Р Е Ш Е Н И Е
Номер 175 Година 06.02.2020г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря: И. Л.
Прокурор: А.Ч.
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева
касационно наказателно административен характер дело номер 3024 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид следното
Производството по
делото е образувано по касационна жалба, подадена от П.Р.П. с ЕГН **********, с адрес *** против решение
№ 1310/28.10.2019г., постановено по н.а.х.д. № 2829/2019г. по описа на Районен
съд Бургас. Конкретни отменителни основания не се сочат. Твърди, че не е
превишил скоростта с над 50 км.ч, тъй като толерансът от 3 км./ч. е неправилно
определен, без да бъдат изложени съображения в тази насока и че не става ясно
дали техническото средство е било годно да замерва скоростта към момента на
заснемане на автомобила. Излага и доводи за маловажност на нарушението. Иска се
отмяна на съдебното решение и на потвърденото наказателно постановление.
Ответникът – ОД
на МВР гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 18-0769-006730/27.03.2019г.,
издадено от началник-група в сектор „Пътна Полиция“ към ОДМВР гр.Бургас, с
което за нарушение на 21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на касатора е наложено административно
наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца. За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя, като актът
е съставен, а наказателното постановление издадено от компетентни органи и
съдържат всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е приел,
че установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства, като по безспорен начин се установява, че на посочената дата и
час П.Р. е управлявал МПС със скорост от 132 км./ч., в пътен участък от
населено място, където максимално допустимата скорост за движение е 80 км/ч.,
въведена с пътен знак В-26, поради което е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административно нарушение по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Съдът е приел, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на лицето, на посоченото правно основание, с оглед на което е потвърдил
наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на
касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането
на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от
настоящия съдебен състав.
Нарушението за
което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената
скорост, която е установена с пътен знак В26. От събраните в хода на
производството доказателства се установява съставомерността на констатираното
нарушение, тъй като на 26.07.2018г., около 14.18ч. автомобилът на П. е заснет от
техническо средство ARHCAM S 1 № 11743d1 при движение
със скорост от 132 км./ч. в гр.Бургас, ПП I-9, км.245+100
в посока от ПВ „ЮГ“ към кв. Крайморие, при разрешена за движение в населено
място скорост до 80 км./ч., с пътен знак В26, след приспаднат толеранс от
3% - възможна грешка на техническото
средство при измерване на скоростта.
Неоснователни са
възраженията на касатора, че неправилно е определен съответния толеранс от 3%,
поради което не е превишил скоростта с над 50 км./ч.. Основанието за приспадане
на този толеранс е нормата на чл.755, ал.1, т.2 от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която предвижда, че максимално
допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената
стойност. В конкретния случай измерената скорост е 136 км/ч., видно от
представената по делото снимка № 0009569 и след приспадане на толеранса в
предвидения максимален размер от 3% същата е става 132 км./ч.. При това
положение, превишената стойност на скоростта е 52 км./ч., както е посочено в
АУАН и НП. За така установеното нарушение приложение намира санкционната норма
на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на основание на която правилно е санкциониран
касатора.
От представеното
по делото писмо АУ-000029 № 64140/11.12.2017г. на директора на Дирекция ИСИУС
при Български институт по Метрология е видно, че автоматизираното техническо
средство тип ARH CAM S 1, с фабр.№ 11743d1 съответства
на одобрения тип средство за измерване, за което е издадено Удостоверение №
17.09.5126 на Български институт по Метрология. Ето защо, неоснователно е възражението на касатора, че
не става ясно дали техническото средство е било годно да заснема срокостта, с
която се е движел управлявания от него автомобил.
Възражението за
маловажност на установеното нарушение е релевирано и в жалбата, с която е бил
сезиран районния съд, като изложените в обжалваното решение мотиви, за неоснователността
му, се споделят и от настоящия съдебен състав. Обстоятелството, че нарушението
е първо за нарушителя, както и че му се налага да пътува ежедневно предвид
длъжността, която заема, не са сред основанията за квалифицирането на случая
като маловажен. Това са обстоятелства, които по принцип следва да бъдат взети
предвид при определяне размера на наказанието,
съгласно нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като изключение правят случаи
като процесния, в които административните наказанията са предвидени в закона
във фиксиран размер. Настоящият състав счита, че управлението на МПС с
превишена скорост е въздигнато във формално административно нарушение, което с
факта на извършването си създава потенциална опасност за живота, здравето и
имуществото на хората, без да е необходимо от него да са настъпили конкретни
вредни последици. Конкретно установеното в случая нарушение е с по-висока
степен на обществана опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид, тъй като установеното превишение на
допустимата скорост е повече от 50 км./ч. и не са налице предпоставките за
квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение, по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1310 от 28.10.2019г., постановено по
н.а.х.д. № 2829 по описа за 2019г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.