О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
………… 04.11.2015 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четвърти
ноември две хиляди и петнадесета година
В закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева гражданско дело № 3966 по описа за 2015
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Й.Г.Й. против
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Стара Загора.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника.
Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и
предявените искове са допустими, намира, че следва да внесе делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на
страните проекта за доклад по същото.
Представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства са допустими, относими и необходими, по отношение предмета на
спора, поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде уважено искането на
ищеца за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза с въпроси, подробно
посочени в исковата молба, тъй като за тяхното изясняване са необходими
специални знания.
Следва да бъде указано на страните, че
в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдяните
от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства,
освен ако са налице особени и непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл.147, т.1 и 2 от ГПК.
Следва да бъде указано на страните възможността да
разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на споровете/, като се обърнат към медиатор,
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както
следва:
Ищецът Й.Г.Й. твърди в исковата си молба, че бил бивш
служител на Министерството на вътрешните работи /МВР/, където заемал длъжността
„командир на отделение" в РУ „Полиция" Раднево. Служебното му
правоотношение било прекратено със Заповед № УРИ: 349з-135/19.01.2015 г. на
Директора на ОДМВР Стара Загора, с правно основание
чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия.
Твърди още, че имал стаж в посоченото ведомство повече
от 27 години и съгл. чл.234, ал.1 от ЗМВР му се дължало обезщетение в размер на
толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имал, но не повече от
двадесет.
Сочи, че ответникът начислил дължимото
възнаграждение, като определил чиста сума за получаване в размер на 19 960.00
лв. Съгл. чл.234, ал.10 от ЗМВР ответникът бил длъжен да изплати дължимите се
обезщетения в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното
правоотношение. Този срок бил изтекъл на 20.04.2015 г., като до настоящия момент
дължимото се обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР не било изплатено, което
пораждало правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.
От друга страна, съгл.чл. 86 от ЗЗД, ищецът имал
право да получи обезщетение за забава на паричното задължение на ответника за
периода 20.01.2015 г. - 13.08.2015 г. - датата на предявяване на настоящия иск.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
19 960.00 лв., представляваща обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР, ведно със
законната лихва върху сумата от 19 960.00 лв., считано от 14.08.2015 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1 143.30 лв., представляващо обезщетение
за забава на парично задължение на ответника за периода 20.01.2015 г. - 13.08.2015
г. Претендира заплащане на направените от него разноски по делото в размер на
1160 лв. - платен адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Стара
Загора, с който счита предявения иск за неоснователен.
Сочи, че със Заповед УРИ: 349з-135-19.01.2015 год. на
Директора на ОДМВР - Стара Загора било прекратено
служебното правоотношение на държавен служител от МВР - Й.Г.Й. на основание
чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по искане на служителя, считано от дата на връчване на
заповедта. Съгласно горепосочената заповед на служителя следвало да бъдат
изплатени дължимите обезщетения по ЗМВР. В разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР
било предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение държавните
служители имали право на обезщетение в размер на толкова месечни
възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Служителят
имал прослужени 25 години, за което имал право на обезщетение в размер на 20
месечни възнаграждения. Съгласно чл.239, ал.1 от ЗМВР обезщетенията по този
закон се изплащали на базата на месечното възнаграждение, определено към датата
на прекратяване на служебното правоотношение, което включвало: 1. основното
месечно възнаграждение; 2. допълнителни възнаграждения за прослужено време, за
работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности,
за научна степен. В конкретния случай определената по разписания в закона начин
база, въз основа на която се изплащало обезщетението, било месечно
възнаграждение в размер на 996.80 лв., от които: основна заплата 682,00 лв.,
272,80 лв. - процент прослужено време и 42.00 лв. допълнителни възнаграждения
за патрулно-постова дейност и опазване на обществения ред. Така определено
месечно възнаграждение се съобразявало с прослужените години при спазване на
законовия максимум от 20, т.е. с оглед прекратяването със Заповед УРИ: 349з-135-19.01.2015
г. на Директора на ОДМВР - Стара Загора, на ищеца
следвало да бъде заплатено обезщетение в размер на 20 месечни възнаграждения по
996,80 лв. всяко или общо обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР в размер на
19936.00 лв., което не било изплатено до настоящия момент. Оспорва размера на
претендираната сума от 19960 лв.
В ЗМВР, действащ към момента на прекратяване на
служебното правоотношение на ищеца, нямало разпоредба по отношение на срока, в
който следвало да бъде изплатено посоченото обезщетение, поради което следвало
да намери приложение общият ред, предвиден в Закона за задълженията и
договорите. Цитираната в исковата молба разпоредба на чл.234, ал.10 от ЗМВР
въвеждала срок за изплащане на обезщетенията по този текст в рамките на три
месеца от прекратяване на служебното правоотношение, но същата била приета с ДВ
бр. 14/2015 година и била в сила от 23.02.2015 год. В този смисъл към момента
на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца посочената
материалноправна норма не била в сила, и тъй като имало действие занапред, не
можело да намери приложение по отношение на юридически факт, настъпил в
предходен момент. Поради изложеното приложими били общите разпоредби на Закона
за задълженията и договорите. Цитираната в исковата молба разпоредба на чл.86
от ЗЗД определяла обезщетение при неизпълнение на парично задължение, но от
деня на забавата. Съгласно чл.69 от ЗЗД, когато задължението било без срок,
кредиторът можел да иска изпълнението му веднага. Поканата до длъжника била
абсолютно необходима да изпадне същият в забава, когато нямало определен срок
за изпълнение. В случая не били налице доказателства относно искане на
изпълнение от страна на служителя, чието правоотношение било прекратено, поради
което счита, че настоящата искова молба била неоснователна. Искане за изплащане
на дължимите обезщетения не било депозирано пред ОДМВР
- Стара Загора. Когато дадено задължение било без срок, какъвто бил и
настоящият случай, кредиторът можел веднага да поиска изпълнение и длъжникът
веднага трябвало да го изпълни. Едва с депозирането на настоящата искова молба
обаче Й. поискал изпълнение.
Сочи още, че мораторна лихва се дължала при
неизпълнение на парично задължение от деня на забавата. За да изпаднел длъжника
в забава при задължения без срок, било необходимо до него да е отправена покана
за изпълнение, с която да му се предостави подходящ срок за изпълнение.
Задължения без срок били изискуеми веднага, но едва след изтичане на срока за
изпълнение, предоставен с поканата, длъжникът изпадал в забава и от него можели
да се претендират лихви. Въз основа на гореизложеното счита, че претенцията
относно посочената лихва била неоснователна.
Счита, че била налице и прекомерност на договореното
в договора за правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 1160 лв. за
представителство по гражданско дело. В случая се касаело за претенция,
произтичаща от съществувало служебно правоотношение дело, което не било с
голяма фактическа и правна сложност. В този смисъл моли съда при
постановяването на решението размерът на направеното адвокатско възнаграждение
да бъде намален.
Оспорва така предявения иск за изплащане на сумата от
19960.00 лв., представляваща обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР, мораторна
лихва в размер на 1143.30 лв. за периода от 20.01.2015 - 13.08.2015 година,
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски,
поради което моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата
молба, ведно със законните последици от това.
Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Правното основание на предявените искове е чл. 234
ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи, че между
страните е съществувало служебно правоотношение и че същото е прекратено, както
и размера и изискуемостта на претендираното обезщетение по чл. 234 ал. 1 ЗМВР.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си против исковете, изложени в
писмения отговор..
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и отговора заверени преписи от: Заповед УРИ: 349з-135-19.01.2015
г.; акт за сдаване на длъжност и справка за изплащане на обезщетение при
уволнение.
НАЗНАЧАВА съдебно - счетоводна експертиза с вещо лице Веселина
Недялкова, което след като се запознае с материалите по делото, извърши
проучване там, където това стане необходимо, да даде заключение, с което да
отговори на следните въпроси:
1. Какъв е размерът на дължимото обезщетение на ищеца
по чл.234,ал. 1 от ЗМВР и изплатено ли е същото, ако е изплатено частично - какъв
е размерът на неизплатеното обезщетение?;
2. Какъв е размерът на обезщетението за забава на
паричното задължение на ответника за периода 20.01.2015 г. - 13.8.2015 г.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 70 лева, платими от бюджета на съда.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са
длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не
направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл.147, т.1 и т.2 от ГПК.
УКАЗВА на
страните, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил
доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
НАСРОЧВА делото за 07.12.2015 г. от 9.45 ч., за която дата да
се призоват страните и вещото лице.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а
препис от писмения отговор от ответника да се изпрати на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Районен съдия: