Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 03.06.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                             Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АН Дело № 561/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Р.С.Р.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 19-1882-000071/19.02.2019 г. на Началника на Първо РУ на полицията при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.5, т.1 от същия закон му било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв., а за нарушение по чл. 104а от ЗДвП на Р. на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лв.

Жалбоподателят  моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за недоказаност на обвиненията.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 31.01.2019 г., около 13.29 ч., свид. П.Б., И.П.и С.С.– полицейски служители в Първо РУ при ОД МВР-Русе се движели със служебен полицейски автомобил по бул.“Васил Левски“ в гр. Русе, в посока от ж.к.“Дружба-3“ към кръстовището с бул.“Христо Ботев“. На кръстовището, при забраняващ, червен сигнал на светофара, полицейският автомобил спрял, а пред него изчаквал още един лек автомобил. След като за тях светнал зелен сигнал, двата автомобила навлезли в кръстовището. В същият момент, от бул.“Христо Ботев“ – платното за движение към Центъра на гр.Русе, в кръстовището навлязъл и лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № Р 32-76АР. Свид.Б. видял автомобила и регистрационният му номер, както и водачът му, който бил сам. Направило му впечатление, че докато преминавал покрай тях, водачът на лек автомобил „Ситроен Ксара“ държал в ръка мобилен телефон доближен до ухото му. По същото време пешеходният светофар на пешеходната пътека, която пресичала бул.“Христо Ботев“, непосредствено преди кръстовището бил с включен зелен сигнал за пешеходците. За констатираното от него, свид. Б. изготвил докладна записка до Началника на Първо РУ-Русе. Въз основа на тази докладна записка, на свид. М.М. – полицейски инспектор в управлението било възложено да вземе административно отношение по случая. Свид. М. преценил, че в случая водача на  л.а.„Ситроен Ксара“ с рег.№ Р 32-76АР е допуснал две нарушение – по чл.6, т.1 от ЗДвП, за това че преминал на червен, неразрешаващ сигнал на светофара и по чл.104а от ЗДвП, за това, че използва мобилен телефон по време на управлението на превозното средство. По регистрационният номер установил собственика на лекия автомобил – жалб.Р.Р. и го призовал в управлението. При явяването си Р. потвърдил, че той е управлявал л.а.„Ситроен Ксара“ с рег.№ Р 32-76АР на процесните дата, час и място, но отрекъл да е преминавал на червен сигнал на светофара и да е ползвал по това време мобилен телефон. Независимо от това, свид.М. съставил против жалб. Р. АУАН за допуснати от него две нарушения по ЗДвП.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на Р. било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв., за нарушението по чл.104а от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.

При съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на съставите им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

 

По отношение нарушението по т.1 от НП:

При изследване на материалноправната законосъобразност на наказателното постановление в тази му част, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана, за нарушение, което не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Основанията за това са следните:

Съгласно възприетата от административните органи като нарушена разпоредба на чл.6, т.1 от ЗМВР, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Доколкото е налице прецизно текстово описание на нарушението в АУАН и НП, става ясно, че в конкретният случай се касае за несъобразяване на водача със светлинните сигнали – тези на светофарна уредба.

За да е установено безспорно извършването на вмененото административно нарушение, от обективна страна следва да е установено преминаването на МПС при светещ червен сигнал на светофара, забраняващ преминаването.

По мнение на Съда, от доказателствата по делото не се установи по изискуемия от закона безспорен начин, че на посочената дата, час и място Р.Р. не се е съобразил със светлинните сигнали на светофарната уредба, като навлязъл в кръстовището на булевардите „Васил Левски“ и „Христо Ботев“ при червен, неразрешаващ сигнал.

От събраните по делото доказателства става ясно, че на посочените в НП дата и час, полицейски служители в Първо РУ при ОД МВР-Русе, сред които и свид. П.Б., престоявали със служебен автомобил на светофар на бул.“Васил Левски“, преди кръстовището с бул.“Христо Ботев“. Пред тях, на светофара престоявал още един автомобил. Когато се включил зелен сигнал на светофара двата автомобила навлезли в кръстовище, а в същото време, перпендикулярно на тях от бул.“Христо Ботев“ посока центъра, в кръстовището навлязъл и автомобила управляван от жалб. Р.. Както се установява от показанията на свид. Б., в този момент той нямал видимост към секциите на светофара, с чиито сигнали е следвало да съобразява своето поведение жалб. Р.. От същите показания става ясно, че свидетелят приел наличието на неразрешаващ, червен сигнал на светофара за жалб. Р., ръководейки се не от непосредствено възприятие на относимата към движението на жалбоподателя секция, а от светлините на секциите, към които имал видимост – пешеходен светофар и светофара, който регулирал тяхното движение. По мнение на Съда обаче, този способ за установяване вида на светлинен сигнал на светофарна уредба, към която не е налице директна видимост, сам по себе си навежда само едно предположение, въз основа на което е недопустимо да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение по обсъжданата правна норма. Това е така, тъй като в тази хипотеза не може да бъде изключена категорично вероятността за наличие на повреда в светофара, регулиращ навлизането от посоката на жалбоподателя, която повреда да е довела до липса на синхронизация с останалите светофарни секции на светофарната уредба на кръстовището или изобщо до липса на светлинни сигнали.

Както става ясно от показанията на актосъставителя – свид. М.М., той нямал лични възприятия от конкретният случай, а съставил процесният АУАН единствено въз основа на докладната записка изготвена от колегата му – свид. П.Б..

Тъй като по делото не бяха представени и не се събраха други доказателства подкрепящи това предположение, обвинението, предявено на жалб. Р. за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е недоказано по изискуемият от закона несъмнен и безспорен начин. Още повече, че след като се запознал със съдържанието на съставения срещу него АУАН, жалб. Р. посочил собственоръчно, че има възражение и описаното в акта не отговаря на истината.

Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган, съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност. Налагането на административно наказание без да е доказано осъществяването съставът на съответното административно нарушение е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административно-наказателна отговорност /чл. 6 от ЗАНН/.

Поради изложеното дотук, Съдът намира, че в административно-наказателното производство не бяха установени и представени безпротиворечиви и несъмнени доказателства за съществен елемент от обективната страна на състава на описаното и санкционирано по чл.6, т.1 от ЗДвП нарушение, а имено за виновно неспазване светлинните сигнали на процесната светофарна уредба от страна на жалб.Р.Р.. Горното прави наказателното постановление в тази му част неправилно и незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон.

 

По отношение на нарушението по т.2 от НП:

В хода на съдебното производство бяха представени и събрани доказателства, от които се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалб. Р.Р. е извършил административното нарушение по чл. 104а от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В тази насока Съдът кредитира показанията на свид. П.Б. като достоверни и непредубедени. От тези показания става ясно, че полицейският служител възприел лично и непосредствено факта на използване на мобилен телефон от страна на жалб. Р. по време на управление на л.а.„Ситроен Ксара“ с рег. № Р 32-76АР, без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Свидетелят бил на такова разстояние и разположение към автомобила на жалбоподателя, че при установеното дневно, ясно време имал възможност да види външността на жалб. Р., обстоятелството, че е сам в автомобила, както и, че с едната си ръка държи мобилен телефон приближен до главата. В тази насока е и изготвената от свид. Б. докладна записка, съдържаща подробно описание на обстоятелствата, при които е установено нарушението.

Не са налице данни по делото, полицейския служител П.Б. да бил предубеден по отношение на жалбоподателя или да е имал специално, негативно отношение към него при възприемане на нарушението.

Възраженията изложени в жалбата срещу наказателното постановление и отстоявани от жалбоподателя в съдебно заседание, Съдът възприе като естествена и логична защитна теза, доколкото от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани никакви доказателства, от които може да се направи правен извод, че свидетелските показания на свид. Б., респективно описаната фактическа обстановка в АУАН и НП са недостоверни или компрометирани

Изложеното дотук дава основание на Съда да приеме, че жалб. Р.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104а от ЗДвП, а именно на 31.01.2019 г., около 13.29 ч., в гр. Русе използвал мобилен телефон по време на управление на автомобила, без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

По тези съображения Съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на Р.Р. за извършено от него нарушение по чл. 104 а от ЗДвП. Правилно, административнонаказващият орган определил наказанието по вид и в абсолютният му размер, предвиден в санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.

Предвид изложеното дотук, в тази му част, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Поради изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1882-000071/19.02.2019 г. на Началника на Първо РУ на полицията при ОД на МВР гр. Русе, в частта, с която за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на Р.С.Р. ***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1882-000071/19.02.2019 г. на Началника на Първо РУ на полицията при ОД на МВР гр.Русе в останалата му част.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: