№ 45
гр. Пазарджик, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Димитър Б. Бишуров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
в присъствието на прокурора Д. Г. П.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Частно наказателно дело
№ 20245200200032 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИКонфОтнНалФС/ във връзка с
чл. 16, ал.1 – 8 от същия закон.
Постъпило е искане за признаване и изпълнение на австрийско
решение на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. Към искането е приложено удостоверение по чл.4
от горецитираното Рамково решение - в непълен превод на български
език и копие на наказателно постановление /решение/, на немски език
без надлежен превод на български език.
Прокурорът поддържа становище, че искането следва да бъде
уважено, като се признае от съда австрийското Решение и се изпрати
за изпълнение на НАП. Не сочи доказателства.
Засегнатото лице А. Т. В. не се явява, редовно призован.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпилото искане за признаване и изпълнение на Решение,
постановено от несъдебен орган на Република Австрия, ведно с
приложените към него удостоверение и решение /наказателно
1
постановление/ са депозирани в Пазарджишкия окръжен съд, който е
местно компетентният съд да се произнесе по така направеното
искане, тъй като в самото удостоверение е посочено, че
местоживеенето на засегнатото лице е на територията на
Пазарджишкия съдебен окръг – съобразно чл.31, ал.1 от
ЗПИКонфОтнНалФС. От приетата по делото справка от справка също
е видно, че засегнатото лице В. е с постоянен и настоящ адрес на
територията на този съдебен окръг.
Видно е, че представеното удостоверение по чл. 4 от Рамковото
решение, че същото не съдържа всички реквизити, съгласно
Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИКонфОтнНалФС. За
обстоятелствата, при които е извършено нарушението то препраща
към наказателното постановление, което от своя страна не е
представено с надлежен превод на български език.
Налице са основанията да се откаже признаване и изпълнение по
чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението по чл. 4 от
Рамковото решение 2005/214/ПВР следва да се счете за непълно, след
като не съдържа в превод на български език какво точно е
извършеното нарушение, какви са фактическите обстоятелства около
деянието, за да може да се прецени и дали това административно
нарушение представлява такова според българското законодателство,
съгласно изискванията на чл. 5, ал.2 от същия закон. Действително
това удостоверение, формално е на бланка, съгласно рамковото
решение 214/2005 година, но е непълно и от него не може да стане
ясно включително дали е налице частично или цялостно плащане по
наложеното административно наказание. Отделно от това, не може да
се прецени и дали това административно нарушение представлява
такова според българското законодателство, за да се прецени дали не
са налице условията за отказ и по чл. 35, т. 7 от
ЗПИИРКОРНФС,както и дали нарушението не е било извършено
извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния по смисъла на чл.35,т.5
б. „б“ от ЗПИИРКОРНФС. Неяснотата относно фактическите
обстоятелства на евентуално извършеното от засегнатото лице В.
нарушение, влече след себе си и неяснота относно възможността за
преценка дали не е настъпила изпълнителна давност по българското
законодателство.
С оглед горното и на основание чл. 32, ал. 3 във връзка чл.35, т.1
от ЗПИИРКОРНФС съдът намери, че следва да се консултира с
2
компетентните органи на издаващата държава Австрия, като отправи
писмено запитване до издаващия орган за изясняване на
горепосочените обстоятелства. С протоколно определение от
22.01.2024 г. по делото съдът е разпоредил да се изготви писмено
искане до издаващата държава Република Австрия за изясняване на
следните обстоятелства, а именно: да се посочи, че в удостоверението
липсва в превод на български език фактическото описание на
нарушението, както и кои са нарушените нормативни актове.
Писменото искане е представено на изпращащата държава със
съответен превод на немски език. По този повод по делото е получен
един e-mail, в който е прикачен файл с превод на наказателното
постановление, но не и исканото удостоверение. Последното е
наложило да се пише второ писмо до издаващия орган с изрично
формулирано искане да се изпрати с надлежен превод
Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/2014 ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции. До момента, в продължение на близо два месеца,
исканото удостоверение не е представено превод на български език,
респ. на фактическите обстоятелства на извършеното нарушение,
включително и на засегнатите с него нормативни правила.
Единствено е изпратено ксерокопие на вече представеното на немски
език Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/2014 ПВР
на Съвета.
Съгласно чл.5, ал.2 ЗПИИРКОРНФС, Удостоверението,
изпратено до компетентен орган в Република България, се придружава
с превод на български език. Това изискване е в съответствие и с
нормата на чл.16, т.1 от Рамково решение 2005/2014 ПВР на Съвета,
който гласи: „Удостоверението, за което се използва приложеният
стандартен формуляр, се превежда на официалния език или на един от
официалните езици на изпълняващата държава“.
В този смисъл неизпълнението на посоченото нормативно
изискване води след себе си последиците, предвидени в разпоредбата
на чл.35, ал.1, т.1 от горецитирания закон - в хипотезата на отказ да се
признае признаване и изпълнение на решението за наложена
финансова санкция, т.к. представеното удостоверение е непълно.
Очевидно в един напълно разумен срок исканата информацията
не беше предоставена от изпращащата държава. Настоящото дело бе
отложено два пъти, за да се предостави възможност на издаващия
орган да представи в превод на български език Удостоверението по
чл.4 от цитираното рамково решение, което не беше сторено, а вместо
3
това бе изпратено ксерокопие на вече представеното удостоверение на
немски език.
По изложените съображения, следва да се откаже признаване и
изпълнение по молбата за признаване и изпълнение на решение
постановено от молещата държава Република Австрия срещу
българския гражданин А. Т. В. с ЕГН ********** , с което му е
наложена финансова санкция.
Водим от горното, и на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16,
ал. 7, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА да признае и допусне изпълнение на Решение на
несъдебен орган, Република Австрия постановено на 14.07.2023 г.,
влязло в законна сила на 17.08.2023г., № на решението
МА67/236700311346/2023, с което на А. Т. В. български гражданин,
с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В., ул. "Г.Д." №* е
наложена финансова санкция в размер на 550 евро и
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ЧНД № 32/2024 г. на
Окръжен съд - Пазарджик.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗПИКонфОтнНалФС незабавно
да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, както
му се изпрати по електронната поща/факс писмен превод на
диспозитива на решението на съда от български на немски език.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИКонфОтнНалФС копие от
решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на
Република България, за уведомяване.
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд гр. Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4