Р Е Ш Е
Н И Е
№І-92 15.10.2018 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети октомври през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
С участието
на прокурора…..
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1388 по
описа за 2018 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба от З.Д. К. –С. от гр.Б.,с
адрес за призоваване- адв. Георги Кермедчиев, гр.Бургас, пл.“Баба
Ганка“№4,ап.10, против Решение № 1509/11.07.2018г., постановено по
гр.д.№ 2858/2018г. по описа на РС-Бургас.
Със същото решение са
отхвърлени исковете на въззивницата-ищца
против СУ“Иван Вазов“-Бургас,БУЛСТАТ ********* , за отмяна като
незаконосъобразно на уволнението й , извършено на основание чл.71,ал.1 КТ със
Заповед № 392/13.03.2018г. за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „ учител в ПИГ“, както и за осъждане на ответния работодател да й
заплати обезщетение за оставане без работа в размер на брутното й трудово
възнаграждение от 792 лева за 6-месечен период, следващ уволнението;
присъдени са разноски на ответното
училище в размер на 600лв.
Във въззивната
жалба се твърди, че клаузата по т.8 от допълнителното споразумение била
недействителна поради забраната по чл.70,ал.5 КТ и това се признавало от
районния съд в обжалваното решение,макар същият съд да се опитвал с несподеляни
от въззивницата правни доводи да бъде законово оправдана.Изложени са
фактическите обстоятелства по казуса и правните доводи на въззивницата, като се
извежда извода за противоречие на обжалваното решение с разпоредбата на
чл.74,ал.4 КТ, според която разпоредба при недействителност на отделни клаузи
по трудовия договор следва да се прилагат съответните повелителни разпоредби на
закона или предвиденото в колективния трудов договор.В случая обаче районния
съд заместил недействителната клауза с
една вече отменена клауза по първоначалния трудов договор.Нещо повече- с
т.3 от Допълнително споразумение № 385/08.03.2018г. трудовия договор бил
преобразуван от определен срок на неопределено време, което обстоятелство не
било обсъдено от съда. При превръщане на трудовия договор в безсрочен такъв, то
същият можел да се прекратява на основанията в закона, валидни за безсрочни
договори, докато трудовия договор със срок за изпитване бил от категорията на
срочните трудови договори и при наличие на недействителна клауза по т.8 от
Допълнителното споразумение на осн.
чл.74,ал.4 КТ не можел да се прекратява по вече отменената клауза по
първоначалния трудов договор. Моли се отмяна на първоинстанционния съденеб акт
и постановяване на съдебно решение за уважаване на исковете.В проведеното пред
БОС открито съдебно заседание въззивницата К.
се явява лично и се представлява от
процесуалния си представител адвокат К.,който поддържа въззивната жалба
и излага съображения за неправилност на обжалваното решение .
Постъпил е писмен отговор от
въззиваемото училище, предявен чрез адвокат Мариана Бузова, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна;излага подробни и обстоятелствени фактически твърдения и правни
доводи по всеки от аргументите на
въззивницата, които намира за несъстоятелни и за правно необосновани.Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на
въззиваемото СОУ“ Иван Вазов“-Бургас-
адвокат Бузова моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено като правилно по съображения, изложени в отговора на въззивната
жалба.
Никоя от страните не заявява
доказателствени искания.
Предявените искове са с правно основание
чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ вр. чл. 225,ал.1 КТ.
Въззивният съд, като
обсъди по същество наведените във въззивната жалба доводи с оглед правилото на чл. 269 ГПК въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235
във вр. чл.
273 ГПК, намира следното:
Постановеното решение
е валидно и допустимо.
Преценено по същество,
същото е правилно по следните съображения:
От трудов договор № 43,сключен на
15.09.2017г. е видно, че между СОУ“ Иван
Вазов“-Бургас като работодател и от друга страна-З.Д.К. като служител е
възникнало трудово правоотношение, по силата на което на К. е възложено да
изпълнява длъжността „учител“ с код по
НКПД № 23596008 в СУ“Иван Вазов“-Бургас
с посочено основно месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение от 12%
за трудов стаж и професионален опит.
В трудовия договор е посочено и следното: същият се сключва на
основание чл.68,ал.1 КТ за срок до 15.06.2018г./ т.4 от трудовия договор/
;договорът се сключва на основание
чл.70,ал.1 и 2 от КТ с двумесечен срок на предизвестие при напускане в
полза на работодателя.
Последвало е сключване на
допълнителни споразумения към основния трудов договор,представени от ответното
училище с писмения отговор пред БРС/ № 124 от 29.09.2017г. и № 341/07.02.2018г./,с
които се изменят и допълват клаузи относно трудовото възнаграждение на служителя и по съдържанието на които допълнителни споразумения и по правния им ефект страните не спорят и не са
относими към правния спор,поради която причина съдът не ги обсъжда в съдебния си акт.
На 08.03.2018г. страните
сключват допълнително споразумение № 385 към основния трудов договор № 43/15.09.2017г. ; в
това допълнително споразумение е
отразено, че същото се сключва на
основание чл.119 във връзка с чл.67,ал.1,т.1 във връзка с чл.70 КТ ,като договарящите
се споразумяват за следните изменения в
трудовия договор, считано от 08.03.2018г., а именно:мястото на работа остава в
СУ“Иван Вазов“-Бургас ;трудовият договор
се променя от срочен в безсрочен договор с основно трудово възнаграждение от 792
лева и допълнително възнаграждение от 10% за трудов стаж и професионален опит.
На 13.03.2018г. със Заповед №
39 Директора на СУ“Иван
Вазов“-Бургас на основание чл.71,ал.1 КТ
прекратява трудовото правоотношение с въззивницата К. С., считано от
14.03.2018г.
Ищцата в исковата си молба
твърди, че т.8 от допълнителното споразумение № 385/08.03.2018г. към трудов
договор № 43/15.09.2017г., както и
издадената възоснова на нея Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
са недействителни, тъй като не било допустимо уговаряне на два срока за
изпитване в рамките на един и същи трудов договор и с изтичане на 2-месечен срок за изпитване по договора от
15.09.2017г. същият се смятал за окончателно сключен.Във въззивната жалба
въвежда и твърдението, че със сключване на допълнителното споразумение от
08.03.2018г., с точка 3 на което срочният договор се преобразувал в безсрочен
трудов договор,на основание чл.74,ал.4 от КТ той не можел вече да бъде
прекратяван по вече отменена клауза на първоначалния трудов договор от
15.09.2017г.
При установената фактическа
обстановка и с оглед въведените от страните твърдения настоящата съдебна
инстанция приема следните правни изводи:
Със сключването на основния
трудов договор на 15.09.2017г. страните са
договорили съществените условия на така възникналото облигационно
отношение,сред които са: че договорът е
срочен- сключва се до 15.06.2018г.; предвидили са срок за изпитване за двете
страни по договора,който извод безпротиворечиво следва от императивната норма
на чл.70,ал.2 КТ, гласяща, че при непосочване в договора в чия полза се уговаря
срокът за изпитване, се счита, че той е уговорен в полза на двете страни по
делото.Неоснователно е твърдението на ищцата- че срокът за изпитване бил
определен на два месеца, тъй като видно
от договора от 15.09.2017г., в същият е отразено, че 2-месечен е срокът
за предизвестие при напускане в полза на работодателя. Съгласно нормата на
чл.70,ал.1 КТ, срокът за изпитване е до 6 месеца, като при непосочване от
страните по договора на конкретен срок
за изпитване за всяка една от тях, се приема, че срокът за изпитване е в
максималния законово-определен срок от 6 месеца за всяка от страните по
трудовото правоотношение ,както е в настоящия случай.
Със сключване на допълнителното
споразумение от 08.03.2018г. страните са променили трудовия договор от срочен
в безсрочен; изменили са размера на основното трудово възнаграждение
и с т.8 от допълнителното споразумение са уговорили 6-месечен изпитателен срок в
полза на работодателя. Цитираната последна клауза е в нарушение на нормата на чл. 70, ал.5 КТ, която предвижда, че за
една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие
трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Горното по
аргумент на по-силното основание важи и за допълнителното споразумение към вече
сключен трудов договор, с оглед на което и като противоречаща на императивна
правна норма, т.8 от допълнително споразумение № 385/08.03.2018г. е
недействителна. При наличие на недействителна клауза остава да действа
уговореното между страните по основния трудов договор / този от 15.09..2017г./,
според който срокът за изпитване е в рамките на 6 месеца. Обстоятелството, че
страните с допълнителното споразумение
са изменили вида на трудовия договор
от срочен в безсрочен такъв е без значение за валидността на клаузата за
изпитване, тъй като тя може да се уговаря както при всички видове срочни трудови договори,така и
при договор за неопределено време.В случай, че клаузата за изпитване е уговорена при договор за неопределено време
и срокът за изпитване не е изтекъл,какъвто безспорно е настоящия
случай,уволнителното изявление на работодателя
в рамките на изпитателния срок е законосъобразно и е като такова е довело до прекратяване на трудовото
правоотношение със служителя К.
До същият правен извод е стигнал
и първоинстанционния съд, поради което настоящата инстанция намира въззивната
жалба за неоснователна, а решението на БРС,като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.81 ГПК вр. чл. 78,ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят разноските, извършени пред настоящата инстанция в размер на
заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1509/11.07.2018г., постановено по гр.д.№ 2858/2018г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА З.Д. К. –С. от гр.Б., с адрес за призоваване- адв. адв.
Георги Кермедчиев, гр.Бургас, пл.“Баба Ганка“№4,ап.10, да заплати на СУ“Иван
Вазов“-Бургас,БУЛСТАТ ********* ,представлявано от своя директор Виктор Томов
Григоров, съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.