Определение по дело №124/2020 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                    отделение

в   закрито    заседание на  13.04.2020 г.    в състав:

 

   Председател:Рената Мишонова-Хальова

Членове:Мария Аджемова

        Иван Никифорски мл. с-я

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията  М. Аджемова

       в. ч. гр.   дело N` 124   по описа за  2020   г., за да се произнесе взе предвид следното:

       

 

        Постъпила е частна жалба от "Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от пълномощника адв. В.Г. срещу разпореждане №301 от 31.01.2020 г. на РС гр. Бяла Слатина по ч. гр. д. № 86/2020 г. по описа на съда.

        С обжалваната част от определението, районен е ОТХВЪРИЛ заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата от 193.68 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги.

        Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.

        За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

        Производството пред Районен съд-Бяла Слатина е образувано по заявление на "Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника П.Г.Й. от с.Враняк, обл.Враца.

        В т.9 от заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза общо на сумата 646.88 лв., включваща: 1. -сумата 122.94 лв., представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 2. - сумата 330.26 лв., представляваща неплатени лизингови вноски; 3. - сумата 193.68 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от договор за мобилни услуги от 17.06.2016 г. и последно подписано допълнително споразумение от дата 14.03.18г., както и от договор за лизинг от 14.03.2018 г.

Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че между страните има сключен договор за мобилни услуги от 17.06.2016 г. с избран от длъжника месечен абонаментен план. Сключен е и договор за лизинг, по силата на който длъжникът е взел при преференциални условия техническо устройство за ползване на съответния номер или пакет услуги. Изплащането се извършва на 23 месечни лизингови вноски, съгласно индивидуален погасителен план. Поддържа се, че длъжникът не е платил фактури по договорите за мобилни услуги на обща стойност 122.94 лв., както и че не е платил  лизингови вноски на обща стойност 330.26 лв. с включена към тях допълнителна сума по чл.1 ал.2 от договора в размер на 2,59 лв. Според изложеното в заявлението, неизпълнението на договорните задължения на абоната поражда право на неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, която неустойка е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а когато е предоставено и устройство за ползване на услуги, абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната лизингова цена. Сочи се, че по договора от 17.06.2016г. неустойката е в размер на 193.68 лв.

         Към заявлението са приложени описаният в него договор, допълнително споразумение към договора от 14.03.18 г., Общи условия, фактури, заявки и заявления.

         С обжалваното разпореждане районният съд е постановил да бъде издадена заповед за изпълнение на претендираните неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги  и неплатени лизингови вноски, а в частта за претендираната неустойка от 193.68 лв. е отхвърлил заявлението. За да отхвърли заявлението в посочената част, районният съд е изложил две основни групи съображения, а именно - че няма доказателства за извършено едностранно прекратяване на договорите, за което длъжникът да е уведомен, както и че клаузата за неустойката е неравноправна и съответно нищожна на основание чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП вр.чл.143, т.5, т.9 и т.14 ЗЗП вр. чл.3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. 

         При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

         На първо място, в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК съдът не следи за действителното съществуване на твърдяното от заявителя прекратяване на договора, от който произтичат претендираните със заявлението вземания. Настъпилото прекратяване на договора е от значение за преценката на изискуемостта на вземанията, каквато преценка съгласно нормата на чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК съдът е задължен да извършва само в случаите, при които се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Изисквания за проверка на изискуемостта на вземането не са поставени в разпоредбите на чл.410 и чл.411 от ГПК, поради което в производството по издаване на заповед по чл.410 от ГПК съдът следи единствено за предпоставките по чл.410 от ГПК - дали вземането е за парични суми или заместими вещи, респ.за предаването на движими вещи и искът да е подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК; за прилагане на договорите, сключени с потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2 от ГПК, в т.ч.за наличието на неравноправни клаузи в договора.

        По тези причини се налага извода, че неправилно районният съд е изследвал прекратени ли са процесните договори и налице ли са предпоставките за това, съответно неправилно на това основание е постановил отхвърляне на заявлението в обжалваната част.

        На второ място, въззивният съд намира, че при така подаденото заявление не може да бъде извършена преценка за наличието на неравноправни клаузи в процесните договори, на които да е основано искането за неустойка.

        В разглеждания случай клаузи за неустойка са предвидени в допълнителното споразумение от 14.03.18 г. към договора от 17.06.16 г., като договора има за предмет както предоставянето на услуга при определен абонаментен план, така и  закупуването на лизинг на устройство. В договора е посочена както лизинговата цена на устройството с абонаментен план, така и стандартната му цена без абонаментен план. Към допълнителното споразумение от 14.03.18 г. е приложен и договор за лизинг от същата дата за закупуване на мобилен апарат. Неустоечната клауза съдържа вариант за формиране на неустойката в зависимост от това дали е предоставено или не устройство за ползване на мобилни услуги. Посочено е, че се дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към тази неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, при които е предоставено устройство, неустойката е двукомпонентна, тъй като е предвидена дължимост и на такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена при предоставянето на устройството /в брой или обща лизингова цена по договора/, съответстваща на оставащия срок на договора.

        В петитума на заявлението е посочена една обща цена на претенцията за неустойка, без да е извършена индивидуализация на претенцията по компоненти. В обстоятелствената част на заявлението не са изложени никакви конкретни твърдения как е формирана неустойката - само от тримесечния размер на абонаментния план или от тримесечния размер и разликата между преференциалната цена на устройството и стандартната такава, или по друг начин. Впрочем, липсва дори формално позоваване на конкретна разпоредба от договорите или общите условия, на която се основава претенцията за неустойка.

        Наличието на такава индивидуализация е било необходимо, както с оглед формалните изисквания на чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК вр.с чл.410, ал.2 ГПК, така и с оглед преценката дали искането за който и да е от компонентите на неустойката, не се основава на неравноправна или вероятно неравноправна клауза от договора или общите условия. При липсата на такава индивидуализация изводите на заповедния съд, че се претендира присъждане на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора, се явяват необосновани.

       Ето защо въззивният съд намира, че в съответствие с изискванията на чл.411, ал.2, т.1 ГПК районният съд е следвало да остави заявлението без движение, като даде указания на заявителя за уточняване на обстоятелствената част и петитума на заявлението и едва след постъпване на уточненията да извърши преценка по чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК за наличието на противоречие със закона и добрите нрави или за наличието на неравноправни договорни клаузи. Тези съображения налагат отмяна на разпореждането в обжалваната му част и връщане на делото на РС-Бяла Слатина за даване на указания до заявителя за отстраняване на нередовностите на заявлението.

        Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

        О П Р Е Д Е Л И:

 

        ОТМЕНЯ разпореждане на районен съд гр. Бяла Слатина № 301/31.01.2020г., постановено по ч.гр.дело № 86/2020г., в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против П.Г.Й. от с.Враняк, обл.Враца, за сумата 193.68 лв., представляваща договорна неустойка.

        ВРЪЩА делото на районен съд гр. Бяла Слатина за изпълнение на процедурата по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съобразно мотивите на настоящето разпореждане /даване на указания до заявителя да уточни как е формирана претенцията за неустойка/.

        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

         Председател ......    Членове 1.......  2.........