М
О Т И
В И
към присъда по НОХД N 1540 по
описа за 2011
год. на
Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ
И ВТОРИ наказателен
състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу К.Р.Л., за това , че:
През периода 14/17.11.2010 г. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, сам и в съучастие като съизвършител с неустановено лице, чрез използване на МПС -
л.а. "Ситроен" с peг. № ВВ 6343 ВН, отнел
чужди движими вещи -бутилка водка "Флирт" 1 л., бутилка водка "Савой" 1 л., бутилка водка "Мери Джейн" 07 л., 10 бр. шоколад "Милка", от
владението на Т.И.Г., 2 бр. крем "Виши Лифт
актив ЦП", от владението на С.Г. Й., на обща стойност 143,20 лв. /сто
четиридесет и три лв. и двадесет ст./ без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои. - престъпление по по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК
.
В хода на съдебните
прения представителят на ВРП поддържа внесеното обвинение с възведената в него
фактическата обстановка. Не поддържа възведената квалификация на деянието, като
извършено чрез използване на МПС. Пледира ниската стойност на отнетите вещи и наркотичната
зависимост на подсъдимия, като мотив за извършване на деянието, да се съобразят
като смекчаващи отговорността на лицето обстоятелство. За отегчаване
отговорността на лицето сочи, че следва да бъде взето предвид съдебното минало
на лицето. Иска се от съда да наложи наказание „лишаване от свобода” около
минималния размер на чл. 196, ал.1 т.1 от НК, който да бъде намален с 1/3.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Д. оспорва съставомерността
на повдигнтото обвинение на неговия подзащитен по чл. 196, ал.1 т.2 от НК, като пледира същият
да бъде оправдан за извършване на отнемането чрез използване на МПС. Излага
становище за приложимост разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК, предвид наличие на
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – младата му
възраст, сравнително ниската стойност на реално отнетото имущество, фазата, в
която е останало едно от деянията, а именно във фазата на опита, както и
обстоятелството, че е възстановена щетата от подсъдимия в хода на
производството, както и направеното от същия самопризнание и искреното разкаяние
за стореното. Твърди се, че съдебното минало на подсъдимия не следва да се
съобразява като отегчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото същото е
взето предвид при квалификацията на престъплението като осъществено при
условията на опасен рецидив.
Подсъдимият
К.Р.Л. се признава за виновен като признава изцяло фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителният акт.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Св. Т.И.Г. работела като продавач в магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр. Варна, ул. "Петър Райчев"
№ 12, собственост на фирма "Криси" ЕООД -
Варна, с управител, св. С.Л.К..
На 14.11.2010 г. около 11.00 часа подс.
К.Р.Л. влязъл в магазина със свой познат, с неустановена по делото самоличност.
В този момент св. Г. обслужвала клиент, но забелязала двете лица да се разхождат из магазина и да разговарят
помежду си. Незабелязано от нея, обв. Л. и
придружаващият го мъж взели от стелажите с алкохол бутилка водка "Савой" 1 л., бутилка "Мери Джейн"
0,7 л. и 10 бр. шоколади „Милка" по 100 гр., след което напуснали
магазина. След излизането им, на Г. й направило впечатление, че на стелажа с
алкохол има празно място и установила липсата на двете бутилки. Веднага излязла
навън, но не видяла лицата. Вечерта, около 20.30 ч., собственикът на магазина -
св. С.К., отишъл в обекта. След като св. Г. споделила с него за констатираните
липси К. прегледал записите от охранителните камери и видял двама непознати за
него мъже да извършват кражба на двете бутилки водка и на 10 бр. шоколад
"Милка" от 100 гр..
На следващия ден - 15.11.2010 г. св. Г. била на работа,
когато около 11.00 часа обслужвала двама клиенти. В този момент подс. Л. отново влязъл в магазина, отишъл до рафта с
алкохол, незабелязано взел бутилка водка „Флирт" от 1 л., след което
излязъл навън. Св. Г. погледнала към щанда с алкохола и установила липсващата
бутилка с алкохол. Веднага излязла от магазина и видяла подсъдимият да потегля
с л. а. "Ситроен Ксантия" с per. № В 63 43 РН.
Автомобилът бил нает от него от фирма „Виг Крас - гр. Варна /договор за наем - л.7/. На св. Г. й
направило впечатление, че подсъдимият е облечен със същите дрехи, с които бил и
предния ден. Веднага се обадила на св. К. и му съобщила за случилото се.
Последният дошъл в магазина, прегледали отново записите от охранителните камери
и в лицето на подс. Л. разпознали единият от
извършителите на кражбата предния ден.
Същият ден - 15.11.2010 г. около 17.00 ч, подс. Л. отново влязъл в магазина. Св. Г. го разпознала и
го проследила с поглед. Подсъдимият отишъл до щанда с алкохол, взел бутилка
водка "Савой" от 1 л., поставил я в
торбичка, която носел в себе си. След това взел още една бутилка водка
"Флирт", огледал я и я върнал на мястото, след което без да плати
взетата бутилка, излязъл от магазина. Г. веднага го последвала, настигнала го
навън пред магазина и му казала, че е видяла като взема бутилката алкохол. Л.
обяснил, че е излязъл, тъй като мобилният му телефон звъннал и че имал
намерение да плати. След това провел телефонен разговор, след което влязъл в
магазина, оставил взетата бутилка водка и излязъл.
На 17.11.2010 г. около 14,30 часа подс
Л. влязъл в аптека „Зора", находяща се в гр. Варна, ул. „Роза" № 29,
като отишъл до щанда със скъпата козметика. Взел два крема за лице „Виши лифт актив ЦхП", скъсал
стикерите от кутиите им, с които се включвала алармата и ги поставил в
найлонова торбичка, която носел. Действията на обвиняемия били забелязани от
продавач -фармацевта С.Г. Й., която била и материално отговорно лице за всички
стоки в аптеката. Св. Й. веднага отишла при обв. Л.,
грабнала торбата от ръцете му, отворила я и видяла двата крема. Тогава
обвиняемият набързо излязъл от аптеката, св. Й. го последвала и видяла същият
да се качва в л. а. "Ситроен" с per. № В 63 43 РН.
Видно
от заключението на СОЕ /л.47/, левовата равностойност на инкриминираните вещи -
бутилка водка "Савой" 1 л., бутилка водка
"Флирт" 1 л., бутилка "Мери Джейн"
0,7 л., 10 бр. шоколади „Милка" по 100 гр., 2 бр. крем „Виши лифт актив СП", възлиза общо на 143,20 лева.
От заключението на изготвената по делото СПЕ /л.49/ се
установява, че К.Р.Л. страда от синдром на зависимост към хероин. Към момента
на извършване на деянията 14/17.11.2010 г. той е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
може да носи наказателна отговорност. О. е способен да възприема фактите, които
имат значение по досъдебното производство и може да
дава достоверни обяснения за тях. Психичното състояние на О. му позволява да
участва пълноценно в наказателния процес и да се защитава сам, да дава
обяснения в качеството на обвиняем.
С протокол за доброволно предаване /л.57/ св. К. предал 1
бр. диск със записи от охранителна камера.
Видно
от докладна записка /л.68/ на служител при СПКП при Второ РУП ОД МВР - Варна,
след преглед на записите и снимките от охранителните камери на магазин за
хранителни стоки на „Криси" ООД - Варна, находящ
се на ул. „П. Райчев" № 12, както и след преглед
на състава на активния контингент на гр. Варна по линия „Кражби" и справка
в масивите на МВР, не се установява самоличността на лицето, което е посетило
горепосоченият магазин заедно с К.Р.Л..
Разпитан в качеството на обвиняем, Л. се признава за
виновен, като отказва да даде обяснения.
Подс. К.Р.Л. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи,
осъждан, ЕГН: **********.
Същият е осъждан към
момента на извършване на деянието с присъди, както следва:
1/С присъда по нохд № 716/95 г. по
описа на ВРС, влязла в сила на 26.07.1995 г. за престъпление по чл. 198, ал.1 ,
във вр. с чл. 63, ал.1 от НК, извършено на 12.04.1994
г., за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода”, за срок от девет
месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 69, ал.1 от НК с
изпитателен срок от една година и шест месеца.
2/ С присъда по нохд № 1008/96 г. по описа на ВРС, влязла в сила на
02.06.97 г. за престъпление по чл. 195, ал.2 от НК, във вр.
с чл. 63, 2 от НК, извършено в периода 01.11.1994 г. – 04.02.1996 г., за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и за
престъпление, извършено на 27.01.1996 г., по чл. 346, ал.2 от НК, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години.
3/ С присъда по нохд № 102/2001 г. по описа на ВРС, влязла в сила на
26.04.2001 г., за престъпление по чл. 195, ал.1 от НК, извършено на
08/09.02.2000 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от една година, три месеца и десет дни;
-4/С присъда по нохд № 2875/2002 г. по описа на ВРС, влязла в сила на
03.12.2002 г., за престъпление по чл.196, ал.1 т.1 от НК, извършено на
03.07.2002 г., за което ву е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 10 месеца при първоначален строг режим;
5/ С присъда по нохд № 4664/2002 г. по описа на РС-Варна, влязла в сила на
11.03.2003 г. , за престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 от НК, извършено на
12.02.2002 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година при първоначален общ режим
С определение на ВРС,
влязло в сила на 12.04.2003 г. на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, съдът е групирал наложените на Л.
наказание по нохд № 2875/2002 г. по описа на ВРС и по
нохд № 4664/ 002
г. по описа на ВРС, като е определил общо наказание в размер на най- тежкото от
тях, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален
строг режим.
6/ С присъда по нохд № 3799/2003 г. , влязла в сила на 24.02.2004 г. , за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две години и шест месеца” при първоначален строг режим;
7/ С присъда по нохд № 1655/2004 г. по описа на ВРС, влязла в сила на
11.05.2004 г. , за престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален строг
режим;
8/ С присъда по нохд № 2100/ по описа на ВРС, влязла в сила на 09.07.2004
г. за престъпление по чл. 196, ал.1 от НК, извършено на 19.08.2004 г. на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от две години и шест месеца
9/ с присъда по нохд № 2170/2005 г. по описа на ВРС, влязла в сила на
02.06.2005 г. за престъпление по чл. 196, ал.1 т.2 от НК, извършено на
06/07.10.2003 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от три години
10/ с присъда по нохд № 4092/08 г. по описа на ВРС, влязла в сила на
11.12.2008 г. за престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 от НК, извършено на
30.05.2008 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от девет месеца.
11/ с присъда по нохд № 5684/2008 г. по описа на ВРСы
влязла в сила на 12.02.2009 г. за престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 извършено
на 09.04.2008 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от девет месеца.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава
от събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на подс. К.Л., направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК,
показанията на св. Т. Г., св. Й., св. К., експертните заключения по извършените
СОЕ, и съдебно психиатрична експертиза, протоколът за доброволно предаване,
протоколът за разпознаване на лица и предмети.
Доказателствата са
непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те очертават една и съща
фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е посочена в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Позовавайки
се на направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите фактически изводи.
Предвид изложеното и от
изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна изводът, че
подсъдимият К.Р.Л. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК , като през периода 14/17.11.2010 г. в гр. Варна,
в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, сам и в съучастие
като съизвършител с неустановено лице, , отнел чужди
движими вещи -бутилка водка "Флирт" 1 л., бутилка водка "Савой" 1 л., бутилка водка "Мери Джейн" 07 л., 10 бр. шоколад "Милка", от
владението на Т.И.Г., 2 бр. крем "Виши Лифт
актив ЦП", от владението на С.Г. Й., на обща стойност 143,20 лв. /сто
четиридесет и три лв. и двадесет ст./ без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Съставомерността на деянието по чл. 195, ал.1 т.4 от НК се обуславя от факта, че деянието е
извършено чрез използване на техническо средство – неустановено по делото, с
помощта на което е осигурен достъпа до отнетите вещи.
От
обективна страна изпълнителното деяние на чл. 194, ал.1 от НК е осъществено от
подсъдимия, доколкото същият е отнел чужди движими вещи , като е прекъснал
фактическата власт върху същите на досегашния им владелец и е установил своя
такава, без съгласието и знанието на техните собственици респ. на лицата
владеещи вещта.
Престъплението е довършено, тъй като е настъпил
вредоносният резултат.
Деянието, осъществено от подс. Л. е съставомерно по чл.
196, ал.1 т.1 от НК, доколкото същото е осъществено при условията на опасен
рецидив, при хипотезата на чл. 29 б.б от НК, доколкото деянието е извършено от подсъдмия, след като същият е осъждан повече от два пъти за
умишлени престъпления, за които му е наложено наказание „лишаване от свобода”,
сред които и ефективно такова. За квалификацията по чл. 196, ал.1 , т.1 от НК,
съдът съобрази влезлите в сила присъди на лицето по пункт 6,7,8,9,10 и 11 от
настоящия акт.
От субективна страна, подсъдимият е
съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва владението върху чужди движима вещ и е целял установяването върху тези вещи на
своя фактическа власт, като същевременно е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
Правната
квалификация не се оспорва и от страните по делото.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът констатира наличието на
предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.
55, ал.1 т.1 от НК предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, а именно – ниската стойност на причинените чрез
деянието щети, фактът, че същите са възстановени, младата възраст на лицето и
направеното от същия самопризнания, хероиновата
зависимост, при която макар и в рамките на вменяемостта, способността да се
ръководят постъпките е силно ограничена.
Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство са съобразени влезлите в
сила по отношение на лицето присъди, извън посочените вече и взети предвид при
квалифициране на деянието като извършено при условията на опасен рецидив.
Въпреки
наличието на предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 58а от НК, доколкото
съдебното производство е преминало при процедурата на съкратеното съдебно
следствие, с оглед 58а, ал.4 от НК и след като прецени, че разпоредбата на чл.
55 от НК е по-благоприятна, с оглед наличието на възможност за налагане на
наказание в размер под минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 196, ал.1,
т.1 от НК.
Предвид
изложеното като приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК с оглед наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете отегчаващото такова при
индивидуализацията на наказанието под минимума. Поради изложените съображения,
съдът прецени, че с оглед постигане целите на чл. 36 от НК, наказание към
средния размер би било справедливо. С оглед на изложеното, наложи на подс. Л. наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година.
Предвид
отсъствие на предпоставките по чл. 36 от НК и с огле
предходната съдимост на лицето, съдът се произнесе, наказанието да бъде изтърпяно
в „затвор” при първоначален „строг” режим”.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189 от НПК, в тежест на
подсъдимия е възложено задължението за заплащане на сумата от 78 /седемдесет и
осем/ лева, явяваща се направените по делото разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: