МОТИВИ към Присъда № 188/11.12.2018г. по НОХД 2962/2018г. по описа
на РС-Бургас
Производството по делото е
образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу К.Г.М. с ЕГН: **********, с който същият е обвинен в
това, че на 30.11.2017г. в град Бургас, като
непълнолетен (навършени 17 години), но в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без надлежно
разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал в себе си
и в дома си, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден
рудник”, бл. 98, вх. 5, ет. 6, високорискови
наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. Приложение №1 - Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина”
към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични /НРКРВН/, а именно АМФЕТАМИН с нетно тегло 0,834 грама със
съдържание на амфетамин 29% на стойност 25,02лв. (двайсет и пет лева и две стотинки) и КОНОП с нетно тегло
2,587 грама, със съдържание на активно наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 0,60 % на стойност 15,52лв (петнадесет лева и петдесет и
две стотинки) – престъпление по чл.354а, ал. 3, т.1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на
Глава 30. Подсъдимият е навършил пълнолетие на
20.03.2018г., но е бил привлечен като обвиняем на 04.01.2018г. – т.е. докато
все още е бил непълнолетен. Съгласно константата практика на ВКС - Решение № 575 от 16.12.2008 г. на ВКС по н.
д. № 590/2008 г., II н. о., НК - винаги, когато делото е за престъпление,
извършено от непълнолетен и обвинението е повдигнато преди да е навършил
пълнолетие, съдебното производство се провежда по особените правила за
разглеждане на дело за престъпления, извършени от непълнолетни, поради което и
настоящето производство протече именно по реда на Глава 30 НПК, като от съда
бяха разпитани всички свидетели и вещи лица, посочени от страните.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият М. депозира кратки обяснения, като заявява, че не си спомня нищо от
случая, поради това, че е бил под въздействието на упойващи вещества и алкохол.
Отрича инкриминираните наркотични вещества да са негови.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт,
позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че
на подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4
месеца, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от 1 година и
„Обществено порицание”. Предлага разноските да се възложат в тежест на
подсъдимия, а наркотичните вещества да се
отнемат в полза на държавата и да се унищожат.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Р.Р. – БАК заявява, че обвинението не е доказано. В тази
връзка изтъква, че подсъдимият не е държал наркотични вещества в себе си или в
дома си. Счита, че действията по доброволно предаване на едно от веществата са
опорочени, както и че веществото, което е било предадено за изследване в
БНТЛ-Бургас не е това, което е намерено в дома на подсъдимия. Излага подробни
доводи в защита на тезата си, като достига до извод, че инкриминираното деяние
е останало недоказано, поради което и подзащитния му следва да бъде оправдан.
По евентуалност пледира за преквалифициране на случая в „маловажен” и прилагане
на правилата на чл. 78а НК с налагане на административно наказание –
„Обществено порицание”. Счита, че не следва подсъдимия да понася отговорност за
сторените разноски.
Подсъдимият К.М.
заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник. В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият
заявява, че иска да бъде признат за невиновен.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 ,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
К.Г.М. с ЕГН: ********** е
роден на ***г***, български гражданин, неосъждан, неженен, с основно
образование. Към настоящия момент М. е ученик в 11 клас във Вечерната гимназия
„Захари С.” и работи като общ работник. Същият не се води на отчет от органите на
ИДПС, но на 09.09.2016г. с решение на МКБППМН му е била наложена възпитателна
мярка – поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател за срок от 6
месеца, във връзка с противообществена проява, свързана с държане и употреба на
наркотично вещество - марихуана.
На
30.11.2017г. около 10.30 часа подсъдимият М. се намирал в близост до СОУ „Иван
Вазов” в гр. Бургас, като бил употребил упойващо вещество. Същия нарушавал
обществения ред и притеснявал учениците, което накарало директорът на училището
да поиска съдействие от органите на полицията. На сигнала бил изпратен
полицейски патрул в състав - св. П.С. и св. Х.Х. ***. Около 10,45ч. полицаите пристигнали на място, като
били посрещнати от директора на училището, който им посочил подс. М.. Служителите на МВР поискали документ за самоличност на подсъдимия,
но той не им представил такъв, което наложил задържането му. Полицаите отвели М.
в сградата на районното управление, за да установят самоличността му и да
прекратят нарушаването на обществения ред от негова страна. По това време
дежурен в 01 РУ-Бургас бил свидетелят К.С. – разузнавач
в същото управление. При пристигане в 01 РУ-Бургас подсъдимият заявил, че има в
себе си наркотично вещество – „амфетамин” и поискал да го предаде доброволно.
Самото вещество било поставено в полиетиленов плик тип „джъмпър”,
а въпросния „джъмпър” бил поставен в пластмасова
опаковка от шоколадово яйце. Подсъдимият предал наркотичното вещество, за което
бил съставен протокол за доброволно предаване от св. С.. В
самия протокол бил описан „джъмпър”-а, без да се
посочва и опаковката от шоколадово яйце. След съставяне на протокола в два
екземпляра св. С. ги дал на подсъдимия за подпис, като същите били подписани
без възражения, а на екземпляра, оставащ по делото, подсъдимият собственоръчно
написал: „предадения джъмпар
е мой и във него има амфетамин които е за лична
употреба”. Доколкото св. С. констатирал, че е допуснал грешка в датата на
съставяне на протокола, то същият нанесъл съответната корекция в него,
посочвайки точната дата – 30.11.2017г. В проведената с подсъдимия
беседа, М. споделил, че в дома си в гр. Бургас, ж. к. „Меден рудник”,
бл. 98, вх. 5, ет. 6, an. 92 също държи наркотици и
по – точно – „марихуана”. Във връзка с получената информация била сформирана
група, която извършила претърсване и изземване на посочения адрес, при което в
една от стаите, на секция, било открито и иззето метално фолио с размери около 10х4см, съдържащо зелена тревна маса,
която при направения полеви наркотест реагирала на „марихуана”.
За действието бил съставен протокол, в който подсъдимият М. написал
собственоръчно, че: „марихуаната намерена
в дома ми е моя”. В последствие протоколът за претърсване и изземване бил
одобрен на основание чл. 161, ал. 2 от НПК от съдия при PC Бургас.
Наркотичните вещества били предадени в БНТЛ-Бургас,
като им било извършено експертно изследване, от което се установило, че съдържанието
на представеният за изследване 1бр. полиетиленов плик
тип „джъмпър”, посочен като Обект № 1 в експертизата,
е с нетно тегло 0,834 гр. и в него се доказва наличие на „амфетамин”, като
съдържанието на същия е 29%, а съдържанието на представеният за изследване
обект, иззет с протокол за претърсване и изземване - метално фолио, съдържащо
зелена тревна маса, обозначен като Обект № 2 в експертизата е с нетно тегло
2,587 грама, и се определя като „коноп” със съдържание на тетрахидроканабинол -
0,60%. Изрично в експертизата било посочено, че и двата обекта се предават
запечатани, като по отношение на Обект № 2, това е било сторено с подписан
стикер с № А1345. Вещото лице е заключило, че точният размер на полиетиленовия плик, в който е било
поставено и запечатано фолиото е 10 х 14 см.
Стойността на иззетото наркотично вещество била
определена, съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998г. както следва: Обект № 1 -
25,02лв. и Обект № 2 - 15,52лв. или общо за двата обекта 40,54 лева. Към 30.11.2017г. минималната работна заплата за
страната била в размер на 460 лева (ПМС № 141/13.07.2017 г).
За случая било образувано
досъдебно производство. В хода на разследването била изготвена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, от заключението, на която се
установило, че подсъдимият М. - не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ „Проф.
д-р Ив. Темков” и не е бил на лечение там; макар и повлиян от алкохолно
опиянение е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да
ръководи постъпките си към датата на деянието - 30.11.2017г.; същият правилно
възприема фактите и дава обяснения, психичното му състояние му позволява да
участва в наказателното производство, да участва в съдебни заседания и
евентуално да изтърпи наказание „лишаване от свобода”.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин събраните в съдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателства: частично от обяснения на подсъдимия К.М. (л. 44 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 279, ал.2,
вр. с
ал.1, т. 4 НПК обяснения дадени пред разследващ орган
(л. 15 от ДП); показанията на свидетелите П.С. (л. 37 от съдебното производство), включително и от приобщените
по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т. 2 НПК показания, дадени пред разследващ орган (л. 20 от
ДП); Х.Х. (л. 37 гръб – 38 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.4,
вр. с
ал.1, т. 1 и т.2 НПК показания, дадени пред разследващ
орган (л.21 от ДП); Г.М. (л. 38 гръб – 39 от съдебното производство), включително и от
приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с
ал.1, т. 1 НПК показания, дадени пред разследващ орган
(л. 22 от ДП) и К.С. (л. 43 от съдебното производство).
От писмените и веществени доказателствени средства: протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към
него (л. 25-28 от ДП);
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 20 от съдебното
производство); протокол за доброволно предаване (л. 29 от ДП); характеристична
справка (л. 39 от ДП), заповед за задържане по ЗМВР (л. 47 от ДП); приемо-предавателен протокол (л. 49 от ДП); писмо до ЦМУ
(л. 50 от ДП); Решение на МКБППМН-Бургас (л. 82 от ДП).
От експертизите: съдебно физикохимична експертиза (л. 30 – 33 от ДП), включително и от
отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 36 гръб – 37 от съдебното
производство); комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза (л. 63
- 69 от ДП), включително и от отговорите на вещите лица в съдебно заседание (л.
36 – 37 от съдебното производство).
Съдът прецени събраните в хода на производството
доказателства и доказателствени средства, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, като достигна до следните изводи:
Съдът кредитира изцяло показанията на тримата
разпитани полицейски служители, доколкото не констатира противоречия, разминавания
или пристрастност. И тримата излагат взаимносвързани, логични и последователни
показания, досежно възприетите от тях факти, като са категорични, че на
30.11.2017г. подсъдимият М. е предал доброволно един брой „джъмпър”
съдържащ вещество, за което самият той е заявил, че е „амфетамин”. Действително
св. Х. посочва, че самият „джъмпър” е бил в опаковка
от шоколадово яйце, но изрично уточнява, че в протокола е бил записан само „джъмпър”-ът, доколкото именно той е съдържал веществото, а не
и опаковката, в която е бил поставен, поради което и съдът не намира да е
налице съществено разминаване в изложеното от този свидетел и посоченото от
неговите колеги. Въпросните показания на тримата полицаи се подкрепят и от
приложеното по делото писмено доказателство – протокол за доброволно предаване
(л. 29 от ДП), което също отразява фактът на предаване на въпросния „джъмпър” от подсъдимия М.. В този
протокол собственоръчно подсъдимият е записал, че предава веществото доброволно,
както и че същото е „амфетамин” за лична употреба. Тук е мястото да се посочи,
че съдът не споделя доводите на защитата, свързани с процесуална негодност на
това писмено доказателство. Действително, датата на протокол е била коригирана
от съставителя, без това да е надлежно заверено по предвидения за това ред, но
по мнение на настоящия състав това не влече до негодност на целия протокол.
Това е така, доколкото НПК не борави с формални доказателства или такива с
преустановена сила, поради което и значимите факти могат да се доказват с
всички допустими средства. В конкретния случай – тримата разпитани полицейски
служители, а и обвиняемия в приобщените по реда на чл. 279, ал.2,
вр. с
ал.1, т. 4 НПК обяснения, категорично заявяват, че
предаването се е осъществило именно на 30.11.2017г., а посочването на друга
дата в протокола е техническа грешка. Съдът няма причина да се съмнява в
изложеното, още повече че датата 30.11.2017г. фигурира във всички останали
процесуални документи – заповед за задържане по ЗМВР, протокол за претърсване и
изземване и т.н., поради което и съдът приема, че точно на 30.11.2017г.
подсъдимият е предал на св. С. процесното наркотично вещество. Това, че в своя
екземпляр от протокола подсъдимият не е повторил собственоръчните обяснения,
които е изписал в протокола, оставащ по делото, не влече до незаконосъобразност
на втория протокол и също не е в състояние да го дискредитира. Самият подсъдим
не оспорва, че собственоръчният текст, положен в протокола, находящ се на л. 29
от ДП е изпълнен от него, поради което и това, че в последствие същият не е
поискал да препише този текст в неговия екземпляр на същия протокол е
ирелевантно.
Съдът кредитира показанията да св. М., приобщени по
реда на чл. 281, ал.4, вр. с
ал.1, т. 1 от ДП, в които заявява, че синът му е имал проблеми с употребата на
наркотици и са били предприети мерки за справяне с тях. В тази им част
показанията му се подкрепят от приложеното Решение на МКБППМН, както и със
заявеното от самия обвиняем, че в минало е употребявал наркотици и е бил
посещаван от специалист – психолог, който да му помогне да преодолее този
проблем. В останалата им част, показанията на този свидетел не са носител на
значима информация, относно предмета на доказване, поради което и съдът не се
спира по-подробно на тях.
Съдът кредитира частично и обясненията на подсъдимия М.,
досежно това, че събитията са се случили именно на
30.11.2017г., както и че тогава е бил под влияние на упойващи вещества. В тези
им части обясненията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, поради което съдът им дава вяра. Относно заявеното от подсъдимия, в
съдебно заседание, че процесните наркотични вещества не са негови, съдът счита,
че в тази им част обясненията са опит за изграждане на защитна версия, която
категорично се оборва от другите доказателства по делото и най-вече от
показанията на полицейските служители и протоколите за доброволно предаване и
претърсване и изземване, поради което и в тази им част обясненията на М. не се
кредитиран от настоящия състав.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени
доказателствени средства и в частност протокола за претърсване и изземване.
Същият е съставен в предвидения за това ред и форма, поради което и на
основание чл. 131 НПК е доказателствено средство за извършените действия, за
реда, по който са извършени и за събраните доказателства. Правилно органите на
ДП са извършили претърсване в условията на неотложност, като протоколът е бил
представен в законоустановения срок за одобряване от първоинстанционния съд и е
получил надлежна съдебна санкция. Поради това съдът го цени изцяло. Нещо повече
– констатациите, отразени в този протокол напълно кореспондират с изложеното от
св. С., присъствал по време на процесуално-следственото действие, което е
допълнителна гаранция за вярността им. Тук е мястото да се посочи, че съдът не
споделя доводите на защитата, че доколкото в протокола е описан размер на
иззетия предмет 10х4см., а в експертното заключение е посочен размер 10х14см., то и има
неяснота дали се касае до един и същ обект, респективно, че не е доказано, че
предаденото на вещото лице вещество е именно това, иззето от дома на М.. В тази
връзка следва да се посочи, че от внимателния прочит на протокола е видно, че
размерът 10х4см, касае фолиото, в
което е намерено веществото, а размерът 10х14см.,
посочен в експертизата касае полиетиленовия плик, в който е било поставено и
опаковано въпросното фолио, поради което и не е налице твърдяното от защитата
разминаване. Касае се до два различни размера, на два различни „обекта” – единият
на фолио и другият на полиетиленовия плик, в който е било опаковано въпросното
фолио. Нещо повече, изрично в експертизата е отразено, че иззетият обект се
предава запечатан с подписан стикер – т.е. не остава никакво съмнение, че
именно иззетото вещество е било предмет на изследването. Само като допълнителен
довод в подкрепа на горните изводи, следва да се отбележи, че още на място
подсъдимият е вписал собственоръчно в протокола, че веществото е „марихуана”,
какъвто е бил с последствие и изводът на вещите лица – т.е. не може да се
говори за никаква манипулация или подмяна на иззетия обект.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по
приложените съдебно физикохимична експертиза и комплексна съдебно психиатрична
и психологична експертиза. Заключенията са изготвени по предвидения за това ред
от специалисти в съответните области, като се отличават с пълнота, научна
обоснованост и изчерпателност, като против приобщаването им не са наведени
никакви възражения.
Съдът цени и описаните по-горе писмени доказателства,
доколкото същите са достоверни, а отразените в тях обстоятелства се подкрепят
от другия доказателствен материал.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъпното държане на наркотични
вещества.
На първо място от обективна
страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението,
вменено във вина на М., се изразява в „държане” на наркотично вещество. Съдът
счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители безпротиворечиво
се установява, че към момента на извършване на проверката наркотичното вещество
– „амфетамин” се е намирало в подсъдимия и той е упражнявал фактическата власт
над същото, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си М.
е „държал” наркотичното вещество, поради което и е осъществил горепосочената
форма на изпълнителното деяние. По същия начин стоят нещата и по отношение на
другото наркотично вещество – „коноп”, намерено в дома на подсъдимия. Видно от
направеното от самия него отбелязване в протокола за претърсване, а и от
заявеното пред полицейските служители – въпросното вещество е негово лично,
поради което и обоснован се явява изводът, че с поведението си М. е „държал” и
това наркотично вещество, доколкото именно той е упражнявал фактическата власт
върху него. Видно от показанията на баща му – нито той, нито съпругата му са
знаели, че в дома им се съхранява наркотично вещество, поради което, въпреки,
че в жилището са живеели и други хора, освен подсъдимия, то обоснован се явява
изводът, че именно подс. М. е лицето, което е упражнявало фактическата
власти и е държало наркотичното вещество.
На следващо място от обективна
страна, видно от заключението на приобщената СФХЕ процесните вещества са „амфетамин”
с нетно тегло 0,834 гр. и „коноп” с нетно тегло 2,587 грама. Амфетаминът и конопът нямат легално производство и употреба
и подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. И двете са включени в Списък № I към
Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, поради което и се явяват високорискови
наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т.
1 от ЗКНВП.
Подсъдимият М. не е имал разрешително
за държането на въпросните вещества, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите
/НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това
- поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал.2 НК,
тъй като М. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в себе си и в
дома си, същият упражнява фактическа власт върху високорисковите
наркотични вещества, без да има разрешително за това, като от волева страна М.
е искал именно това упражняване на фактическа власт.
На последно място следва да се
посочи, че към датата на деянието подсъдимият е бил на границата на пълнолетието
– на 17 години и 8 месеца, като от материалите по делото и в частност от
заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се
доказва, че същият много добре е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. В тази връзка моментното
състояние на подсъдимия, предизвикано от употребата на упойващи вещества
(алкохол/наркотици) не е довело до невъзможност същия да разбира и ръководи
постъпките си, респективно обосновава изводът, че както към датата на деянието,
така и към настоящия момент същият е наказателнотговорно
лице.
Съдът счита, обаче, че
деянието на М. разкрива признаците на „маловажен случай”. В съдебната практика
трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се
решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че
маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да
се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните
последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този
смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г.
на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се
извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до
начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които
имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение
№ 69/2010 г. на II НО, Решение №
306/2009 г. на III НО). В настоящия случай количеството наркотични вещества
е малко (общо около 3,4 грама) и е на стойност около 12 пъти под минималната
работна заплата в страната. Отделно от това наркотичното вещество „коноп” е с
изключително нисък процент на активно действащия компонент – едва 0,60%. Количеството,
качеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при
преценката на маловажността на случая, като не следва да се пренебрегват и
останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на
дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена
опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба (видно
от посоченото в протокола за доброволно предаване), както и че държането е
извършено по начин, останала скрит за околните (т.е. без държането да бъде
манифестирано по какъвто и да е начин), което сочи на неголяма степен на
засягане на правнозащитения обект - обществените
отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по
делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да
повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този
вид. Подсъдимият е млад човек (към датата на деянието същият е бил
непълнолетен), като възрастта му сочи и на липсата на житейски опит и на незрялост.
Подсъдимият не е осъждан и е оказал съдействие в хода на разследването и сам
пред полицейските служители е признал за това, че държи високорисково
наркотично вещество и го е предал доброволно. Не на последно място следва да се
отчете и че към настоящия момент подсъдимият продължава обучението си и наред с
това полага труд – все факти, сочещи, че същият си е взел поука и се стреми да
бъде пълноценен член на обществото. Следователно, съвкупната преценка на
обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на
моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Поради изложените съображения,
престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в
случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Деянието извършено от М. не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на
деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква
внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже
отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е
толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай
не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на
предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта
на посегателство. Количеството и стойността на високорисковите
наркотични вещества, държани от подсъдимия сочат на извод за достатъчна степен
на обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като
престъпление, макар тази степен на обществена опасност да обосновава
приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В тази
връзка съдът отчита и че спрямо М. веднъж са били прилагани мерки от МКБППМН и
то именно заради държане и употреба на наркотични вещества, поради което и по
мнение на настоящия състав деянието на М. не е малозначително. Изрично в този
смисъл е и актуалната практика на ВКС по сходни случаи - Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о.,
НК.
С
оглед горното, а и доколкото с присъдата си съдът може да приложи закон за
по-леко наказуемо престъпление при същата фактическа обстановка, без да е нужно
изменение на обвинението, то и настоящият състав счита, че деянието на
подсъдимия следва да бъде преквалифицирано от престъпление с правна
квалификация по чл. 354а, ал.3 НК в по-леко наказуемото престъпление по чл.
354а, ал.5, вр. с ал.3 НК, като на основание чл. 304 НПК същият бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Глоба” до 1000 лева. Доколкото
деянието е извършено от подсъдимия като непълнолетен, то принципно и на
основание чл. 63, ал.1, т. 5 НК съдът е длъжен да замени горепосоченото
наказание с наказание „Обществено порицание”.
В
конкретния случай, съдът съобрази обаче, че са налице предпоставките на чл.
78а, ал.6, вр. с ал.1 НК. Доколкото практиката на
съдилищата е константна, че винаги, когато са налице, предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи този ред,
то и настоящата инстанция намира, че в случая на основание чл. 305, ал. 5 , вр. с чл. 78а, ал.6, вр. с ал.1 НК - подсъдимият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и на същия да се наложи
административно наказание. Това е така, доколкото в случая са налице и
останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а
от НК:
1. за престъплението се предвижда
наказание по-леко от „Лишаване от свобода”, а именно „Глоба” (константно е
виждането, че преценката за приложимост на 78а НК се прави преди редукцията по
чл. 63 НК).
2. с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към
процесната дата подсъдимият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението
не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или
смърт; не се касае за престъпление, извършено в „пияно състояние” или „след
употреба на наркотични вещества”, нито са налице множество престъпления.
Действително деецът е бил повлиян от
упойващи вещества (най-вероятно алкохол/наркотици), когато е извършил
инкриминираното деяние, но прилагайки принципните положения, възприети в
Тълкувателно решение № 1/28.09.2017 г. - в конкретния случай това не е пречка
за приложение на чл.78а НК, доколкото „пияно
състояние” или „употреба на наркотични вещества” не е част от предмета на
доказване и не е елемент от престъпния състав на конкретното престъпление.
Изрично в този смисъл в мотивите на горепосоченото тълкувателно решение е
посочено, че ОСНК на ВКС не намира основание да отстъпва от Тълкувателно
решение № 2 от 2007 година, според което, за да се изключи приложението на чл.
78а, ал.1 от НК, също е
необходимо рестриктивното основание - „пияно
състояние“ или „употреба на наркотични вещества”, буквално или имплицитно да е
елемент от състава на престъплението, какъвто настоящият случай не е.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.6, вр.
с ал.1 от НК е предвидено
административно наказание „Обществено порицание” или възпитателна мярка.
Доколкото спрямо М.
през 2016г. веднъж е била налагана възпитателна мярка от МКБППМН, която
очевидно не е дала целения резултат, то и настоящият състав счита, че в настоящия
случай адекватно наказание би се явило административното наказание „Обществено
порицание”, което да се изпълни чрез обявяване на диспозитива на присъдата на
таблото на Община Бургас за срок от един месец.
С
оглед младата възраст на лицето, данните за трудовата му ангажираност и фактът,
че същият продължава обучението си, съдът счита, че това административно
наказание и начинът за неговото изпълнение в най-голяма степен би постигнало
целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен, го
осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 693,59 лева за експертизи,
поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на
ОДМВР-гр.Бургас. В съдебната фаза са сторени разноски в размер на 40 лева за
възнаграждение на вещи лица, поради което и подсъдимият следва да бъде осъден
да ги заплати по сметка на РС-гр.Бургас. На основание
чл. 190, ал.2 НПК – за присъдените разноски се издава
изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и обвиняемият следва
да се осъди да заплати и сумата от 10,00 лева по сметка на РС-Бургас за
служебно издаване на два броя изпълнителни листи.
По
веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства - остатък
от наркотични вещества, предадени в ЦМУ с писмо рег. № 251000-28201/07.12.2017г. които на основание чл. 354а, ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2 НПК следва да бъдат отнети в полза на
Държавата и унищожени след влизане в сила на настоящето решение.
По делото има приложени и веществени доказателства –
опаковки, в които са били намерени наркотичните вещества, които като вещи без
стойност следва да се унищожат по предвидения в ПАС ред.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.