№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно
заседание на осми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря К.К. и с участието на прокурора
от ВОП , като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1038 по описа на Административен
съд – гр. Варна за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.
Образувано е за ново разглеждане на жалбата от Д.Е.К. ***, ЕГН **********, срещу Ревизионен акт № *********/23.01.2013 година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 228/30.05.2013 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на лицето са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 година във връзка с констатации за получени доходи, които не са декларирани по надлежния ред.
Развива се след отмяната на постановеното при първото разглеждане на делото Решение № 308/17.02.2014 година на Административен съд – гр. Варна по адм.д. № 2368/2013 г. с Решение № 3723/02.04.2015 година на Върховен административен съд по адм.д. № 5500/2014 година. Съобразно отменителното решение, установените задължения за 2005 година са погасени по давност, а по отношение на задълженията за 2006 година делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като са дадени задължителни указания да бъдат обсъдени подробно показанията на всеки от разпитаните свидетели и да бъдат изложени конкретни мотиви относно обстоятелствата. Дадени са указания за разпитване на допълнителни свидетели и обсъждане в съвкупност на всички доказателства по делото.
В жалбата се твърди, че по отношение на лицето не са установени основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, като в хода на ревизията са допуснати множество процесуални нарушения, налагащи отмяна на акта на това основание. Излагат се твърдения за материална незаконосъобразност на акта, както и за погасени по давност задължения за 2005 година. По отношение на получените суми, които са приети за данъчна основа за облагане с ДДФЛ жалбоподателят счита, че са събрани доказателства за произхода им и квалификацията им като получени заеми и пари на доверители, преведени с оглед заплащане на данъци, такси и други услуги от тяхно име. Алтернативно твърди, че ако тези суми бъдат приети за платени възнаграждения за извършване на определени услуги, при формиране на данъчната основа следва да се приспаднат нормативно определените разходи. Моли за отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените във всички инстанции разноски.
Ответникът по жалбата, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна счита жалбата за неоснователна. Посочва, че както в ревизионното, така и в съдебното производство не са установени безспорно основанията, на които са получени сумите по банковите сметки, че от същите не са правени тегления за покрИ.е на твърдяните разходи, както и че нормативно признати разходи могат да бъдат допуснати само в случай на надлежно декларирани доходи, но не и когато те не са били декларирани и са установени в ревизионно производство. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на обжалване е Ревизионен акт № *********/23.01.2013 година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 228/30.05.2013 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която в тежест на К. са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 година в размер на 16 189,40 лева и лихви в размер на 11 109,64 лева до датата на ревизионния акт.
Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК. Установено е, че К. не е подавал годишни данъчни декларации за облагане на доходите си като физическо лице, по-специално за 2006 година. По данни за движението по сметките на К. са констатирани получени суми, за които не са дадени обяснения и не са представени доказателства, че са приходи, неподлежащи на деклариране и облагане. Поради това същите са квалифицирани като укрити приходи или доходи, а декларираните и/или получени приходи, доходи, източници за формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му съС.ие за периода – обстоятелства съответно по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от ДОПК.
На ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, в отговор на което са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
От съставените при ревизията парични потоци за ревизираните години не е установено превишение на разходите над приходите. По данните за движението по банковите сметки на ревизираното лице е установено, че през 2006 година са постъпили преводи по банковата сметка на лицето в Банка ДСК, както следва:
На 26.06.2006 година – 4000 лева от Х.Й.Г., с основание „захранване на сметка“;
На 17.07.2006 година – 1250 лева от П.П.А. за ПУП;
На 19.07.2006 година – 5500 лева от Ц.П. за промяна предназначение ПИ 029111 с. Българево;
На 11.08.2006 година – 4000 лева от Х.Й.Г. за захранване сметка;
На 18.08.2006 година – 800 лева от Т.Р.В. за парцелиране имот Божурец;
На 21.08.2006 година – 400 лева от Г. К. Г. за трансфер по сметка;
На 28.08.2006 година – 1000 лева от Х.Й.Г. за захранване сметка;
На 05.09.2006 година – 2 000 лева от И.Н. за вноска по РС,
На 08.09.2006 година – 4 000 лева от И.Н. за захранване сметка,
На 25.09.2006 година – 3000 лева от Ц.П. за трансфер,
На 27.09.2006 година – 750 лева от Б.Т.Т. за договор верт. планировка,
На 09.10.2006 година – 500 лева от Р.М.Б. за вноска за делба парцел с. Н.,
На 19.10.2006 година – 3500 лева от И. П. Й. за захранване,
На 24.10.2006 година – 250 лева от Б.Т.Т. за протокол обр. 2
На 25.10.2006 година 800 лева от И.Н. за вноска,
На 17.11.2006 година – 6 000 лева от „Д. енд партнърс“за прехвърляне,
На 29.11.2006 година – 2000 лева от Н.П. по договор от 26.06.2006 година,
На 30.11.2006 година – 13 000 лева от П. Х.в П. за вноска по сметка.
По банковата сметка в Юробанк И Еф Джи България са постъпили съответно:
На 26.01.2006 година - 1100 лева от ЕТ „Е.Г. 93“ с основание услуга съгласно договор;
На 13.04.2006 година – 10 130 лева от А.С. Д. М. с основание превод;
На 28.04.2006 година – 320 лева от Н. Т.К.с основание вноска за проект,
На 03.05.2006 година – 200 лева от К. Д. А. с основание вноска
На 05.05.2006 година – 3000 лева от Х.Й.Г. с основание захранване сметка;
На 26.05.2006 година – 1100 лева от Х.Й.Г. с основание захранване сметка.
Общият размер на така постъпилите по банковата сметка на лицето суми през 2006 година е 68 600 лева. За тези суми органите по приходите приемат, че доколкото не е доказано, че същите са необлагаеми доходи по смисъла на чл. 12 от ЗОДФЛ (отм.), те представляват укрити доходи и са основание за определяне на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Формирана е данъчна основа, като са събрани доходите от трудови правоотношения в размер на 4 388,75 лева и постъпилите по банкова сметка ***, или общо 72 988,75 лева е установен годишен данък в размер на 16 881,30 лева по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), от който е приспаднат удържания данък от трудовите доходи в размер на 691,90 лева, и е определено задължение в размер на 16 189,40 лева и лихви в размер на 11 109,64 лева до датата на ревизионния акт.
При първото разглеждане на делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза във връзка с установяване на баланс на касовата наличност в зависимост от признаване на получени заеми. Доколкото за разглежданата 2006 година задължения вследствие превишение на разходите над приходите не са установявани, съдебно-счетоводната експертиза е ирелевантна за частта на ревизионния акт, предмет на разглеждане, и не следва да бъде обсъждана от настоящия състав.
Същото се отнася и до приетите доказателства относно осигуряването и доходите на Д. Г. Ф. (заемодател) и С. М.Ц. (заемодател), във връзка с твърденията за възможността им да предоставят заеми на жалбоподателя.
Събрани са свидетелски показания от Б.Т.Т., който пояснява, че в качеството си на пълномощник на Н. Д. Ц. е възложил на Д.К. изготвяне на геодезически доклад за имота на Цветанов, за което му е превел 1000 лева по лична сметка. Не му е известно кой е свършил работата, като К. е поел задължение да организира нещата, не му е известно и каква част от сумата е възнаграждение за К., и какво е платил на евентуалните изпълнители. Не е получил документ. Същият е разпитан и при новото разглеждане на делото, като по същество дава същите обяснения, че е превел сумите към К., който да се разплати в брой с изпълнителите.
Разпитан е А. С.А., който е участвал като строител в строежа на къщата на Х.Й.Г. в с. Топола. Заявява, че парите, договорени с Х. за строежа, е получавал от В. Т. (майка на К.).
Разпитан е Д. П. Х.в, син на П. Х.в П., който заявява, че познава К. от години, приятели са, дал му е назаем през 2006 година 13 000 лева, преведени по банков път като услуга от сметката на баща му. Тъй като са били на път, парите са преведени от В.. Посочва, че парите са върнати в брой преди края на 2006 година, като документите за това е представил в НАП. Разпитан е и при новото разглеждане на делото, като дава отново обяснение за предоставен на К. заем, но посочва различни обстоятелства на предаване на сумата. Твърди, че е бил на път с баща си, когато К. му се е обадил със спешна молба за пари във връзка със строежа на къщата си, имал е в себе си толкова пари, които са превели от сметката на баща му от М.. Договорът е подписан след връщането му във Варна.
При новото разглеждане на делото е разпитана Р.М.Б., която посочва, че е превела на К. сума за изработване на проект за делба на неин собствен парцел в с. Н., общ. К.. Възложила му е работата по телефона, в преведената сума е било включено всичко, което изисква проектът за делба. Няма писмен договор, получила е услугата, която е искала.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № 1103855/28.09.2011 година с обхват задълженията на физическото лице за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2005 – 31.12.2010 година. Със заповедта е определен срок за извършване на ревизията 3 месеца от датата на връчване на ЗВР (29.09.2011 година), който е удължен до 30.01.2012 година със ЗВР № 1105078/22.12.2011 година. Със Заповед № ЦУ-46/20.01.2012 година на Изпълнителния директор на НАП е удължен срока на ревизионното производство до 30.07.2012 година на основание чл. 114, ал. 4 от ДОПК. Въз основа на заповедта на Изпълнителния директор на НАП е издадена ЗВР № 1200396/27.01.2012 година. Със ЗВР № 1202534/13.07.2012 година е изменен обхватът на ревизионното производство, от което са изключени задълженията за ДДФЛ за 2007-2010 година. Заповедите по образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган, производството е приключило в определения срок с ревизионен акт с предписаните от закона форма и съдържание, издаден от компетентен съобразно действащата към момента на издаване на акта редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК орган, надлежно определен със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1202534/16.08.2012 година. Решението по чл. 152 от ДОПК е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
Неоснователни са твърденията за погасени по давност задължения за 2006 година. Съгласно чл. 171 от ДОПК, който действа през периода на възникване на обжалване данъчни задължения и до настоящия момент, публичните задължения се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Доколкото задълженията за данък върху доходите на физическите лица за 2006 година подлежат на деклариране и внасяне през 2007 година, давността е започнала да тече на 01.01.2008 година. От започването на производството за установяване на публичното вземане – 28.09.2011 година давността е спряна за не повече от една година на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, тоест би следвало да изтича на 31.12.2013 година. С издаването на ревизионния акт на 23.01.2013 година давността е прекъсната съобразно чл. 172, ал. 2 от ДОПК и съгласно алинея 3 на същия член, от 24.01.2013 година тече нова петгодишна давност. Абсолютната давност за задълженията за 2006 година изтича на 31.12.2017 година, поради което към настоящия момент няма основание да се приеме, че оспорените задължения са погасени по давност.
Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения са свързани с формирането на балансите на паричните потоци (които няма да бъдат коментирани поради ирелевантността им към установените с акта заължения) и липсата на процесуална активност у органите по приходите да издирят и съберат доказателства във връзка със задълженията на ревизираното лице, и по-специално, относно разходваната част от сумите, получени за изпълнение на определени поръчки. Твърди се и липса на основание за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, както и неуточняване на хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, затруднило защитата на жалбоподателя.
Съдът намира тези твърдения за неоснователни. Безспорно в производството е установено, и това не е било спорно, че за ревизираната 2006 година, за която са установени обжалваните в настоящото производство задължения, жалбоподателят не е подавал годишна данъчна декларация, в която да отрази доходите си като физическо лице. В същото време, основанията, на които са наредени част от преводите по банковата сметка на лицето, пряко сочат на поети от него задължения по договори за поръчка или услуга, както и постъпили трансфери, за които не е дадено обяснение и не са представени документи, поради което е обосноват изводът, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т.1 от ДОПК. При липсата на обяснения и доказателства за основанието на преведените суми органите по приходите правилно са приели тези преводи като данни за укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Ето защо не се установява незаконосъобразност при прилагане на особения ред за извършване на ревизията.
Що се отнася до процесуалната активност на органите по приходите, в съответствие с общите правила за разпределение на доказателствената тежест, предвид установените конкретно по размер и източник постъпили суми по банковата сметка, ревизираното лице е имало възможност да представи и изиска доказателства относно твърдяните разпореждания със суми от преводите, в съответствие със задължението си по чл. 37, ал. 2 от ДОПК. Доколкото доказателства във връзка с твърденията си жалбоподателят може да представи и ангажира на всеки етап от производството до влизане в сила на ревизионния акт, съдът не счита евентуалните нарушения, изразяващи се в неизискване служебно на посочени от ревизираното лице документи при трети лица, за съществени и налагащи отмяна на ревизионния акт само на това основание.
По материалната законосъобразност на ревизионния акт жалбоподателят твърди, че сумата, получена от П. П., е с основание заем, и следва да бъде изключена от облагаемата основа, а останалите преводи са суми на доверители, постъпили за заплащане на различни такси и цени за услуги по възложени поръчки.
Доколкото така направените твърдения са за позитивни факти от действителността, в тежест на жалбоподателя е при пълно и главно доказване да установи безспорно получените указания и разпореждането с получените суми в полза на трети лица от името на доверителите. Съдът намира, че такова доказване не е успешно проведено, тъй като от съвкупното обсъждане на писмените и гласните доказателства, събрани при ревизията и при двете разглеждания на жалбата, не се установява безспорно дали получените суми и каква част от тях са предоставени на трети лица от името и за сметка на възложителите.
По отношение на Х.Й.Г. се установява, че постъпилите преводи са с основание „захранване на сметка“ и съответно не могат да бъдат еднозначно отнесени към определени договорености с К.. Гласни обяснения от лицето не са събрани. При ревизията са представени два договора за поръчка за закупуване на стоки с възложител Г. и довереник К., които обаче са от предходната година, която не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Представен е и договор, с който К. прехвърля изпълнението на задълженията си на В. А. Т. (л. 343), като доказателства за предоставяне на получените суми на Т. липсват. В същото време е приложена количествено-стойностна сметка, датирана от 26.08.2006 година и подписана от К. във връзка с договора от 01.07.2005 година, към която липсват посочените първични счетоводни документи, от които да се установява от кого са заплатени и получени придобитите стоки и услуги, за да се приеме, че техните стойности следва да бъдат приспаднати от банковите преводи.
Останалите получени суми по банковите сметки са наредени на основание, водещо до извод за възложена на К. услуга или поръчка. За част от тях са представени и писмени доказателства.
Н.П. е възложила на К. поръчка да съдейства за промяна на предназначението на земеделска земя в неземеделска, като сключи договор за поръчка от името и за сметка на доверителя с дружество, което да извърши услугите. От нея и майка й Ц.П. са постъпили на отделни вноски общо 10 500 лева. Макар сумите, посочени в договора, да съответстват на получените по сметка суми, не може да бъде направен безспорен извод, че цената на услугата е заплатена именно от К. в брой в касата на дружеството, тъй като е представена единствено една квитанция към приходен касов ордер без дата, без подписи и данни за вносител, а фактурата за пълната сума по договора с дружеството (л. 349) е от дата, предхождаща датата на превеждане на по-голямата част от сумата.
Доказателствата за поръчка от Б.Т.Т. са неотносими към преводите през 2006 година, доколкото не се установява съответствие в сумите и фактурата за извършената услуга е издадена почти една година преди превода. Макар и безспорно да се изяснява от показанията на Т., че е възложил на К. да организира от негово име и за негова сметка изпълнението на определени фактически действия, при липса на доказателства за разплатени от К. към изпълнителите суми не може да бъде определен размерът на неговото възнаграждение, и съответно от облагаемата основа да бъдат изключени сумите за изпълнителите. Същото се отнася и до превода от Р.Б., която заявява, че е платила окончателна сума, но не й е известно каква част от тази сума е за такси, за изпълнител и каква – за възнаграждение на К..
Относно преводите от Анна С. Д., „Д. енд партнърс“, И.Н., Г. К. Г. и И. П. Й., в които от основанието не се установява безспорно връзка с възложена на К. услуга, не са представени доказателства. Макар лице с подобно име – С. А.Д`О. да е представляващ „ИммоС.“ ЕООД – гр. С., сключило чрез упълномощения К. договор с „Булекопроект“ ООД за смяна на предназначението на земеделска земя, преводът е постъпил след датата на издадената квитанция – 06.10.2005 година (л. 358) и съответно не може да се направи безспорен извод, че преводът е свързан с изпълнението на договора за поръчка. Липсват доказателства и за твърдяното връщане на суми от „Д. енд партнърс“ по неизпълнен договор за правни услуги.
Относно преводите от П.П.А., Т.Р. В., ЕТ „Е.Г. 93“ и Н. Т. К. съдът констатира, че посоченото основание за превода прави обоснован извода за възложена на К. услуга или поръчка. Тъй като доказателства, позволяващи определяне на дела на възнаграждението на К. в получената сума, липсват, както и доказателства за платени за сметка на получената сума такси и други разходи за извършване на услугата или поръчката, следва да се приеме, че целият размер на постъпилите преводи представлява данъчна основа по чл. 122 от ДОПК. Във връзка с това, съдът намира, че не може да бъде уважено направеното искане за приспадане на т.нар. нормативно определени разходи от размера на постъпилите суми. За да бъде приложен чл. 22 от ЗОДФЛ (отм., в сила през ревизираната 2006 г.), следва данъчната основа да се формира по реда на чл. 21, ал. 3 от закона. Това става при формиране на облагаемия доход от страна на данъчнозадълженото лице при подаване на годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). Доколкото такава декларация не е подадена, е приложен особеният ред за формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, който не предвижда приспадане на нормативно определен размер на разходите. Разпоредбата допуска да бъдат взети предвид разходите, но въз основа на доказателства за размера им, каквито не са представени. Поради това няма основание да бъдат изключени частично от облагане постъпилите по сметките на жалбоподателя суми.
По отношение на сумата от 13 000 лева, за която жалбоподателят твърди, че е получена с правно основание заем от П. Х.в П., при съвкупната преценка на доказателствата от ревизията и гласните обяснения, дадени от сина на П., съдът намира, че не е безспорно доказано получаването на сумата на това основание. При ревизията е извършена насрещна проверка на П., при която същият е дал обяснения, че е предоставил сумата в заем на К., който е колега и приятел на сина му. Поискал е да бъде подписан договор за заем, копие от който представя (от дата 26.11.2006 година), и тъй като е пътувал за гр. М., е внесъл сумата в „Банка ДСК“ в М.. Посочва, че сумата е върната на 22.12.2006 година в брой от К., за което е подписал декларация. Твърди, че сумата е от спестявания. Извършена е справка от информационните масиви на НАП за декларирани доходи на П. в периода 01.01.1999 година – 31.12.2006 година, при която е установено, че П. е бил осигуряван за ниски размери на доходите до м. 09.2003 година. Съдът намира, че основанието, посочено в извлечението за движение по банковата сметка (л. 596) – „вноска по сметка“, противоречи на твърденията за предоставен заем. Гласните обяснение на свид. Д. П. Х.в, син на П., дадени при първото и при новото разглеждане на делото, също съдържат вътрешни противоречия относно обстоятелствата на подписване на договора и предоставяне на сумата. При първото разглеждане Х.в твърди, че той е превел по банка парите на К., но от сметката на баща си в гр. В.. При новото разглеждане Х.в обяснява, че е получил на 29.11.2006 година обаждане от К., докато е бил във В., с молба за заем, и на връщане към К. на 30.11.2006 година баща му е внесъл парите в банков клон в М., а договорът е подписан след връщането му в К.. Съдът намира, че освен противоречиви, твърденията са и житейски нелогични. И в двете обяснения Д. Х.в твърди, че той е предоставил сумата. В своите обяснения при ревизията обаче П. казва, че сумата е с произход от негови спестявания. В случай, че сумата представлява спестявания на П. П. от трудовата му кариера, няма обяснение защо сумата не е предоставена при подписване на договора за заем в К., а е предадена няколко дни по-късно чрез внасяне в банка в другия край на страната. В случай, че договорът е подписан след предоставяне на сумата, няма обяснение защо като основание за внасянето на сумата не е посочено, че е заем, предвид изразеното от Х.в становище, че все пак е поискал подписване на договор, тъй като сумата е голяма. Предвид тези противоречия, съдът намира, че не е безспорно доказано, че основанието, на което е получена сумата от 13 000 лева и заем, като същата законосъобразно е включена в данъчната основа за данък върху доходите на физическите лица, формирана на основание чл. 122 от ДОПК.
Жалбата е частично основателна за сумата 200 лева, преведена по банкова сметка ***.05.2006 година. Съгласно мотивите на ревизионния акт органите по приходите са приели възражението на К. за основанието на сумите, получени от А. на няколко вноски. Установено е, че К. е предоставил на А. заем по банков път, който е погасяван чрез вноски също по банков път от А.. Съответно в ревизионния акт от данъчната основа са изключени вноските от А., направени на 30.03.2006, 27.06.2006, 29.08.2006, 26.09.2006, 31.10.2006 и 01.12.2006 година, но не и тази на 03.05.2006 година, което се установява от таблицата на стр. 11 от ревизионния акт, сравнена с тази на стр. 103 от ревизионния доклад. Доколкото няма твърдения и мотиви, обосноваващи различното третиране на една от вноските, направена от едно и също лице с едно и също основание, съдът намира, че данъчната основа за 2006 година следва да бъде намалена с 200 лева (размерът на посочената вноска), и съответно да бъде намален размерът на установените задължения и припадащите им се лихви. Годишният данък за данъчната основа от 72 788,75 лева, определен в размера по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е 16 833,30 лева, като след приспадане на установения внесен данък за доходите от трудови правоотношения в размер на 691,90 лева, се установява задължение в размер на 16 141,70 лева, и над този размер и съответните му лихви ревизионният акт следва да бъде отменен.
При този изход на производството, съдът съобразява, че материалният интерес на производството при първото разглеждане и в касационната инстанция е 68 466,10 лева, а при новото разглеждане – 27 299,04 лева, въз основа на който следва да се определи юрисконсултското възнаграждение, или общо 5 752,27 лева (1819,32 лева за първото разглеждане, 2 583,98 лева за касационната инстанция и 1348,97 лева за новото разглеждане). Направените от жалбоподателя разноски във всички инстанции са общо 4 508,60 лева (от които се изключват разноските за самолетен билет за явяване на процесуалния представител във ВАС, тъй като нямат характер на разноски за производството по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК). Общият размер на отменените от ВАС и настоящия състав данъчни задължения и съответните им лихви е 41 247,49 лева, а жалбата се отхвърля съответно за 27 218,61 лева, поради което разпределението на разноските следва да стане при пропорция 60,25 % за жалбоподателя и 29,75 % за ответника. Съответно на жалбоподателя се дължат 2 716,43 лева, а на ответника 1711,30 лева, като след компенсация, ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата 1005,13 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.160, ал.1 ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № *********/23.01.2013 година на
орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 228/30.05.2013
година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му,
с която в тежест на Д.Е.К. ***, ЕГН ********** са установени задължения за
данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 година за размера над
16 141,70 (шестнадесет хиляди сто четиридесет и едно цяло и седемдесет
ст.) лева и съответните му лихви.
ОТХВЪРЛЯ
в останалата й част жалбата на Д.Е.К.
***, ЕГН ********** срещу Ревизионен акт № *********/23.01.2013 година на орган
по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 228/30.05.2013
година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
гр. Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Варна при ЦУ на НАП да
заплати на Д.Е.К. ***, ЕГН ********** сумата 1005,13 (Хиляда и пет цяло и
тринадесет ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Административен
съдия: