Р Е Ш Е Н И Е

 

  №

 

гр. Варна,29.04.2020год.

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ - ти състав в закрито съдебно  заседание проведено на двадесет и девети април     през две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

 като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18636 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството по делото е Образувано по молба на проц.представител на ищците по настоящото дело.

   В молбата се излага, че  с Решение № 5698 от 12.12.2019 г. по гр. д. № 18636/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, XVI състав съдът е осъдил ответницата Ф.Г. да заплати сума в размер на 4 632,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на ищците за времето от 11.12.2013 г. до 11.12.2018 г., на основание чл. 59 от ЗЗД.

  В исковата молба е формулирано искане за осъждане на ответницата Ф.Г. да заплати сума в размер на 4 632,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на ищците за времето 11.12.2013 г. до 11.12.2018 г. ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 11.12.2018 г. до

окончателното й изплащане.

  Съдът е уважил заявеното в петитума на исковата молба искане на основание чл. 59 от ЗЗД, но не е се е произнесъл по акцесорната претенция за лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Предвид липсата на формирани мотиви и диспозитив по отношение на претендираната законна лихва, съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищците и е налице основанието на чл. 250 ГПК за допълване на решението. Законна лихва върху установената в производството като дължима главница е поискана в исковата молба. Присъждането на законната лихва представлява последица от уважаването на главната претенция и се дължи от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.

С оглед гореизложеното молят съд  да допълните Решение № 5698 от 12.12.2019 г. по гр. д. № 18636/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, XVI състав, като се произнесете по гореизложената и формулирана в исковата молба претенция за лихва върху сумата 4632 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползването на собствения на ищците недвижим имот за времето 11.12.2013г. - 11.12.2018г. от датата на подаване на исковата молба - 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.   

    В дадения от съда срок , ответната страна не  депозира отговор.     

   Съдът  след  преценка на събраните по делото дока

зателства прави следните изводи от фактическа и правна страна:

 С Решение № 5698 от 12.12.2019 г. по гр. д. № 18636/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, XVI състав съдът е осъдил ответницата Ф.Г. да заплати сума в размер на 4 632,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на ищците за времето от 11.12.2013 г. до 11.12.2018 г., на основание чл. 59 от ЗЗД.

 В исковата молба ищецът  е формулирал искане за присъждане на законна лихва върху вземането от датата на депозиране на исковата молба до окончателното  изплащане.В окончателния доклад това искане е включено, като е записано , че се претендир законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 11.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

  Предвид уважаването на иска по чл.59 от ЗЗД, като законна последица се явява и присъждането на лихва , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда. След като съдът не се е произнесъл по това искане е налице пропуск, който следва да се изправи , чрез допълване на решението , на основание чл.250 лв.

 Ето защо молбата се явява основателна и следва да се уважи, като се постанови  позитивно  решение.

 

 

 

Водим от горното , съдът 

 

Р Е Ш И:

 

      ДОПЪЛВА Решение № 5698 от 12.12.2019 г. по гр. д. № 18636/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, XVI състав, като във втория диспозитив ,относно  претенцията в размер на 4 632,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на ищците за времето от 11.12.2013 г. до 11.12.2018 г., на основание чл. 59 от ЗЗД, след осъдителния диспозитив на в тази част от решението , преди посоченото правно основание , присъжда  лихва в следния смисъл - ведно със законна лихва върху вземането , считано от датата на депозиране исковата молба в съда – 11.12.2018год. до окончателното изплащане на вземането.   

       РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните пред ВОС .

      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                /Р.Христова/