обективно вещото лице е установило три белега от разкъсно-контузни рани в областта на
лицето. Непосредствено след инцидента и в първите 10-15 дни болката, която е изпитвал
ищецът, е била най - силна, което ограничавало възможността на ищеца да прави каквото и
да било /6-7 по 10 степенната скала за оценка на болката, като впоследствие е намаляла до 3-
4 степен в рамките на възстановителния период от 1-2 месеца. При нормален ход на
оздравителния процес и липса на усложнения възстановителният период е в рамките на 1,5-
2 месеца, който в случая съвпада с периода на временната неработоспособност от 64 дни.
Вещото лице е посочило, че са налице три фини линеарни белега в областта на лицето, които
4
са забележими при целенасочено търсене. Начинът на растеж и оформяне на косата на
ищеца не прикрива белезите в областта на челото, а белегът в областта на брадата би се
прикрил от оформянето на брада. Според вещото лице не е необходимо извършването на
оперативна интервенция, която да заличи белезите. Вещото лице е констатирало, че е налице
пълно възстановяване след претърпяната трудова злополука. Относно наличието на
възможност след пълното възстановяване от процесната злополука ищецът да страда от
болки в главата е посочено, че причините, които предизвикват главоболие са много и
различни, поради което ищецът може да има главоболие, но то не трябва да се свързва
единствено и само с претърпяната черепно- мозъчна травма.
В проведеното съдебно заседание вещото лице разяснява, че в случая е налице
счупване на външната кора на черепа, хлътване около 5 милиметра, но вътрешната кора е
здрава, няма счупване и няма притискане на мозъчната структура. Посочва също, че при
наличието на разкъсно-контузни рани е възможно да има временно нарушаване на
сетивността на кожата в зоната на раната, което обикновено отзвучава в рамките от 4 до 6
месеца.
Не е спорно и се установява от приложените болнични листове, че за периода от
26.10.2021 г. до 28.12.2021 г. вкл. ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност. Последното не се и оспорва от ответната страна.
Тук е мястото да се посочи ,че не е налице твърдяното в насрещната въззивна жалба
съществено процесуално нарушение във връзка с допълнително допуснат от
първоинстанционния съд разпит на свидетел, тъй като доказателственото искане е било
своевременно направено и е било насочено, както към изясняване на спорни по делото
обстоятелства от съществено значение за спора,така и за проверка достоверността да други
вече събрани доказателства. В този смисъл , не е допуснато нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване процесуалните права на страните , включително и
правото им на равнопоставена защита.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката С.С.М. - съпруга на
ищеца, установява, че след инцидента той не можел да се самообслужва сам – да се храни,
да отиде до тоалетна , да се облече. Първоначално ищецът не можел да говори, защото
главата му е била бинтована и трудно можел да каже от какво има нужда. Свидетелката М. е
придружавала ищеца през трите дни болничен престой, за да може да го обслужва. След
като ищецът си тръгнал от болницата през първите три седмици ходел през три дни да му се
сменя превръзката. Не било необходимо ищецът да приема други медикаменти, а само
трябвало да му се слагат инжекции за разреждане на кръвта. Преживяното се отразило
изключително негативно на психиката му, особено когато се налагало неговите деца да му
помагат. Нямал апетит и спрял да се храни. Трябвало да започва да става постепенно, тъй
като имал световъртеж. Втория месец след инцидента ищецът започнал постепенно да се
грижи сам за себе си. Ищецът споделял със съпругата си , че след инцидента когато ходи на
фризьор няма никаква чувствителност над раната на главата , както и че при най-малкото
натоварване започва да го боли главата, особено при шофиране вечер заради светлините.
Споделял, че при управление на автомобил на заден ход, също го боли главата. Посочва, че в
резултат на инцидента ищецът има белег на челото, който лекарите предложили да бъде
заличен с операция, но той не се съгласил. Ищецът бил изнервен и напрегнат и не можел да
говори ясно след злополуката, но от споделеното свидетелката М., разбрала, че ищецът
трябвало да свали самото колело на мотокара, за да го закара на сервиз. След като се върнал
на работа, от движението на електрокара получавал световъртеж.
Другата разпитана по делото свидетелка Е.М.Д. /съсед на ищеца/ установява, че по
молба на съпругата на ищеца , тя се грижила за децата им, докато са в болницата.
Състоянието му било тежко, когато се върнал от болницата. Съпругата му го водела за ръка,
помагала му да се качи по стълбите и да легне на леглото. Децата на ищеца се разплакали
5
като го видели. Ищецът не можел да стане от леглото, защото имал главоболие и
световъртеж. Свидетелката С. М. и децата му помагали през цялото време в продължение на
около 3-4 седмици. Съпругата на ищеца С. М. също не ходела на работа, защото ищецът без
чужда помощ не можел да става от леглото. Свидетелката Д. посещавала дома на ищеца през
ден – два и поддържа, че и към настоящия момент ищецът има оплаквания. По време на
съвместно пътуване ищецът получил силно главоболие и приел болкоуспокояващо
лекарство. Казал, че го боли главата и му се случва много често. Съпругата на ищеца и
децата му помагали да се изправи, да стане от леглото, да отиде до прозореца и да погледне
навън, защото не можел да излиза. Посочва, че ищецът има белези след инцидента, както и
че е бил на легло в продължение на около 2-3 седмици.
Съдът кредитира показанията на св. М. и Д. относно обстоятелствата касаещи
претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на инцидента, тъй като техните
показания почиват на придобити непосредствени и преки впечатления , включително и от
обстоятелства свързани с лични преживявания на ищеца веднага след получаване на
травмата и в хода на неговото последващо възстановяване.
Разпитани са и свидетели посочени от ответната страна. В показанията си
свидетелката С.А. /настоящ служител на ответното дружество/ твърди , че към момента на
злополуката се е намирала в офиса и видяла двама човек, единият от които ищеца, който
бил с ръце на лицето и кръв на лицето. Свидетелката А. и друг служител на име Т. оказали
на ищеца първа помощ. Разговаряли с ищеца през цялото време, той бил адекватен и в
съзнание, говорил нормално. Свидетелката виждала ищеца докато бил в болничен.
Изглеждал в добро състояние и не се е оплакал , а след като се върнал на работа ищецът бил
енергичен и изпълнявал адекватно задачите си. Свидетелката А. не е забелязала ищецът да
има белези и пред нея той не е споделял притеснения, свързани с наличието на белези. Тъй
като съпругата на ищеца /свидетелката М./ се върнала на работа преди ищеца, свидетелката
А. е виждала няколко пъти ищецът да докарва съпругата си на работа и през работния ден
ищецът я е чакал на обособено място за почивка.
От показанията на свидетелите Д.П.С. и Я.К.В. се установява, че през есента на
2021 г. ищецът е участвал в обучение за безопасно ползване на мотокари, провеждано от
свидетеля С.. Провеждали се ежегодни и периодични обучения за безопасно използване на
мотокар, състоящи се от теоретична и практическа част. Като част от практическото
обучение свидетелят В. / пряк ръководител на ищеца /е показвал как се демонтират колела
на мотокар и трактори, но не как се демонтира гума от колело на мотокар и съответно с
какви инструменти, тъй като ответното дружество не разполага с инструменти и
екипировка, които да позволят извършването на такава дейност. При демонтаж на колело се
използвали подръчни инструменти като гидория, крик, ръкавици, лични предпазни средства,
а за премахване на гума били необходими преса, която премахва гумата, клетка за
безопасност, когато се помпи и др., с които ответното дружество не разполагало, тъй като се
касаело за специализирана работа. Сутринта преди инцидента свидетелят В. казал на ищеца
и на още няколко шофьори, че трябва да бъдат демонтирани колелата на мотокара, след
което да ги занесат в друга фирма, с която е оторизиран сервиз за смяна на гуми на колела на
мотокари, чиито услуги ответното дружество ползвали. Свидетелят е категоричен , че не е
давал на ищеца нареждане сам да смени гумите на колелото на мотокара, а да демонтира
колелата на мотокара. Посочва, че и преди ищецът е демонтирал колелата на двата мотокара
и също така ги е откарвал в двата сервиза, с които работи ответното дружество. Свидетелят
получил обаждане от служител на име Т., който му казал, че се е случил инцидент и трябва
възможно най - бързо да отиде на място. При пристигането си видял ищеца да лежи на
земята до офиса, като бил в будно състояние и адекватен. След инцидента и когато ищецът
се върнал на работа състоянието му било добро, изглеждал напълно възстановен, не си
спомня да е получавал оплаквания от него за физическото му състояние.
6
Относно механизма на настъпване на трудовата злополука съдът дава вяра на
показанията на свидетелите С.А., Д.П.С. и Я.К.В. , съобразявайки и възможната им
заинтересованост, тъй като тези показания са последователни, непротиворечащи помежду
си. В тази им част показанията съответстват и на приетите за установени факти при
установяване на трудовата злополука в издаденото разпореждане от ТП на НОИ, но също
така и на твърденията и обстоятелствата изложени от ищеца в исковата му молба.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има
обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори
и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200,
ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от
непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника.
Не се спори по делото, а и се потвърждава от ангажираните доказателства, че в
причинна връзка с претърпяната трудова злополука ищецът е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания. Спори се относно размера на дължимото обезщетение и относно
това дали и в каква степен с поведението е допринесъл за настъпване на процесния
инцидент под формата на „груба небрежност „..
По силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, която с оглед на факта, че не е абстрактно понятие, се
определя за всеки случай по отделно въз основа на всички относими към него обективно
съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищeца
неимуществени вреди съдът взема предвид момента на настъпване на инцидента - през
м.10.2021 г.; социално-икономическото развитие на страната към този период, определящо
общественото възприемане на критерия за справедливост на този етап от развитието й;
възрастта на пострадалата към същия момент – 36 г. ; броя, вида и тежестта на получените
увреждания – открито /сложно/ импресионно счупване на челната кост в ляво, разкъсно-
контузна рана на меките тъкани над мястото на счупване и хлътване на костния фрагмент в
посока към черепната кухина до 5 мм, мозъчно сътресение при липса на изпадане в
състояние на „комоционна кома“ и три разкъсно - контузни рани на лицето, наложили
хирургична обработка.Също така проведеното лечение, включващо оперативни
интервенции, болничен престой, последван от домашно лечение; обстоятелството, че
ищецът е бил затруднен в самообслужването си; използвал е помощта на съпругата и дори
на децата си; интензитета на търпените болки и страдания - непосредствено след инцидента
и в първите 10-15 дни болка с интензивност 6-7 по 10- степенна скала, което ограничавало
7
възможността на ищеца да прави каквото и да било , макар впоследствие да е намаляла до 3-
4 степен в рамките на възстановителния период от 1-2 месеца. Съдът взема предвид също
така негативното отражение на инцидента по отношение на ищеца , който се изнервил и
станал раздразнителен , претъпените шок и негативни емоционални преживявания,
свързани както с механизма на настъпване на травмата и шока от възприемане на
пораженията особено през първите дни / ищецът е бил изцяло с бинтована глава и затруднен
говор/неестественото положение,в което е попаднал с 5 мм дупка в черепа - за което се
събраха гласни доказателства, така и с последвалия възстановителен период, ограничение в
социалните контакти и възможността за самостоятелно обслужване. Изхождайки от
установения в нормата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, съдът приема, че на
ищеца следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
претърпяната трудова злополука в размер на 20 000,00 лева.
От страна на жалбоподателя-ответник не се твърди и не се установява
пострадалият да е причинил умишлено увреждането. Поддържа се довод за проявена груба
небрежност от стана на ищеца , който довод съдът приема за основателен. При трудовата
злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането
си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория
лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението /решение № 291 от 11.07.2012
г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о/.
Съдът намира , че действително при трудовия инцидент ищецът е допуснал
груба небрежност. Всички събрани по делото доказателства - гласни и писмени сочат , че
ищецът е трябвало да демонтира колелото на електокара , така както е постъпвал и в други
случаи и в съответствие с правилата за безопасност и нарежданията на прекия си
ръководител. В исковата молба самият ищец не обяснява друг механизъм за настъпване на
вредата и не излага обстоятелства , различни от приетите за установени в разпореждането на
ТП на НОИ, а и в настоящото производство. Вярно е , че на самия инцидент не са
присъствали непосредствено други хора, но и логически необяснимо е, как при получени
нареждания да свали колелото за ремонт, ищецът е предприел разглобяване на джантата ,
след което при високото налягане на въздуха / 4-4,5 атмосфери / гумата е експлодирала.
Ищецът не посочва такива обстоятелства , които да обяснят как се е стигнало до
експлозията и по какъв начин част от джантата му е нанесла процесната травма. Липсват по
делото доказателства, които да установяват друг различен механизъм на увреждането , за да
може съдът да направи изводи в различна посока и които житейски и логически да обяснят
този удар по друг начин. Това обосновава извода, че ищецът Б. е имал съответните знания и
умения касаещи техническото обслужване на мотокара, знание за предпоставките,
обезпечаващи безопасната му експлоатация, а с това и ясна представа за рисковете, които
съществуват при демонтаж на гума на мотокара без да е изпуснат въздуха на гумата до
8
налягане 0 бара /както и самият ищец твърди , че се извършва демонтажът/ и без наличието
на специализирана техника и екипировка. В конкретния случай е налице липса на
елементарно старание и внимание от страна на ищеца, тъй като е бил съвсем наясно, че
демонтажът на гумата при налягане в нея около 4-4.5 бара може да доведе до злополука и
въпреки това го е предприел.
Поради изложеното съдът приема, че ищецът М. Я. Б. със своето поведение е
допринесъл за увреждането и от негова страна е допусната груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ. Приносът на поведението на пострадалия за настъпването на
трудовата злополука, преценен в съотношение с конкретните факти и обстоятелства, съдът
определя на 65 %. Първоначално определеното от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука от 20 000,00 лв. , правилно и законосъобразно е
било намалено на 7000,00 лева.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е
частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 7000,00 лева, ведно със
законната лихва за забава , считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Не е спорно и се установява, че след постановяване на първоинстанционното
решение , ответникът е изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер от
3500,00 лв. главица , ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането до дата
на извършеното плащане.
С оглед изложеното, решението постановено от първоинстанционния съд в
обжалваната му част , а именно - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука над размера от 3500,00 лв. / в която част решението на районния съд не е
обжалвано и е влязло в сила , като е постъпило и неоспорено плащане в изпълнение / до
присъдения размер от 7000,00 лв. ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане, както и за отхвърляне на предявения иск над
размера от 7000,00 лв. до претендирания размер от 35000,00 лв. ведно със законната лихва
при просрочие – следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По делото е постъпила частна въззивна жалба против определението на
първоинстанционния съд за отказ да се измени съдебното решение в тази му част -
присъждане на разноски в полза на ответната страна за адвокатско възнаграждение в размер
на 4944,00 лв. Изложени са доводи за прекомерност на това възнаграждение в светлината на
актуалната практика на СЕС и ВКС. Съдът намира тези възражения за частично
основателни. На първо място ответникът е представил доказателства за извършено плащане
и списък по чл. 80 ГПК на сумата в размер на 4800,00 лв. за изготвяне на отговор на
исковата молба и 1380,00 лв. в производството по замяна на допуснатото обезпечение.
Според изхода от делото тези разноски са били разпределени от първоинстанционния съд
така : 3840,00 лв. за изготвяне на ОИМ и 1104,00 лв. за защита в производството по замяна
на обезпечението. В настоящия случай производството по обезпечение на иска се е развило
в хода на исковото производство и с процесуални действия по защита на ответната страна,
които също са се развили в хода на това производство. Не се касае за отделно обезпечително
производство , каквато хипотеза обсъжда т.5 от ТР №6/2012 от 06.11.2023 г. на ОСГТК на
ВКС. При това положение развитото производство по образуваното дело за обезпечаване на
предявен иск, както и защита по него, представляват процесуално усложнение на исковото
9
производство, което обаче следва са се отчете при направено възражение за прекомерност –
като степен на фактическата и правна сложност на исковото производство , в какъвто
смисъл е изискването на актуалната практика на СЕС , ВКС и ВАС. В случая
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение / по двете пера / е в общ
размер от 6180,00 лв. с ДДС . Ориентирът за минимума по чл. 7 ал.2 НРАВ е в размер на
4140,00 лв. с ДДС. Тъй като делото е с фактическа и правна сложност ненадхвърляща
обичайната за такъв тип дела, съдът намира, че възнаграждението на адвоката на ответната
страна при основателност на възражението за прекомерност следва да бъде определено в
размер на 4200,00 лв. с ДДС , като последното следва да се коригира съобразно
отхвърлената част от иска на сумата в размер на 3360,00 лв. с ДДС. В този смисъл
определението по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено и размера на разноските за
възнаграждение на адвокат -изменен.
По разноските в настоящото производство: С оглед изхода на спора , а именно –
неоснователност на въззивните жалби , съдът приема , че в полза на адвоката на
жалбоподателя - ищец следва да бъде присъдено възнаграждение за защита по насрещната
въззивна жалба приета за неоснователна в размер на 4200,00 лв. с ДДС. По отхвърлената
първоначална въззивна жалба, на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатска
защита в размер на 4200,00 лв. с ДДС при неоснователност на възражението за
прекомерност , тъй като размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на делото,
както и с размера на защитимия интерес и не се отклонява значително от дадения в Наредба
№ 1 ориентир. Не се дължат разноски за внесена от ответника за насрещната въззивна жалба
държавна такса в размер на 70,00 лв., тъй като същата е неоснователна.Но също така
ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща друга държавна такса, тъй като въззивната
жалба на жалбоподателя – работник – е отхвърлена.
Воден от горното, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1578 от 13.12.2024 г., постановено по гр.д. №
1701/2024 г. на ПзРС, в обжалваната му част , в която „Роузи Плантс „ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : с. Лозен, м. Азмъка парцел 015052 –
оранжерии, представлявано от Р.Д.К. е осъдено да заплати на М. Я. Б. ЕГН **********
представляван от Адвокатско дружество В. и Б. „ представлявано от адв. Ц. В. със съдебен
адрес : гр. С. , ж.к. М. 3бл. 303 А, ет.5, ап.21 на основание чл.200 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата над размера от 3500,00 лв. до 7 000,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от трудова злополука настъпила на
26.10.2021 г., ведно със законната лихва от 26.10.2021 г. до изплащане на сумата и е
отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди от същата трудова злополука – за
сумата над 7 000,00 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв. като неоснователен.
10
ОТМЕНЯ определение № 839/17.03.2025 г. , постановено по гр.д. № 1701/2024 г.
на ПзРС по реда на чл. 248 ГПК , вместо което ПОСТАНОВЯВА : ИЗМЕНЯ решение № 1578
от 13.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1701/2024 г. на ПзРС, в частта за присъдените в
полза на „Роузи Плантс „ЕООД ЕИК *********, разноски пред първоинстанционния съд за
заплатено адвокатско възнаграждение, което намалява от 4944,00 лв. с ДДС на 3360,00 лв. с
ДДС.
ОСЪЖДА „Роузи Плантс „ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : с. Лозен, м. Азмъка парцел 015052 – оранжерии, представлявано от Р.Д.К. да
заплати на „Адвокатско дружество В. и Б. „ представлявано от адв. Ц. В. със съдебен адрес :
гр. С. , ж.к. М. 3бл. 303 А, ет.5, ап.21 възнаграждение на адвокат на основание чл. 38 ал.2
ЗА в размер от 4200,00 лв. с ДДС
ОСЪЖДА М. Я. Б. ЕГН ********** представляван от Адвокатско дружество В. и Б.
„ представлявано от адв. Ц. В. със съдебен адрес : гр. С. , ж.к. М. 3бл. 303 А, ет.5, ап.21 да
заплати на „Роузи Плантс „ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с.
Лозен, м. Азмъка парцел 015052 – оранжерии, представлявано от Р.Д.К. сторените по делото
разноски за адвокатски хонорар в размер от 4200,00 лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11