Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 12.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Р.И., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 579 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са при условията на активно субективно
съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Н.Г.Н., Г.М.Г., Е.Г.Г.
и С.Г.П. *** за признаване за установено по отношение на ответната община, че
ищците са собственици на основание наследствено правоприемство на поземлен имот
с идентификатор 59183.66.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Пъстрогор, общ. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-1253/15.06.2018 г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Край село”, с площ
от 1816 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, при съседи: имоти с идентификатори: 59183.66.11,
59183.66.329 и 59183.66.9.
Ищците твърдят, че са придобили по наследство от
Ж.К.Г. недвижим имот в с. Пъстрогор, общ. Свиленград, представляващ дворно
място с площ по нотариален акт от 1500 кв. м., а реално – 1816 кв. м., находящо
се извън чертите на регулационния план на селото. Поддържат, че
наследодателката им придобила имота от баща си К.К.К.посредством договор,
обективиран в Нотариален акт № 56, т. I, нот. дело № 131/1963 г. на РС
Свиленград. Посочено е, че от 1963 г. имотът се владеел от наследодателката им,
а след смъртта ѝ през 2003 г. от тях. Уточнили са, че площта над 1500 кв.
м. била придобита въз основа на давностно владение, осъществявано от
наследодателката им, а впоследствие и от тях от 1963 г. до момента. През
годините имотът се използвал като дворно място, за отглеждане на домашни
животни, както и за производство на плодове и зеленчуци. Твърди се, че в същия
този имот имало стара къща, в която живеел дядо им К.К.К.до към края на 1960
г., след което се преместил в гр. Свиленград. Посочено е още, че през 1981 г.
върху основите на старата къща първият ищец построил масивна жилищна постройка,
която се използвала като вилна сграда и съществувала до днес. Също така
поддържат, че имотът винаги бил ограден частично с каменен зид и бодлива тел,
като реалните граници не били променяни. Оспорват имотът да е бил използван като
земеделска земя и включван в ТКЗС. Разказват, че във връзка с молба за
снабдяване със скица, подадена от първия ищец, от ответната община му заявили,
че имотът е частна общинска собственост. След това същият положил усилия за
уреждане на спора по административен ред, като през 2017 г. от ОСЗ – гр.
Свиленград го уведомили, че следва да предяви претенциите си пред съда. По
изложените по-горе съображения молят да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор
на исковата молба от ответника Община Свиленград, с който изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва, че не били верни твърденията на
ищците, че имотът никога не бил земеделска земя. От приложените към исковата
молба доказателства се установявало, че имотът бил земеделски, поради което
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка ищците нито
твърдели, нито представяли решение за възстановяване собствеността върху
спорния имот. Посочено е, че процесният имот бил включен в списъка на имотите
по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землището на с. Пъстрогор, общ. Свиленград. Съгласно
тази разпоредба земеделските земи, останали след възстановяване правата на
собствениците, ставали общинска собственост. По отношение твърдението на
ищците, че са придобили площта над 1500 кв. м. въз основа на упражнявано
давностно владение, възразяват, че законодателството предвиждало през
определени периоди забрана за придобиване по давност на имоти общинска
собственост. Също така считат, че не била налице идентичност между имота,
описан в представения от ищците нотариален акт, с този, предмет на настоящия
правен спор. По тези съображения молят да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представения Нотариален акт за
собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху
някои недвижими имоти № 56/01.04.1956 г., том I, нот. дело № 131/1963 г. се установява,
че К.К.К., записан в регистрите за гражданско състояние с фамилно име Г., е
продал на дъщеря си Ж.К.Г. срещу задължение за издръжка и гледане дворно място с
площ от 1500 кв. м., находящо се извън чертите на регулационния план на с.
Пъстрогор, Хасковски окръг, при съседи: улица, К.Т.и В.Д..
Въз основа на приложеното
удостоверение за наследници се изяснява, че приобретателят по придобивната
сделка Ж.К.Г., починала на 13.04.2003 г., е наследодател на ищците: Н.Г.Н. е
неин син, а Г.М.Г., Е.Г.Г. и С.Г.П. са преживял съпруг/респ. дъщери на
починалата дъщеря на наследодателя М.Г.Г..
За установяване на твърденията на
ищците, че процесният имот е идентичен с придобития от наследодателя на ищците
по силата на нотариалния акт от 1963 г., е изслушана съдебно-техническа
експертиза и са събрани гласни доказателства. От заключението на вещото лице инж.
Н.Д., което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се изяснява,
че представеният от ищците нотариален акт от 1963 г. бил съставен по време,
когато за района не е имало изработен кадастрален план или друга графична скица,
от които може да се идентифицират съседите, посочени в нотариалния акт. За
претендирания имот бил съставен кадастрален план за извън селищните територии
на с. Пъстрогор в М 1:1000 през 1987 г. от инж. Т.Т., като имотът бил с пл. №
262. Установено е, че разписен лист към този план имало само за имотите до пл.
№ 260, като следващите номера не били попълнени. Единствено съществуващият път
по кадастралния план и сега съществуващ на място могъл да се идентифицира като
граница на имота, отразена в нотариалния акт. Според вещото лице имот с пл. №
262 по КП от 1987 г., имот с № 066010 по КВС и ПИ с идентификатор 59183.66.10
по действащата кадастрална карта на с. Пъстрогор били напълно идентични.
Въпреки че КП от 1987 г. не бил одобрен, той послужил за изработване на картата
на възстановената собственост. При създаването на сега действащата кадастрална
карта била използвана картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ, която
била преобразувана директно в кадастралната карта. Площта на претендирания имот
по всички предходни и сега действащи планове била една и съща – 1816 кв. м.
Според вещото лице разликата в площта по нотариален акт – 1500 кв. м.,
произтичала от различния начин и метод на мерене. През 1963 г. нямало изработен
план или скица на имота, като площта била мерена произволно. При извършения
оглед на място вещото лице е констатирало, че в процесния имот била налична
жилищна сграда в североизточния край на имота. От северната страна имало
каменна основа, а от юг – паднали колове. Към момента имотът бил изоставен.
От показанията на свидетелката В.Д.,
преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви,
се изяснява, че била родена и израснала в с. Пъстрогор, като живеела през
няколко къщи от имота на ищците. Това бил жилищен район. Имало над 30 къщи,
като били изградени и кладенци. Познавала бабата и дядото на ищците – К.и Ц..
Старата къща, в която те живеели, била малка и много ниска. След това те отишли
да живеят в гр. Свиленград при майката на ищеца Н.Н., но продължили да засяват
имота със зеленчуци. Спомня си, че в двора имало и овошки. През годините
границите на имота не били променяни – от север и изток бил разположен имотът
на К.Т.К., а на юг – на В.Д.. Дворното
място било оградено на север с каменна стена, а останалата част – с циментови
колове и тел. Впоследствие разрушили старата къща и построили две стаи с плоча
отгоре. Посочила е, че никога имотът не бил ползван като нива и включван в
ТКЗС. Според свидетелката имотът не се използвал през последните години. В
момента в този район били останали само няколко къщи. Тъй като през зимата
реката ставала много буйна, много хора се принудили да си направят къщи в
другия квартал на селото.
Изложеното от свидетелката Д.се
подкрепя от показанията на свидетеля Т.Т., който участвал в изработването на кадастралния
план на с. Пъстрогор от 1987 г. Разказва, че тогава работил като проектант към
Хасковския териториален кадастър. През 1986 г. председателят на Общинския
народен съвет издал заповед за изработване на кадастрален план за вилна зона по
отношение дворните места извън регулация в с. Пъстрогор. Тогава си спомня, че
се срещнал с ищеца Н.Н., който бил един от участниците в анкетата. При
извършеното посещение на място собствениците му показвали къде са границите на
имотите им и представяли документ за собственост. Същото се случило и с
процесния имот, като той очертал съществуващите на място граници и посочени от
собственика. На изработения от него кадастрален план свидетелят отбелязал, че
по-голямата част от имота била оградена с телена мрежа с колове, от северната
част оградата била масивна с каменна основа, а на запад, откъм реката, имотът
бил заграден с растителност. Разказва, че това били дворни места, засадени със
зеленчуци, нямало блок на ТКЗС.
Видно от представените от
ответната община писмени доказателства спорният имот с идентификатор 59183.66.10 по кадастралната карта на с. Пъстрогор, общ. Свиленград, е включен в списъка на имотите
по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, останали след възстановяване на правата на
собствениците.
С оглед установяване въведените
от ответната община твърдения, че имотът е имал земеделски характер и е бил
отнет от държавата, е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза. След
извършени проучвания вещото лице инж. Н.Д. е изяснил, че през годините, в това
число и преди 1963 г., характерът на процесния имот, разположен на левия бряг
на река „Пъстрогорска”, на 200 м. северно от регулацията на селото, е бил
„дворове извън регулацията на селото” и са се ползвали като имоти за постоянно
живеене или като градини за отглеждане на домашни животни, зеленчуци и овощни дръвчета,
или земя за частно ползване. Посочено е още, че имотите винаги били извън
регулацията на селото, като статут на земеделска земя придобили след влизане в
сила на ЗСПЗЗ или след съставяне на плана за земеразделяне на землището на с.
Пъстрогор. Също така вещото лице е установило, че в представеното заявление-декларация,
ведно с опис декларацията към него, фигурирали 34,5 дка от имотите на лицето К.К.
Г. (К.), с които е участвал като член кооператор на ТКЗС. С Решение №
01008/25.05.1995 г. на ПК Свиленград бил възстановен на наследниците на К.К. Г.
в реални граници ПИ № 034031 с площ от 3 дка, съставляващ лозя в местността
„Кюп тепе”, която местност се намирала на 2,2 км от регулацията на селото и от
източната страна на пътя за гр. Тополовград. С Решение № 02008/30.08.1995 г. на
ПК Свиленград били възстановени с план за земеразделяне на наследниците на К.К.
Г. пет имота с обща площ от 56,890 дка в местностите „Дюзлюка”, „Каракуша”,
„Каиш габрак” и „Хайляз баир”. Като е анализирало всички тези документи вещото
лице е приело, че процесният имот не фигурира в заявлението-декларация, с което
К.К. Г. е внесъл имотите си в ТКЗС. В района на процесния масив 66 и в
местността „Край село” нямало възстановени имоти по реда на ЗСПЗЗ на
наследниците на К.К. Г..
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
От
съществено значение за разрешаване на възникналия правен спор е въпросът дали
след влизането на К.К. Г. (К.) в ТКЗС той е запазил правото си на собственост
върху процесния имот в реални граници/респ. дали същият е могъл да бъде предмет
на разпоредителна сделка. Тук следва да се има предвид, че не всички земи,
които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски
характер. И след изключването им от регулация дворните места биха могли да
запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да
бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети
юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези
лица са били членове на ТКЗС, те биха могли при определени предпоставки да
запазят в реални граници собствеността върху тези имоти. Такива земи не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не могат да бъдат включени
във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ (така
Решение № 96 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 5835/2015 г. на ВКС, I г. о.). В този фонд влизат само земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
Целта на реституцията, уредена в ЗСПЗЗ, е да възстанови правото на
собственост, което юридически не е отнето, но фактически владението върху него
е отнето, като обособи обекта, върху който се възстановява това право – установи
съществуващите реални граници или ги възстанови, (когато това е възможно), а когато старите
граници не са запазени и не могат да бъдат възстановени, да обособи имоти в
същата местност, върху които да се възстанови собствеността. От това
следва, че ЗСПЗЗ като реституционен закон няма за цел да отнема правото на собственост,
чието упражняване е продължило и след колективизацията.
Предпоставките, при които член на
ТКЗС е могъл да запази правото си на собственост в реални граници, са
разгледани в Тълкувателно решение № 104 от 26.06.1964 г. на ВС, като е прието,
че когато дворното място с
жилищните и стопанските постройки на члена на ТКЗС или членовете на неговото
домакинство се намира вън от регулационния план на населеното място и те нямат
друго дворно място с жилищни и стопански постройки, включено в регулационния
план на същото или друго населено място, кооператорите запазват правото си на
собственост върху това дворно място в реални граници до размер на един
урегулиран дворен парцел по нормите на Закона за планово изграждане на
населените места и правилника за неговото приложение, независимо от това дали
същото дворно място допълнително е било включено в регулационния план на
населеното място, или не. В тези случаи следва да се имат предвид конкретните
жилищни и стопански нужди на домакинството на земеделския стопанин-кооператор,
като на домакинството може да се остави от дворното място площ в размер и на
повече от един урегулиран дворен парцел.
Като съобрази горните постановки,
съдът намира, че настоящият случай е именно такъв. Въпреки че К.К. Г. (К.) е
бил член на ТКЗС от 1956 г. и е внесъл всички свои земеделски земи, той е
запазил правото си на собственост върху дворното място с площ от 1500 кв. м.,
находящо се извън регулационния план на с. Пъстрогор. Това е така, тъй като
дворното място е било използвано за задоволяване на жилищните нужди на
семейството. В тази връзка свидетелката В.Д. е изяснила, че бабата и дядото на
ищеца обитавали дълги години този имот, а двора засявали със зеленчуци. По
делото не са налице данни К.К. Г. (К.) да е притежавал друго жилище, поради
което съдът приема, че с влизането си в ТКЗС той не е загубил правото на
собственост върху този имот. Като съобрази всичко това и липсата на изрично
въведена забрана, съдът намира, че кооперативните членове на ТКЗС са могли да се разпореждат
със земеделската земя, ако тя е имала селищен характер, макар и да се е намирала извън
регулационните граници на населеното място. Ето защо, съдът приема, че
прехвърлителната сделка, с която К.К. Г. (К.) се е разпоредил с процесното
дворно място в полза на дъщеря си Ж.К.Г. е породила вещно-прехвърлителен ефект.
В случая се касае за застроен имот с малоценна постройка извън регулационния
план на населеното място, който е бил под режима на Закона за реда на
прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти (отм.) посредством Указа за
регулиране на правни сделки с някои недвижими имоти (отм.), който разпростира
действието на закона и върху неурегулираните земи в цялата страна. Поради това
съдът намира, че тъй като разпоредителната сделка е извършена в съответствие с
действащата през този период нормативна уредба, наследодателят на ищците е станала собственик на
дворното място.
След установяване
собственическите права на наследодателя на ищците, следва да се обсъди дали
придобитият от нея имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор 59183.66.10. От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се изяснява, че имот с идентификатор
59183.66.10 по кадастралната карта на с. Пъстрогор съответства напълно на имот
№ 066010 по картата на възстановената собственост и на имот с пл. № 262 по
кадастралния план, изработен от свидетеля Т.Т.. Т. е. за разрешаване на
възникналия правен спор следва да се обсъди дали имот с пл. № 262 по плана от
1987 г. е идентичен с придобития от наследодателя на ищците с нотариалния акт
от 1963 г. В тази връзка от съществено значение са показанията на свидетеля Т.Т.,
който е изяснил, че по повод изработването на кадастралния план през 1986 г.
посетил с. Пъстрогор, като очертал съществуващите на място граници на
поземления имот. Видно от комбинираната скица имотът е бил картографиран със
съществуващата, неправилна в западната част форма. В изработения от него план
свидетелят Тодоров е отбелязал и как е бил ограден имотът – от север – с
масивна каменна ограда, от запад – с растителност, а останалата част – с телена
мрежа с колове. Сравнявайки изложеното от него с показанията на свидетелката В.Д.,
съдът достигна до извода, че имот с пл. № 262 съответства напълно на дворното
място, ползвано от наследодателите на ищците, тъй като е налице пълно съвпадение
между описаните от двамата свидетели местоположение, граници и начин на
ползване на имота. В допълнение свидетелката Д.е посочила и съседите на
процесния имот – на север и юг – К.Т.К., а на юг – В.Д.. Именно тези съседи са
посочени в нотариалния акт от 1963 г. Същата тази свидетелка е изяснила, че
през годините границите на имота не са променяни, като съгласно изложеното от
вещото лице към днешна дата са налични само остатъци от каменна ограда и
паднали колове. При тези данни и след извършен цялостен анализ на събраните
писмени и гласни доказателства съдът приема, че придобитият от наследодателя на
ищците имот е идентичен с този с пл. № 262 по плана от 1987 г. Липсата на
разписен лист за имотите с номера след 260 не може да разколебае този извод,
доколкото от показанията на свидетелката В.Д. се изяснява, че именно това е
ползваният от семейството на ищците имот. Свидетелката по достоверен начин е
описала както съседите на имота, така и неговите граници. От своя страна,
свидетелят Т.Т. е заявил, че при изработването на кадастралния план от 1987 г. е
нанесъл имота съобразно съществуващите реални граници, които пък са
възпроизведени в действащата кадастрална карта. Предвид наличието на съществени
прилики между придобития от наследодателя на ищците имот с нотариалния акт от
1963 г. и поземлен имот с идентификатор № 59183.66.10, съдът намира, че същите
са идентични. От заключението по съдебно-техническата експертиза се изяснява,
че действителната площ на имота е 1816 кв. м. Вещото лице е изяснило, че
разликата със записаната по нотариален акт площ от 1500 кв. м. произтича от
погрешния начин на мерене. Поради това съдът намира, че наследодателят на
ищците е станал собственик на процесния имот, който по действащата кадастрална
карта на гр. Свиленград е с идентификатор 59183.66.10 и площ от 1816 кв. м. В
тази връзка не се налага да бъде разглеждано въведеното от ищците основание за
придобивна давност за разликата над 1500 кв. м., тъй като се изясни, че площта
по нотариален акт е посочена погрешно, а правото на собственост е упражнявано
винаги в тези граници, които са отразени в кадастралната карта.
Тук е мястото да се изясни, че
съдът не споделя изложените от ответника възражения, че имотът подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Това е така, защото, както беше изяснено
по-горе, на възстановяване са подлежали само земи, които са били отнети
фактически от техните собственици. От ангажираните от ответника доказателства
не се установи процесният имот да е бил включен в блок на ТКЗС. Видно от
представените заявление-декларация за влизане в ТКЗС и решения на Поземлена
комисия на К.К. Г. са възстановени земеделски земи в местностите, в които е
притежавал такива. Сред посочените в заявлението-декларация имоти не фигурира
такъв, находящ се в местностите „Край село” или „Юртищата”, които се обхващат
от района на масив 66. В тази връзка от наличните доказателства не би могла да
се обоснове идентичност на спорния поземлен имот, с който и да е от внесените
от наследодателя в ТКЗС, тъй като същите се различават по местоположение,
съседи и площ. Обстоятелството, че в района на масив 66 са възстановени
земеделски земи на други собственици, не води до извода, че и процесният е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Както беше изяснено по-горе, за
всеки конкретен случай е необходимо да се извърши преценка дали член-кооператорът
е запазил правото на собственост върху притежавания от него имот извън
регулация, като се вземат предвид жилищните и стопански нужди на домакинството му. В тази насока по отношение на
процесния имот беше изяснено по безспорен начин, че е използван като жилище от
семейството на ищците, поради което е запазил селищния си характер. Предвид
гореизложеното и с оглед заявеното от свидетелката Димова, че голяма част от
дворните места в района са се ползвали като жилища, съдът не би могъл да
приеме, че всички имоти в масив 66 са представлявали земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че както наследодателят
на
ищците, така и съседите му в квартала не са загубили фактическата власт върху
имотите и са ги владели в техните реални граници. Тъй като наследодателят на ищците
е придобила правото на собственост върху спорния имот през 1963 г. и не са налице
данни да е загубила същото, следва изводът, че с влизането в сила на ЗСПЗЗ за
нея не е съществувало задължение да заяви същия за възстановяване. Ето защо,
че не
е имало основание този имот да бъде включен в остатъчния фонд по
чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши, кооперирани земеделски земи, и
невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ. По тези съображения съдът намира, че имотът не е станал
частна общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Предвид всичко
изложено, следва да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени
предявените искове.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците сторените разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК: на Н.Г.Н.
– сумата от 745,50 лв., на Г.М.Г. – сумата от 200 лв., а на Е.Г.Г. и С.Г.П. –
сумата от 500 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Община Свиленград, с административен адрес: гр. Свиленград,
бул. „България” № 32, че Н.Г.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, Г.М.Г., ЕГН: **********,
Е.Г.Г., ЕГН: **********, и С.Г.П., ЕГН: **********, последните трима с адрес:
гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе” № 42, ет. 4, ап. 12, са собственици на
основание наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор
59183.66.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Пъстрогор,
общ. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-1253/15.06.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Край село”, с площ от
1816 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, при съседи: имоти с идентификатори: 59183.66.11,
59183.66.329 и 59183.66.9.
ОСЪЖДА Община Свиленград, с административен
адрес: гр. Свиленград, бул. „България” № 32, да заплати на Н.Г.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 745,50 лв.,
представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
ОСЪЖДА Община Свиленград, с административен
адрес: гр. Свиленград, бул. „България” № 32, да заплати на
Г.М.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 200 лв., представляваща сторени пред първата инстанция
разноски.
ОСЪЖДА Община Свиленград, с административен
адрес: гр. Свиленград, бул. „България” № 32, да заплати на
Е.Г.Г., ЕГН: **********, и С.Г.П., ЕГН: **********, и двете с адрес: ***, сумата от 500 лв., представляваща сторени пред първата
инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: