Присъда по дело №132/2021 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 19
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20212310200132
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. Елхово, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
СъдебниД.Г.С.

заседатели:Д.Г.Б.
при участието на секретаря Н.Д.З.
и прокурора П. Ив. Ч.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Наказателно дело от общ
характер № 20212310200132 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Х. К. /H.K./, роден на **********г. в
гр.Демиркьой, община Къркларели, Република Турция, с адрес на
призоваване: Република Турция, с.Инеада, община Къркларели, кв.,,Йени“,
ул.„Истикбал“ №33, с основно образование, неженен, работещ като
дървосекач и рибар, неосъждан в Република България, осъждан в Република
Турция, с ЛНЧ **********, за ВИНОВЕН в това, че на 13.02.2021г., около
15.43 часа, в района на гранична пирамида №256, находяща се в землището
на с.Вълча поляна, общ.Елхово, обл.Ямбол, преминал през границата на
страната ни като влязъл от Република Турция в Република България не през
определените за това места и без разрешение на надлежните органи на
властта - престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като на това основание и на
основание чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода и на ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 150.00 /сто и
петдесет/ лева.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Х. К. /H.K./, с установена по-горе самоличност,
наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
1
ПРИЗНАВА подсъдимият Х. К. /H.K./, с установена по-горе
самоличност за НЕВИНОВЕН в това, че на 13.02.2021г., около 15.43 часа, в
района на гранична пирамида №256, находяща се в землището на с.Вълча
поляна, общ.Елхово, обл.Ямбол, е превел през границата на страната от
Република Турция в Република България 1 /едно/ лице чужд гражданин - Р.
ГЮЛТ. /Ramazan Gultekin/, роден на **********г. в с.Йомерли, обл.Мардин,
Република Турция, гражданин на Република Турция, без разрешение на
надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната
не е български гражданин - престъпление по чл.280 ал.2 т.3 вр.с ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така
повдигнатото му, неподдържано от РП-Ямбол обвинение.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 брой мобилен телефон
„Huawei Y5 2019", ведно със 1 брой сим-карта и 1 брой защитен калъф,
запечатани в хартиен плик, приложен на стр.30 от ДП №5/2021г. по описа на
ГПУ-Елхово, след влизане в сила на настоящата присъда, да се върнат на
собственика им – на подсъдимия Х. К. /H.K./.
На основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК като вещ, послужила за
извършване на престъплението ОТНЕМА в полза на Държавата
вещественото доказателство - 1 брой стълба, която към момента е на
съхранение в РС-Елхово.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.189 ал.2 от НПК направените във
фазата на досъдебното производство разноски за преводач в размер на 120.00
/сто и двадесет/ лева, ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното
производство - РД”ГП” – Елхово, а направените във фазата на съдебното
производство разноски за преводач в размер на 15.00 /петнадесет/ лева, ДА
ОСТАНАТ за сметка на РС – Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд, в 15-дневен срок,
считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 19 от 18.03.2022 година, постановена по
НОХД № 132/2021 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП - Ямбол
обвинителен акт, с който против подсъдимия Х. К. /H.K./, гражданин на
Република Турция, е повдигнато обвинение по чл.280 ал.2 т.3 вр.с ал.1 от
НК, за това, че на 13.02.2021г., около 15.43 часа, в района на гранична
пирамида №256, находяща се в землището на с.Вълча поляна, общ.Елхово,
обл.Ямбол, превел през границата на страната от Република Турция в
Република България 1 /едно/ лице чужд гражданин - Р. ГЮЛТ. /R.G./, роден
на **********г. в с.Йомерли, обл.Мардин, Република **********гражданин
на Република **********без разрешение на надлежните органи на властта,
като преведеният през границата на страната не е български гражданин.
В хода на устните прения вносителят на обв.акт излага доводи по
неподдържане на повдигнатото с обв.акт обвинение спрямо подсъдимия, като
в тази насока акцентира, че събраните и приобщени във фазата на съдебното
следствие доказателства не установяват по безспорен и несъмнен начин
виновността на подсъдимия Х. К. в извършване на престъпление по чл.280
ал.2, т.3 вр.с ал.1 от НК. Поради това прокурорът предлага подс.К. да бъде
оправдан по това обвинение, но да бъде осъден за извършено престъпление по
чл.279, ал.1 от НК, тъй като счита, че доказателствената съвкупност
приобщена в съдебната фаза обосновава по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият на инкриминираната дата, време и място е извършил
престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимият Х. К. за виновен в
извършване на това престъпление и му наложи наказание при условията на
чл.54 от НК, като с оглед постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК прокурорът предлага на подсъдимия да бъдат
наложени минимално предвидените в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК
кумулативни наказания, а именно – три месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено от изтърпяване за срок от 3 години
и глоба в размер на 100 лева. Направените по делото разноски в размер на 120
лева представителят на обвинението счита, че следва да бъдат възложени на
подсъдимия, а относно веществените доказателства - 1 бр. мобилен телефон
ведно с 1 бр. сим карта и 1 бр. защитен калъф предлага да бъдат върнати на
подсъдимия, а 1 бр. стълба чрез която е извършено престъплението и подс.К.
е проникнал на територията на Р България, да бъде отнета в полза на
държавата на основание чл.53, ал.1 б. „а“ от НК.
Подсъдимият Х. К. участва лично само в първото разпоредително
заседание по делото, а съдебното производство във фазата на съдебното
следствие е протекло в отсъствието му, но с участието на служебния му
защитник, назначен от фазата на ДП в лицето на адв.Г.М. Г. от АК-Ямбол.
Последният в хода на устните прения заявява, че поддържа изразеното от
1
представителя на обвинението становище за недоказаност на предявеното с
обв.акт срещу подзащитния му обвинение в извършване на престъпление по
чл.280 ал.2, т.3 вр.с ал.1 от НК, както и направеното с оглед на това
предложение Х. К. да бъде признат за невиновен и оправдан по това
обвинение. Адв.Г. не оспорва, че подзащитният му е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279, ал.1 от
НК, като пледира налагане на минимално предвиденото в закона наказание за
това престъпление, каквото е и предложеното от прокурора. Взема становище
и по отношение на веществените доказателства като се съгласява с
направеното в тази насока предложение от представителя на обвинението.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на снетата в хода на проведеното по делото разпоредително
заседание самоличност на подсъдимия Х. К. /H.K./, се установи, че същият е
роден на **********г. в гр.Демиркьой, община Къркларели, Република
Турция и е с адрес на местоживеене: Република **********с.Инеада, община
Къркларели, кв.***, с основно образование, неженен, работещ като
дървосекач и рибар, неосъждан в Република България, осъждан в Република
**********с ЛНЧ ***.
За безспорно установено съдът прие, че подсъдимият К., който живеел
в родината си, решил да напусне Р. Турция с намерение да премине на
територията на Р. България. В изпълнение на намерението си поради това, че
не е имал документ и необходимата виза да влезе на територията на Р.
България като държава – член на ЕС, подсъдимият се срещнал на 13.02.2021г.
в предиобедните часове със свой приятел – A. в гр.Одрин. В разговор с него
приятелят му разказал за България и му показал на навигацията как да стигне
до турско-българската граница, след като подсъдимият му е споделил
намерението си да премине нелегално държавната граница на Р.Турция с
Р.България. За целта двамата приятели се снабдили със сгъваема метална
стълба, посредством която подс.К. е следвало да преодолее оградното
съоръжение на границата и след като натоварили стълбата в таксито на A.,
потеглили към с.Хамзабейли. Пристигнали в района на селото в следобедните
часове. Там A. спрял управлявания от него автомобил и след като показал на
подсъдимия чрез навигацията на телефона му по-нататъшния маршрут към
Р.България, се върнал обратно с таксито си, а Х. К. носейки сгъваемата на 4-
ри стълба продължил пеша в посока към турско-българската граница. За
ориентир в придвижването си същият ползвал навигацията на моб.си телефон.
След като известно време вървял пеша, подсъдимият приближил изграденото
възпрепятстващо съоръжение на границата, което преодолял с помощта на
носената от него сгъваема метална стълба. По този начин на 13.02.2021г.,
около 15.43 часа, подс.Х. К. влязъл през границата на страната ни от
Република Турция в Република България в района на гранична пирамида
№256, находяща се в землището на с.Вълча поляна, общ.Елхово, обл.Ямбол.
2
Движението на подсъдимия на инкриминираната дата и време в
граничната зона в района на 37 междуколие на гранична пирамида №256,
както и движението на още две лица, е било заснето от термо-визионна
камера, монтирана в близост до възпрепятстващото съоръжение.
Междувременно на същата дата - 13.02.2021г. при застъпване на
нощната си смяна в 20.00 часа свидетелят ИВ. АТ. З. - Началник на 02 ГОДГ
при ГПУ-Елхово, е бил уведомен за осъществено нарушение на държавната
граница на Република България от 3 /три/ лица, в района на 256 гранична
пирамида, находяща се в землището на с.Вълча поляна, общ.Елхово,
обл.Ямбол. След като св.З. прегледал записите в Локален Координационен
Център и се уверил в достоверността на получената информация, е предприел
оперативно-издирвателни действия, като служителите на ГПУ-Елхово са
завардили с патрули направлението, по което вероятно нарушителите на
държавната граница ще се придвижат към вътрешността на страната.
Около 01.00 часа на 14.02.2021г. автопатрул в състав – свидетеля АНГ.
Г. Д. /на длъжност „ст.полицай в 04 ГОДГ“ при ГПУ-Елхово/ и двама
служители на Агенция Фронтекс – Полша, са възприели три лица на пътя
между с.Малко Кирилово и с.Вълча поляна. След като граничните полицаи са
разпоредили на български и на английски на лицата „Стой! Гранична
полиция“, две от лицата не се подчинили и избягали, а на място е останало
третото лице, установено впоследствие като Р. ГЮЛТ., гражданин на Р.
Турция /заличен свидетел по делото/. Това трето лице без документи за
самоличност е било задържано от св.Д. и колегите му от автопатрула, а
впоследствие е било конвоирано до помещението за настаняване на
задържани лица в ГПУ-Елхово.
По-късно на същата дата - около 04.00 часа на 14.02.2021г. св.З. и
свидетеля Т. ХР. Г. /на длъжност „Командир на отделение в 03 ГОДГ“/
предприели действия по издирване на останалите две лица, в резултат на
които установили едно от двете издирвани лица, подс.Х. К. близо до пътя
между селата Малко Кирилово и Вълча поляна. Въпреки издадените
неколкократни на български, на английски и на турски език полицейски
разпореждания „Стой, спри на място, Гранична полиция!“, подсъдимият не се
е подчинил и не е преустановил бягството си. Двамата свидетели -
полицейски служители успели да го настигнат на около 800 метра навътре в
гората. В този момент подс.К. бил приклекнал до един храст, но след като
видял приближаващите го полицейски служители, тръгнал заплашително към
тях. Св.З. се легитимирал на турски език и разпоредил няколко пъти на
подсъдимия да спре на място, но същият отново не се подчинил на
разпорежданията, а се приближил до св.З. и го блъснал с ръце в областта на
гърдите, след което веднага се насочил нападателно към св.Т.Г.. За да
предотврати непосредствено нападение над своя колега - св.Г., св.И.З.
произвел изстрел с пластмасов /стоп/ патрон, при което подс.К. бил улучен в
областта на кръста. След като по този начин била сломена съпротивата на
подс.К., същият е бил задържан от св.З. и св.Г.. Поради това, че при
3
задържането не са били открити документи за самоличност, по негови данни
задържания се представил като Х. К., турски гражданин, роден 1989 година.
След задържането на подсъдимия му е била оказана долекарска помощ, а
впоследствие е бил откаран в Спешен център в гр.Елхово.
C Протокол за доброволно предаване от 18.02.2021г., приложен на л.29
от материалите по ДП, подс.К. предал приобщения като веществено
доказателство въз основа на извършен по предвидения процесуален ред оглед,
обективиран в Протокол от 19.02.2021г. /л.25/ и фотоалбум към него, мобилен
телефон с камера марка „Huawei Y5 2019" светъл на цвят, модел „AMN-LX
9“, с ИМЕИ 1: 862408045589506 и ИМЕИ 2: 862408047689437.
В хода на извършено на 04.03.2021г. по предвидения процесуален ред
процесуално-следствено действие – оглед на местопроизшествие,
обективирано в съставен приложен на л.20-24 от материалите по ДП
Протокол от 04.03.2021г. и фотоалбум към него, е видно, че на същата дата в
землището на с.Вълча поляна, общ.Елхово, обл.Ямбол, в района на гранична
пирамида №257, на около 300 метра от междуколие №39, в дълбочина на
българска територия, в широколистна гора под нападали сухи клони, в
основата на дърво, на земята е била намерена метална стълба, с надписи по
нея „KANAT“, „DIKKAT" и „TURKEY", светла на цвят, в сгънато положение,
която се състояла от 4 елемента /секции/ с по четири стъпала.
От приложената по делото справка за съдимост, с рег.№ 386 от
19.04.2021г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка
в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият Х. К.
не е осъждан.
Така изложената фактическа обстановка, съдебният състав прие за
безспорно доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приобщени и проверени по съответния процесуален ред. От
кръга на гласните доказателствени източници се кредитират и ценят с доверие
– обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с
които същият отрича да е извършил престъплението по чл.280 ал.2 т.3 вр.с
ал.1 от НК, в което е обвинен и признава, че е извършил на инкриминираната
дата, време и място единствено нелегално преминаване на турско-
българската граница, т.е. престъпление по чл.279 ал.1 от НК, показанията на
свидетелите - служители на ГПУ-Елхово – ИВ. АТ. З. /на длъжност
„Началник 02 ГОДГ“ при ГПУ-Елхово/, Т. ХР. Г. /на длъжност „Командир на
отделение в 03 ГОДГ“/, АНГ. Г. Д. / на длъжност „ст.полицай в 04 ГОДГ“/ и
М. В. В. / на длъжност „мл.експерт Командир на отделение в МГПВ“/, дадени
в хода на съдебното следствие.
За установяване на фактологията в пълнота и хронологична
последователност и за възпроизвеждането й, съдебният състав кредитира още
и писмените доказателства, приобщени чрез прочитането им по реда и при
условията на чл.283 от НПК – както тези приложени по ДП № 5/2021г. по
4
описа на ГПУ-Елхово, така и приобщените в кориците на настоящото НОХД -
справка за съдимост на подсъдимия; Протокол за оглед на
местопроизшествие от 04.03.2021 година с фото-албум към него; Протокол за
оглед на веществени доказателства от 19.02.2021 година с фото-албум към
него; Протокол за доброволно предаване от 18.02.2021 година; АФИС
регистрация, Заповед за принудително настаняване на чужденец в звено за
краткосрочно настаняване при СДВНЧ към Дирекция „Миграция“ – МВР от
14.02.2021г.; Приемо-предавателен протокол от 14.02.2021 година.
Посочените и ценени писмени доказателствени източници, се приемат от
настоящия съдебен състав за редовни и годни от формална страна като
писмени доказателствени средства, не разкриват недостатъци от външната си
страна като документи по смисъла на чл.130 -чл.133 от НПК. Част от тях
представляват писмени доказателствени средства, удостоверяващи
извършени процесуално-следствени действия по разследването, като са
съставени от компетентния орган, по надлежния процесуален ред и имат
изискуемите реквизити и съдържание, съгласно НПК, поради което валидно
служат за доказване законосъобразното осъществяване на всяко от
действията, което материализират. Предвид на това като редовни от външна
страна и като кореспондиращи с останалите доказателства по делото
изброените писмени доказателства, се кредитират от съда.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. П. Г. /на длъжност
„мл. разузнавач при група ОИД“/, с които всъщност обвинението се опита да
докаже съпричастността на подсъдимия към вмененото му с обв.акт
престъпление по чл.280 ал.2 т.3 вр.с ал.1 от НК, тъй като същите се явяват
изолирани и неподкрепени от останалите приобщени по делото съобразно
процесуалните правила гласни и писмени доказателства. Фактически
изложените от този свидетел показания се основават на възприетите
твърдения по време на проведената беседа на този служител на ГПУ-Елхово
със заличения по делото като свидетел Р. ГЮЛТ., с които последният уличава
подс.К. като автор на предявеното му с обв.акт престъпление, а именно, че
подсъдимият е лицето, което е превело на инкриминираната дата, време и
място през държ.граница чуждия гражданин Р. ГЮЛТ..
Показанията на свидетелите ИВ. АТ. З., Т. ХР. Г. и АНГ. Г. Д. –
служители на ГПУ-Елхово /първите двама свидетели са участвали в
задържането на подсъдимия К., а третия е участвал в задържането на
заличения като свидетел Р. ГЮЛТ., сочен в обв.акт като чуждия гражданин,
преведен от подсъдимия през турско-българската граница/ са относими и
изясняват по безспорен начин съпричастността на подсъдимия Х. К. и на
чуждия гражданин Р. ГЮЛТ. към осъществяване на престъпления по чл.279
ал.1 от НК. Фактът, че на записът от термо-визионната камера, св.З. е
възприел преодоляването на възпрепятстващото съоръжение изградено на
държ.граница, посредством стълба от 3 /три/ лица, както и обстоятелството на
поетапното задържане първо на чуждия гражданин Р. ГЮЛТ., а впоследствие
и на подс.К., не са достатъчни да формират извод, че чуждия гражданин Г. е
5
бил преведен именно от подсъдимия при липса на преки доказателствени
източници за това. Съдът даде вяра и възприе показанията на тези трима
свидетели - служители на ГПУ-Елхово, но само в частта им, с която същите
възпроизвеждат факти, които лично са възприели. Показанията на
свидетелите З. и Г. в частта им, с която тези двама свидетели заявяват, че
задържания Р. ГЮЛТ. им е посочил, че другите две избягали лица са го
водили и са му помогнали да премине на територията на страната ни,
всъщност не възпроизвеждат факти, които лично тези двама свидетели са
възприели, а преразказват изявленията на заличения по делото свидетел Г.,
станали им известни в хода на проведена с него беседа, т.е. чрез заобикаляне
на процесуалния ред за даване на показания.
Показанията на свидетеля М. В. В. – на длъжност „Командир на
отделение в МГПВ“ при ГПУ-Елхово са относими досежно начинът, времето
и мястото на откриване на приложената като веществено доказателство
стълба и същите кореспондират с извършеното процесуално-следствено
действие по оглед на местопроизшествие, обективирано в приложения към
ДП Протокол от 04.03.2021 година с фото-албум към него.
При липса на каквито и да е преки улики, визиращи авторството,
начинът и механизма на деянието, вменено на подсъдимия Х. К. с обв.акт,
съдът прие за логични и правдиви обясненията му, дадени в хода на ДП като
обвиняемо лице, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2
предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият признава съпричастността
си към извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. Предвид на това
достоверността на заявеното от подсъдимия в неговите обяснения, които
макар и имащи естеството на защитна негова теза по отношение на
отправеното му обвинение, се прецени от настоящият съдебен състав след
анализ и съпоставка с останалите гласни и писмени доказателствени
източници. Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени
обясненията на подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на
фактическите и правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Подсъдимият Х. К. /H.K./, роден на **********г. в гр.Демиркьой,
община Къркларели, Република **********с адрес на призоваване:
Република **********с.Инеада, община Къркларели, кв.***, с основно
образование, неженен, работещ като дървосекач и рибар, неосъждан в
Република България, осъждан в Република **********с ЛНЧ ***, е
осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на
чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 13.02.2021г., около 15.43 часа, в района на
гранична пирамида №256, находяща се в землището на с.Вълча поляна,
общ.Елхово, обл.Ямбол, преминал през границата на страната ни като влязъл
от Република Турция в Република България не през определените за това
места и без разрешение на надлежните органи на властта
6
От обективна страна елементите на състава на това
престъпление са налице, както следва:
Обвинението, за което подс.К. бе признат за виновен, се доказа от
обясненията му, дадени в хода на ДП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1
т.2 от НПК, с които същият отрича да е извършвал вмененото му
престъпление по чл.280 ал.2 т.3 вр.с ал.1 от НК, но признава че е извършил
престъпление по чл.279 ал.1 от НК като подробно описва начина и механизма
на осъществяване на това деяние. Това по своето естество самопризнание на
подсъдимия в извършването на престъпление по чл.279 ал.1 от НК
кореспондира с показанията на разпитаните свидетели – И.З. и Т.Г.,
осъществили задържането на Х. К. и отчасти с показанията на свидетеля
А.Д., участвал в задържането на заличения като свидетел втори нарушител на
държавната граница на инкриминираната дата, време и място Р. ГЮЛТ., като
в съвкупност показанията на тези трима свидетели изясняват механизма на
извършеното от подс.К. престъпно деяние по чл.279 ал.1 от НК. Въз основа на
доказателствената съвкупност съдът прие, че подсъдимият от обективна
страна е осъществил фактически действия по преминаване през държавната
ни граница, не през определените за това места и без да е получил разрешение
от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен
контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото
му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство,
така и с оглед държавата, от която идва - Република Турция. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през
определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се
съдържат в показанията на свидетелите З. и Г. и в самопризнанията на
подсъдимия за извършване на деяние по чл.279 ал.1 от НК. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на
властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено,
предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница,
като е задържан от граничните полицейски органи във вътрешността на
страната – в гориста местност в землището на с.Вълча поляна, общ.Елхово,
след като е открит в хода на проведени оперативно-издирвателни действия от
служители на ГПУ-Елхово.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно,
при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното
настъпване. Въз основа на доказателствата по делото и направеното от
подсъдимия признание в обясненията му, дадени в хода на ДП в качеството
му на обвиняемо лице, включени в доказателствената съвкупност по реда на
7
чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че Х. К. е предприел
придвижването си към турско-българската граница с намерението си да
напусне родината си по произход и местоживеене – Р. Турция и да премине на
територията на Р. България по неустановени причини, които същият не е
сметнал за необходимо да изложи в обясненията си, дадени в хода на ДП пред
разследващия орган, както и не е заявявал изрично, че е влязъл в страната ни,
за да търси закрила. Предприемайки пътуването си към Република България,
подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-
българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за
влизане в Р България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница.
Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните
власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на
Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК,
съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се
ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът приема, че
липсват основанията на посочената разпоредба – чл. 279, ал.5 от НК, за
ненаказване на подсъдимият. В конкретния случай, безспорно се установи, че
подсъдимият е влязъл на територията на страната ни без съответно
разрешение от надлежните органи на властта и това не се оспорва от
подсъдимият и неговият защитник. Съдът счита, че не са налице
доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в
страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената му родина
е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае
да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил
нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на ДП.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Х. К. за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът
намери в незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни
правов ред и в частност на законовата уредба, регламентираща реда за
преминаване на държавната граница.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно
изискването на чл.54 от НК, съдът прие, че макар престъплението,
извършено от подсъдимия да е против дейността на държавни органи, то в
случая извършеното от подс.Х. К. деяние по чл.279 ал.1 от НК не се отличава
с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
8
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската
обществена опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил
осъждан, имал е добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП,
правейки самопризнания за извършено от него престъпление по чл.279 ал.1 от
НК. Взеха се предвид и липсата на установеност за причините и подбудите,
мотивирали подсъдимия да извърши престъплението по чл.279 ал.1 от НК, в
което бе признат за виновен, както и механизма на извършването му.
Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат
определени както като многобройни, така и като изключителни, за да се
определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически
констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства, както и с
оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36
от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на
подсъдимия Х. К. кумулативно предвидените наказания по чл.279 ал.1 от НК
при условията на чл.54 от НК над предвиденият в закона минимум, а именно:
- ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и наказание Глоба в
полза на Държавата в размер на 150.00 лева.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът
прецени, че са налице предвидените в посочената разпоредба условия за
прилагането на този вид /условно/ осъждане спрямо подс.Х. К. за деянието по
чл.279 ал.1 от НК, в извършването на което бе признат за виновен. А именно:
подсъдимият към датата на извършване на инкриминираното престъпно
деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер на територията на страната ни, наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца е от вида, за който е
допустимо отлагането на изтърпяването му /лишаване от свобода/ и същото е
в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на Х. К. наказание
лишаване от свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не
е с висока степен на обществена опасност. Предвид на това, на основание
чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на подс.Х. К.
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, за изпитателен срок от
ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Повдигнатото от Районна прокуратура-Ямбол и неподдържано от
прокурор при същата РП обвинение против подсъдимия Х. К. /H.K./, с
установена по делото самоличност, в извършване на престъпление по чл.280
ал.2 т.3 вр.с ал.1 от НК, за това, че на 13.02.2021г., около 15.43 часа, в
района на гранична пирамида №256, находяща се в землището на с.Вълча
поляна, общ.Елхово, обл.Ямбол, е превел през границата на страната от
Република Турция в Република България 1 /едно/ лице чужд гражданин - Р.
9
ГЮЛТ. /R.G./, роден на **********г. в с.Йомерли, обл.Мардин, Република
**********гражданин на Република **********без разрешение на
надлежните органи на властта, като преведеният през границата на страната
не е български гражданин, съдът предвид изложеното относно
събрания доказателствен материал прие за недоказано от обективна и
субективна страна, като счете, че не са налице каквито и да е преки, както и
косвени доказателства, установяващи с необходимата безспорност и
категоричност извършителството от страна на подсъдимия К. на така
вмененото му престъпление.
За така повдигнатото с обв.акт обвинение, съдебният състав, след
преценка на всички събрани по делото доказателства и при изчерпване на
всички процесуални средства за допълнително изясняване и установяване на
обективната истина, намери, че това обвинение не е доказано по необходимия
несъмнен начин, съгласно визираното в чл.303, ал.2 от НПК. Посредством
разпоредбата на чл.102 от НПК законодателят е очертал кръга от факти и
обстоятелства, които следва да бъдат доказани в процеса, като на първо място
е поставено „доказване на извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него”, като това доказване следва да бъде извършено по
правилата и способите, предвидени в НПК и изведените въз основа на него
правни изводи бъдат единствено възможни и да не почиват на
предположения. В този контекст, в хода на проведеното съдебно следствие,
съдът отчете липсата както на преки доказателства, така и на косвени такива,
които по несъмнен начин да установяват съпричастността на подсъдимия К.
към предявеното му с обв.акт обвинение в извършване на престъпление по
чл.280 ал.2 т.3 вр.с ал.1 от НК. Както бе посочено по-горе в изложената
фактология, фактът, че на инкриминираната дата, време и място е било
констатирано преодоляване на възпрепятстващото съоръжение изградено на
българо-турската граница, от три лица и то последователно и по идентичен
начин – чрез помощта на стълба, както и това, че две от тези лица – Р. ГЮЛТ.
и подс.К. са били последователно задържани в район близък до мястото на
преминаване на държ.граница, а третото лице не е било издирено и
установено, навява единствено на извод за извършено от всяко едно от двете
задържани лица на престъпление по чл.279 ал.1 от НК, при липса на данни за
общност на умисъла им, но не формира нужното убеждение в извършване на
престъпление по чл.280 ал.2 т.3 вр.с ал.1 от НК. Съдържимите се в
показанията на разпитаните по делото като свидетели служители на ГПУ-
Елхово - И.З. и Т.Г., осъществили задържането на подс.К. и Н.Г., твърдения
за съпричастността на подс.К. към вмененото му с обв.акт престъпление по
чл.280 ал.2 т.3 вр.с ал.1 от НК, не се ценят като годни гласни доказателства в
тази им част, тъй като същите възпроизвеждат заявеното пред тях в проведени
беседи от заличения като свидетел Р. ГЮЛТ., сочен от обвинението като
лицето, което подсъдимият е превел през държ.граница на инкриминираната
дата, време и място. Или анализът на доказателствената съвкупност не дава
основание на съда да направи категоричен, несъмнен и еднопосочен правен
10
извод, сочещ подс.К. като извършител на престъпление по чл.280 ал.2 т.3 вр.с
ал.1 от НК. Ето защо съдът в настоящият си състав прие, че намерението на
подсъдимия К., което е обективирал и в действия, е било да премине
нелегално границата на Р.Турция с Р. България, като е целял да се придвижи
към вътрешността на страната ни, но поради това, че е бил заловен няколко
часа след преминаването му през турско-българската не е могъл да осъществи
до край намерението си. Или при събраните, приобщени и анализирани
доказателствени източници настоящият съдебен състав, в изпълнение на
задължението си по чл.304 от НПК прие, че всички процесуални средства за
доказване на обвинението са изчерпани, като в хода на съдебното следствие
Държавното обвинение не съумя да докаже по безспорен начин, че
подсъдимият Х. К. е извършил престъплението по чл.280 ал.2 т.3 вр.с ал.1
от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК бе признат за
невиновен и оправдан по така повдигнатото му от РП-Ямбол с
обвинителния акт обвинение.
По отношение на веществените доказателства:
Съдът постанови приложените на стр.30 от ДП №5/2021г. по описа на
ГПУ-Елхово, запечатани в хартиен плик, веществени доказателства - 1 брой
мобилен телефон „Huawei Y5 2019", ведно със 1 брой сим-карта и 1 брой
защитен калъф, след влизане в сила на постановената присъда по
настоящото НОХД, да се върнат на собственика им – на подсъдимия Х. К.
/H.K./, а на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК като вещ, послужила за
извършване на престъплението постанови отнемане в полза на Държавата
на вещественото доказателство - 1 брой стълба, която към момента е на
съхранение в РС-Елхово.
По отношение на разноските:
На основание чл. 189, ал.2 от НПК с присъдата си съдът постанови
направените в хода на ДП разноски за преводач в размер на 120.00 лева, да
останат за сметка на органа, който ги е направил РД“ГП“ – Елхово, а
направените във фазата на съдебното производство разноски за преводач в
размер на 15.00 лева, да останат за сметка на РС – Елхово.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
11
Съобщи за изтекли лични данни