Присъда по дело №256/2021 на Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Присъда № 4/10.02.2022 г. по В.н.о.х.д. № 256/2021 г.

С Присъда № 260041/14.04.2021 год., постановена по Н.о.х.дело №
1336/2020 год., К.йския районен съд е признал Д. П. П. от гр.К. за виновен в
това, че на 19.11.2019 год. в гр.К. управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Д. Ч.” с рег.№ **** след употреба на наркотични вещества
- кокаин, поради което и на основание чл.343б ал.3, във вр. с чл.55 ал.1, т.1 от
НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от 3
години, както и на кумулативно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. С
присъдата съдът е наложил на подс.Д.П. и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.343г, във вр. с чл.37
ал.1 т.7 от НК. Със същата присъда първоинстанционният съд е възложил в
тежест на подсъдимия Д.П. направените по делото разноски, както и се е
разпоредил с вещественото доказателство по делото.
Настоящото производство е образувано за повторно разглеждане на
подадените от подсъдимия Д.П. и неговия защитник – адв.Х.Б. от АК – С.,
въззивни жалби против посочената присъда, след като с Решение №
130/21.12.2021 год., постановено по наказателно дело за възобновяване №
571/2021 год., Пловдивският апелативен съд е отменил по реда на
възобновяването Решение № 31/04.10.2021 год. по В.н.о.х.дело № 135/2021
год. по описа на Окръжен съд – К., с което е потвърдена Присъда №
260041/14.04.2021 год. по Н.о.х.дело № 1336/2020 год. по описа на РС – К., и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия
на съдебното заседание.
Във въззивната жалба на подс.Д.П. се твърди, че първоинстанционната
присъда е неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществено
нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно
несправедливо, като моли същата да бъде отменена и да бъде постановена
друга такава, с която да бъде признат за невиновен по обвинението, а
алтернативно моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и делото
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде
намален размера на наложеното му наказание. Защитникът на подс.П. в
жалбата си твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна,
незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила, а наложеното наказание счита за явно
несправедливо. В жалбата си развива подробни съображения относно
превратно и едностранно тълкуване на доказателствата по делото от съда,
като било изопачено действителното съдържание на същите, в резултат на
което съдебният акт съдържал вътрешни противоречия и празноти. Сочи
допуснати нарушения от полицейските служители при изпробването на
подсъдимия с техническо средство. Намира, че цитираните от
1

първоинстанционния съд решения на ВКС в мотивите към присъдата са
неотносими към настоящия казус, като съответно сочи други решения на
ВКС, в които се анализирало приложението на Наредба № 1/19.07.2017 год. С
жалбата моли обжалваната присъда да бъде отменена, вместо което да бъде
постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение, и алтернативно - да бъде отменена
първоинстанционната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда или да бъде намален размера на наложеното на
подсъдимия наказание. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия П.
поддържа и двете въззивни жалби по изложените в тях съображения. В хода
на съдебните прения пред въззивната инстанция подсъдимият Д.П. отрича да
е използвал наркотични вещества въобще, като в последната си дума моли да
бъде отменена първоинстанционната присъда и бъде признат за невиновен.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява
становище, че жалбите на подсъдимия и неговия защитник са неоснователни,
като развива подробни съображения в тази връзка. Счита за безспорно
установено управлението от подсъдимия на МПС след употреба на
наркотични вещества, като моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена, като правилна, мотивирана и законосъобразна.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда,
с оглед правилността й и доводите, изложени във въззивните жалби, на
основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивните жалби на подс.Д.П. от гр.К. и на неговия защитник –
адв.Х.Б. от АК - С., са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в
законоустановения срок и от легитимирани за подаването им лица, поради
което същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са и основателни.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия
Д.П. обвинение, събрал е необходимите и искани от страните доказателства,
относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е
наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от
въззивната инстанция. Въз основа на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателства се установява
следната фактическа обстановка, аналогична на изложената от
първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимият Д. П. П. е роден на ****** год. в гр.Х., като постоянно
живее в гр.К.. Има завършено средно образование, женен е, работи, не е
осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.
Подсъдимият Д.П. бил правоспособен водач на МПС от 1993 год. и
притежавал валидно СУМПС № 2835022**, издадено от МВР –К., с
придобити категории „А“, „В“, „М“ и „АМ“.
2

На 19.11.2019 год. около 14 часа в гр.К., по ул.„Р.“, подсъдимият Д.П.
привел в движение и предприел управление на собственото си моторно
превозно средство, представляващо лек автомобил марка „Д. Ч.“ с peг. №
****. Около 14.05 часа на същата улица, до магазин „Т.“ подсъдимият бил
спрян за проверка от служители на РУ - К., в чийто състав били свидетелите
А. К. и Б. Д.. Тъй като свидетелите имали предварителна информация, че
подс.П. управлява МПС след употреба на наркотични вещества, същите
решили на подсъдимия да бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества. Предвид отказа на подсъдимия П. св.Д. да го
придружи, като се вози в автомобила му до сектор „Пътна полиция“- К.,
където следвало да се извърши тестването, бил извикан друг полицейски
екип. В неговия състав бил св. Я. П., който съпроводил водача Д.П. до
сградата на РУ - К., докъдето последният управлявал собствения си лек
автомобил, посочен по - горе. В сектор „Пътна полиция“- К. при ОД на МВР -
К. свидетелят Р. К., който този ден бил на работа като младши автоконрольор
в сектора, извършил проверка на подс.П. за употреба на наркотични вещества
с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с № 0077, който отчел
положителен резултат за употреба на наркотични вещества - кокаин. По този
повод на место бил извикан свидетелят А. А., който по свидетелски показания
съставил срещу подсъдимия Д.П. Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 116757/19.11.2019 год., в който водачът вписал
възражения, както и издал Талон за изследване № 0028900 от 19.11.2019 год.,
в който подс.П. вписал, че не приема показанията на техническото средство. С
оглед на това, подсъдимият бил отведен в СПО при МБАЛ „Д- р Атанас
Дафовски“ АД – гр.К., където дал проби от кръв и урина, за което бил
попълнен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от 19.11.2019 год. За тестването с техническото средство свидетелят Р. К.
издал Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества от 19.11.2019 год.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1300-000532/19.11.2019 год. на полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“- К. към ОД на МВР - К. на подсъдимия Д.П. била наложена
принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
като от подсъдимия били отнети СУМПС № 2835022** и контролен талон №
6186**.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
190-1300-000533/19.11.2019 год. на полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ - К. към ОД на МВР- К. на подс.П. била наложена и принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а, б.„б“ от ЗДвП, а именно -
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6
месеца, като били отнети СРМПС и 2 броя регистрационни табели с номер
3

****.
Видно от Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз-339/19.11.2019
год., подс.Д.П. бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.
От писменото заключение на вещите лица по изготвената в хода на
досъдебното производство токсикохимична експертиза - Протокол за
извършена експертиза № 20/ТКХ- 119/04.05.2020 год., се установява, че в
предоставената за изследване проба кръв, взета от лицето Д. П. П. не е
доказано съдържание на упойващи или наркотични вещества под контрол по
смисъла на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, във връзка с чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, респ. и на техни метаболити. От същото
заключение се установява още, че в представената за изследване проба урина,
взета от подс.П., е доказано наличие на кокаин, на метаболити на кокаина:
безоилекгонин, екгонин и екгонин метил естер, и на ефедрин. При разпита им
в съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд, вещите лица И.
П. и М. М. - В. поддържат заключението си, като разясняват, че метаболитите
на кокаина, открит в урината на подсъдимия П., могат да бъдат отчетени в
урината до 48 часа след употребата на кокаин, като не могат да се проявят
след употреба на лекарствени средства или на други вещества, които не са
кокаин.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена от гласните доказателства, установени чрез гласните
доказателствени средства - обясненията на подсъдимия Д.П., на които е дал
вяра отчасти; показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното
съдебно следствие свидетели А. К., Б. Д., А. А., Р. К. и Я. П., които е
кредитирал изцяло; от писменото заключение на вещите лица М. М. - В. и И.
П. по извършената на досъдебното производство токсикохимична експертиза
– Протокол за извършена експертиза № 20/ТКХ- 119/04.05.2020 год., както и
от разясненията им по заключението в съдебно заседание; от писмените
доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния
ред - Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
116757/19.11.2019 год.; Талон за изследване № 0028900/19.11.2019 год.;
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от
19.11.2019 год.; ЗППАМ № 19-1300-000532/19.11.2019 год. на полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“- К. при ОД на МВР – К.; ЗППАМ № 19-
1300-000533/ 19.11.2019 год. на полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“- К. при ОД на МВР – К.; Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества от 19.11.2019 год.; Заповед
за задържане на лице рег.№ 1947зз-339/19.11.2019 год.; Списък с рег.№
1300p-4398/09.06.2020 год.; Удостоверение за актуализация на
професионална квалификация; Протокол за сервизна проверка от 14.12.2018
год. и от 14.01.2019 год.; Книга за регистрация на алкохолните проби;
Справка за съдимост на подсъдимия П.; Характеристична справка на
4

подс.Д.П. и др.; както и от надлежно приобщеното по делото веществено
доказателство.
За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е
извършил анализ и оценка на събраните на досъдебното производство и в
хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, като е
намерил същите за еднопосочни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи
помежду си, поради което ги е кредитирал изцяло, с изключение на
обясненията на подс.Д.П. в частта им, в която същият е отрекъл да е
употребявал наркотични вещества преди управлението на МПС, които съдът
е приел за такива, неподкрепени от други доказателства по делото и оборени
от заключението на токсикохимическата експертиза, представляващи защитна
версия на подсъдимия. От правна страна първоинстанционният съд е приел за
безспорно установено от обективна страна от извършената на подсъдимия П.
проверка с техническо средство „Дръг тест 5000“ и от заключението по
извършената по делото токсикохимична експертиза, че подсъдимият Д.П. е
управлявал на инкриминираните дата и място моторно превозно средство
след употреба на кокаин, който представлява високорисково наркотично
вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, във връзка Приложение № 1 - Списък
I- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. Посочил е в
мотивите към присъдата, че логическото тълкуване на материалноправната
разпоредба на чл.343б ал.3 от НК обуславя извода, че за съставомерността на
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества не е нужно
наличието на наркотичното вещество да е установено по надлежен ред, нито е
налице правна необходимост същото да е установено в кръвта на водача, а е
достатъчно да е установена такава употреба с всички допустими
доказателства и доказателствени средства, което в случая се доказвало с
токсикохимичната експертиза, според която в урината на водача Д.П. е
установено наличие на кокаин и метаболити на кокаина. Изложил е
съображения за осъществяване на престъплението от подс.П. и от субективна
страна, при форма на вината – пряк умисъл. Първоинстанционният съд е
направил крайния извод, че повдигнатото на подсъдимия Д.П. обвинение за
извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК е доказано по несъмнен
начин, като подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на посоченото престъпление, поради което го е признал за виновен в
извършването му и му е наложил посочените в присъдата наказания,
съобразявайки смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин фактическата обстановка, каквато е описана
по-горе в мотивите, аналогична и на приетата от първоинстанционния съд
5

такава, като в тази връзка контролирания съд правилно е кредитирал
посочените доказателства, които са логични, последователни,
безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
При така установената фактическа обстановка, обаче, въззивният съд
намира, че изводът на първоинстанционния съд - че повдигнатото на
подс.Д.П. обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК е
доказано с изискуемата от закона несъмненост, е неправилен - необоснован,
направен при непълни и незадълбочени оценка и анализ на събраните по
делото доказателства. Това е така, по следните съображения:
Както правилно е приел и първоинстанционният съд, за съставомерност
на деянието по чл.343б ал.3 от НК се изисква установена употреба от водач
на МПС на наркотични вещества, без значение от вида и количеството на
наркотичното вещество и на въздействието, което то е оказало върху неговото
състояние и реакции при управлението на моторното превозно средство, като
забраната за управляване на МПС след употреба на наркотични вещества е
абсолютна, за разлика от забраната за управляване на моторно превозно
средство след употреба на алкохол, която е относителна, доколкото се отнася
до управляване с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1.2
промила. Напълно се споделя от настоящия състав и виждането на
първоинстанционния съд, че нормата на чл.343б ал.3 от НК не изисква
специален ред за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози от водач на МПС, а употребата на наркотични вещества може
да се извършва с всички допустими от процесуалния закон доказателствени
средства – гласни, писмени или веществени, или по експертен път.
В настоящият случай е безспорно установено, че липсват гласни
доказателства, че подс.П. е употребил наркотични вещества преди
управлението на МПС, доколкото самият подсъдим категорично отрича
такава употреба, а другите такива доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите А. К., Б. Д., А. А., Р. К. и Я.о П. установяват
факти от обективната действителност, свързани с извършената проверка на
подсъдимия за употреба на наркотични вещества с техническо средство и
съставянето на АУАН на същия, но не и такива, установяващи приема на
наркотични вещества от подсъдимия.
Съдебната практика приема, че при липса на гласни доказателства и
при оспорване на резултатите от теста с техническо средство, употребата на
наркотични вещества от водач на МПС се установява по реда на Наредба №
1/2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества и техни аналози – с извършване на
медицинско и химико-токсикологично изследване, съгласно разпоредбата на
чл.3а т.2 от Наредбата. В тази хипотеза резултатът от полевото изследване с
техническо средство не може да се цени като доказателствен източник за
установяване употребата на наркотични вещества, а е меродавен резултатът
от химико-токсикологичното изследване. Или, настоящият състав намира, че
6

при отсъствие на други доказателствени източници доказването на
обективния признак от състава на престъплението по чл.343б ал.2 от НК
/употребата на наркотични вещества/ следва да се прави по реда на Наредба
№ 1/2017 год. При това положение приложение намира разпоредбата на чл.23
от посочената наредба, съгласно която на изследване подлежат пробите от
кръв и урина, но употребата на наркотични вещества се доказва само с
резултата от кръвната проба /в съшия смисъл е Решение № 164/07.01.2021
год. на ВКС по н.д. № 455/2020 год., II н.о./, който резултат в настоящия
случай е отрицателен, т.е. не е доказано по безспорен начин наличието на
съставомерен елемент от състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК от
обективна страна - употребата на наркотични вещества от подс.П. преди
управлението на МПС.
С оглед изложените съображения се налага изводът, че като е приел, че
в случая употребата на наркотични вещества от подс.П. преди управлението
на МПС се доказвало с извършената проверка с техническо средство „Дръг
тест 5000“ и с токсикохимичната експертиза, обективирана в Протокол за
извършена експертиза № 20/ТКХ-119, според която в урината на водача Д.П.
е установено наличие на кокаин и метаболити на кокаина, както и че не е
налице правна необходимост наркотичното вещество да е установено в
кръвта на водача, първоинстанционният съд недопустимо е игнорирал
посочената по-горе разпоредба на чл.23 от Наредба № 1/2017 год., което
прави необосновани правните му изводи относно доказаността на
обвинението по несъмнен начин, както изисква процесуалния закон.
Дори и условно да се приеме, че подс.Д.П. е употребил наркотични
вещества преди управлението на МПС, то видно от писменото заключение на
вещите лица М. М. – В. и И. П. по извършената на досъдебното производство
съдебна токсикохимична експертиза кокаинът и метаболитите му могат да
бъдат установени в кръвна плазма от 18 до 24 часа, а в урина – около 48 часа
след употребата. С други думи, евентуалната употреба на наркотично
вещество от подс.П. би била осъществена не по-малко от 24 часа преди
даването на проби от кръв и урина, като посоченото поставя под съмнение
категоричния извод на първоинстанционния съд - че подс.Д.П. е осъществил
инкриминираното деяние при пряк умисъл. Това е така, тъй като по делото не
са налице каквито и да било доказателства, установяващи по несъмнен начин,
че подс.П. на посочените от обвинението дата и място е съзнавал, че
управлява МПС след употреба на наркотични вещества, т.е. да е предвиждал
общественоопасните последици и да е искал тяхното настъпване. С други
думи, осъществяването от подс.П. на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, от субективна страна не е доказано по несъмнен
начин, което също прави деянието му несъставомерно.
Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че
осъществяването от обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл.343б ал.3 от НК, за извършване на което на подс.П. е
повдигнато обвинение, не е доказано по несъмнен начин. При това положение
7

следва да се приеме, че деянието на този подсъдим не съставлява
престъпление, тъй като липсата дори на един от кумулативно предвидените
признаци на престъплението от обективна или субективна страна води до
несъставомерност на деянието, т.е. същото не съставлява престъпление. А
щом това е така, то при липса на извършено от дееца престъпление, следва
същия да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Ето защо, настоящата инстанция намира, че следва да бъде
отменена изцяло първоинстанционната присъда, вместо което следва да бъде
постановена нова такава, с която подс.Д.П. следва да бъде признат за
невиновен в това, че на 19.11.2019 год. в гр.К. управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „Д. Ч.“ с рег. № ***, след употреба на наркотични
вещества - кокаин, поради което и на основание чл.304 от НПК следва същият
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.343б ал.3 от НК.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
8

Номер на акта:	4
Дата:	10 февруари 2022 г.
Съдия:	Деян Георгиев Събев

Дело:	20215100600256
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 декември 2021 г.

Присъда по дело №256/2021 на Окръжен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите