№ 836
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20211100514452 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от К.К. К., представляван от адв. С.Ф. срещу отказ
да бъде спряно изпълнително дело № 20178510404051, обективиран в съобщение изходящ
№ 73007/13.10.2021 г. Жалбата е обоснована с наведени съображения в уведомление от
09.09.2021 г.
Не се установява да е постъпил отговор по жалбата в указания срок на взискателя „А.
ЗА С. НА В.“ ЕАД-
В мотивите си за отказа А.К. - помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ М.П.
намира жалбата за допустима, а по същество за неоснователна с довод, че не е налице никое
от изчерпателно изброените основания за спиране на изпълнителното производство в чл. 432
ал. 1 ГПК.
По допустимостта на жалбата
Жалбоподателят твърди да е длъжник в изпълнително производство, а жалбата касае
предвиден от закона като подлежат на обжалване акт – отказ изпълнението да бъде спряно.
Следващата се държавна такса е внесена, поради което жалбата е допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
Предадения на съдебен изпълнител изпълнителен лист го ангажира да предприеме
предписаните от закона и преценени за необходими действия за реализация на очертаното в
изпълнителния лист притезание. Законът допуска временно преустановяване на
1
изпълнителните действия при наличие на установено в закон основание – чл. 432 ал. 1 ГПК.
Като орган, призван да ръководи изпълнителното производство, съдебният изпълнител
дължи да следи служебно за наличието им и при еднозначното им установяване – да
преустанови изпълнителните действия до отпадане на основанието за спиране. Законът
задължава съдебния изпълнител да съобрази разпоредено от съд спиране в случаите по чл.
432 ал. 1 т. 1, т. 4, т. 5 и 6 ГПК и пряко го ангажира да извърши преценка в останалите
случаи.
В жалбата не е очертано обстоятелство, обуславящо пречка по смисъла на чл. 432 ал.
1 ГПК. Такова не следва и от постъпилия при ЧСИ М.П. документ с входящ №
88666/09.09.2021 г., изходящ от адв. С.П.Ф.. Този документ съдържа оценка за ненадлежно
връчена покана за доброволно изпълнение, неизпълнение на задължението на съдебния
изпълнител по чл. 418 ал. 5 ГПК и неназначен особен представител на длъжника. Видно от
изпълнителния лист изпълняемото право произтича от запис на заповед като е признато в
заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК. Нормата на чл. 420 ал. 1 ГПК определя
постъпилото възражение срещу издадена заповед за изпълнение въз основа на менителнична
книга като основание за спиране на изпълнението. По аргумент от чл. 64 ал. 1 ГПК обаче
процесуално действие, каквото представлява и подадено възражение срещу издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, не се взема предвид, ако е подадено след
законоустановения срок. Затова и на пречка по смисъла на чл. 432 ал. 1 т. 7 ГПК сочи
единствено приетото от заповедния съд възражение. Ето защо подобна пречка пряко зависи
от преценката на съда досежно надлежното упражняване на процесуалното действие – както
с оглед на срока, така и според неговото съдържание. Затова и фактът на депозирано
възражение сам по себе си не обосновава основание за спиране на изпълнението. Понеже
съдебният изпълнител дължи да гарантира законосъобразност на осъществяваната принуда
постъпилото уведомление за подадено възражение налага изясняване на правното му
значение. Макар и съдебният изпълнител да е осъществил процедурата по връчване
единствено компетентен да зачете депозираното възражение е заповедния съд. В случая
съдебният изпълнител е потърсил информация за решението на заповедния съд по повод
депозираното възражение, а информацията, че то е оставено без разглеждане сочи на
нормата на чл. 64 ГПК, ангажирайки и съдебния изпълнител да приеме, че макар и
депозирано, възражението не поражда принципно признатия му суспензивен ефект.
Аналогично стои и въпросът за действието на възражението, подадено до Софийски
градски съд по реда на чл. 423 ГПК. По изричен текст на закона, за разлика от депозираното
в срок възражение, нормата на чл. 423 ал. 2 ГПК обуславя спирането на изпълнението не от
подаване на възражението, а от факта, че то възражението е било прието – съдът е установил
предписани от закона обстоятелства, нарушаващи гаранцията за реализация на правото на
възражение. Спиране на изпълнението е принципно възможно и преди този момент, но
правилата овластяват да се произнесе в тази насока сезираният с възражението окръжен съд.
При положение, че такъв акт понастоящем не се установява, законосъобразен е изводът на
съдебния изпълнител, че липсва предписано от закона основание за спиране на
2
изпълнителното производство.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.К. К. срещу отказ да бъде спряно
изпълнително дело № 20178510404051, обективиран в съобщение изходящ №
73007/13.10.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3