№ 35
гр. Шумен, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20223600900058 по описа за 2022 година
Производство по глава ХХІ от ГПК във вр. с чл. 25 от ЗТР.
Образувано е по жалба на ЕЛ. ГР. Ц., ЕГН **********, в качеството и на управител и
съдружник в „Явлена - Шумен“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Шумен, ул. „Съединение“ №68, вх. „А“, ап.5, със съдебен адрес – гр. Шумен, пл.
„Оборище“ №4а. В жалбата се сочи, че със заявление вх. №20220606150255/06.06.2022 г. е
поискано да бъде заличена жалбоподателката, първо на основание чл.141, ал.5 от ТЗ в
качеството си на управител на дружеството и освен това – на основание чл.125, ал.2 от ТЗ в
качеството и на съдружник в дружеството. Последвал отказ №20220606150255-2/10.06.2022
г. Жалбоподателката твърди, че отказът на ДЛР е бил неправомерен и в разрез със
законовите изисквания. Твърди, че е изготвила увеодмление предизвестие с искане за
освобождаване от заеманата от нея длъжност на управител, както и напускането на
дружеството в качеството на съдружник, което адресирала с писмо от 28.03.2022 г. същото
било адресирано и до дружеството и до другия съдружник – С.И.. Сочи, че писмата били
получени от нея – в качеството и на управител и от другия съдружник, като сочи, че те били
връчени с препоръчана пратка, получена лично от другия съдружник. Твърди, че това
получаване на известието било станало на 01.03.2022 г. Като косвено доказателство за това
твърди, че другият съдружник в качеството си на лице, оправомощено от ОС на
дружеството участвал в сключване на анекс от 03. Май 2022 г. към договора за управление,
сключен с жалбоподателката, като по силата на този анекс бил прекратен договора за
управление на жалбоподателката от 01.03.2016 г. Изтъква, че за да бъде освободена като
управител законът е поставил две основни законови предпоставки – да бъде доказано, че
дружеството е уведомено от управителя, че последния желае да бъде освободен като
управител и освен това дружеството да не е заявило заличаването на управителя до един
месец от уведомяването. Намира, че тези законови изисквания са били изпълнени. Позовава
1
се на практика, с която е установено, че при напускането си изявлението на физическото
лице заемащо длъжността управител, че желае да бъде освободено от тази длъжност може да
бъде адресирана отново до управителя, въпреки съвпадението на двете качества в едно лице,
предвид обстоятелството, че такова уведомяване е напълно редовно, предвид това, че според
закона управителя е този, който представлява дружеството. Цитира практика. Оспорва и
мотивите залегнали в отказа относно желанието да напусне дружеството в качеството си на
съдружник. Сочи, че аргументите, че не са представени доказателства за съдбата на
освободените от съдружника дялове, собственост на съдружника., както и че нямало
решение на ОС на дружеството в този смисъл, както и относно попълването на капитала
предвид необходимостта за уреждане на имуществените последици предвидени в чл.125,
ал.2 от ТЗ са неправилни. Сочи, че нормата на чл.125, ал.2 от ТЗ не урежда последствията от
напускането на съдружника. Сочи, че това се урежда от текста на чл.125, ал.3 от ТЗ, който
разглежда начинът по който се изплаща дружествения дял на напускащия съдружник.
Намира, че предвид редакцията на законовият текст нормата на чл.125, ал.2 от ТЗ не поставя
никакви условия пред възможността за напускане на дружеството, освен волеизявлението на
съдружника и необходимостта това да бъде направено в писмена форма и определен срок
преди самото напускане. Сочи, че закона на поставя изисквания за санкция от трето лице
или орган. Намира, че напускащият едно дружество няма правомощия да въздейства по
какъвто и да е начин върху дружеството или върху органите му, за да може да се вземе
решение (от ОС) за решаване съдбата на дяловете. По този начин възможността да напусне
дружеството за едно лице става зависима от чужда воля. Оспорва и приетото в мотивите на
отказа, че следва да бъде предоставен и препис на дружествен договор, съдържащ
промяната, заверен от органа, представляващ дружеството. Намира, че и в тази хипотеза
съдружника, който желае да напусне става зависим от волята на останалите съдружници.
Предвид изложеното моли да бъде отменен обжалванията отказ на АВп при ТР, като бъдат
дадени задължителни указания на ДЛР в ТР към АВп да бъде извършено исканото
вписване на заявените промени по партидата на търговското дружество.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.25, ал.1 от ЗТР, от надлежна страна,
против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Със заявление вх. №20220606150255/06.06.2022 г. от страна на ЕЛ. ГР. Ц., ЕГН
********** е поискано вписване на следните обстоятелства по партидата на „Явлена -
Шумен“ ООД, ЕИК *********, гр. Шумен – заличаване на лицето ЕЛ. ГР. Ц. в качеството и
на съдружник и управител в посоченото дружество. По така подаденото заявление е
постановен отказ под №20220606150255-2/10.06.2022 г. В него като мотиви за отказа е
посочено, че прекратяването не може да настъпи по силата единствено на предизвестие от
съдружника, поради обстоятелството, че не са уредени имуществените въпроси вътре в
дружеството (по отношение на дяловете), изтъкнато е, че няма редовно уведомяване по
смисъла, както на чл.141, ал.5 от ТЗ, касаещ освобождаването на лицето от заеманата от нея
2
длъжност на управител на дружеството, така и по смисъла на чл.125, ал.2 от ТЗ – за
напускането и като съдружник. Прието е, че лицето не може да уведомява само себе си за
тези обстоятелства от една страна, а от друга страна е прието, че няма доказателство за
уведомяване на другият съдружник. В отказа е изрично записано и, че към заявлението не е
представено решение на ОС на дружеството за разпределение на освободените дялова и
изменение на дружествения договор, както и документ за довнесен в банка капитал на
оставащия съдружник, както и изменен дружествен договор. Намира, че ДЛР по
регистрацията следва да следи за тези обстоятелства, поради нормата на чл.115, т.3, т.4 и т.5
от ТЗ, както и предвид нормите на чл.149 – 153 от ТЗ. Посочено е, че указания за
представяне на подобни документи са дадени от ДЛР, като тъй като такива не са били
представени в законовия срок – чл.19, ал.2 от ЗТТРЮЛНЦ е постановен обжалваният отказ.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи: Постановеният отказ от АВп е неправилен. В рамките на производството са
представени две уведомления изходящи от молителката в качеството и на физическо лице
адресирани до Управителя на „Явлена - Шумен“ ООД, с едното от които се отправя
тримесечно предизвестие на основание чл.125, ал.2 от ТЗ за прекратяване на членственото и
правоотношение в дружеството, а другото съдържа в себе си искането за освобождаване на
лицето от заеманата от нея длъжност на управител на дружеството поради лични причини
на основание чл.141, ал.5 от ТЗ. Посочените уведомления носят изходящи и входящи
номера на дружеството, а освен това на всяко едно от тях има вписано изявление: „Днес
28.02.2022 г. долуподписаната Елиза Гр. Ц. – в качеството ми на съдружник получих от
управителя Елица Ц. настоящото уведомление/предизвестие.“, следва подпис.
Съдът намира, че тези изявления са достатъчни да удостоверят редовното връчване
още на 28.02.2022 г. на волеизявленията на жалбоподателката, че последната е поискала
редовно освобождаването си като управител на дружеството и заличаването си като
съдружник на същото. Действително има съвпадения на лицето, което иска
освобождаването (като управител), респ. заличаването (като съдружник) и лицето –
представител на дружеството, което следва да приеме уведомяването. Въпреки това
управителят на дружеството е оправомощен да представлява същото (чл.141, ал.2, изр.1 от
ТЗ), като тази му власт пред трети лица е неограничена (чл.141, ал.2, изр.3 от ТЗ), освен ако
подобно ограничение е предвидено в дружествения договор (чл.141, ал.2, изр.2 от ТЗ). Т.е.
дори само с обстоятелството, че са представени писма изходящи от ЕЛ. ГР. Ц. в качеството
и на физическо лице, като в тях се съдържа изявление, че те са получени от нея – в
качеството и на управител на дружеството – следва да се приеме, че е налице редовно
известяване на дружеството за предизвестията по смисъла на чл.125, ал.2 от ТЗ и чл.141,
ал.2 от ТЗ. Разглеждането на този проблем по друг начин би било неправомерно и като е
приел, че дружеството не е редовно уведомено за посочените обстоятелства ДЛР е изложил
неправилни мотиви и постановил един незаконосъобразен акт. В подобен смисъл Решение
№651/27.03.2018 г. по т.д. №560/2018 г. на СГС – „… сезираният с жалбата съд не намира
да е налице опорочаване и досежно връчването, каквото е изтъкнато в обсъждания отказ
3
на регистърния орган. Касае се до четливо във всичките си реквизити писмено изявление,
чието съдържание недвусмислено разкрива, както неговия подател, така и адресата му,
включително волята изразена от единия правен субект към другия такъв и тази воля е
визираната в текста на чл. 141, ал. 5 ТЗ. Вярно е, че изявлението е отправено и получено
от едно и също лице – Ю. Я., но при извършването на двата юридически акта този по
отправяне на изявлението и този по получаването му лицето не е действало в едно и също
качество, доколкото отправяйки изявлението си за напускане на длъжността управител –
Ю. Я. е упражнил своята воля, като физическо лице, което заема определена позиция в
персоналния състав на конкретно търговско дружество, а получаването на писменото
уведомление е предприето от Ю. Я. вече в качеството му на действащ законен
представител на "Б.Г.**" ООД, който е легитимиран да получава кореспонденция
отправена до дружеството. Обстоятелството, че автор на приеманата кореспонденция е
самия той, нито променя, нито преустановява задължението му да я получи в качеството
на упражняващ функциите си управител на търговско дружество. В този смисъл
едностранното волеизявление за освобождаване по смисъла на чл. 141, ал. 5 ТЗ е
достигнало своя адресат и е проявило правните си последици.“
В хипотезата на чл.141, ал.2 от ТЗ, за да възникне възможността за управителя да
поиска вписване на прекратяването на правоотношението си с дружеството в качеството му
на управител следва да са налице кумулативно следните две изисквания: да е изпратено
предизвестие до дружеството, както и последното в едномесечен срок да не е предприело
действия за освобождаването му от поста на управител. Безспорно тези две кумулативни
предпоставки са налице. Не само това – по делото е представен анекс към договора за
управление, с който жалбоподателката е станала управител, от който става ясно, че на
03.05.2022 г. е прекратено действието на договора за управление, като този анекс е подписан
от жалбоподателката и единственият друг съдружник в дружеството. Въпреки, че характера
на правното въздействие на този анекс върху спорните в настоящото производство
отношения е спорен е явна волята на единствения друг съдружник жалбоподателката да
бъде освободена от заеманото от нея качество на управител. Ето защо следва да се приеме,
че е възникнало прекратяване на качеството на управител за жалбоподателката Ц., както и
че това е обстоятелство, което подлежи на вписване в настоящото производство.
По отношение на производството за освобождаване на съдружник, съдът също счита,
че е налице валидно уведомление, както и изтичане на предвиденият срок. Тримесечния
срок, предвиден в закона е изтекъл на 28.05.2022 г. В хипотезата на чл. 125, ал.2 от ТЗ
прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на
съдружника, в чиято полза законът признава правото да напусне свободно дружеството като
отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано
упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена
форма и в рамките на определен от закона или дружествения договор срок. В конкретния
случай тези условия са изпълнени. Прекратяването на членственото правоотношение
настъпва в момента на изтичането на срока на предизвестието. Именно поради
4
потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 от ТЗ субективно право, законът не
поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на
други юридически факти, включително и от уреждане на имуществените отношения по чл.
125, ал.3 във вр. с чл. 127 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството, а още по-
малко прилагането на разпоредбите на чл. 150 - чл. 153 от ТЗ. Напускането на съдружник не
означава, че автоматично следва да се извърши намаляване капитала на дружеството.
Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от
прекратяване на членственото правоотношение, а не е condition sine qua non за неговото
настъпване. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект
спрямо членственото правоотношение. В този смисъл с Р. № 23/18.03.2004 г. по гр. д. №
892/2003 г. на ВКС, II т. о., Р. № 10/28.01.2004 г. по гр. д. № 426/2003 г. на, Р. №
515/20.03.2002 г. по гр. д. № 1312/2001 г. на ВКС, V г. о., Р. № 1091/01.07.2003 г. по т. д. №
1857/20 02 г., Р. № 991/29.11.2006 г. по т. д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК и Р. № 46/22.04.2010
г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Неправилни са съображенията изложени в отказа, че
следва, за да може да се впише прекратяването на членственото правоотношение да бъде
ясна съдбата на капитала на дружеството, който той е притежавал. На първо място
посоченият законов текст не съдържа такова изискване. Съобразно нормата на чл.125, ал.2
от ТЗ налице е едно чисто потестативно право, което не е поставено в зависимост от каквито
и да са други обстоятелства. От друга страна, ако се постави такова изискване налице ще
бъде нарушение на възможността на съдружниците да напуснат дружеството, тъй като
записването на дяловете или промяната на устава са обстоятелства, за които самото
дружество следва да съдейства. В защита на интересите на дружеството при напускане на
съдружник е даденият сравнително дълъг срок за предизвестие по чл.125, ал.2 от ТЗ, който
следва да се разглежда като минимален стандарт и се явява гаранция, че за това време
дружеството ще може да защити интересите си като предприеме действия по отношение на
капитала си. Казано по друг начин - бездействието следва да е за сметка на дружеството.
С оглед на това отказът на длъжностното лице по регистрацията да впише
заличаването на ЕЛ. ГР. Ц., в качеството и на съдружник и управител в „Явлена - Шумен“
ООД. Следва да бъде задължено длъжностното лице по вписванията да впише посоченото
обстоятелство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ рег. №20220606150255-2/10.06.2022 г. постановен от длъжностно
лице по регистрация при Агенция по вписванията, Търговски регистър, по повод заявление,
с вх. №20220606150255/06.06.2022 г., подадено от представител на ЕЛ. ГР. Ц., ЕГН
**********по повод искане по партидата на „Явлена - Шумен“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Съединение“ №68, вх. „А“, ап.5 за
5
заличаване на ЕЛ. ГР. Ц. в качеството и на съдружник и управител на „Явлена - Шумен“
ООД.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията, Търговски регистър да впише по партидата
на „Явлена - Шумен“ ООД, ЕИК *********, гр. Шумен заличаване на лицето ЕЛ. ГР. Ц. в
качеството и на съдружник и управител в дружеството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Копие от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията, Търговски регистър.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6