№ 997
гр. Благоевград, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500817 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 83, ал. 2
ГПК.
Образувано е по частна жалба от К. Б. Б., ЕГН **********, против
протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
06.07.2021 г. по гр. д. № 643/ 2019 г. по описа на РС – Разлог.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт. Посочва се, че първоинстанционният съд е направил
неправилен извод, че след като няма обстоятелства, които за възпрепятстват
страната да заплати такса за вещо лице, то не е в невъзможност за заплащане
на държавни такси и разноски за производството. Поддържа се,
жалбоподателя е безработен и дохода, който получава семейството, чрез сина,
с който живее, не са достатъчни за заплащане на разноските.
С оглед изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното
протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
06.07.2021 г. по гр. д. № 643/ 2019 г. по описа на РС – Разлог, както и да бъде
освободена от заплащането на такса за вещо лице в размер на 250 лв.
В срока за отговор не е постъпил такъв.
Окръжен съд – гр. Благоевград, като съобрази материалите по
делото, становището на страните и приложимия към казуса закон,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като е подадена в срока по
1
чл. 275 ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която
съдебния акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване пред БлОС по
арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт. Същата е редовна, понеже отговаря
на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл.275, ал. 2
във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по
същество.
Проверявания съдебен акт е допустим, поради което не се налага
обезсилването му по реда на чл. 278, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 1 от ГПК.
Обжалвания съдебен акт е и валиден, поради което не се налага прогласяване
нищожността му по реда на чл.270, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба се явява основателна,
поради следните съображения:
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
06.07.2021 г. по гр. д. № 643/ 2019 г. по описа на РС – Разлог, съдът е оставил
без уважение молбата на К. Б. Б. – ищец по гр. дело № 643/ 2019 година по
описа на Районен съд - Разлог, за освобождаване от заплащане на такси за
вещо лице в размер на 250 лв. Съдът не е изложил мотиви за това.
Окръжен съд - Благоевград не споделя изводите, направени от РС -
Благоевград за липсата на основание за освобождаване на молителката от
задължението за внасяне на държавна такса, приема молбата й за основателна
и в тази връзка излага следните съображения:
В т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК е изразено разбирането, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК
следва да се прецени от съда не само с оглед на конкретното задължение да се
плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка
с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да
се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното
производство без да е материално затруднена по начин да не може да
упражни предоставените й процесуални права по делото. В разпоредбата на
чл. 83, ал. 2 ГПК се посочва точно какви обстоятелства трябва да вземе съдът
предвид при произнасянето си по молба за освобождаването на едно
физическо лице от внасянето на такси и разноски по конкретно дело.
В случая, в съответствие с нормативно поставените изисквания пред РС
- Разлог е била представена декларация за материално и гражданско
състояние, от която е видно, че ищецът – частен жалбоподател, не получава
месечен доход, не упражнява дейност като ЕТ, не притежава дялове или
акции в търговски дружества или парични влогове и се издържа изцяло от
доходите на сина си, с когото живее и от помощи от Държавата.
От друга страна, след изясняване на общото материално състояние на
страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги
2
съпостави с пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това
да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати
дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Искането
по чл. 83, ал. 2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен
акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати
държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с
отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се
натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното
производство; когато съдът намери, че страната е материално затруднена по
начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по
делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това
разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички
инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Обстоятелството, че е
на млада възраст, ниска е държавната такса, както и възможността за
реализиране на доходи не може да се предполага. В противоречие с това,
първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбоподателят има
възможност да реализира доходи и да намери средства, което е довело и до
неправилния извод, че той може да си набави достатъчно средства, за да
заплати дължимата държавна такса.
Жалбоподателят е представил по делото доказателства, че не работи и
няма доходи и движими и недвижими вещи. Настоящият съдебен състав
намира, че жалбоподателят не би могъл да извлича доходи, докато отглежда
децата си, необходими както за неговата ежедневна издръжка, така и за
заплащането на дължимата държавна такса и разноски в бъдещото развитие
на съдебното производство.
При така установените обстоятелства по делото, настоящият съдебен
състав намира, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства, за да
заплати държавната такса и разноски, дължима за предприетото от него
образувано дело за развод. Поради това, за да може той да упражни надлежно
това свое процесуално право на въззивна жалба, на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК следва да бъде освободен от внасянето на тази дължима държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК,
Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно заседание,
проведено на 06.07.2021 г. по гр. д. № 643/ 2019 г. по описа на РС – Разлог, с
което съдът е оставил без уважение молбата на К. Б. Б. – ищец по гр. дело №
643/ 2019 година по описа на Районен съд - Разлог, за освобождаване от
3
заплащане на такси за вещо лице в размер на 250 лв., като
незаконосъобразно.
ОСВОБОЖДАВА К. Б. Б., ЕГН **********, ищец по гр. дело № 643/
2019 година по описа на Районен съд - Разлог, от внасяне на такса за вещо
лице в размер на 250 лв..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4