№ 22
гр. Варна, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100502445 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Б. Х. Н., чрез процесуален представител адв.
И. К., въззивна жалба срещу Решение № 1055/14.04.2022 г., постановено по гр. д. № 16682/
2021 по описа на ВРС, допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 2653/09.08.2022 г.
по делото, в частите, с които са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Х. М. М.
искове, а именно: 1.) за обявяване за нищожно на саморъчното завещание на Марийка
Анестева Георгиева, обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от
16.11.2020г., съставен от нотариус Полина Миткова, рег. № 478, с район на действие: ВРС,
на основание чл. 42, ал. 1, б. „б“, вр. чл.25, ал.1 от ЗН; 2.) иск за намаляване на завещателно
разпореждане на Марийка Анестева Георгиева поч. на 30.10.2020г. в гр. Варна, с 1/2 ,
съобразно запазената част на ищеца от наследството, на основание чл.30 от ЗН, като с
решението е допусната делба на поземлен имот с идентификатор №10135.5403.2795 (десет
хиляди сто тридесет и пет точка пет хиляди четиристотин и три точка две хиляди
седемстотин деветдесет и пет), в град Варна, Община Варна, Област Варна, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: Варна, район
Аспарухово, п.к.9000, местност Боровец-Юг, с площ от 600 (шестстотин) квадратни метра,
при съседи ПИ с идентификатори №№:10135.5403.9673 (десет хиляди сто тридесет и пет
точка пет хиляди четиристотин и три точка девет хиляди шестстотин седемдесет и три),
10135.5403.2794 (десет хиляди сто тридесет и пет точка пет хиляди четиристотин и три
точка две хиляди седемстотин деветдесет и четири), 10135.5403.3584 (десет хиляди сто
тридесет и пет точка пет хиляди четиристотин и три точка три хиляди петстотин осемдесет
и четири), 10135.5403.2796 (десет хиляди сто тридесет и пет точка пет хиляди четиристотин
и три точка две хиляди седемстотин деветдесет и шест), ведно с построената в имота
сезонна постройка с площ от 17 (седемнадесет) кв.м. между съделителите: Б. Х. Н.
ЕГН********** от гр.Варна, жк.Братя Бъкстон 23-5-10 с квота от 1/4ид.ч. и Х. М. М.
ЕГН********** от гр.Варна, жк.Младост, бл.145, вх.2, ет.2, ап.27 с квота от 3/4ид.ч., на
основание чл.69 от ЗН и чл.34 от ЗС.
Подадена е още въззивна жалба от Б. Х. Н., чрез процесуален представител адв. И. К.
срещу постановеното по реда на чл. 250 от ПГК допълнително Решение № 2653/09.08.2022
г. постановено по гр. д. № 16682/ 2021 по описа на ВРС, с което са постановени
отхвърлителни диспозитиви по исковете с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „б“, вр. чл.25,
1
ал.1 от ЗН и чл.30 от ЗН.
Двете въззивни жалби са идентични по своето съдържание и относно оплакванията за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваните решения. В тях по
отношение на твърденията си за нищожност за завещателното разпореждане на основание
чл. 42 ал. 1 т. 2, вр. чл. 25 ал. 1 от ЗН, въззивникът излага доводи, че последното няма
императивно изискуемата форма - валидна дата съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗН, тъй като в него
били посочени две такива дати: 12.01.2012 г. и 12.01.2013 г. По делото не били събрани
доказателства, обосноваващи извода на първоинстанционния съд, че завещателката е
започнала да съставя завещанието през 2012 г. и го е завършила една година по-късно през
2013 г., с един химикал, в едно и също положение, с един и същи непроменян във времето
почерк и пр. При всички положения обаче изписването на две дати противоречало на
изискването за датираност на завещанието, което становище се поддържало и в съдебната
практика на Върховния касационен съд. Касателно искането си за обявяване на
завещателното разпореждане за нищожно поради несъвместимостта му с безвъзмездния акт
на завещанието, сочи, че в текста на същото било вписано условие за извършването му и се
очаквала възмездност във вид на гледане и издръжка, което му придавало характеристиките
на възмезден акт, респективно същото било нищожно. В условията на евентуалност,
жалбоподателят поддържа твърденията си за наличието на предпоставките чл. 30 вр. 29 ал. 1
пр. 1 от ЗН, като претендира възстановяване на запазената му част от наследството в размер
на 5/8 идеални части от него. Потвърждава, че не е приел наследството по опис, но твърди,
че доколкото в него не са били включени други имущества, не е била налице нужда от
извършването на такъв, в какъвто смисъл била и трайната съдебна практика. Счита, че за
установяването на противното, а именно, че наследодателката към момента на открИ.е на
наследството е притежавала други имуществени права, доказателствената тежест била за
ответника, и при липса на ангажирани доказателства в тази насока, следвало да се приеме,
че са налице предпоставките за намаляване на завещателното разпореждане до размера на
запазената част на единствения наследник. По изложените съображения моли за отмяна на
решенията и уважаване на исковите претенции с присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Х. М. М., чрез адв. В. Т., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна по съображения, че от
доказателствата по делото се е установило безспорно, че саморъчното завещание е изцяло
автентично. Първоинстанционният съд, независимо от наличието на две дати върху
материалния носител на завещанието, правилно за достоверна дата приел изписана в края на
материалния носител - 12.01.2013 г., с мотива , че няма пречки и житейски е допустимо,
намерението за изготвяне на документа да е възникнало и самото му изготвяне да е
започнало на 12.01.2012 г. /датата посочена в началото на завещанието/ и да е приключило
на 12.01.2013 г. В условията на евентуалност сочи, че за валидна следва да се приеме датата
12.01.2012 г., посочена в първото изречение на саморъчното завещание и преди полагането
на подписа на завещателката, тъй като втората дата 12.01.2013 г. е изписана след подписа
на завещателката, поради което не е предмет на завещателното разпореждане и се явява
ирелевантна по отношение на неговата действителност. На следващо място въззиваемата
сочи, че първоинстанционният съд правилно е съобразил, че вписаният в завещанието текст,
че заветникът при нужда ще помага на завещателката докато е жива, не представлява
уговорка за предоставяне на гледане и издръжка, а е изявление за помощ при нужда, която е
следвало да възникне и да е заявена от завещателката на заветничката, за каквато по делото
не са били ангажирани доказателства. Евентуално сочи, че с посоченото волеизявление се
изразявала увереност, че Х. М. ще проявява емоционална близост, съчувствие и приятелско
житейско съдействие, в какъвто дух били отношенията между двете. На следващо място
сочи, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен иска с правно
основание чл. чл.З0 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на майка
му Марийка Георгиева, тъй като ищецът не е приел наследството под опис, което
представлява материалноправна предпоставка за основателност на исковата му претенция.
2
Сочи, че твърдението на въззивника, че завещателката след смъртта си не е оставила друго
свое имущество е преклудирано, тъй като е заявено за пръв път с въззивната жалба.
Доколкото нормата на чл.З0,ал.2 от ЗН е императивна, доказването в хода на делото на
обстоятелството дали завещаното имущество, посочено в завещателното разпореждане
изчерпва цялото наследство или не, било недопустимо. По изложените съображения моли за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски. Отправя искане
за разпит на двама свидетели за установяване на близките приятелски отношенията между
Х. М. и нея, след развода й с ищеца, както и липсата на нужда, искания и настоявявания от
М. Георгиева спрямо ответницата за изпълнение на задължения с имуществен или личен
характер.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от активно легитимирани
страни по делото, имащи правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК,
поради което въззивното производство по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Доказателственото искане на въззиваемата за ангажиране на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели, които да установят близките приятелски отношения между
нея и завещателката, както и липсата на искания за изпълнение на задължения с имуществен
или личен характер, е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Това е така, защото сочените обстоятелства, които страната се домогва да установи чрез
исканото доказателствено средство са неотносими към предмета на спора, а доказването им
не необходимо за неговото правилно разрешаване
Мотивиран от изложеното, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Б. Х. Н., чрез процесуален
представител адв. И. К. срещу Решение № 1055/14.04.2022 г., постановено по гр. д. №
16682/ 2021 по описа на ВРС, допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение №
2653/09.08.2022 г. по делото, в частите, с които са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Х. М. М. искове, а именно: 1.) за обявяване за нищожно на
саморъчното завещание на Марийка Анестева Георгиева, обявено с протокол за обявяване
на саморъчно завещание от 16.11.2020г., съставен от нотариус Полина Миткова, рег. № 478,
с район на действие: ВРС, на основание чл. 42, ал. 1, б. „б“, вр. чл.25, ал.1 от ЗН; 2.) иск за
намаляване на завещателно разпореждане на Марийка Анестева Георгиева поч. на
30.10.2020г. в гр. Варна, с 1/2 , съобразно запазената част на ищеца от наследството, на
основание чл.30 от ЗН, като с решението е допусната делба на поземлен имот с
идентификатор №10135.5403.2795 (десет хиляди сто тридесет и пет точка пет хиляди
четиристотин и три точка две хиляди седемстотин деветдесет и пет), в град Варна, Община
Варна, Област Варна, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота:
Варна, район Аспарухово, п.к.9000, местност Боровец-Юг, с площ от 600 (шестстотин)
квадратни метра, при съседи ПИ с идентификатори №№:10135.5403.9673 (десет хиляди сто
тридесет и пет точка пет хиляди четиристотин и три точка девет хиляди шестстотин
седемдесет и три), 10135.5403.2794 (десет хиляди сто тридесет и пет точка пет хиляди
3
четиристотин и три точка две хиляди седемстотин деветдесет и четири), 10135.5403.3584
(десет хиляди сто тридесет и пет точка пет хиляди четиристотин и три точка три хиляди
петстотин осемдесет и четири), 10135.5403.2796 (десет хиляди сто тридесет и пет точка пет
хиляди четиристотин и три точка две хиляди седемстотин деветдесет и шест), ведно с
построената в имота сезонна постройка с площ от 17 (седемнадесет) кв.м. между
съделителите: Б. Х. Н. ЕГН********** от гр.Варна, жк.Братя Бъкстон 23-5-10 с квота от
1/4ид.ч. и Х. М. М. ЕГН********** от гр.Варна, жк.Младост, бл.145, вх.2, ет.2, ап.27 с квота
от 3/4ид.ч., на основание чл.69 от ЗН и чл.34 от ЗС.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Б. Х. Н., чрез процесуален
представител адв. И. К. срещу постановеното по реда на чл. 250 от ПГК допълнително
Решение № 2653/09.08.2022 г. постановено по гр. д. № 16682/ 2021 по описа на ВРС, с което
са постановени отхвърлителни диспозитиви по исковете с правно основание чл. 42, ал. 1, б.
„б“, вр. чл.25, ал.1 от ЗН и чл.30 от ЗН.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 24.01.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемата за разпит на
двама свидетели за установяване на близките приятелски отношенията между Марийка
Георгиева и нея, след развода й с ищеца, както и липсата на нужда, искания и настоявявания
от М. Георгиева спрямо ответницата за изпълнение на задължения с имуществен или личен
характер.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4