№ 286
гр. Пазарджик, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500740 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За жалбоподателя Д. ИВ. Р. се явява адвокат П. П., надлежно
упълномощен да го представлява.
Ответник М. ИВ. Т. се явява лично и с адвокат П.А. Т., упълномощена
от първата инстанция
Адв. П.– Да се даде ход на делото.
Адв. Т.– Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Велинградски районен съд №260037 от 02.03.2021г.
постановено по гр.д.№163/2020г. по описа на същия съд , е обявен за
частично нищожен, на осн. чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
Договор за дарение, обективиран в НА за дарение на недвижим имот
№62/05.03.2015г., том I, рег.№ 890, нот. дело №61/2015г., по силата на който
М. ИВ. Т., ЕГН ********** от гр.***, е дарила на Д. ИВ. Р., ЕГН **********
1
от гр.***, имота: Дворно място, съставляващо УПИ VI-3688, в кв.150 по
регулационния план на гр.Велинград, цялото с площ по документ за
собственост от 500 кв.м, а по скица от 574 кв.м., представляващ имот с пълен
кадастрален номер 5013688, заедно с построената в него двуетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 80 кв.м., и построения в двора гараж с площ от
20 кв.м., находящи се на адрес: гр.****, до размера на 1/2 идеална част от
дарения с него имот. Със същото решение е осъден Д. ИВ. Р., ЕГН
********** от гр.***, да заплати на М. ИВ. Т., ЕГН ********** от гр.***,
СУМАТА от 2180лв, представляваща разноски, направени за производството.
С решение №260136 от 23.06.2021г. постановено от същия съд по
същото дело, в производство по чл.247 ал.1 от ГПК е допусната поправка на
ОФГ в постановеното решение №260047 от 02.03.2021г. по гр.д.№163/2020г.
като в диспозитива на решението, след израза „до размера на ½ идеална част
от дарения с него имот се добави “дворно място и целия първи етаж, без
гаража“ и е оставено без уважение искането на ищеца М.Т. за поправка на
ОФГ в постановеното решение като в него се добави към
индивидуализацията на НА на израза „ по описа на помощник нотариус по
заместване на С.Д.-нотариус, вписан в регистъра на нотариалната камара под
№541 с район на действие РС-Велинград.
С определение №260383 от 12.07.2021г. на същия съд и по същото
делото е оставена без разглеждане като недопустима молба с вх.№262656 от
26.05.2021г. на ищеца М.Т. чрез адв.Т. за изменение на решението в частта за
разноските на решение №260047 от 23.03.2021г. постановено по делото.
Постановените съдебни актове се обжалват с въззивни жалби.
Основното съдебно решение под №260047 от 23.03.2021г. се обжалва
изцяло с въззивна жалба с вх.№262380 от 29.04.2021г. подадена от
жалбоподателя-ответник Д. ИВ. Р. пот гр.Велинград, чрез пълномощника
адв. П.. Твърди се, че решението е недопустимо в частта с която искът по
чл.226 ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.26 ал.1,пр.3 от ЗЗД е уважен и е обявено за
нищожно дарението на ½ ид.ч. от втория етаж на изградената в УПИ VI -3688
в кв.50 по плана на гр.Велинград двуетажна къща със ЗП от 80кв.м., а не само
за първия етаж от него, както и за ½ ид.ч. от гараж със ЗП от 20кв.м. изграден
в същия имот. А по същество решението се квалифицира като неправилно
поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и съществени
2
нарушения на съдопроизводствените правила, в останалата му част или при
условията на евентуалност , при липса на недопустими части, решението се
обжалва като неправилно изцяло поради нарушаване на материалния закон,
необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Във връзка с недопустимостта се поддържа, че формулираният с исковата
молба петитум е за прогласяване за нищожен договора за дарение от
95.03.2015г. или при условията на евентуалност за неговото унищожаване до
размера на ½ ид.ч. от дворното място- УПИ VI-3688 в кв.50 по плана на гр.-
Велинград и относно първия етаж от построената в имота къща със ЗП от
80кв..,като с решението е уважен първия иск, но по отношение на къщата не е
прогласена нищожност на дарението досежно първия етаж от нея /съгласно
петитума на иска/ и който етаж единствено е нейна собственост, а е
прогласена нищожността на дарението за ½ ид.ч. от цялата къща, което
включва и нейния втори етаж. Освен това била прогласена нищожността и на
дарението до размера на ½ ид.ч. от построения в имота гараж от 20кв.м.,
каквото искане в петитума липсва. Според жалбоподателя съдът не се е
съобразил с петитума на ИМ и с обстоятелството, че преди процесното
дарение, къщата е била съсобствена на ищцата и на сестра й Е. Р.а при
условията на реална съсобственост с обособени реални части-първи етаж,
собственост на ищцата и втори-на нейната сестра. Изводът който сочи
жалбоподателя е ,че съдът не се е произнесъл в цялост по искането в
исковата молба вместо за първи етаж от къщата със ЗП от 80кв.м., се е
произнесъл само до размера на ½ ид. част от нея и че се е произнесъл свръх
петитум, като е обявил за нищожно дарението и на ½ ид.ч. от втория етаж на
къщата и на ½ ид.ч. от гараж със ЗП от 20квм., без това да е искано с
исковата молба. Затова моли решението в тази му част като недопустимо да
се обезсили. За неправилността на акта жалбоподателят поддържа
неправилност на мотивите на съда за наличие на порок във формиране на
волята на ищцата да извърши дарствения акт в полза на ответника, тъй като
била подложен на психическо въздействие от майка си /Баба Г./,чието
желание било имотът да придобие внукът й и че последният действал
опосредено чрез баба си, майката на ищцата за да повлияе на последната и да
я накара да вземе решение да му дари имота, въпреки нежеланието си и че
ответникът се държал грубо с ищцата, насаждал страх у нея за собственото й
благополучие, нарушавайки привичния й начин на живот, които ответникът
3
правел в изпълнение на желанието си да стане собственик на целия имот.
Тези мотиви на районния съд не се споделят от жалбоподателя. Счита, че
съдът е проявил принципно неразбиране за разликата между предмета на иска
по чл.226 ал.3 от ЗЗД във връзка счл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД и този по чл.27 във
връзка с чл.30 от ЗЗД, като при втория чрез действия се възбужда
основателен страх у другата страна по сделката който деформира нормалния
процес на сформиране на мотива за дарение, а в хипотезата на чл.226 ал.3 от
ЗЗД мотивът за дарение не е опорочен от възбуден от надарения страх през
време на формиране на мотива, но че това е довело до възникването на мотив
за дарение, който по същността си противоречи на закона и/или на добрите
нрави. Твърди се, че съдът е уважил иск за нищожност на дарение по чл.226
ал.3 във връзка с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД / когато дарението или мотивът за
него са противни на закона или на добрите нрави/ с мотиви за основателност
на иск за унищожаемост на дарение по чл.27 във връзка с чл.30 от
ЗЗД/поради заплашване на дарителя/, който иск е бил оставен от съда без
разглеждане. Като всички изложени от съда мотиви касаят оказано върху
ищцата психическо въздействие, довело до формиране у нея на мотив за
извършване на дарствения акт, аргументиращи иск по чл.27 във връзка с
чл.30 от ЗЗД и без излагане на мотиви за противоречие на дарението на
закона или на добрите нрави за аргументиране основателност на иск по
чл.226 ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. На следващо място
жалбоподателят твърди, че няма данни по делото мотивът за извършване на
дарението да противоречи на добрите нрави, като такова твърдение липсвало
и в исковата молба, поради което претенцията се явявала неоснователна по
иска по чл.226 ал.3 от ЗЗД. Счита, че неразгледаният, но на практика
единствено обсъждан в обжалваното решение иск по чл.27 във връзка с чл.30
се явява неоснователен, като погасен на първо място с 3-годишна давност по
чл.32 ал.2 от ЗЗД, -възражение заявено с отговора на исковата молба.
Коментира се какво представлява заплашването по смисъла на чл.30 от ЗЗД
имащо за цел да внуши на дарителя неблагоприятните последици които ще
настъпят и наличие на страхови представи, като в решението на районния съд
не се посочвало на ищцата да са внушени неблагоприятни последици, които
ще настъпят, ако не дари своята част от имота. Твърди се, че не са
анализирани извършени ли са действия от страна на ответника или неговата
баба, имащи за цел възбуждане у Т. на страх, ако не дари своята част от
4
имота и за настъпване на неблагоприятни последици, както и нямало анализ
дали с евентуалните действия е било възможно да се възбуди такъв страх у
ищцата и последният да я е подтикнал да извърши дарението.
Жалбоподателят оспорва настъпването на посочени от съда факти, изброени
в жалбата, които да са в състояние да възбуди страх у ищцата и то за нейния
живот, здраве, чест или имуществени интереси или за такива на нейни
близки или че реално са възбудили такъв страх и са били извършени от
ответника с цел възбуждане на такъв страх и ищцата да е формирала мотив
да дари в резултат на този страх. Твърди се, че тези факти, дори да са
настъпили нямат нищо общо с дарението и формирането на мотив да бъде
извършено. Оспорва се извода на съда, че психическото въздействие за
извършване на дарението върху имота е било оказано от нейната майка, като
съдът не сочел с кои действия приема, че е било извършено такова
въздействие и дали същите могат да предизвикат страх, мотивирал ищцата да
дари имота. Оспорва се извода ответникът да е действал опосредено чрез баба
си Г. за да вземе ищцата решение да дари имота, като се твърди че няма такъв
познат институт на гражданското право. Но въпреки това в решението не се
сочело ответникът да е мотивирал по някакъв начин баба си да заплашва
М.Т. с цел последната на свой ред да се мотивира да му дари имота.
Акцентира се, че в ИМ няма твърдения за заплашване на ищцата от страна
на Г. Т., а само от страна на Д.Р. и че съдът не може да приеме, че искът по
чл.27 във връзка с чл.30 от ЗЗД е основателен поради наличие на заплашване,
произтичащо от непосочен в ИМ източник-Г. Т., с което съдът е излезнал
извън правомощията си. На следващо място неправилно не били кредитирани
показанията на ответниковите свидетели С. и Р., поради роднинство
обуславяща тяхната заинтересованост, като същите според жалбоподеля
излагали факти, от които било видно, че са добре запознати със случилото се
до дарението и били категорични, че не е имало заплашване от страна на Д.Р.
целящо да мотивира ищцата да прехвърли имота си. Както и че преди
дарението, а и след него ответникът е бил в много добри отношения с ищцата
,майка си и баба си. С тези показания се опровергавали показанията на
Василева и Р. за наличие на факти за заплашване на ищцата, в каквато връзка
били и дадените обяснения по реда на чл.176 от ГПК. В направен анализ на
обясненията на ищцата и на показанията на св.Р.а в посока, че липсва
директно искане от Д.Р. към ищцата, последната да му прехвърли имота;
5
липсва заплашване от него към нея, за да я мотивира да го направи;
приканването от Г. Т. към дъщеря си М. да дари своята част от имота на
ответника с думи, в които липсва заплашване; фактът, че М.Т. се е подчинила
“безропотно“ и е изпълнила волта на майка си без да каже нещо, се извежда
извода, че същите не обуславят извод за унищожаемост на извършеното
дарение, поради заплашване по смисъла на чл.30 от ЗЗД. Посочва се още, че
дори ищцата да не е искала да дари своята част от имота ,тя го е дарила, но не
вследствие на извършено спрямо нея заплашване от страна на Д.Р. или Г. Т., а
заради уважението което ищцата е имала към майка си и че емоционалната
невъзможност на ищцата да се противопостави на искането на нейната майка
не представлява състояние на зависимост и не е законово основание за
уважаване на иска по чл.27 във връзка с чл.30 от ЗЗД, когато това искане не е
съпроводено със заплашване и че субективното усещане за заплаха без
обективно съществуващи действия, които да я създават, не е основание за
уважаване на иска. Моли да се обезсили решението в частта с която е обявен
за частично нищожен договора за дарение на основание чл.226 ал.3 от ЗЗД
във връзка с чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, обективиран в посочения нотариален акт
за дарение на недвижим имот относно ½ ид.ч. от втория етаж на изградената
в ПИ VI -3688 в кв.50 по плана на гр.Велинград двуетажна къща със ЗП от
80кв.м., а не само за първия етаж от нея, както и на ½ ид.ч. от гараж със ЗП
от 20кв.м., изграден в същия имот; Да се отмени решението в останалата му
част и се постанови ново с което да се отхвърли иска на М.Т. против Д.Р. по
чл.226 ал.3 във връзка с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и предявения при условията на
евентуалност иск по чл.27 във връзка с чл.30 от ЗЗД. При условията на
евентуалност да се отмени изцяло решението и се постанови ново с което да
се отхвърлят исковете по чл.226 ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД и предявения при условията на евентуалност иск по чл.27 от ЗЗД във
връзка с чл.30 от ЗЗД.
Няма постъпи отговор на въззивната жалба от насрещната по спора
страна.
Подадена е и въззивна жалба с вх.№263272 от 16.07.2021г. от
жалбоподателя-ответник по исковете Д. ИВ. Р. чрез адв.П. против решение
№260136 от 23.06.2021г. по гр.д.№163/2020г. с което е извършена поправка
на очевидна фактическа грешка в решение №260047 от 02.03.2021г. като е
допуснал поправка на ОФГ в диспозитива на решението, като след израза “до
6
размера на ½ ид.ч. от дарения с него имот „ се добави “дворно място и целия
първи етаж без гаража“ .В тази уважителна част жалбоподателят поддържа,
че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,
необосновано и при съществени процесуални нарушения. Коментира се
молбата на ищцата за поправка на ОФГ за неправилно изписана в
диспозитива и в мотивите на решението част от процесния имот, за която се
прогласява частична нищожност на договора за дарение, която част се
различава от частта посочена в исковата молба. Признава се, че такава
разлика между ИМ и решението има, но че този порок не е ОФГ отстранима
по реда на чл.247 от ГПК, доколкото същата няма технически характер и не е
резултат от формиране на една вътрешна воля на съда, а външно
обективиране на друга такава в решението; че в случая и в мотивите и в
диспозитива на решението е посочено едно и също. Коментира се, че в ИМ е
формулиран петитум за прогласяване нищожност на договор за дарение или
при условията на евентуалност за неговото унищожаване до размера на ½
ид.ц. от дворното място, съставляващо УПИ VI-3688 в кв.50 по плана на
гр.Велинград и относно първия етаж от построената в него къща със ЗП от
80кв.м., докато с решенето е уважен първия иск, но по отношение на къщата
не е прогласена нищожност на дарението досежно първия етаж от нея,
съгласно петитума на ищцата и който етаж е единствено нейна собственост, а
е прогласена нищожността на дарението за ½ ид.част от цялата къща, което
включва и втория етаж. Отделно от това била прогласена нищожност на
дарението до размера на ½ ид. от построения в имота гараж на ЗП от 20кв.м.,
каквото искане липсва в петитума. В случая, съдът не се съобразил с
петитума на исковата молба, като и се е произнесъл в цялост по искането в
ИМ и вместо да се произнесе за целия първи етаж от къщата със ЗП от
80кв.м. се е произнесъл само до размера на ½ ид.ч. от него и че се
произнесъл свръх петитум, като е обявил за нищожно дарението на ½ от
втория жилищен етаж на къщата и на ½ ид.ч. от гаража и в тези части
решението се явява недопустимо. Счита, че първия порок може да се
отстрани по реда на чл.250 от ГПК, но такава претенция не е заявена, а втория
порок води до недопустимост на решението в тази му част. Твърди, че с
отстраняването на тези два порока по реда на чл.247 от ГПК се достига до
промяна във формираната воля на съда и до изменените на мотивите на
решението, което е недопустимо да се извършва в производство по чл.247 за
7
поправка на ОФГ. Освен това с постановеното решение по чл.247 от ГПК
исковият съд не е довел но пълно отстраняване на несъответствието между
диспозитива на решението и петитума на исковата молба, доколкото по
смислово съдържание означава, че за нищожно се прогласява дарението на ½
ид.ч. от дворното място и за ½ ид.ч. от първия етаж, а не за целия първи етаж
по искането в ИМ. Счита жалбоподателят, че този порок може да се отстрани
само с въззивна жалба. На последно място коментира, че по начина по който е
отстранена с обжалваното решение ОФГ, на практика е възникнало ново
противоречие между диспозитива и мотивите защото на стр.21, ред 2-3 от
мотивите продължава да пише, че договорът за дарение е нищожен до
размера на ½ ид.ч. от дарения имот, което означава ½ от всичко дарено-земя,
първи етаж и втори етаж на къщата. Моли да се отмени решението в неговата
уважителна част за поправка на ОФГ и се отхвърли като неоснователна
подадената молба по чл.247 от ГПК.
Постъпила е и частна въззивна жалба с вх.№263452 от 18.08.2021г.
против постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК.
Жалбоподателят-ищец М.Т. чрез пълномощника си счита, че молбата за
изменение на решението в частта за разноските не е просрочено, тъй като
решението е съобщено на страната на дата 10.05.2021г., и срокът е изтекъл на
25.05.2021г., същата е подадена на 26.05.2021г. с дата на пощенското клеймо
от 25.05.2021г. и доколкото срокът е изтичал в неприсъствен ден 24.05.2021г.
и е продължен до следващия работен ден, на 25.05.2021г. които обстоятелства
не са съобразени от исковия съд и неправилно молбата е оставена без
разглеждане. Моли определението да се отмени и се върне делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по същество на искането за
разноски.
Няма постъпили отговори от насрещните по спора страни.
Няма ангажирани доказателства от страните по реда на чл.266 от ГПК
пред въззивната инстанция.
Адв. П. – Поддържам въззивната си жалба против основното решение.
Поддържам жалбата си и против решението, с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка. По отношение на жалбата против връщането на
молбата за допълване решението в частта за разноските считам, че тя е в срок
реално и съдът е дължал произнасяне по нея. Нямам доказателствени
8
искания.
Адв. Т. – Оспорвам двете въззивни жалби, подадено от Д.Р.. Поддържам
частната въззивна жалба, подадена от М.Т.. Моля да допуснете до разпит
свидетел Невена Василева, която беше разпитана пред първа инстанция, но
съдът не допусна да задаваме въпроси за факти и обстоятелства, които са
след сделката, тъй като съдът счете, че не е необходимо да бъдат събирани
такива, но тъй като има наведено възражение от ответника по делото във
връзка, че евентуалния иск по чл. 30 от ЗЗД, по отношение на него е погасен
по давност, ние искахме да опровергаем това възражение. Искахме да бъдат
задавани въпроси след този период, тъй като ние в исковата молба сме
посочили факти и обстоятелства, конкретни ситуации, които са създавали
страхови представи у ищцата. Имайте предвид, че ние не сме подали отговор.
Сега го правим това искане.
Адв. П.- Моля да оставите без уважение направеното искане заради
настъпила преклузия за същото. Не се аргументират основание по чл. 266 за
допускане на въпросното искане и освен това, по мой спомен, Невена
Василева даже беше допусната за повторен разпит в първата инстанция, т.е.
тя е разпитвана даже 2 пъти, а не 1 път. В този смисъл няма причина да бъде
допускана още веднъж.
След съвещание съдът намира, че следва да остави без уважение
направеното доказателствено искане от адв. Т. поради настъпила преклузия.
Своевременното ангажиране на доказателства пред въззвината инстанция
предполага на първо място те да бъдат формулирани или във въззвината
жалба или в отговора на въззивната жалба. В случая от страна на ищцата Т. не
е постъпил отговор на въззвината жалба, в която са развити същите доводи,
като в производството пред първата инстанция, във връзка с разпита на този
свидетел. В този смисъл, с изтичането на срок за отговор на въззивната жалба
настъпила е и преклузия да се искат да тези обстоятелства доказателства,
които е можело да бъдат заявени в по-ранен етап от развитието на
производството, а именно с отговора на въззивната жалба, затова
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение направеното доказателствено искане от адв. Т..
Адв. П. – Да се приключи делото.
Адв. Т. – Нямам други искания. Да се приключи делото.
9
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. П. : - Ув. окр. съдии, моля да уважите въззивната жалба против
първоинстанционното решение и да или да обезсилите същото в едната му
част и да отмените в другата, или изцяло да го отмените, така както са
формулирани исканията в жалбата ни. Подробни съображения съм изложил в
самата жалба. Тя е изключително подробна. Поддържам и жалбата си против
решението за поправка на явна фактическа грешка. На практика произнасяне
по нея ще бъде необходимо главно, ако бъде отхвърлена въззивната ни жалба,
но заявявам поддържането и на тази жалба. С оглед считаната от мен
основателност на основната ни жалба, моля да бъде оставена без уважение
претенцията за разноски на насрещната страна в първата инстанция. От своя
страна правя искане за присъждане на разноски, за което представям списък.
Моля да ни присъдите разноски за две инстанции, както са описани в
списъка.
Адв. Т. : - Ув. окр. съдии, нямам възражение по отношение на
разноските. Оспорвам двете въззвини жалби, подадени от Д.Р.. Моля да
оставите без уважение, като неоснователни и недоказани. Моля да уважите
частната въззивна жалба, подадена от М.Т. като основателна и доказана.
Моля за срок за писмена защита Моля да ни се присъдят разноски, за което
представяме списък.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава срок на адв. Т. до 29.11.2021 г. включително за представяне на
писмена защита с препис за другата страна.
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
24.12.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:37
часа.
10
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11