№ 194
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100607115 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда, постановена на 21.04.2023г. по НОХД № 1004/2023г. на СРС, НО, 15 състав,
съдът е признал за виновен подсъдимия Л. Р. Ж. за извършено престъпление по чл. 144 ал.3
вр. ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказания „Лишаване от
свобода“ за срок от една година. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години. Със същата присъда
подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в хода на досъдебното
производство в размер на 312,27лв. по сметка на СДВР, както и тези, направени в хода на
съдебното производство в размер на 400 лв. по сметка на СГС. Подсъдимият е осъден да
заплати и 10 лв. за служебно издадени изпълнителни листове.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила жалба от адв. Т. Г. като
защитник на подсъдимия. По-късно е постъпила по делото и допълнителна жалба от адв. Т.
Г.. В същите се иска за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и
постановяване на нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимият да бъде признат за
невинен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се моли да бъде намалено
наложеното на подсъдимия наказание. В жалбата и допълнението към нея се изразява
1
становище, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което е бил осъден. В този смисъл се твърди, че не са налице
по делото свидетелски показания, които да подкрепят показанията на пострадалата св.Ц.
И., а същите се оборват от заключението на видеотехническата експертиза и от показанията
на останалите свидетели.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба
до даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.
В закрито заседание, проведено на 19.12.2023 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК за
правилното изясняване на обстоятелствата по делото допусна до разпит като свидетели Й.
Х. и В. Л., които заедно с допуснатата в съдебно заседание св. К.И. бяха разпитани в хода на
въззивното съдебно следствие.
В хода на съдебните прения прокурорът оспори жалбата като изрази становище, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и изводите в нея са изведени въз основа
на правилен анализ на събраните по делото доказателства. А поради това моли същата да
бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия, адв. Т. Г., поддържа подадената от него жалба и допълнение
към нея. Поддържа заявеното в депозираните от него жалба и допълнение към нея, че от
доказателствата по делото не може да се направи ивод, че подсъдимият е извършил
вмененото му престъпление. А поради това моли съда да отмени обжалваната присъда и да
оправдае подсъдимия поради липса на извършено престъпление. Отделно от това
защитникът на подсъдимия изключително емоционално взе становище по обстоятелства,
случващи се в личностните отношения между подсъдимия и пострадалата в период
значително след инкриминирания такъв.
Подсъдимият, в правото си на лична защита и в дадената му последна дума отрече
извършването на вмененото му престъпление като също така емоционално разказа за
отношенията между него, пострадалата и общото им дете в период след инкриминирания.
Повереникът на частния обвинител Ц. И., адв. Д. П. изказа становище, че по делото са
събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод за извършено престъпление
с автор подсъдимия и помоли да бъде потвърдена обжалваната присъда.
Частният обвинител Ц. И., редовно призована, не се яви в съдебно заседание.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV въззивен състав след като обсъди доводите в
депозираната жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие е чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:
На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания
по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето
защо и в тази част няма основание присъдата да бъде отменяна, или изменяна.
2
След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд
приема за установена фактическа обстановка, сходна е тази, приета от първоинстанционния
съд, а именно:
Подсъдимият Л. Р. Ж. е роден на **** г. в гр. София и живее в същия град. Българин е и
български гражданин, неосъждан, с висше образование, неженен, ЕГН **********.
Към 2017 г. свидетелят Ц. Ц. И. и подсъдимият Л. Р. Ж. живеели във фактическо
съжителство и обитавали апартамент, находящ се на адрес в гр. София, ж.к. ****, където
съвместно отглеждали малолетната си дъщеря Е.Л.Ж.
На 11.09.2017 г. около 21:00 ч. свидетелят Ц. Ц. И. се намирала в посоченото по - горе
семейно жилище, заедно с дъщеря си Е., като вършела домакинските си задължения в
кухнята на апартамента, приготвяйки вечеря. По същото време в жилището се прибрал и
подсъдимият Л. Р. Ж.. Непосредствено след прибирането си подсъдимият започнал да
обижда свидетеля И., като първоначално същата не му отговаряла, а впоследствие го
попитала колко пъти е къпал дъщеря им. Подсъдимият се ядосал и продължил да отправя
обидни думи по отношение на свидетеля И., крещейки й „****“, като в този момент
свидетелят И. взела мобилния си телефон и пуснала диктофона му, за да запише разговора
им. Подсъдимият Ж. забелязал действията й и я попитал дали го записва, в резултат на което
получил положителен отговор.
Непосредствено след това подсъдимият Ж. се приближил към свидетеля И. с думите:
„Заслужаваш сега да ти хвана главата и да я размажа в плочките“, издърпал телефона от
ръцете й и го ударил в земята, в резултат на което дисплеят на телефона се счупил.
Свидетелят И. взела обратно телефона си, но подсъдимият започнал да го дърпа, което
причинило прорезни наранявания по лявата й ръка. Междувременно и като свидетел на
случващото се между родителите й, дъщерята на подсъдимия Ж. и свидетеля И. - Е. се
разплакала, при което свидетелят И. я взела в ръцете си с цел да я успокои. В този момент
подсъдимият се нахвърлил върху тях, съборил ги на земята, като блъскайки И. и
притискайки главата й към земята, продължил да я заплашва, изричайки многократно
думите: “Ще ти размажа главата в плочките“. Свидетелят И. започнала да крещи, а детето
успяло да побегне към коридора, вследствие на което подсъдимият Ж. се изправил и тръгнал
след него. Свидетелят И. също успяла да се изправи и ги застигнала, отворила входната
врата на жилището, изблъскала детето към асансьора и също излязла и започнала да звъни
на звънеца на съседния апартамент за помощ, но никой не й отворил.
В това време подсъдимият Ж. се прибрал в апартамента, поради което и свидетелят И.
успяла да вземе от коридора чифт обувки за себе си, след което заедно дъщеря си избягала
надолу по стълбището, излизайки пред жилищната кооперация. След първоначалния шок
свидетелят И. осъзнала, че детето е босо, без обувки, а самата тя няма лични документи и
пари, поради което се върнала в апартамента. На място същата установила, че подсъдимият
не е там, в резултат на което успяла да събере малко вещи, след което отново напуснала
3
жилището.
Пред блока същата била засечена от свидетелите Г.Т.Л. и П.Д.К., като след кратък разговор
с тях И. се насочила заедно е дъщеря си към близката бензиностанция, където се качила на
такси и се оправила към жилището на своята приятелка и кръстница на детето й - свидетеля
П.А.. Пристигайки на място, св. И. и дъщеря й били силно разстроени, като предвид
наличието на наранявания както по И., така и по крака на дъщеря й Е., свидетелят
Агаларева я насочила да посети лекар, където да се снабди е медицинско удостоверение.
Заради това на 12.09.2017 г. свидетелят Ц. Ц. И. и дъщеря й Е.Л.Ж.посетили Клиника
по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където им били
извършени прегледи и били издадени съдебномедицински удостоверени е № 590/2017 г. и е
№ 591/2017 г.
За случилото се пострадалата Ц. И. сигнализирала органите на реда, като подала писмено
заявление до началника на 08 РУ - СДВР.
След гореописаната ситуация И. подала молба и в Софийски районен съд за закрила по
Закона за защита от домашно насилие, като на 20.09.2017 г. била издадена заповед за
незабавна защита.
В хода на разследването по досъдебното производство е назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че Ц. Ц. И. е
получила следните травматични увреждания: кръвонасядане в тилната област на главата,
кръвонасядания по горните крайници, повърхностни охлузвания и повърхностни порезни
наранявания по лявата ръка, кръвонасядане на дясното бедро, които увреждания се дължат
на действието на твърди тъпи предмети, по механизъм на удари със или върху такива, както
и от притискане между тях, отговарящи да са получени по време и начин, съобщен от
пострадалата. Установено е също така, че повърхностните порезни наранявания се дължат
на действието на предмет е режещ ръб и е възможно да се получат при възникналия
инцидент.
В хода на досъдебното производство по делото е допусната и изготвена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на Ц. Ц. И., видно от заключението на
което е, че освидетелстваната И. е психично здрава, без наследствена обремененост с
психиатрична патология, минали, или актуални епизоди на психотично заболяване и без
вродени или придобити интелектуални разстройства, като възприетата от нея закана е
възбудила у нея преживяване на интензивен, реален /основателен/ страх от осъществяване
на закана с убийство със съответните психически и поведенчески промени. Посочено е също
така, че при освидетелстваната е налице психична годност за даване на свидетелски
показания, като психичното й състояние не се явява пречка за нейното участие във всички
фази на наказателното производство.
Видно от заключението на изготвената по делото видеотехническа експертиза, след
изследване на предоставени записи на камери не е възможно да се отграничат някои от
общите признаци на лицето от мъжки пол, поради наличието на ниско нахлупена шапка с
4
козирка върху главата, скриваща елементите коса, чело, вежди; качеството на
изображението позволява отграничаване на частни индивидуализиращи признаци,
характеризиращи лицето от женски пол, поради което фотокопията се определят като годни
за провеждане на сравнително изследване само на заснетото лице от женски пол.
Въззивната съдебна инстанция е съгласна е изводите на районния съд, че доказателствата по
делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил
съответен доказателствен анализ.
Правилно първоинстанционният съдия е приел, че фактическите констатации относно деня,
времето и мястото на инкриминираното деяние се извеждат по несъмнен начин от всички
налични по делото доказателства, които досежно тези обстоятелства са непротиворечиви.
Не така непротиворечиви са доказателствата, събрани относно обстоятелствата по
инкриминираното поведение на подсъдимия в процесното жилище. Относно това
обстоятелство от доказателствата по делото се оформя ясно изразено противоречие между
показанията на св. Ц. И. и обясненията на подсъдимия.
В този смисъл от една страна самата пострадала, св. Ц. И. заявява в показанията си за
отправена от страна на подсъдимия към св. Ц. И. закана за убийство, обективирана
вербално и съпроводена с физическо нападение над нея, която е довела до основателен
страх у пострадалата за осъществяването на заплахата. Отрича подобно деяние подсъдимия
в своите обяснения.
Досежно това противоречие правилно първоинстанционният съдия е дал вяра на
показанията на св. Ц. И.. Настоящият въззивен съдебен състав е съгласен с този извод, тъй
като разказът на св. Ц. И. относно обсъждания факт, обективиран в нейните показания
намира пълна подкрепа в показанията на свидетелите Д. Г., П.А. и К.И.. Съдът отчита
обстоятелството, че и тримата са в определени близки отношения с пострадалата – св. Д. Г. е
неин колега, св. П.А. е нейна приятелка и кръстница на детето й, а св. К.И. е нейна майка.
Това обстоятелство, обаче, само по себе си не може да доведе до извод, че същите показания
са недостоверни. На първо място, за подобна недостоверност по делото не са събрани
каквито и да било доказателства. А на следващо място, същите показания напълно
кореспондират помежду си и с показанията на св. Ц. И.. И въпреки че и тримата свидетели
пресъздават в показанията си разказаното им от св. Ц. И., в същите не се откриват каквито и
да било разлики и противоречия. А това обстоятелство води до единствения извод, че и на
тримата свидетелката Ц. И. е разказала напълно една и съща обстановка, което означава, че
разказът й и самите й показания са правдиви. В противен случай, ако, както твърди
защитата, тя беше преиначавала определени факти, това неминуемо щеше да доведе до
различия в показанията на тримата обсъждани свидетели, доколкото не може човек, който
разказва неистински обстоятелства да е напълно точен дори в най-малките подробности
относно разказаното, което е пресъздал в различно време пред трима различни хора.
На следващо място, показанията на св. Ц. И., досежно обсъжданото обстоятелство, напълно
5
кореспондират със заключението на назначената в хода на наказателното производство
СМЕ, от която се установяват всички наранявания, за които говори пострадалата. И ако
свидетелите Д. Г., П.А. и К.И. са в близки отношения с пострадалата, то няма такива данни
за вещото лице, изготвило обсъжданата СМЕ.
А при положение, че показанията на св. Ц. И. намират пълна подкрепа в показанията на още
трима свидетели, както и в обективираните в СМЕ изводи, настоящият въззивен съдебен
състав намира, че правилно и законосъобразно ги е приел за достоверни
първоинстанционния съдия и е използвал посочените в тях констатации при постановяване
на присъдата си.
Правилно първоинстанционният съдия не е дал вяра на обясненията на подсъдимия досежно
обсъжданото противоречие. В същите той заявява липса на подобно обстоятелство. Само че
това негово твърдение остана изолирано от събрания по делото доказателствен материал.
Същото не намери потвърждение в нито едно от събраните по делото доказателства,
включително в показанията на свидетелите Е.Н., П.К., В.Р., Й. Х. и В. Л.. Нито един от
посочените свидетели не е присъствал в момента на инкриминираното деяние и всеки един
от тях разказва за личните си възприятия от съвместния живот на подсъдимия и
пострадалата в различни периоди, минали и бъдещи спрямо инкриминирания.
Така в показанията си св. В. Л. заяви, че е срещнала пострадалата с детето в час,
непосредствено след инкриминирания инцидент като заедно са пътували в асансьора на
блока, в който са живеели пострадалата и подсъдимия и е възприела пострадалата за
спокойна. Свидетелката не е възприела по нея каквото и да било различно, не е възприела и
уплаха у детето, напротив, след като е напуснала асансьора, слизайки на своя етаж, детето
й е махнало.
В същия момент св. Ц. И. била срещната и от друг свидетел по делото, св. П.К., който
живеел заедно с майката на подсъдимия, Г. Л.а. В показанията си той заявява, че са живеели
в същия вход, в който са живеели и подсъдимия и пострадалата и непосредствено след
инцидента подсъдимият е отишъл в техния апартамент и им е разказал, че пострадалата го е
ухапала. Заради това свидетелят К. и майката на подсъдимия, Г. Л.а, слезли пред блока, за
да потърсят пострадалата и я срещнали. И свидетелят не възприел нищо необичайно у нея и
детето, поканил я да пренощуват в техния апартамент, но пострадалата отказала и с думите
„Вие сега ще видите какво ще стане“ се насочила към бензиностанцията, от където по-късно
са качила на таксиметров автомобил.
Данните, изнесени в цитираните показания по прецента на настоящия съдебен състав не
оборват по никакъв начин показанията на пострадалата. Това, че и двамата свидетели Л. и
К. не са възприели същата да е била разстроена, не означава непременно, това не е било
така, още повече не е необичайно за едно лице да крие истинското си състояние пред
външни хора. По никакъв начин не може да се приеме за противоречива с направените от
съда изводи и възприетата от св. К. реплика „Вие сега ще видите какво ще стане“, изказана
от пострадалата. Напротив, именно в нея настоящият съдебен състав намира подкрепа в
показанията на самата пострадала. Напълно житейски нормално и законосъобразно е за едно
6
лице, върху което току що е извършено насилие, да потърси помощ от правоохранителните
органи на държавата ни, което и е сторила пострадалата като и сигнализирала за случая
органите на полицията, а именно 08 РУ - СДВР и е посетила лекар, за да бъдат
освидетелствани получените от нея наранявания.
Изнесеното в показанията на свидетелите Е.Н. и Й. Х. също не могат да послужат като
докзателства, подкрепящи обясненията на подсъдимия, доколкото св. Н. заявява
единствено,че е предоставил на органите на полицията записа от видеокамерата, а св. Х.
заяви, че е възприемала подсъдимия и пострадалата като добро семейство и не знае за
никакви инциденти между тях, без да е присъствала на инкриминирания инцидент.
Не може да се приемат и показанията на св. В.Р. като подкрепящи обясненията на
подсъдимия досежно обсъждания факт на извършеното от него насилие срещу пострадала и
отправената закана за убийство, доколкото същия отново не е присъствал на горното деяние,
а е придружил подсъдимия до дома на майката на пострадалата дни след инцидента и е
възприел разговор между двамата дни след инцидента.
С оглед на гореизложеното настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя изводите
на първоинстанционния съдия и намира, че правилно е анализирал наличните по делото
доказателства като е стигнал до правилния извод, че на инкриминираните дата и място е
било извършено именно инкриминираното престъпление, извършено от подсъдимия срещу
пострадалата. А поради това правилно първоинстанционният съдия е стигнал до до верен и
законосъобразен извод, че подсъдимият Л. Р. Ж. е осъществил от обективна страна всички
съставорени принципи от състава на престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК .
Правилно е преценил контролираният съд, че от субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия умишлено, при форма на вина пряк умисъл, доколкото в представното
съдържание на умисъла му е било залегнало както знанието, че отправя към пострадалата
словесна закана за убийство, така и съзнанието, че последващото му физическо нападение
над нея биха могли да осъществят основателен страх у нея от осъществяването на
отправената й закана за убийство.
Настоящият въззивен състав приема за правилно определено наказанието на подсъдимия
към момента на постановяване на присъдата. Само че към настоящия момент са изминали 6
години и 6 месеца. Този период е достатъчно дълъг, за да обоснове извода, че съставлява
изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 55 ал. 1 от НК. В този
смисъл е трайната практика на националните съдилища и въведените европейски стандарти
за справедлив съдебен процес. Още повече, този срок е протекъл без наличие на вина у
подсъдимия за това, А поради това обстоятелство намира, че следва да бъде изменена
обжалваната присъда в частта й, с която е определено на подсъдимия наказание
В този смисъл настоящият съдебен състав се съобрази с обстоятелството, че за извършеното
от подсъдимия престъпление е предвидено наказание до 6 години лишаване от свобода. А
това, предвид наличието на изключително смекчаващо вината му обстоятелство води до
7
приложение на разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК и следва да бъде заменено
предвиденото наказание лишаване от свобода като на подсъдимия бъде наложено наказание
„пробация“. С оглед и на другото смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, което е
посочено от първоинстанционния съдия, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия,
настоящият съдебен състав намира за справедливо и законосъобразно определяне на
първите две пробационни мерки, предвидени в разпоредбата на чл. 42а ал. 2 т. 1 и т.2 от НК,
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично, както и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете мерки за период от 9
месеца.
Правилно като резултат от осъждането, на подсъдимия Л. Р. Ж. са възложени направените
по делото разноски като е осъден да заплати направените по делото разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 312,27лв. по сметка на СДВР, както и тези,
направени в хода на съдебното производство в размер на 400 лв. по сметка на СГС, а и 10
лв. за служебно издадени изпълнителни листове.
При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното 14 въззивен съдебен състав на Софийски градски съд, наказателно
отделение
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 21.04.2023г., постановена по НОХД № 1004/22г. по описа на СРС,
НО, 15 състав в частта досежно наложеното на подсъдимия наказание.
НАЛАГА на подсъдимия Л. Р. Ж. на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК наказание
„ПРОБАЦИЯ“, изразяваща се в ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС с периодичност 2 пъти седмично, както и ДЕВЕТ МЕСЕЦА
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9