РЕШЕНИЕ

 

Номер     260911                                        Година  2020                                        Град  ПЛОВДИВ

                                                             

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                             VІІІ граждански състав

На  19.10                                                                                        Година 2017

В публично заседание на 17.09.2020 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 16926  по описа за   2019 година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищцата М.З.К. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от **, претърпяна от ищцата на **г. в размер на 20 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – **г. до окончателното й заплащане, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

            Ответникът “Автобусни превози Пловдив” ЕООД – с. Браниполе,  оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а ако бъде приет искът с правно основание чл.200 от КТ за основателен – да го уважи в намален размер, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражения за съпричиняване на трудовата злополука от ищцата и за липса на причинно-следствена връзка между увреждането и злополуката. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.

            Третото лице-помагач на страната на ответника ЗАД „Алианц България“ АД – гр. София  оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговор на исковата молба съображения. Прави възражения за съпричиняване на трудовата злополука от ищцата и за надхвърляне на застрахователния лимит на обезщетението.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:

       Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника като “**” от **г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, със Заповед № **г. на У. на ответното дружество, връчена на ищцата на * г. Както се установява от представените от страните писмени доказателства, заключението от 20.07.2020 г. на в. л. по СМЕ М.Б., отговорите на ищцата на поставените й от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК в съдебното заседание по делото на 23.06.2020 г. и показанията на разпитаните по делото с. К.Ж.и В.К. - С., действително на **г. около * ч. в гр. П. в автобус *от *, движещ се по бул. *, след * в посока Юг, при изпълнение на служебните си задължения, докато ищцата е т. п. в автобуса е загубила равновесие и е паднала на пода на автобуса, при което е получила контузия на л. р. – Ч.К., закрито на лявото р., като злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № *г. на Д. л. от НОИ – РУСО гр. П.

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото с. и посоченото заключение на СМЕ, се установя, че получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с падането в автобуса (но е било възможно да се получат и при падане в домашна обстановка – както е било записано в представената като писмено доказателство по делото Епикриза), като претърпяната от ищцата ** е довела до изкълчващо счупване на л. к., а то от своя страна – до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник, като непосредствено след инцидента М.К. е изпитвала умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, до пълното им изчезване след неговото приключване и към момента следва да са отшумели напълно, а освен това въпреки претърпяната травма, непосредствено след злополуката е било възможно ищцата да е продължила да изпълнява трудовата си дейност, ако се е стремила да щади крайника и да не извършва движения с него.

От събраните по делото писмени доказателства, отговора на ищцата на въпросите, поставени й от ответника по реда на чл.176 от ГПК и показанията на с. К. Ж., се установява, че ищцата действително е допринесла за настъпването на трудовата злополука и за евентуалното влошаване на последиците за здравето й след настъпването, доколкото се е придвижвала в автобуса без да се държи за предвидените за това дръжки, продължила е да работи след падането без да потърси лекарска помощ в деня на злополуката и на следващия ден, а при постъпването й за лечение е заявила, че уврежданията са получени след падане у дома й (което и е било записано в Епикризата).

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата злополука, претърпяна от ищцата на **г., а оттук - че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищцата от претърпяната ** неимуществени вреди. Що се отнася до размера, в който следва да се уважи този иск, съдът – изхождайки от степента и характера на телесните и здравословните увреждания, претърпени от ищцата поради злополуката, сегашното състояние на ищцата, възрастта й (* години), и преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението е 10 000 лева, но предвид установеното съпричиняване от страна на ищцата (което съдът определя в размер на 50 %), този размер следва да бъде намален с 50 % и искът да бъде уважен до размера от 5 000 лева, заедно със законната лихва от **г. (датата на увреждането), като за разликата над него до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.  

Ищцата претендира заплащане на разноски, но не е ангажирала доказателства за направени такива, (видно от представения Договор за правна защита и съдействие, тя е била представлявана безплатно от п. си, но и в исковата молба, и при приключване на устните състезания по делото тя е претендирала именно заплащане на разноски, а не на адвокатско възнаграждение на п. й при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв.) – поради което, независимо от изхода от спора, разноски в полза на ищцата не следва да се присъждат.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 200 лева ДТ и 50 лева депозит за СМЕ.

С оглед отхвърлената част от иска с правно основание чл.200 от КТ ищцата следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер общо на 650 лева – платено адвокатско възнаграждение и депозит за СМЕ – като с оглед дължимият по съразмерност размер на адвокатското възнаграждение (450 лева от заплатеното на ответника адвокатско възнаграждение на п. му в размер на 1 800 лева), съдът намира, че направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът.

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА “Автобусни превози Пловдив” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, Пловдивска обл., Местност „Чиирите“ № 020В, представлявано от У П. А. П.,***, * ДА ЗАПЛАТИ на М.З.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, *., ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в претърпените болки и страдания от **, претърпяна от ищцата на **г. В РАЗМЕР НА 5 000 лева, ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ **г., ДО окончателното й изплащане, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 200 лева ДТ И 50 лева депозит за СМЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 20 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА М.З.К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Автобусни превози Пловдив” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото по съразмерност В РАЗМЕР НА 650 лева.

Решението е постановено при участието на ЗАД „Алианц България“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, представлявано от И.д. А. П., О. Ц. П., А.Б.А. и П. Д. П., със съдебен адрес: ***, * – трето лице-помагач на страната на ответника.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните – ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ОТВЕТНИКА.

                                                                              

                                                                          

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.