О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 17.10.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 19280
по описа на СГС за 1992 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 27.06.2019 г. е обявен в търговския
регистър по партидата на „П.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ****** изготвен
допълнителен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в
срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
По
реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило в съда възражение с вх. № 86278/02.07.2019
г. от И.А.Н. срещу включване в списъка на приети вземания на кредиторите на
„П.“ АД /в несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ на
вземанията на Национална агенция за приходите за разноски за подновяване на
обезпечения и за разноски във връзка с възобновяване на производството.
Със становище от 18.07.2019 г. синдикът адв. Р.И.Т.
счита възражението за неоснователно. Посочва, че е постигнато съгласие между
страните относно обезпечаване на разноските при учредената в полза на държавата
ипотека, както и че подписаното допълнително споразумение от 03.02.2004 г. е в
изпълнение на оздравителния план. Поддържа, че молбата за възобновяване на
производството по чл. 709 ТЗ се разглежда по същия ред и има аналогични
последици като молбата за откриване на производство по несъстоятелност, поради
което по аналогия разноските във връзка с възобновяване на производството
следва да бъдат квалифицирани като такива по чл. 723 ТЗ, респ. включени в
списъка на приети вземания с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ. Предвид
изложеното иска възражението да бъде оставено без уважение и да се одобри
списъка без изменения.
На 03.10.2019 г., преди провеждане на открито съдебно
заседание, по делото е постъпила молба
от Национална агенция за приходите, с която е взето становище по подаденото
възражение. Кредиторът поддържа, че вследствие на утвърдения от съда
оздравителен план, върху вземанията на Национална агенция за приходите са
учредени обезпечения, които следва да бъдат взети предвид след възобновяване на
производството по несъстоятелност при изготвяне на сметка за разпределение от
синдика, като частните държавни вземания за разноски за подновяване на
обезпечения с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Доколкото по отношение на
разноските за възобновяване производството по несъстоятелност в закона не е
предвидено изрично по кой ред се удовлетворяват, счита, че същите подлежат на
изплащане по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ във връзка с чл. 723, т. 1 ТЗ по аналогия
на разноските, реализирани във връзка с откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника. С оглед изложеното иска възражението да бъде
оставено без уважение.
В проведеното на 07.10.2019 г. редовно открито съдебно
заседание се явява синдикът, който поддържа депозираното становище срещу
подаденото възражение.
Съдът, като
взе предвид изготвения от синдика списък, постъпилото възражение, доводите на
страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Подаденото възражение от И.А.Н. е допустимо, тъй като списъкът
на приети вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ е
обявен в търговския регистър на 27.06.2019 г., а възражението е подадено на
02.07.2019 г., което е в законоустановения седмодневен срок.
Кредиторът И.А.Н. възразява срещу включване като
обезпечени вземанията на Национална агенция за приходите за разноски за
подновяване на обезпечения в общ размер на 12 786,02 лева, като счита, че
същите като необезпечени следва да са с поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 7 ТЗ, както и срещу включване на разноските за възобновяване на
производството по несъстоятелност в общ размер на 900 лева по чл. 722, ал. 1,
т. 3 ТЗ, като счита, че същите трябва да са с поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.
Установява се, че с молба от 13.06.2019 г. кредиторът
Национална агенция за приходите е поискал да бъде допълнен списъка на
предявените приети от синдика вземания, като се включат частни държавни
вземания в размер на 900 лева, представляващи разноски за възобновяване на
производството по несъстоятелност по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, както и
12 786,02 лева, направени разноски за подновяване на учредените
обезпечения по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С молба от 13.08.2018 г. горепосочените вземания са
предявени от Национална агенция за приходите, като са представени доказателства
за извършване на претендираните разноски. Подалият възражението кредитор И.Н.
не оспорва извършването на разноски, а редът, в който същите са приети от
синдика.
За доказване извършването на разноски във връзка с
подновяване на обезпеченията са представени от Национална агенция по приходите
към молбата от 13.08.2018 г. писмени доказателства – нотариални актове, писма
за извършено подновяване и платежни нареждания, а разноските в производството
по възобновяване са присъдени с влязлото в сила решение от 11.07.2018 г. по т.д. № 19280/1992 г. на СГС, ТО, VІ-1
състав.
Спорен
по делото е въпросът с каква поредност следва да бъдат приети вземанията на Национална
агенция за приходите за разноски за подновяване на обезпеченията и за
възобновяване на производството.
Не се спори, че с решение от 19.12.1997 г. по т.д. №
19280/1992 г. на Софийски градски съд спрямо „П.“ ЕАД е открито производството
по несъстоятелност на основание неплатежоспособност. С решение № 8 от
30.06.1999 г. е утвърден оздравителен план на предприятието на длъжника и е
прекратено производството по несъстоятелност. С молба от 06.12.2017 г.
Националната агенция за приходите, като правоприемник на Агенцията за държавни
вземания – кредитор с приети частни държавни вземания по Закона за уреждане на
необслужваните кредити /ЗУНК/, е поискала възобновяване на производството по
несъстоятелност. Установява се, че съгласно оздравителния план вземането на
Министерството на финансите по ЗУНК е редуцирано от 49 879 203,20
лева на 12 469 800,80 лева, като плащането на преобразуваното
задължение е разсрочено за 12 години. На 23.11.2001 г. е сключено споразумение
между Министерството на финансите и „П.“ АД, съгласно вписана промяна в
наименованието и правната форма на „П.“ ЕАД, с което е уговорен срок до 2012 г.
за плащане на главницата в размер на 12 469 800,80 лева, съгласно приложен
към споразумението погасителен план. С решение № 886 от 17.12.2003 г. на
Министерски съвет е разрешено предоговаряне задължението на „П.“ АД към
държавата, произтичащо от влязъл в сила оздравителен план, в размер на
12 469 800,80 лева чрез удължаване срока за изплащане на главницата и
лихвите, като е предвидено изплащане на главницата на задължението да е в срок
до 2012 г. на равни годишни вноски, дължими на 8 декември всяка година, като
длъжникът ползва гратисен период до 08 декември 2007 г. Предвидено е, че през
гратисния период не се плаща, но се начислява лихва, като натрупаната през този
период лихва е дължима на 15 март 2008 г. В изпълнение на взетото решение на
03.02.2004 г. между Министерството на финансите и „П.“ АД, *** е подписано
допълнително споразумение, към което е приложен погасителен план за дължими 6
бр. погасителни вноски, включващи и натрупана лихва, за периода от 08.12.2007
г. до 08.12.2012 г. Установява се от представените по делото доказателства, че
за обезпечаване на частното държавно вземане през 2004 г. са учредени две
договорни ипотеки върху недвижими имоти на дружеството, находящи се в гр. София
и гр. Свищов, и е сключен договор за особен залог на машини и съоръжения,
собственост на длъжника. Видно е, че с решение № 172 от 25.03.2008 г. на
Министерски съвет е решено да се направи разместване на погасителните вноски по
години, без да се променя крайния срок на погасителния план и размера на
задължението на „П.“ АД. В изпълнение на решението на Министерски съвет между
страните на 07.05.2008 г. е подписано допълнително споразумение.
С влязло в сила решение, постановено на 11.07.2018 г. по
т.д. № 19280/1992 г. на СГС, ТО, VІ-1 състав е възобновено на основание чл.
709, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност на „П.“ АД, открито с решение
от 19.12.1997 г. и прекратено с решение от 30.06.1999 г. и дружеството е
обявено в несъстоятелност.
Както е застъпено в практика на Върховния касационен
съд /напр. Определение № 42 от 21.01.2002 г. по ч.гр.д. № 668/2001 г. на ВКС, V
Г.О./ при неизпълнение от страна на длъжника на задълженията по плана и с оглед
разпоредбата на чл. 709, ал. 2 ТЗ при възобновяване производството по
несъстоятелност преобразуващото действие на плана по отношение правата на кредиторите
се запазва. С оглед на еднаквото третиране на кредиторите, при възобновяване на
производството по несъстоятелност не се провежда ново такова – чл. 709, ал. 1 ТЗ и чл. 741а ТЗ, т.е. запазват се извършените до момента действия, вкл. и тези
по изготвения и одобрен от съда списък на приети вземания, който може само да
се допълва с последващите допълнително предявени и приети по предвидения в
закона ред вземания, съгласно чл. 695 ТЗ.
Разпоредбата на чл. 709, ал. 2 ТЗ създава една
гаранция за кредиторите, но не може да се приеме, че същата ограничава техните
права. В разглеждания случай след прекратяване на производството през 1999 г.
по отношение на включените в плана за оздравяване вземания на държавата са
настъпили промени като за тяхното обезпечаване през 2004 г. са сключени 2 бр.
договори за ипотеки и договор за особен залог на машини и съоръжения.
Следователно налице са новонастъпили факти, които следва да се вземат предвид. Съгласно
чл. 174, изр. 3 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските
за учредяването и за подновяването й, съдебните разноски и разноските по
изпълнението. В т. 3 от двата нотариални акта изрично е предвидено, че
кредиторът Агенция за държавни вземания – София, чийто правоприемник е
Националната агенция за приходите, има право да събере вземането си с лихви и
разноски чрез продажба на ипотекираните недвижими имоти по съответния ред. При
съобразяване на новонастъпилите обстоятелства след прекратяване на делото по
несъстоятелност съдът намира, че предявеното вземане за разноски за подновяване
на обезпеченията в общ размер на 12 786,02 лева следва да се включи в
списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а не както
претендира кредитора И.Н. по мл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
По отношение вземането за разноски присъдено на
Национална агенция за приходите в производството по възобновяване, настоящият
съдебен състав намира, че при отговора на въпроса с какъв ред на
удовлетворяване трябва е, следва да се съобрази, че с влизане в сила на
решението по чл. 707, ал. 1 ТЗ, с което е утвърден оздравителният план и
производството е прекратено, съдът по несъстоятелността е бил окончателно
десезиран. Молбата за възобновяване на производството, поради неизпълнение на
оздравителния план се разглежда в спорно, състезателно производство с
призоваване на молителя и длъжника и е подобно на процедурата по разглеждане на
молбата за първоначално откриване на производство по несъстоятелност, която се
основава на твърдения за неизпълнение на задължения от длъжника. Ето защо
направените разноски имат характер на разноски по несъстоятелността по смисъла
на чл. 723 ТЗ и правилно са включени от синдика в списъка на приети вземания с
поредност по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав
счита за неоснователно възражението на кредитора И.А.Н., поради което същото следва
да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 86278/02.07.2019 г.
от кредитора И.А.Н. срещу списъците на приети вземания на кредиторите на „П.“
АД /в несъстоятелност/, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
ОДОБРЯВА списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „П.“ АД /в несъстоятелност/, предявени в срока по
чл. 688, ал. 3 ТЗ, съставен от синдика и обявен в търговския регистър на
Агенцията по вписванията на 27.06.2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: