Р Е
Ш Е Н И Е № 1213
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 2001 по описа за 2018 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 435 от ГПК.
Постъпила е чрез ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с вх. № 61313/28.08.2018г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 26662/17 септември 2018г.от А.Р.С., с ЕГН **********,***, против Разпореждане от 07.08.2018г. по изп. дело № 20188240401238 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824.
Жалбоподателят твърди, че в законоустановения срок обжалва горецитираното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения, както следва:
Твърди, че по изпълнителното дело е представил писмени доказателства – разписка № 02000610991640, от която е видно, че претенцията на взискателя сумата от 100 лв, представляваща главница, е погасена на 20.07.2017г. Датата на погасяване на задължението е преди образуване на ч.гр.д. № 15510/2017г. по описа на РС-Пловдив, брачна колегия, а именно 03.10.2018г., както и преди образуване на изпълнителното дело. В разпореждането си ЧСИ Константин Павлов посочва, че със становище с вх. № 48727/06.07.2018г. взискателят заявява, че постъпилата сума в размер на 103 лв на дата 21.07.2017г. е приспадната от общия размер на дълга преди издаване на изпълнителния лист. Твърди, че е представил пред ЧСИ писмено доказателство горецитираната разписка № 02000610991640/20.07.2017г., призната от взискателя за платената сума, съответстващо на нормата на чл. 433 от ГПК; поради което счита, че изпълнителното дело следва да се прекрати.
Моли да се постанови решение, с което да се прекрати изпълнителното дело.
Постъпили са писмени възражения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК *********, гр. С., бул. „** * чрез процесуален представител юриск. М. Л., с което оспорва жалбата като неоснователна.
Посочва се, че длъжникът е внесъл на 21.07.2018г. по сметка на взискателя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД сумата от 103 лв, с която сума е погасено частично задължението на А.Р.С. при спазване разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, но е недостатъчна за погасяване на цялото задължение, поради което главницата, част от лихвите и неолихвяемите вземания продължават да бъдат дължими. За останалите дължими суми е образувано ч.гр.д.№ 15510/2017г. по описа на РС Пловдив, по което е издаден и изпълнителен лист № 13643/08.12.2018г., представляващ изпълнителен титул по изп. дело № 20188240401238 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824.
Поради което се моли да бъде постановено решение, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Прилагат се: пълномощно, списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
От страна на ТД НАП Пловдив, присъединен взискател, редовно уведомен, не е постъпило писмено становище по жалбата.
Постъпили са писмени мотиви на основание чл. 436 ал.3 от ГПК от страна на ЧСИ, с които се изразява становище за неоснователност на подадената от длъжника А.Р.С. жалба.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че жалбата е допустима- подадена от надлежна страна- длъжник по изп. дело № 20188240401238 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, в законния едноседмичен срок съгласно чл. 436 ал. 1 от ГПК от връчване на обжалвания акт, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ, обективирано в Разпореждане с изх. № 66391/07.08.2018г., съгласно разпоредбата на чл.435 ал. 2 т. 6 от ГПК, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
От приложено копие на изп. дело № 20188240401238, окръжният съд констатира следните обстоятелства, имащи отношение към предмета на жалбата:
Изп. производство е образувано по молба на основание чл. 426 от ГПК от взискателя Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК 20252734, срещу длъжника А.Р.С., с ЕГН **********, на основание издаден на 8.12.2017г. изпълнителен лист № 13643 от Районен съд Пловдив, бр.колегия, ІІ бр. състав, на осн.чл. 416 вр. чл. 410 от ГПК, въз основа на Заповед за изпълнение № 9498/9.10.2017г. по ч.гр.д.№15510/2017г. по описа на РС Пловдив, бр.колегия.
Длъжникът е получил съответно уведомление от ЧСИ за започналото срещу него принудително изпълнение; извършени са от ЧСИ съответни справки.
Постъпила е с вх.№47875/03.07.2018г. молба от адв. Ж.П.,***, процесуален представител на длъжника А.Р.С., с която е представено и заверено копие на разписка № 02000610991640, от която е видно, че сумата от 103 лв, на 20.07.2017г. е внесена по бяла карта 438753, относно лицето А.Р.С., ЕГН **********,/лист 31 от изп.дело/. В същата молба се моли поради изплатена главница в срок преди дата на подаване заявление в съда от взискателя, а именно 03.10.2017г., да бъде прекратено изпълнителното дело № 20188240401238 със задължено лице А.Р.С..
С писмен отговор от 06.07.2018г. от страна на взискателя чрез проц. представител юриск. М. Л. е взето становище, че постъпилата сума в размер на 103 лева на дата 21.07.2017г. е приспадната от размера на дълга преди издаване на изпълнителния лист.
От гореизложените обстоятелства въззивният съд констатира, че страните не спорят относно фактическите обстоятелства, че сума от 103 лв. е преведена в полза на длъжника А.Р.С. в изпълнение на негово задължение към взискателя Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, като сумата е постъпила като превод в полза на взискателя на 21.07.2017г., докато самото ч.гр. дело №15510/2017г., по което е издадена съответно заповед за изпълнение № 9498/9.10.2017г., е било образувано няколко месеца по-късно- в началото на м.10.2017г.; при което и след това – 8.12.2017г. е издаден и изпълнителният лист № 13643, по който е образувано и настоящето изп. дело – на дата 30.05.2018г.
От посочените обстоятелства, следва че сумата от 103 лева, която длъжникът е внесъл на 21.07.2017г., не е включена в задължението му, за което са били издадени съответно заповед за изпълнение от 9.10.2017г. и изпълнителен лист от 8.12.2017г., и е образувано изп. производство по настоящето изп. дело № 20188240401238 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824.
Поради което и настоящият въззивен състав на ПдОС не намира да е налице в случая хипотеза на чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК – когато сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изп. производство. Предвид което и не е налице предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК. Поради това окръжният съд намира за законосъобразно обжалваното Разпореждане с изх. № 66391/07.08.2018г., с което е оставено без уважение искането на длъжника да бъде прекратено изпълнителното производство поради плащане на задължението преди образуване на изпълнителното дело. Подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Поради неоснователност на жалбата и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответната страна следва да се присъдят разноски по настоящето дело за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК, в размер на 50 лева, съгласно чл. 25 от НЗПП, платими от страна на жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна постъпила чрез ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с вх. № 61313/28.08.2018г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 26662/17 септември 2018г.от А.Р.С., с ЕГН **********,***, против Разпореждане с изх. № 66391 от 07.08.2018г. по изп. дело № 20188240401238 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824.
ОСЪЖДА А.Р.С., с ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, сумата от 50 /петдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/