№ 2929
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110207977 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Н. Н. С. против Наказателно постановление № 20-4332-
022217/16.12.2020 г., издадено от началник на група при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 800 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДП, както и лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца. Били
отнети и 12 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи процесуални нарушения – непрецизно
описание (без конкретика) и за липса на надлежно обозначение на ограничението на скоростта.
Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмено становище заявява, че поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 11.10.2020 г., в 09:00 ч. жалбоподателят управлявал л. а. Опел Виваро Б, ДК № СВ
9153 КМ (собственост на „Интерлийз ауто“ ЕАД и ползвател – „Турист сервиз рент-а-кар“ ЕООД)
в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул. „Витиня“ към ул.
„Александър Екзарх“, като срещу № 14 се движел със скорост от 115 км/ч, при въведено общо
ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.
Нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за контрол на
1
скоростта TFR 1-M с радар № 560, клип № 14267 по преписка ПК-3/0169/2020 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП;
декларации за авторство; удостоверение за одобрен тип; протокол от техническа проверка;
протокол за използване; разпечатка от техническо средство; снимков материал; форма на отчет;
картон на водач; заповед за компетентност; заповед за утвърждаване на образец.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което
и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е
наложителен. Нарушението се установява от приложения снимков материал от техническото
средство за контрол на скоростта и справки, като ограничението на скоростта освен че не е сред
спорните моменти по делото, същото е намерило отражение и в разпечатката от средството за
заснемане. В допълнение, доколкото се касае за общо ограничение на скоростта за населено място,
изрично указване на водачите е безпредметно, но и без да се отразява върху субективната
съставомерност. Средството за контрол е с установена техническа изправност, като, доколкото
нарушението е заснето с техническо средство, разпит на актосъставителя на практика е
безпредметен. Авторството се установява, по силата на попълнената декларация по чл. 188 ЗДП,
подписът на която не е сред оспорените обстоятелства.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
По допустимостта
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Възражението за допуснати процесуални нарушение е общо формулирано, което
позволява също толкова обобщен отговор – че АУАН и НП съдържат твърдения за всички
обстоятелства, попадащи в предмета на доказване.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 11.10.2020 г., в 09:00 ч. жалбоподателят
2
управлявал л. а. Опел Виваро Б, ДК № СВ 9153 КМ (собственост на „Интерлийз ауто“ ЕАД и
ползвател – „Турист сервиз рент-а-кар“ ЕООД) в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока
на движение от ул. „Витиня“ към ул. „Александър Екзарх“, като срещу № 14 се движел със
скорост от 115 км/ч, при въведено общо ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч,
като нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за контрол на скоростта
TFR 1-M с радар № 560, клип № 14267 по преписка ПК-3/0169/2020 г.
Касае се за общо приложимо ограничение на скоростта за градски условия, поради което
и законосъобразно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Цитираното нарушение е формално и ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици.
От субективна страна, констатира се наличие на изрично указано ограничение, поради което и
субективните представи на водача са непротивопоставими на административнообвинителната
теза. Предвид сериозното надвишение (повече от 100% над разрешения максимум) и данните за
предходни нарушения на ЗДП, случаят не би могъл да бъде квалифициран, като маловажен а
доколкото наглостта е гражданско понятие, възражение в подобна насока би могло да бъде
окачествено, като силно неуместно.
По размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, водач, за превишаване над 50 km/h - с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Санкциите са във
фиксиран размер, като този на глобата не е съобразена с установената скорост (жалбоподателят е
получил бонус от 50 лева, но с оглед забраната reformatio in peius влошаване на положението му е
недопустимо), поради което и подробни разсъждения по размера им са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3
ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и,
като такова, следва да бъде потвърдено, като доколкото наказващият орган не е ангажирал
процесуален представител и не прави претенция за присъждане на разноски, произнасяне в тази
насока е безпредметно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-022217/16.12.2020 г.,
издадено от началник на група при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 182, ал. 1, т.
6 ЗДП, на Н. Н. С. била наложена глоба, в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДП,
както и лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. Н. С., в частта, касаеща отнемането на
12 контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4