№ 155
гр. Ловеч, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254300600051 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 260003/8.11.22 г. по НОХД № 1087/2019 г., Ловешкият
районен съд е признал подсъдимия А. М. К., роден на **.**.**** г. в с.Г.,
Ловешка област, жител и живущ в ***, български гражданин, с *******
образование, *******, ****** *** **** ****** ****** ******, осъждан, ЕГН:
********** за виновен в това, че на 10.06.2017г. в с.Г., Ловешка област, при
условията на повторност, умишлено е причинил тежка телесна повреда на М.
С. К. от с.с, изразяваща се в посечно нараняване на дясната предмишница под
лакътната става с нарушаване целостта на лакътната артерия и вена, довело до
разстройство на здравето, което е било постоянно опасно от момента на
нараняването до хирургичната интервенция, поради което и на основание
чл.131, ал.1, т.7 във вр. с чл.128, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 и чл.54 от НК го
осъжда на 3 /три/ години лишаване от свобода; на основание чл. 57, ал.1, т.З от
ЗИНЗС определя общ режим за изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода; осъжда подсъдимия А. М. К., с горната самоличност, да
заплати на М. С. К. от ***, ЕГН ********** сумата от 8000.00 лева
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
1
законната лихва върху тази сума начиная от 10.06.2017 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 100.00 лева представляваща разноски по делото,
като иска за разликата до предявения размер от 10000.00 лева отхвърля като
неоснователен и недоказан; осъжда подсъдимия А. М. К., с горната
самоличност, да заплати на ОД на МВР Ловеч разноски по делото в размер на
503.04 лева, а на Районен съд Ловеч разноски по делото в размер на 220.00
лева и сумата от 320.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба вх. №
261184/11.11.22 г. подадена от адвокат адв. В. М. защитник подсъдимия А. М.
К., срещу присъда № 260003/08.11.2022 г. по НОХД №1087/2019 г. по описа на
РС – Ловеч с твърдения за неправилност, постановяване при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в крайна сметка явно
несправедлива.
Подадена е и допълнителна въззивна жалба вх.№260683/17.12.24 г. от
адв. А. М. защитник на подсъдимия К.. Излага, че присъдата е постановена
при съществени нарушения на процесуалните правила, съществено
ограничаващи правото на защита на подсъдимия-нарушение на чл.348 ал.1 т.2
от НПК. Коментира свидетелските показания на обвинителната и защитната
теза и прави искане за преразпит на св.Д. П. и назначаване на повторна
експертиза поради противоречие на тройната и допълнителна съдебно-
медицински експертизи. Счита присъдата за явно несправедлива чл.348 ал.1
т.3 НПК, тъй като процесът продължава повече от 7 години, а подсъдимият К.
е неосъждан има добри характеристични данни, има постоянен адрес, работа
и семейство.Моли да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде
постановена нова, с която А. М. К. да бъде признат за невиновен по
повдигнатите му обвинения. Правят се доказателствени искания за преразпит
на св. Д. М. П., за назначаване на СМЕ, която да отговори на въпроса какъв е
характерът и степента на причиненото на М. С. К. телесно увреждане и за
изискване и приобщаване на н.о.х.д.№356/19 г. по описа на РС-Тетевен и
н.о.х.д.№32/20 г. по описа на РС-Луковит за изясняване на обективната истина
в процеса.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Ловеч
прокурор П. изразява становище, че жалбата против присъдата е частично
2
основателна предвид събраните пред въззивната инстанция доказателства-две
експертизи, тъй като според него с касае за средна телесна повреда, поради
което на подсъдимия следва да бъде наложено наказание от две години
лишаване от свобода при същия режим. Твърди, че ЛРС е направил един
внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства по делото,
изтъква, че в мотивите си съдът е изложил подробни съображения, които
изцяло споделя като правилни и законосъобразни и не счита, че има
постановени съществени процесуални нарушения. Като реплика заявява, че
подсъдимия е извършил престъплението при условията на повторност и няма
как да се приеме, че не е осъждано и само по един късмет не е убил човека.
Въззивникът А. М. К. в съдебно заседание се явява лично, като не се
признава за виновен и заявява в защита, че не е наранил никого, не е участвал
в момента в тези неща и е осъден за нищо.
В съдебно заседание пълномощника на К., адв.М. поддържа въззивната
жалба, като подробно излага съображения досежно несправедливостта на
постановената присъда, невинността на подсъдимия К., постановяване на
присъдата без да са съобразени всички доказателства по делото и най-вече
показанията на свидетелката Д. П.. Счита, че неговият подзащитен е
реабилитиран, следователно неосъждан. Позовава се на решение по
наказателно дело №766/04 г. на ВКС, според което когато опасността за
живота е преходна и нестъпва овладяване на състоянието след своевременно
медицинско лечение, увреждането следва да се квалифицира като следна
телесна повреда. Позовава се на института на неизбежната отбрана, тъй като
К. е бил нападнат от пострадалия, като счита, че и наложеното наказание е
явно несправедливо, тъй като не са взети предвид смекчаващите вината
обстоятелства: че подсъдимия работи, има семейство и добри
характеристични данни, за което свидетелства кмета на селото, разпитан в
процеса. Изтъква, че производството се е проточило повече от 8 години и то не
по вина на подсъдимия, поради което това обстоятелство също следва да се
има предвид при налагане на наказанието. Моли съда да отмени атакуваната
присъда и да оправдае К. и алтернативно, ако съда прецени, че авторството е
безспорно да преквалифицира деянието в по-леко, като се приложи наказание,
съобразено с фактите, продължителността на наказателното производство и
личността на подсъдимия.
3
Последната дума на въззивника е, че не иска да бъде в затвора.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата
на страните, заявени пред въззивната инстанция, както и събраните по делото
доказателства, включително и тези, пред въззивната инстанция:прочитане на
свидетелските показания на св.Д. П., приобщените н.ох.д.№356/19 г. по описа
на РС-Тетевен и но.х.д.№32/20 по описа на РС-Луковит, от заключенията на
назначените съдебно-медицински експертизи единична и петорна, и след
извършена служебна проверка намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК от страна
притежаваща активна процесуална легитимация, съдържанието й отговаря на
изискванията на чл. 320, ал. 1 и ал. 3 от НПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата подадена подсъдимия чрез адв.М. е
основателна досежно заявеното с нея оплакване, че присъдата е постановена
при съществени нарушения на процесуалните правила.
При извършената на основание чл. 314, ал. 1 от НПК служебна
проверка въззивният съд констатира, че при постановяване на присъдата по
отношение на подсъдимия А. К., първоинстанционният съд е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които се състоят в
следното:
На досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 във връзка с
чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, довело до ограничаване правото на защита на
въззивника, което води до отмяна на постановената присъда и връщане на
делото на РС Ловеч за отстраняването му.
Обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК,
след като няма изложени в обстоятелствената част мотиви, относно фактите,
които обвинението приема за установени. Прокурорът преразказва
показанията на различните групи свидетели и обясненията на обвиняемия, но
не и кои показания приема за достоверни и кои не. Буквално се преписва
заключението на съдебно медицинската експертиза „че нараняването е
причинило такова разстройство на здравето, което е било постоянно опасно от
момента на нараняването до хирургическата интервенция“ и на база това се
прави правен извод, че е налице телесно увреждане, което е тежко такова по
смисъла на закона. От изложеното не може да се разграничи коя от различните
хипотезите на чл.128 ал.2 от НК се визира в обвинителния акт, налице ли е
осакатяване или постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота
т.е. дали пострадалият ще търпи тези последици от увреждането до края на
живота си.
От така формулираното обвинение следва, че обстоятелствената част на
обвинителния акт не включва всички фактически данни и обстоятелства,
4
свързани с начина на извършване на престъплението, които са от значение за
квалификацията на деянието така, както е посочено в заключителната част на
същия акт. Такова нарушение на процесуалните правила е съществено, защото
не дава възможност на обвиняемия да узнае обвинението в неговата цялост, за
да организира защитата си. В тази връзка са и задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение № 2/2002 год., според което главното
предназначение на „обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказването от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят
основните рамки в процеса на доказването и осъществяване на правото на
защита”.
Освен това в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му /сега чл.102 ал.1 от
НПК/, като към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на
престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на
посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до
ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. /т.4.2
от ТР№2/02 г. на ОСНК/ В обстоятелствената част на обвинителния акт следва
да бъде отразена конкретната установена и известна информация, която
очертава престъпната дейност на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Това следва не само от разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК, но и от
процесуалната природа на обвинителния акт, който е процесуалния документ,
очертаващ рамките на воденото наказателно производство. При липса на
изискуемата в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК информация за подсъдимия
е невъзможно той да разбере в извършването на кои действия е обвинен и как
те се съотнасят към повдигнатото му обвинение. Няма съмнение, че
обвинителния акт е съвкупност от факти (задължително отразени в
обстоятелствената му част) и право (коректно формулирано юридическо
обвинение- съобразно разбирането на прокуратурата), като липсата на който и
да е от двата компонента води до непълнота на обвинителния акт. Тази
непълнота представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл. 348, ал. 3 НПК защото препятства възможността подсъдимият да се
защити по инкриминираните факти, респективно нарушава правото му на
защита.
С оглед гореизложеното съдията – докладчик е следвало по реда на чл.
249, ал. 2 от НПК да прекрати съдебното производство с разпореждане, като
приеме, че е налице основание по чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК – допуснато на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
въззивника - и да върне делото на прокурора, като в разпореждането си да
посочи допуснатото нарушение. Съдията – докладчик не е изпълнил
задължението си по посочения текст, а е насрочил делото, провел е съдебно
следствие и се е произнесъл присъда, с която е признал подсъдимият К. за
виновен, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия да знае в какво
5
е обвинен. Съдът с присъдата си се произнася по повдигнатото обвинение с
обвинителен акт по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Така на свой ред
съдът е допуснал ново отстранимо съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване правото на защита на въззивника, което е също
основание за отмяна на присъдата.
Допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на
процесуалните правила са отстраними, но не могат да бъдат отстранени от
въззивния съд. Тази невъзможност в случая се дължи и на факта, че до голяма
степен посочените процесуални нарушения, допуснати от
първоинстанционния съд, се дължат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в досъдебното производство при изготвянето на
обвинителния акт, с който му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.
131 ал.1 т.7 във вр. с чл.128 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
Както вече се посочи, в проведеното разпоредително заседание
първоинстанционният съд е бил длъжен служебно да констатира допуснатите
в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните
правила и на основание чл. 249, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК
да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за
отстраняването им. Като не е сторил това, първоинстанционният съд в
нарушение на процесуалните правила е разгледал дело образувано въз основа
на обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на закона и чиито
процесуални недостатъци впоследствие са били мултиплицирани в
диспозитива и мотивите на присъдата.
Тъй като допуснатите нарушения на процесуалните правила са
съществени и отстраними, но не могат да бъдат отстранени от въззивната
инстанция и предвид липсата на ограничителната хипотеза на чл. 335, ал. 3 от
НПК, е налице основание по чл. 335, ал.2 от НПК за отмяна на присъдата и
връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав.
Следва да бъдат дадени указания на РП за изготвяне на нов обвинителен акт, с
който следва да бъдат изложени в обстоятелствената част мотиви, относно
фактите, които обвинението приема за установени и да бъде формулирано в
обвинителния акт на коя точно хипотеза отговаря причинената телесна
повреда на пострадалия К. съгласно разпоредбата на чл.128 ал.2 от НК или
съответно на чл.129 ал.2 от НК, след като се съобразят съдебно-медицинските
експертизи.
6
При изясняване на фактическата обстановка е необходимо да се вземат
предвид и н.о.х.д.№356/19 г. по описа на РС-Тетевен и н.о.х.д.№32/20 по
описа на РС-Луковит, по които има влезли в сила присъди.
Предвид наличието на констатираното основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане,
настоящият състав на въззивната инстанция не дължи произнасяне по
останалите наведени оплаквания, на които следва да се даде отговор при
новото разглеждане на делото.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по
направените разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата 3073,59
лв. с оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.189 и сл. от
НПК.
Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 1 вр. с чл. 335, ал. 2 вр. с
чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260003/8.11.22 г. постановена по н.о.х.д.
№1087/19 г. на Ловешкият районен съд.
ВРЪЩА делото на РС Ловеч за ново разглеждане от друг състав за
отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
въззивника.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7